Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 3 (2014) “ЗАМРЪЗНАЛИЯТ СВЯТ” НА Т. НАР. ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

“ЗАМРЪЗНАЛИЯТ СВЯТ” НА Т. НАР. ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

Е-поща Печат PDF

Чета документ на старите „сини влъхви” от движение „22 септември” и разбирам, че те и само те са твърдо решени да поведат целокупния български народ срещу „присъдружните на ДС и КГБ - БКП/БСП и ДПС”, които отгоре на всичко най-нахално „имат един милион гласоподаватели”и представляват „управление на руската пета колона”, а правителството им е „готово да обслужи руския интерес с риск за европейското бъдеще на страната ни”. (1) Чета и не мога да разбера. Това ли е изборът, пред който е изправена България? За коя България се говори? През 1990 или 2013 г. е писан този текст? Преди повече от 20 години и ДС, и КГБ бяха закрити, а сега се оказва, че не само са си живи и здрави, ами имат като „присъдружни” БСП и ДПС и само бдителността на 22-септемврийците успява да не „допусне реабилитацията на комунистическия режим”.

Какво да му мислим за европейското бъдеще на страната! Самият Европейски съюз е силно застрашен, председателят на „октопода на стогодишната престъпна партия” е и председател на Партията на европейските социалисти! Ама какво да се прави, през амбразурата на „танковия” Евгений Михайлов, вечно гладуващия Едвин Сугарев, „специалиста по сини метли” Методи Андреев и пр.,

светът изглежда като замръзнал на мястото си от 10 ноември 1989

Това е важно за “сините влъхви” по две причини, от една страна, защото само това могат – да „декомунизират”, да рушат, да жалят, че нямало лустрация.

Сега, ако успеят още веднъж да излъжат хората, пак ще си намерят „работа по специалността”. От друга страна, да не вземе някой да си помисли, че тези, които разрушиха селското стопанство, продадоха индустрията на България за жълти стотинки, управляваха държавата, че я и представляваха в страна-член на БРИКС, имат нещо общо с унищожението на средната класа, със съсипията и мизерията на стотици хиляди българи?! Съвсем не, виновна е конституцията, „която е причината да живеем в духовна и материална мизерия”, виновна е митичната ДС и „руската олигархия”, която „владее голяма част от българската индустрия” и „използвайки монополното си положение, Кремъл вече на няколко пъти се намесва грубо във вътрешните ни работи, като сваля от власт законно избрани правителства”. (2)

Чак взех да се съмнявам дали „Нефтохим” е продаден през 1999 г. на „Лукойл” не от Иван Костов, а от Сергей Станишев, и сигурно пак той, а не Б. Борисов, правеше компромиси на „Лукойл”? Може би руският посланик се казва Уорлик, или Пардю, а аз не съм разбрал... Може би „американската” „Марица-изток” произвежда най-евтиния ток, а за построената от Русия АЕЦ са сключени най-изгодните договори и гарантирано изкупуване за много години? Ако Русия бе толкова влиятелна, че да сваля и качва правителства, дали нямаше да успее с лекота да реализира проекта „Белене”?

Тези и още цял куп по същество риторични въпроси всеки си ги е задавал. И всеки знае отговора. Но не и 22-септемврийци.

През амбразурата на техния „цивилизационен избор” светът и България изглеждат така, както ни го представят, и това е безотносително към истината.

Продължавам да чета.

Във фейсбук пише как целият цивилизован свят е изказал съболезнованията си за смъртта на Мандела, а само Путин и „нашите” мълчат, защото са комунистически диктатори... Само ужасно късопаметен може да забрави, че тъкмо соцлагерът още от 60-те години организира протести срещу осъждането на Мандела, че през цялото време нашите страни бяха

против апартейда

че Мандела, минаващ за „комунист”, бе заловен с помощта на ЦРУ, че първите ембаргови мерки на Запада бяха едва от втората половина на 70-те години на 20 в., че едва през 1987-ма ООН гласува петролно ембарго. Че Мандела е в списъка на САЩ на потенциалните терористи и изключен от този списък едва през 2008 г. (3)

Добре, че през това време медиите съобщиха за съболезнованията на Владимир Путин. Реакцията на българския президент Плевнелиев закъсня още повече, но на жалващите се и през ум не им мина, че тъкмо „цивилизационният ни избор”, опрян на новия „голям брат”, може да е причина за забавянето. Но като си сложиш конски капаци на очите, през амбразурата се вижда само това, което потвърждава „нашия” избор.

Така стана и с клипчето на „ранобудните студенти” за професорите от ИФ на СУ. Едни, залегнали удобно в амбразурата на цивилизационния си избор, клеймяха жестоко „пияниците”, без изобщо да се попитат какво правят студенти в три посред нощ в Алма Матер. Другите, също не по-малко категорично, обясняваха че „соросомолци се правят на павликморозовци”.

