Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) “ЗАМРЪЗНАЛИЯТ СВЯТ” НА Т. НАР. ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

“ЗАМРЪЗНАЛИЯТ СВЯТ” НА Т. НАР. ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 3

Цивилизационният избор на Украйна

Украйна наистина е изправена пред цивилизационен избор. Като се тръгне от Киевската Рус, страната в днешните си граници никога не е съществувала самостоятелно като независима държава, напротив части от нея са били в състава на Руската, Османската и АвстроУнгарската империи, на Прусия, Полша... През 1954 г. Никита Хрушччов прехвърля от Русия към Украйна и Автономна република Крим.

В страната живее доста голямо (над 8 милиона) руско малцинство, а неукраинските етнически малцинства с численост над 100 хиляди души са общо девет (вкл. и 225 хиляди души българи). Западната част на Украйна има около 5 милиона жители е с проевропейски и прополски нагласи, източната и южната – по-скоро с проруски настроения, които райони са силно индустриализирани, имат 2 пъти по-висока от средното гъстота на населението. В две области украинският език като майчин е малцинствен, а в още 4 обхваща около половината жители.

Украйна е в тежка икономическа криза и доста напомня на България – средни доходи от порядъка на 290 евро, отрицателен демографски прираст и значителна емиграция (главно в ЕС, но и в Русия, в Израел (5), около 8 % безработица, доста предприятия имат икономически затруднения. За да не фалира и за да преструктурира икономиката си, през следващата година страната нужда от кредити. В същото време има и работещи предприятия, както и нормално селско стопанство.

Украинският бизнес също е разделен.  В изток-югоизтока на Украйна, където са съсредоточени т. нар. производственици, ориентацията е към Русия, където имат утвърдени пазари за продукцията си и откъдето идват част от суровините (6). Бизнесът в западната част (доколкото го има) е ориентиран предимно към търговия. Показателно е обаче, че украинските олигарси имат бизнес интереси (макар и по-малки) и на Запад.

При така очертаната картина, близо 50 милиона граждани на Украйна естествено ги чака труден избор. Самите те са с твърде различни интереси, ценности, емоционални привързаности, етническа принадлежност. Най-доброто би било украинците самостоятелно, спокойно, с всестранно отчитане на интересите си, да обсъдят ситуацията, да успеят да сформират своето „творческо малцинство” (по А. Тойнби), което да формулира адекватни отговори на предизвикателствата, пред които са изправени.

Само че именно това не става! На първо място, натиск оказват САЩ. Техният интерес има геополитически, стратегически характер и предполага не толкова привличане на Украйна в икономическата им орбита, колкото откъсването й от Русия. Поведението им е по-скоро като на  „кучето върху купа сено” – самото то не яде, ама и на другите не дава. Целта на тази политика е запазването на „еднополюсния свят”, в който САЩ от 20-тина години удобно са се настанили „на върха” (7).

На второ място, своите интереси има и ЕС. Германия, както и още няколко западноевропейски страни, традиционно внасят метали, висококачествени въглища, зърно и пр. от Украйна. Съответно купуват машини, оборудване, технологии от Германия. За Полша, освен търговските има и исторически, етнически и други привързаности от времената на Жечпосполита. Същото важи и за Прибалтика. Освен всичко, по „стар навик”, ЕС реши да придобие и някоя и друга екстра - например да „натисне” Украйна за освобождаването на Юлия Тимошенко.

Русия, на трето място, също не иска „да загуби” Украйна и има достатъчно сериозни икономически, политически, исторически и други основания. Първо, става въпрос за Украйна, която през цялото си съществуване е била или в обща държава с Русия, или неин съсед. Родството между великоруси (днешните руси), малоруси (украинци) и белоруси (беларуси) в исторически план не буди съмнение. Отношението на обикновените руснаци към украинците традиционно е като нашето към „македонците”, въпреки че също не се радва изцяло на реципрочност.

Второ, индустриалната мощ на Украйна е изградена главно през съветския период. Икономиката през 20 век е тясно обвързана с тази на Русия. Значителна част от промишлените изделия, както и оборудването, са разчитали на кооперираните доставки и въпреки разпада на СССР през 1991 г., все още има много зависимости. Общите стандарти също улесняват износа към Русия, докато към ЕС има проблем със специфични изисквания и регламенти.

