Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 3 (2014) КЪДЕ ПРОПАДНАХА СИРИЙСКИТЕ „РЕВОЛЮЦИОНЕРИ”

КЪДЕ ПРОПАДНАХА СИРИЙСКИТЕ „РЕВОЛЮЦИОНЕРИ”

Е-поща Печат PDF

В навечерието на „Женева – 2” (определена за 22 януари, в Монтрьо, Швейцария. - Бел. ред.) американските организатори на конференцията не могат да открият марионетките, които би могло да бъдат представени като сирийски революционери. Не съществува свободна сирийска армия. И тези, които вярват в обратното, трябва да разберат, че тя бе само една фикция. В Сирия нямаше революция, а обикновена чужда агресия, извършена с помощта на наемници и милиарди американски долари.

Организаторите на мирната конференция в Женева спешно издирват представител на въоръжената сирийска опозиция. Според версията на Запада, сирийският конфликт е битка на гнусната диктатура срещу собствения й народ. Обаче всички въоръжени групировки, които разрушават Сирия – от Ислямския фронт до „Ал Каида”, - са наемници, въпреки че, както се твърди, първият е съставен предимно от сирийци. Ако бъдат поканени на конференцията, значи да се потвърди, че в Сирия нямаше революция, а чужда агресия. Свободната сирийска армия, за която ни проглушиха ушите, чиято численост била 40 000 души, внезапно изчезна някъде. След като нейният Генщаб бе разбит от други наемници, а арсеналите й разграбени, нейният предводител Селим Идрас избяга през Турция в Катар и намери там тихо пристанище.

Единствената цел на Свободната сирийска армия бе да свали Башар Асад. Тя не обяви, че се бори за установяване на светски или ислямски режим. Тя не изказа позиция по въпросите на юстицията, образованието, културата, икономиката, труда, околната среда и т.н. Всъщност тя така и не оповести своята политическа програма.

Казваха ни, че в нея участват бойци, дезертирали от Сирийската арабска армия. Имаше дезертьори през втората половина на 2011 г., но числеността им не надвишаваше 4 %, което е пренебрежимо малко за мащаба на страната.

ССА няма нужда и от политическа програма, защото воюва под знаме, учредено от френските колонизатори. То се развяваше над Сирия в същото време, когато Франция получи мандат да я управлява, и си остана национален флаг в първите години на т. нар. независимост, всъщност символ на договора Сайкс-Пико (Договорът Сайкс-Пико от 1916 г. е тайно споразумение между Великобритания и Франция за разделяне на зони на влияние между тях на арабските владения на Османската империя след края на Първата световна война чрез анексии и др. - Бел. ред.). Сирия бе много отслабена и разделена на етно-конфесионални държави, трите звезди на знамето символизират трите държави – на друзите, на алевитите, и на християните. Всички сирийци познават добре този зловещ флаг не само защото са виждали кабинета на сириеца, сътрудничил на френските окупатори - за него се разказваше в прочут телевизионен филм.

Полковник Рияд Ал-Асад бе издигнат като първи кандидат за поста държавен глава, но за него почти никой не си спомня днес. Той бе избран за този пост благодарение на името си, което се изписва различно в различните арабски езици, но в европейските езици се произнася също както името на президента Башар Ал-Асад. Единствената разлика между тези двама души от гледна точка на монархиите от Залива е, че първият е сунит, а вторият – алевит.

Всъщност Свободната сирийска армия е френско-британска креатура, също както „революционерите от Бенгази” в Либия, които „избраха” за свое знаме флага на крал Идрис Първи, лакея на английските окупатори.

Изпълнявайки ролята на железен юмрук, предназначен за завладяване на президентския дворец след бомбардировките на северноатлантическия алианс, Свободната сирийска армия се разпокъса в резултат на несъгласуваните действия от страна на Запада и Съвета за сътрудничеството на страните от Персийския залив. През втората половина на конфликта армията бе представяна като желязната ръка на Политическия съвет в изгнание, но нямаше никаква власт и се подчиняваше безпрекословно на своите „работодатели” – французи и англичани. Всъщност тя беше въоръжена с ръцете на спецслужбите, а политическата й десница бе националната сирийска коалиция.

В крайна сметка ССА можеше да действа успешно само при директна подкрепа от НАТО, и в частност, от турската армия, която ги разквартирува на собствените си военни бази.

