Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) НО КАКВО ДА ПРАВЯТ ПОСЛАНИЦИТЕ?

НО КАКВО ДА ПРАВЯТ ПОСЛАНИЦИТЕ?

Е-поща Печат PDF

Преди десетина дни премиерът Ердоган постави задача на посланиците в чужбина: “Вървете и на целия свят се оплачете от религиозната общност (на Фетхуллах Гюлен) и обяснете, че разследванията за корупция са опит за преврат. 17 декември е опит за преврат срещу правителството под покривалото на операция срещу рушвета. От 17 декември насам онази известна организация и нейните медийни продължения правят всичко, каквото могат, за да нанесат удар на икономиката на страната. Искат да възпрепятстват демократичния ход на Турция. Това не е нищо друго освен предателство. Както ние тук развалихме играта, така и вие ще я развалите навън. Ще обясните тези неща, ще направите необходимите стъпки. (...) Пада ви се важна мисия. Трябва на своите събеседници да обяснявате истините, че това не е операция срещу корупцията, а опит за преврат”.

* * *

Горките посланици, объркали са се какво да правят... Някога имаше указания: “Вървете, разкажете за арменския терор, за терора на ПКК...” И естествено, понеже в периодите на военна опека движението на Гюлен се смяташе за „заплаха на религиозната реакция”, то и посланиците се въздържаха от сближаване с религиозната общност. Но за пръв път сега има директна инструкция: „Идете и разкажете за тях!”.

Само преди няколко години от Министерството на външните работи замина инструкция до външните структури да подпомагат STK (Системни или сателитни инструментални комплекти) и училищата на движението Гюлен. Не забравяйте, това е глобално движение. От Камбоджа до Тексас навсякъде има училища на Гюлен, според твърдения на въпросното движение, броят им е към 1200. По жаргона на Външните работи тези училища се наричат „турски училища”. През последните години се вдигна и забраната на членове на Външните работи да изпращат децата си в тези училища и дори от посланиците бе поискано да протегнат ръка на училищата. Без съмнение, сега това решение ще бъде оттеглено.

Най-голямото притеснение ще се преживее в Африка, на Балканите и в САЩ... През последните години, свързаните с групата на Гюлен в САЩ STK и специално TUSKON (Конфедерация на бизнесмените и индустриалците в Турция) служеха като официална лобистка агенция на Турция. Само във Вашингтон има 3 групи за разсъждение (think-tank) и STK, близки на групата на Гюлен. С насърчението на правителството те оказват подкрепа на „Разработки за Турция” чрез дарения в организации като „Брукингс”.

Движението на Гюлен е толкова активно във Вашингтон, че за тях в американските външнополитически среди вече има дори един термин на английски: „Гюленисти”. Например TUSKON провеждаше лобистка дейност в Конгреса, свързана с желани или нежелани от Турция законопроекти. Координирано с Външните работи, STK-тата на Гюлен организираха екскурзии до Турция на някои конгресмени или техните помощници. Според предположение на консерваторите, те имат връзки с офисите на 30-40 депутати. Сега какво ще стане?

И в Брюксел е същото. Чували сме лично от устата на министри за това, че са прехвърлили на TUSKON някои дейности и лобистки инициативи. Какво ще стане сега? Нима нашите посланици ще бъдат принудени да очернят пред западняците членовете на религиозната общност, които довчера изпъкваха на приемите: “Сакън, не говорете с тях! Те дори са правили преврати”.

Добре, ами Африка? Отварянето на Турция към Африка, координирано с движението на Гюлен, бе проектирано да отвори малко пътя и на тях. Причината за безразборното разкриване на посолства в много африкански страни беше да се подпомогнат тамошните „турски училища”. И благодарение на това, чрез съдружието между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и религиозната общност, макар и мъничко, да се удовлетворят неудържимите ни империалистически фантазии. В някои малки страни училищата подпомагаха посолствата, а посолствата – училищата. Ако ще оттегляме подкрепата си за училищата, какво ще стане с фантазиите ни да колонизираме Африка?!

На Балканите и в някои страни от Азия училищата на Гюлен обучават децата на политическия елит в тези страни. Нима сега посланиците ни трябва да отидат при министъра на еди-коя си страна и да му кажат: “Веднага оттеглете сина си от това училище. Те дори са „хашхаши” (хашхашиите са религиозно движение, съществувало в Селджукската държава, членовете на което били представяни от официалната власт като луди и наркомани).

Освен това не знам как звучи на турски, но преведен на английски изразът „преврат”, въведен в употреба в света на властта от „Гези” насам, звучи сбърканяшко на западняците.

Нека нестихващите аплодисменти на пропагандистите в Аман да не ви опияняват с красноречие. Казвам ви като приятел: езикът и аргументите, използвани за борба с явлението, което правителството нарече „паралелна държава”, в очите на западняците напомнят специалния стил на Ахмадинеджад, който споменаваше често за „ционистката структура”. Все по-трудно става да се обяснявате на света. Да наречеш събитията в „Гези” „опит за преврат”, да не си намерил законова почва срещу корупцията, и след като си направил всички тези неща, да прибавиш към тях всякакъв вид теории за комплот - от посланика на САЩ и ОТPОR (младежко съпротивително движение в Сърбия, съществувало от 1998 до 2003 г.) до „Луфтханза” - всичко това твърде много размеква ръката на властта в очите на световната общественост.

Накратко, преводът на английски на речите на премиера прави невъзможна подкрепата за нещата, които премиерът иска да направи. За съжаление, светът не може да възприеме тези думи и се киска над тях. Ето, заради всички тези неща имам една учтива препоръка към властта за определянето на един по-софистичен език и стратегия. Най-добрата маневра, която може да направи премиерът, отивайки в Брюксел, е да остави в Анкара всичките си писачи на текстове и да се вслуша отново в препоръките на онези, недолюбвани от него „моншерс” („мили мои”). Ако не искаме да се откъснем от света, трябва преди всичко да променим този език.