Трето, Русия също има своите стратегически интереси и иска да възвърне позициите си на велика сила. Чисто геополитически, „загубата” на Украйна е стесняване на пространството на Русия и удар по нейните планове. Особено след разширяването на НАТО на изток и след разполагането на антиракетните системи в Полша. На приказките, че те са насочени срещу Иран, няма да повярва даже и секретарката на Държавния секретар на САЩ.

На практика, според много анализатори, системният натиск срещу Русия довежда нещата до това, че руските избори през последните години са не „избор между възможности”, а „избор между по-големи и по-малки заплахи”.

Какво може да направи Украйна в тази ситуация?

И Западът, и Изтокът прехвърлиха топката в полето на Украйна, щедро предоставяйки й възможност самостоятелно да взема решение за своето бъдеще. Но възродиха терминологията и механизмите от времената на „студената война”, подхванаха политика на опасно балансиране, която прилича повече на силовото противопоставяне от миналия век. (8)

Украйна не е България. Тя е голям пазар (повтарям, 50 млн. души), произвежда много и качествени оръжия,  изкуствени спътници. Има най-големия металургичен комбинат в света, запаси поне за 300 години от коксуващи се въглища, както и желязна руда. Практически Украйна е монополист в производството на титан (включително и САЩ си купуват от нея), притежава 1 / 3 от световните запаси на манган. Традиционно е изнасяла и сега пак изнася зърнени храни.

Цялата сложност на проблема може да се резюмира, като се погледнат търговските партньори на Украйна. Ако най-големият е Русия, вторият е Германия, третият – Китай, следва Турция, после Полша...

Както се вижда, „булката” е със сериозен „чеиз” и има смисъл кандидат „женихите” да се постараят.

Западът предлага главно ценности. И обещания за помощ, „ама по подир” и в комплект с МВФ и Световна банка.  Русия, като по-заинтересована, използва „газовото оръжие” (икономиката на Украйна е много енергоемка) и обещава кредити.

Какво направи Украйна? Може би най-разумното, започна да търгува с решението си в името на най-добър резултат. След като се чу за 15-те милиарда от Русия, ЕС, който преди говореше за най-много 2 милиарда кредити, изведнъж се сети, че може да окаже помощ от едва ли не 20 милиарда евро. Дори само тези факти показват, че политиката на Янукович е разумна и отговаря на националните интереси на страната.

Практически актуалният интерес на Украйна е да съхрани колкото може по-дълго позициите си на гигантския пазар на Русия, като едновременно използва възможностите на свободната търговия с ЕС, и да отложи, поне докато се съвземе икономически, цивилизационния си избор.

Реалността обаче се оказва съвсем друга. Сделката с Русия, от една страна, носи на Украйна незабавни и непосредствени изгоди като ценови отстъпки за енергоресурсите, съхраняването на относително отворените граници между двете държави, възраждане на промишлената интеграция от съветската епоха. Споразумението с ЕС, от друга страна, би сближило Украйна с Европа и би поставило бъдещото й икономическо развитие в съответствие с динамиката на едно развиващо се обединение. Европа (и САЩ) обаче държи на условията си и не предложи на Украйна никакви компенсации за евентуалните загуби на Изток, както и за трудностите за украинския износ в ЕС. В същото време подложи Украйна на невиждана атака както с познатите ни от Сърбия, арабския свят, Грузия, Украйна и пр. „сценки” на Евромайдана, така и със закани да прекрати изобщо връзките си с нея.

И никой не си дава сметка, че Украйна има право сама, на базата на собствените си интереси да вземе своето решение.

Как ще завърши този процес? Не знам. И май никой не може да гарантира светло бъдеще нито на САЩ с огромните им дългове, нито на Европейския съюз и общата му валута, нито на Русия с Митническия и съюз или с БРИКС. Това, което знам и не искам да приема обаче, е щедро отразената в медиите позиция на нашите „тинк-танкисти” и на десницата ни като цяло, която изобщо не отчита българските интереси.

Какъв е интересът на България в казуса „Украйна”?

Първо, като член на ЕС, разбира се, теоретично, ние също имаме интерес европейският пазар да се разшири с още 10 % потребители, на който да можем и ние, като Германия, Италия, Полша и др. да продаваме свои стоки. Веднага обаче възниква въпросът: какви стоки? Ще продаваме въглища, стомана и метали? След краха на „Кремиковци” всъщност ние ги внасяме от Украйна, защото е по-изгодно. Машини, технологични линии, други индустриални стоки? Това обаче прави Германия, а като се има предвид хала на унищожената ни промишленост, надали ще се вредим.

