Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 3 (2014) СТИГА ЗРЕЛИЩА!

СТИГА ЗРЕЛИЩА!

Е-поща Печат PDF

Новата 2014 г. донесе различни трепети по четирите посоки на глобуса. Докато в Саудитска Арабия „демократично” забраниха празнуването на Нова година, в Ирак обявиха кюрдския за втори официален език, но край градовете от западната провинция Анбар - Фалуджа и Рамади, се водят ожесточени сражения между правителствените войски и джихадистите от свързаната с „Ал Каида” организация „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”. Само за две седмици броят на загиналите надхвърли 60 души. Въпреки че Съветът за сигурност на ООН, на спешно заседание в Ню Йорк, подкрепи усилията на официалните власти да си върнат Фалуджа и Рамади, организацията въведе и автомобилни регистрационни табели от името на някакъв халифат. Шиитите в Басра обявиха независимост от Багдад, а кюрдите в Северен Ирак отдавна строят своя държава. В Сирия започна нова „революция” – този път срещу терористите на „Ал Каида” и нейния филиал, организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”.

Не спират протестите срещу правителството в Кайро, както и атентатите с коли бомби и самоубийци. В Афганистан дори изпратиха на небето и представител на МВФ, разтревожиха Расмусен и тревогата се разлетя на вси страни.

С наближаването на Зимната олимпиада в Сочи се активизираха и кавказките терористи в Русия, извършили два кървави атентата във Волгоград. Продължават антиправителствените протести в Украйна, Турция и София. След като на 10 януари пред парламента в София се събраха едва 50-ина протестиращи, сакралната дата остана неотбелязана по достойнство и протестът се отложи... Каквато ни демокрацията, такива ни и протестите.

Претенциите за висок морал и анатемите срещу задкулисието са просто претопляне на стари манджи, от които вече ни се повдига. А около и не толкова далеч от България стават събития, за които трябва да си отваряме очите на четири: Косово и Албания се договориха за стратегическо партньорство; Македония и Сърбия ще правят общи посолства; Техеран постигна ядрено споразумение с международната общност, което влиза в сила от 20 януари; в Киев продължават сблъсъците между полицията и евролюбивите протестиращи срещу президента Янукович. А според една анкета на британския вестник „Таймс”, трите най-харесвани имена на света са Путин, Обама и Бил Гейтс.

Нашите русофоби пак са извън времето, сърдити на избирателите и изпокарани помежду си далеч преди европейските избори. Мъка, мъка!

В Турция управляващите ислямисти ближат рани от започналата на 17 декември 2013 г. антикорупционна операция в Истанбул, която доведе до смяна на половината министри в кабинета на Реджеп Тайип Ердоган. Но докато многохилядни тълпи маршируват по улиците на Анкара, Истанбул, Измир и други градове с викове „Крадци!”, срещу управляващите, премиерът Ердоган и неговият външен министър Ахмет Давутоглу търсят упорито „чуждия пръст” зад протестите. Според Давутоглу срещу неговата страна се водела психологическа операция. Някои страни, начело с Англия и Франция, се страхували от натрупването на мощ в Турция. Възможно е министърът да е имал предвид и последното, четвърто поред, предупреждение от Европейския съюз към правителството в Анкара да не се намесва в разследването за корупция. В. „Миллиет” извести, че и в столицата на САЩ Вашингтон започнали да дискутират корупционния скандал, разтърсил Турция. Както и събитията след антикорупционната операция от 17 декември 2013 г. В центъра „Уудроу Уилсън”, с участието на около 200 души, се провела дискусия, в която като оратори участвали университетските професори Хенри Барк и Ихсан Дагъ (от Средноизточния технически университет в Анкара). Професор Барк подчертал острата реакция, която предизвикали във Вашингтон разпространяваните в Турция слухове за „комплот” срещу правителството и обвиненията срещу САЩ, отправяни от самия премиер Ердоган. “Тези събития ще повлияят зле върху отношенията. Белият дом може да изтърпи само донякъде това поведение” - предупредил професорът. А един от наблюдателите на срещата дори полюбопитствал каква е позицията на турския президент Гюл и армията към ставащото в страната и каква е вероятността офицери от Турските въоръжени сили да планират преврат...

Вместо да се вслуша в тези предупреждения, правителството в Анкара обяви война на съда и прокуратурата и внесе в Меджлиса 50-членен проект за изменение на променените с референдума от 2010 г. Закон № 2802 (за съдиите и прокурорите) и закон № 6087 (за Висшия съдебен съвет). Вестникарско заглавие твърди, че проектът цели да промени структурата на Висшия съдебен съвет и да го подчини на един „извънредно овластен министър”. Висшият съдебен съвет се състои от 22 членове, от които 7 основни, 16 от членовете се избират от съда. Членовете на съвета работят в три отделения и това се смята за гаранция за независимостта на съда. Обсъждането на правителствения законопроект в правната комисия на Меджлиса започна в 15 ч на 10 януари и веднага се изроди в скандал с размяна на ритници и юмручни аргументи. На двама от участниците в скандала се наложи да им бъде оказана медицинска помощ...