Създадена в рамките на война от Четвърто поколение, Свободната сирийска армия не успя да се адаптира към втората сирийска война – война от никарагуански тип. Първата война (като започнем от срещата на НАТО в Кайро през февруари 2011 г. та до конференцията в Женева през юни 2012 г.) бе медийна постановка, насочена към отнемане легитимността на властта и заставянето й, също като презрял плод, сама да падне  в ръцете на НАТО. Отделни групи извършваха военните действия под преките заповеди на Алианса. Но на първо място бе разпространението на лъжи по медиите и създаване на илюзията, че има всеобщо възмущение. Според теорията на Уилям Линд и Мартин ван Кревелд Свободната сирийска армия служеше най-вече за етикет за тези групи без собствена йерархична структура.

Втората война (започвайки от срещата „Приятели на Сирия” в Париж, през юли 2012 г. до конференцията „Женева – 2” през януари 2014 г.) е всъщност война за изтощаване и обезкръвяване на страната, с цел нейната капитулация. За да изпълни своята мисия, Свободната сирийска армия трябваше да се преобразува в истинска армия, изградена на принципа на йерархията и дисциплината, но тя не е способна да осъществи подобно нещо никога.

Усетила близкия си край, и след турско-иранското сближаване, Свободната сирийска армия заяви, че е възможно да участва в конференцията „Женева – 2”, но постави нереалиистични условия. Беше твърде късно всъщност. Наемниците, платени от Саудитска Арабия, разпарчетосаха натовската фикция. Сега всеки може да види истината, каквато е – в Сирия нямаше никаква революция.

--

Едва ли Бащата на историята Херодот е формулирал, че истината за историята понякога се крие и в спомените.  Но може да се каже, че е вярно, поне донякъде. В последните дни на бял свят се появи мемоарна книга на бившия американски военен министър Робърт Гейтс, която потвърждава споменатата закономерност.

 

Мемоарите на Р. Гейтс - черно, бяло и малко кривулици

• Американските бази в България бяха излишна провокация

 

Арогантността на американските чиновници, учени, бизнесмени и политици, които нареждаха на руснаците как да вършат вътрешните и външните си работи, доведе до дълбоко и дългосрочно скъсване и ожесточаване. Според мен отношенията с Русия страдаха от неудачното управление след напускането на поста от президента Джордж Буш през 1993 г.”, пише шефът на Пентагона в книгата си “На служба: мемоари на военния министър” (издадена 2014 г.) Гейтс твърди: “Прибързаното включване на бившите съветски сателити - балтийските страни, Унгария, Полша, Чехия, Словакия - в състава на НАТО беше грешка.”

 

Този процес трябваше да стане по-бавно. Американското споразумение с правителствата на Румъния и България за ротация на войници в техните бази беше ненужна провокация. Опитът да бъдат поканени Грузия и Украйна в НАТО беше преувеличение. Корените на руската империя тръгват от Киев, така че това беше колосална провокация. Готови ли бяха европейците, да не говорим за американците, да изпратят своите синове и дъщери да защитават Грузия или Украйна? Едва ли. Така че разширяването на НАТО не беше добре премислен военен ангажимент, а политически акт, който беше подкопаване целите на алианса и безотговорно пренебрегване на това, което руснаците смятаха за свои жизнено важни национални интереси”, добавя Робърт Гейтс.

В книгата си министърът на отбраната на САЩ при президентите Джордж Уокър Буш и Барак Обама казва още: “Ненавистта на (руския президент Владимир) Путин към Договора за обикновените оръжия в Европа (ДОВСЕ) беше разбираема - преговорите с Русия се водеха в момент на нейна слабост и договорът ограничаваше възможността й да придвижва войските си по собствената й територия. Както по-късно казах на Путин, не бих търпял да ограничават възможността ми да прехвърлям войски от Тексас в Калифорния.”

--

Привърженик на твърдите решения, някогашният директор на националното разузнаване Гейтс критикува сегашния стопанин на Белия дом за неувереността в избраната от самия него стратегия за войната в Афганистан. Впрочем бившият министър не разкрива някаква голяма тайна. Интересни са детайлите.

Гейт си спомня нападките на Обама към поредния командващ на силите на САЩ и НАТО в Афганистан. “Седях и мислех: Обама не се доверява на генерал Петреъс, не се доверява на президента Карзай, не вярва в собствената си стратегия и не смята тази война за своя. Най-важното за него бе да напусне Афганистан”, пише Гейтс. Твърди също, че всяко външнополитическо решение на Обама зависи от вътрешнополитическите му проблеми. Защото още от първия си ден в Белия дом бил обладан от фиксидеята да бъде преизбран четири години по-късно.