В момента нашият стокооборот е мижав (малко над 1 % от износа и 2,5 % от вноса на България) и с отрицателно салдо. Продаваме лекарства, които традиционно имат добро име, пластмаси, малко акумулатори, малко тютюн, предлагаме и малко туризъм.

Тогава може би селскостопанска продукция? Отново същият въпрос - каква? Месо (с изключение на пилешкото) всъщност ние внасяме оттам. На практика единствено зърнопроизводството ни създава излишъци, които бихме могли да продадем. Само че износът на зърно на самата Украйна надхвърля 30 млн.тона (4-5 пъти повече от всичко, произведено у нас), тя заема 2-ро - 3-то място в света по производство на царевица. Нещо повече, значителна част от недоволството на българските зърнопроизводители идва от факта, че въпреки субсидиите тъкмо украинското зърно, като по-конкурентно, понижи световните цени.

Ако обобщим, 2 % от стокооборота на всяка страна е пренебрежимо малка величина. За разлика от „могъщите” в ЕС, нашият икономически интерес е съвсем мижав.

Второ, може би имаме интерес да си развалим отношенията с Русия, нищо, че след скандалните решения на ГЕРБ за АЕЦ „Белене” вече ни заплашват 2 милиарда неустойки?! Може би сме намерили нови източници за газ и нефт и сме на път да осъществим „среднощните мокри мечти” на десницата... Тя страшно упорито ни обяснява колко е лошо да сме енергийно зависими от Русия. И аз знам това, но на въпроса откъде другаде да си внесем, много гузно мълчи. Защото нито Гърция, нито Германия, нито Чехия, нито даже Черна гора могат да ни осигурят газ и нефт. По една проста причина - нямат! Проектът „Набуко” изглежда много перспекивен, но и Европейският съюз осъзна клопката на този проект и сам се отказа от него. Истината е, че Азербайджан, следвайки собствените си интереси, щедро предлага строителство на газопроводи, чийто общ капацитет надхвърля поне 5-6 пъти  добива на газ на страната. Очевидно азерите предпочитат да имат възможности за доставки, които да им позволят да се пазарят за цените сред широк кръг евентуални потребители (а не само Русия, Турция, Иран и Грузия) и да постигат по-високи цени. Няма държавен ръководител (вкл. и от България, Австрия, Германия, Турция и пр.), които да са си тръгвали от Баку без договор за доставка на азерски газ. Само че газ за всички няма! В случай, че нямаме алтернативни източници за доставка, разумно ли е да нападаме Русия? Турция, например, въпреки че има алтернативни доставки, не го прави! А ние?

Има ли алтернатива за енергийна независимост на България? Ако вярваме на „Шеврон”, разбира се – шистовият газ! Ама съсипвал околната среда? Че какво му пука на Шеврон, това си е нашата земя и вода, важното е да слушаме (и да зависим от) тях, не от Русия.

Самата Украйна, притисната в ъгъла, също допусна Royal Dutch Shell да проучва находища на шистов газ, но сега мисли да ги ограничи. Дали Обединеното кралство и Холандия са доволни от това?

Трето, в Украйна има голяма българска диаспора. Може би възнамеряваме да привличаме нашите сънародници, да ги използваме за спасяването ни от демографската катастрофа?! В рамките на ЕС те значително по-лесно ще се преселят, ще пътуват свободно. Обаче и тук възникват въпросите: а ще дойдат ли в България, защо не ги привличаме и сега? Защо българин от Бесарабия, с горчивина пише, че защото „интересите на държавата (България) и хората са други”, ... „ще продължим да ходим в Москва и Петербург, защото там ни дават работа, ...по-лесно получаваме руски паспорти и не ни третират като хора второ качество, понеже не сме родени в България” (постинг на Иван Боров във фейсбук).

Четвърто, може би следва да подкрепим европейския „цивилизационен избор” на Украйна не по някакви користни интереси, а защото така подкрепяме демокрацията. Тъкмо в компанията на САЩ и ЕС Украйна следва да узрее като истинско демократично общество, да спре разграбването и корупцията, да пребори олигарсите?