Премиерът Ердоган, който по това време бе на посещение в Малайзия, сравни корупцията, срещу която прокуратурата започна операция на 17 декември 2014 г., с вирус, който здравият организъм рано или късно ще унищожи. В същото време препоръча на съда да започне чистката от самия себе си. Ердоган се закани също и „да подхване” цивилната и капиталовата опора на акта от 28 февруари 1998 г. (решенията на доминирания от генералите Съвет за национална сигурност, довели до падането на правителството на Неджметтин Ербакан). “Въпросът не е в „Ергенекон” и „Бальоз”, а и в опората на капитала и медиите - каза Ердоган. - Досега тя оставаше незасегната, но е време да бъде пипната. Искат да сторят на нашето правителство това, което сториха на Мендерес. С последния референдум съдът придоби силата да се намесва в изпълнителната власт и започна да прави това. Ако 28 февруари беше „постмодерен” преврат, този днес е „достмодерен” преврат!” („дост” на турски означава „приятел”, вероятно Ердоган намеква, че съвременният преврат срещу него е инспириран от „приятелите” от Запада).

Враговете са идентифицирани: Англия, Франция, САЩ, Фетхуллах Гюлен, съдът, прокуратурата, полицията.

Другото генерално премерване на силите ще стане на 30 март 2014 г., в деня на местните избори. Затова е цялата тупурдия.

“Основната опозиция се опитва да ни свърже с действията в Сирия и Ирак на „Ал Каида” и „Ел-Нусра”, оплака се Ердоган. “Но именно ние сме тези, които най-решително се борим срещу организации като „Ал Каида”. Интересно е това разбиране на борбата с „Ал Каида”: чрез подслоняване, обучение, прехвърляне през границата и последващо снабдяване с оръжие и боеприпаси на джихадисти, свързани с „Ал Каида”, организацията „Ислямска държава” или фронтът „Ел-Нусра”...

Наблюдателят Гюнери Джъваоглу метафорично описва нещата така - “Първо хвръкна покривът на изпълнителната власт. Ураганът стовари покрива на изпълнителната власт върху съда... За да се види случващото се сред облаците прах, трябва да се разбере новият проектозакон (за структурата и компетенциите на Висшия съдебен съвет).

А в България тъкмо се беше разразил скандалът между Волен Сидеров и френския културен аташе Стефани Дюмортие. Прокуратурата обяви, че ще поиска имунитета на лидера на ПП „Атака” и две седмици случаят „Сидеров” не слезе от телевизионните екрани. Очевидно е, че ще се сформира поредната парламентарна комисия, която да умува две седмици, или два месеца. Колкото и да не са го желали, обвинителите на Сидеров всъщност му вдигнаха рейтинга и ще останат с пръст в устата, когато ПП „Атака” спечели места в Европарламента и за четвърти път влезе в Народното събрание.

Няма лоша реклама, а тази за Сидеров беше и безплатна. Ами ако Сидеров сам се откаже от имунитета?

Политиката е осъществяване на възможното. Да се упреква само Сидеров за хулиганско поведение и хедонистични увлечения като екзотични воаяжи и почивки в чужбина, не е честно. Не към него, към българския народ не е честно. Спомняте ли си, че Бойко Борисов уволни министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков точно защото се беше препичал на плажа в Доха? А заедно с Трайков на същия плаж, в същия ден събирали тен цяла тумба гербери. Някой попита ли ги за чия сметка са плажували и какво са свършили там за България? Да не би Борисов да не е ходил с правителствения „Фалкон” до Мадрид, за да гледа мача “Реал-Барселона”? Преди години пък имаше една „помирителна среща” на лидерите на „присъдружните партии” от ОДС: на езерото Лаго ди Комо в Италия. Техния масраф кой го плати?..

Ако напук на политологическите и социологическите врачки „Атака” извоюва трети мандат в Народното събрание с перспектива да влезе за четвърти път, трябва не Сидеров, а „правоверните” дясно мислещи да се замислят за причините на собствения си провал. Не им е крив Сидеров, че изпаднаха от парламента – отдавна не им е мястото там. Иван Костов дори бе обявил българския национализъм за погребан!

Що се отнася до неприязънта между Сидеров и западните посланици и дипломати, грубата им намеса във вътрешните дела на България е чудесен пример. Да не би Франция да се извини след инцидента с нейните командоси, хвърлени на българска земя без знанието на българските власти? Реджеп Ердоган също не цепи басма на посланиците на САЩ, Англия, Франция и Германия. Дори ги предупреди, че турците не са длъжни да ги търпят на своя земя и никоя турска партия не възрази. Въпреки това, на 27 януари френският президент Франсоа Оланд ще посети Анкара.

Външната политика, освен размяна на любезности, е и въпрос на съотношение на силите и интересите на държавите. Понякога, за да защитиш интересите на собствената нация, трябва да изразиш и несъгласие с чуждите ултиматуми. Това отличава национално отговорния управник от компрадора.

А иначе неизбежността на наказанието е най-доброто превантивно средство срещу облечените с власт престъпници.

Не ни трябват зрелища, а истинска борба с престъпността, в това число и политическата.