Цивилизационният избор се намърда в ситуация, където изобщо няма място за такъв - дебат в парламента за пушачите. И се намериха и депутати, и бивш министър, които обясняваха, че непушенето / пушенето е въпрос на... цивилизационен избор.

Излиза, че ако в кръчмите на една страна се пуши, тя е в една цивилизация, а ако не се пуши – в друга? И ние с Гърция, примерно, сме направили принципно различен цивилизационен избор?

Горките холандци

те пък къде са, там позволяват да се пуши и трева...

Лековатото и спекулативно използване на понятието „цивилизационен избор” води не само до девалвация, до стесняване на хоризонта на самото общество, но оставя единствено възможността за „амбразурен поглед”, „амбразурни новини” и т.н.

Цивилизационният избор

Ситуация на цивилизационен избор възниква, когато едно общество (цивилизация) е изправено пред важни решения, от които зависи бъдещето му, не само утре или през следващите 5 или дори 10 години. Последиците от тези избори отиват далеч напред, а влиянието им се чувства и след 50 години, че дори и след векове. За съжаление именно тези наистина цивилизационни избори много често се правят необмислено и несъзнателно, без да се отчитат реалните стратегически интереси на държавата и народите, под влияние на моментни обстоятелства, без широко обсъждане и задълбочен анализ.

Христоматиен е примерът с решението на Иван Грозни (според перестроечните догми изборът на Иван Грозни на форма на феодалната собственост в Русия се оказал не само икономически, а и цивилизационен).

Не по-малко фатален е изборът на Иван Александър и сръбския му колега Стефан Душан (иначе успешни владетели) на предложението на Йоан Кантакузин от 1351 г. за общ съюз срещу турците. Според анонимния хронист императорът „изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни”. Същият ефект имала мисията на пратениците в Сърбия, може само „обидите на майка” да са били по-засукани. Резултатът - Византия пуска османците в Европа, какво се случва с България и Сърбия за векове напред, знаем.

А Константинопол пада след повече от 100 години

В случая не става дума само за отлагане на „турското присъствие” с някакви си 60 години, а за шанс да се спре османската инвазия на Балканите и в Европа изобщо.

Шест века и половина по-рано хан Тервел, оценявайки опасността от арабската инвазия и насилствена ислямизация, целенасочено помага на Византия да спре арабите и всъщност спасява и България, за да може тя по-късно да създаде заедно с Византия православната цивилизация, да я развие и пренесе на север и изток!

Всъщност злоупотребата с понятието „цивилизационен избор” води до това, че не успяваме да го забележим, когато реално сме изправени пред него. Когато всичко - пушенето, съболезнователните думи, видеоклипчето, протестът на маргинални групи и пр., се представя като „цивилизационен избор”, всъщност на практика нищо не може да бъде наречено така.

Когато реално сме изправени пред нов избор с цивилизационни последици, почти сигурно е, че няма да можем сериозно и широко да обсъдим и да си изработим ясна позиция, разумно решение. Така стана с влизането ни в НАТО, в ЕС, с демографската криза, а всъщност катастрофа. По същия начин подхождаме и към проблемите с т. нар. бежанци, с националната си сигурност, с енергетиката и енергийната ни независимост.

И най-важното: всеки пети българин живее с доходи под линията на бедността, всеки трети се затруднява да плати сметките си за ток, едноседмичната почивка е недостъпна за три-четвърти от нас, а повече от половината са станали принудително вегетарианци през повечето дни от годината. (4)

Ако не се захванем сериозно с решаването на тези проблеми, просто няма да имаме нужда от „цивилизационен избор” за след 100 години... защото тогава може и да ни няма.

Може би най-фрапиращият пример от последните месеци на подмяна на реалните важни решения и на неадекватно раздуване на проблем в ранг на „цивилизационен избор” е отношението на медиите и на самоназначилите се за обществени говорители от НПО към събитията в Украйна. Тези „тинк-танк” специалисти (главно по усвояване на звонк от американски донори) основно „тинкват” (тоест мислят) през танковата амбразура на интересите не на България, а на същите тези донори.

СЛЕДВА

 

1. Виж по-подробно: http://www.faktor.bg/poltika/hlyab-i-pasti/14842-rodi-se-dvizhenie-22-septemvri-nezavisimost-spravedlivost-dostoinstvo-za-balgariya.html

2. Пак там.

3. По този повод тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви: „Откровено казано, много ми е неудобно да давам разрешение за влизане на собствените си колеги – външният министър на ЮАР, да не говорим за великия лидер Н. Мандела.”

4. Вж.: в. Телеграф от 17.12.2013