И това изглежда разумно, ако не възникваха поне два въпроса. Първият е: само в САЩ и Европейския съюз ли има демокрация? Може ли Канада, Сърбия, Австралийският съюз, Бразилия, Индия, че дори и Венецуела да са също демократични държави, въпреки че не си трошат краката, за да угаждат на САЩ? Или само „верността” към „Големия брат” е гаранция за демократичност?

Вторият въпрос има своите измерения в действията на САЩ и ЕС в страните от т.нар. арабска пролет, както и преди това в Ирак и Афганистан. Станаха ли те по-сигурни и по-демократични, след подкрепата, която им оказахме? След дългогодишния ни опит в ЕС спря ли корупцията в България? Поставиха ли се олигарсите на мястото им? А има ли страна, в която те да стоят „в кьошето” и да не влияят на политиката? Може би в САЩ, които са родили „безсмъртната аксиома”, че

каквото е добро за „Дженерал мотърс”, е добро за Америка

Всяка страна следва интересите си. Затова е напълно разбираемо, че германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер разкритикува „недопустимия натиск” и „използването на икономическите трудности на Украйна от Русия, за да предотврати подписването на споразумение за асоцииране с ЕС”. (9)  Американският сенатор Джон Маккейн, зам.-държавният секретар Виктория Ноуланд, баронеса Катрин Аштън (външнополитически лидер на ЕС), подкрепиха протестиращите на майдана, раздаваха сладки, ръкавички, срещаха се с представители на опозицията, вкл. и с одиозния лидер на „Свобода” Олег Тягнибок. Последният получи известност у нас със събарянето на паметник в Киев, но освен всичко друго е носител на „Златен кръст за заслуги” от ветераните на СС дивизията „Галичина”, настоява за изгонването „като окупатори” на украинските евреи и заема пето място в списъка на противниците на евреите на центъра „Симон Визентал”.

Какво излиза:

Янукович не е демократ, защото се мъчи да защити интересите на страната си и не слуша САЩ и ЕС, а Тягнибок, нищо че е фашага, е демократ? И дали с такива „кадри” и в Украйна няма да стане като в Египет, Сирия и прочие арабски страни?

Русия оказва „недопустим натиск”, като намалява цените на газта и купува украински ценни книжа за 15 млд. долара. А какъв ли натиск оказва същата тази Русия, която досега е купила американски държавни ценни книжа за над 130 млрд. долара? И какво пречи на САЩ и ЕС също да окажат такъв „натиск” над Украйна, за да я привлекат на своя страна?

Българският интерес предполага позиция на въздържаност, защото, за разлика от САЩ, Германия и още някои страни в ЕС, ние няма какво толкова да спечелим от Украйна, но можем доста да загубим от влошаването на връзките с Русия. Но въпреки това представяме украинските събития като „наш” цивилизационен избор, изпращаме „протестъри – специалисти” да къртят врати, широко се възторгваме пред героизма на „майдануващите”, настояваме Министерство на външните работи на Р България да протестира по повод филма „България умира тихо”, който, по понятни причини е придобил голяма популярност в украинската мрежа.

Слава богу, държавната власт у нас общо взето следва разумна политика по украинския казус и защитава националните ни интереси.

Но налице са и„тинк-танкистите” от разни НПО на американска хранилка. За тях е естествено американският интерес като амбразура да прикрива едни факти и да откроява другите, свързани с „цивилизационния избор”.

Пълно е и с неподготвени журналисти, дрънкащи откровени клишета и предлагащи по ефира на националното радио МВнР на България едва ли не да контролира украинското интернет пространство. Не защото са глупави, а защото не им се мисли, чете, работи, преди да тръгнат да се изказват....

И накрая идват всички други, иначе нормални хора, които продължават да гледат на политическите събития през тесния процеп на амбразурата, наложена им от щампите на масовото съзнание и от собствените им идеологически пристрастия.

Упорито се жалваме от „задкулисието”, негодуваме срещу олигарсите, плачем от монополите... У нас. А ако са в Русия или Украйна?

Някой е „прибрал” задкулисно „Каолин” и това е грабеж, но ако е направено същото с „Юкос”? Някой направил медийна империя, „гушнал” вестници и телевизии, „приватизирал под масата” банки... Други направили същото в Русия. Но може ли да ми обясните, защо ако олигархът се казва Пеевски, Прокопиев, Василев и т.н., е ужасно, че не са в затвора или в изгнание, а ако се казва Ходорковски, Березовски и пр., е ужасно, че са в затвора или в изгнание? Защо за едните казваме, че „нямат политически цвят”, а за другите - че са политически затворници (емигранти)?

Може ли нещо, само защото е свързано с Русия, Китай и др., винаги да е лошо, а ако става дума за САЩ - винаги да е добро и правилно? Ако сте от „хранените” НПО-та, фондации, комитети, партийки, медии и т.н. – може. Трябва да си заработвате хляба. Но ако сте от всички други нормално мислещи хора, както и да ви манипулират, излезте от амбразурите на цивилизационния избор, погледнете с непреднамерен разумен поглед света, неговите проблеми, нашето място и интереси в този свят.

Амбразурата не е за гледане, тя е за отстрелване!

 

Бележки:

5. Броят на евреите в Украйна е намалял 8 пъти за последните десетина години и е около 105 хиляди души

6. Вж.: http://www.gazeta.ru/business/2013/12/19/5811001.shtml

7. Това обуславя и политиката на САЩ срещу енергийните проекти на Русия у нас, лансирането на „Набуко”, натискът за разработване на находища с шистов газ и др. подобни

8. Виж „Защо Украйна предпочете Русия пред Евросъюза. В: препечатка от „Крисчън сайънс монитър” във: в. “Сега”, 23.11.2013

9. Вж.: в. „Сега”, 18.12.2013

Украйна стриктно

и съвсем безшумно

е поставена под контрол

 

Анатолий ВАСЕРМАН

 

Путин не получи награда за мир само защото европейците не искаха да му я присъдят.

Според мен най-важните събития на изминалата година са тези, които не се състояха. Не се състоя откритото нахлуване в Сирия. Не се състоя предаването на Украйна на Европейския съюз въпреки усърдното й поведение. Струва ми се, че всичко останало на фона на тези събития не е от такава важност.

Зад двете несъстояли се събития има едно, което обаче се случи, а именно – Руската федерация си възвърна предишното влияние. Преди два месеца „борците за честни избори” много се подиграваха със сп. „Форбс”, което номинира Владимир Владимирович Путин за най-влиятелният политик в света. Сега ще видим кой се смее последен.

Няма съмнение, че Сирия оцеля преди всичко благодарение на твърдата позиция на Руската федерация. Това, че не пожелаха да присъдят Нобеловата награда на президента Путин, е разбираемо. Само че наградата бе присъдена именно на организацията, която изпълнява техническата работа по плана, подготвен именно от Путин и от Лавров. Организациите също получават премии за мир! През годините Нобелова награда за мир бе присъдена на Международния Червен кръст, на Организацията за борба с противопехотните мини, на Европейския съюз, което бе доста смехотворно. Сега Нобеловата награда получи Организацията за забрана на химическото оръжие, но всички са наясно, че тази награда би следвало да получи президентът Путин. Той не я получи само защото европейците не искат да му я присъдят.

Украйна не подписа споразумението за асоциация с Европейския съюз, и това е полезно най-вече за самата Украйна, тъй като подобно споразумение би я лишило дори от формални признаци на суверенитет. Комично е, че на Площада на независимостта в Киев митингът поиска отказ от същата тази независимост. Украйна успя да избегне заплахата само благодарение усилията на Руската федерация.

Впрочем нашите „борци за честни избори” правят опити да се възмущават, че Русия със свои пари поддържа стремежа на Украйна към Европейския съюз, въпреки че формално погледнато, Украйна не поема никакви задължения в замяна. Украйна не пое никакви по-специални ангажименти и затова мнозина твърдят, че Русия просто подарила пари на Украйна. Всъщност, ако се прочетат внимателно документите, става ясно, че Украйна стриктно и съвсем безшумно е поставена под контрол.

Отстъпките на газ за Украйна ще се утвърждават на всяко тримесечие, и следователно най-малкият опит да се устрои нещо антируско ще бъде наказван с удар по джоба. Споразумението за взаимодействие на предприятията от отбранително-промишления комплекс е така оформено, че и при най-малкия опит за саботаж или пречки тези предприятия ще се окажат във финансова преса и не само работниците, но и собствениците им рязко ще се възпротивят на антируските стъпки, за да защитят собствените си интереси. И т.н., и т. н.

С една дума, всички тези споразумения са направени така, че ако някой се опита да напакости на Руската федерация, а с това и на самата Украйна, ще получи един по врата от съгражданите си. Според мен това изглежда доста надеждно средство.

На фона на тези събития, мисля, че всичко друго не е толкова важно.