Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) “НЕИЗВЕСТНОТО” ПОСЕЩЕНИЕ НА ГОРБАЧОВ В ЛОНДОН ПРЕЗ1984, ИЛИ НАЧАЛОТО НА ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО

“НЕИЗВЕСТНОТО” ПОСЕЩЕНИЕ НА ГОРБАЧОВ В ЛОНДОН ПРЕЗ1984, ИЛИ НАЧАЛОТО НА ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО

Е-поща Печат PDF

В началото на тази година към нарастващата динамика на световните политически новини, се прибави една, която случайно или преднамерено остана почти незабелязана от „правилните” български медии. Но в тях, на новини, които разкриват някои неудобни истини за т. нар. демократичен преход, по някакво неписано правило не се дава гласност. Става дума за разсекретяването на важни поверителни документи от архивите на английската правителствена служба отпреди тридесет години. По силата на британското законодателство след тридесетгодишно съхранение, в края на 2013 г., бяха разсекретени около 500 папки от правителствената служба и Службата на министър-председателя от 1984 г.

Тези документи са достатъчно чувствителни и изобличаващи, за да се пазят в тайна в продължение на 30 години. В миналото, по регламенти, приети от правителството на премиера Харолд Макмилън, веднага след края на Втората световна война, британските документи са пазени в тайна в продължение на половин век, но този срок бил намален до 30 години през последните години от управлението на министър-председателя Харолд Уилсън. По-точно, срокът е намален на 20 години, но с разрешение на министъра на правосъдието много важни и чувствителни за сигурността на Англия документи могат да бъдат запазени в тайна за по-дълго време - до 30 години.

В тази категория попаднаха документите, свързани с политически контакти и „добрата химия” между Маргарет Тачър и Михаил Горбачов още преди последният да поеме кормилото в Кремъл през 1984 г. Липсата на информация в нашите медии за съдържанието на тези важни от близкото минало документи е причината да потърсим в английските медии данни. Те разкриват някои малко известни и изобличаващи факти, довели до коренна промяна на хода на “студената война”.

През 1984 г. Горбачов е водещия кандидат, който трябва да наследи Константин Черненко. Въпреки това той все още е малко известен в чужбина, когато прави първата си голяма екскурзия до Европа – посещение в Лондон. Пристига там през 1984 г. по покана от британския министър-председател Маргарет Тачър. Посещението, по мнение на политическите анализатори, помогнало да се промени хода на „студената война” в полза на Запада, а за коментаторите от Русия това е началото на голямото предателство. По оценка на самия Горбачов обаче мисията му била да убеди чрез “Желязната лейди” нейния съюзник, американския президент Роналд Рейгън, че скоро може да поеме ръководството на Съветския съюз и че именно той е човекът, с когото Западът може да преговаря.

Историята потвърди, че Горбачов успешно се справи с тази мисия, но не в полза на системата, на която стана лидер. Едва 53-годишен, заедно с елегантната си и интелигентна съпруга Раиса, Горбачов наистина успява да убеди Тачър, че като лидер на СССР би могъл да осигури отваряне към Запада след годините на брежневския застой. В имението от 16-и век, „Чекуърс”, което е резиденция на британските лидери, Тачър и Горбачов говорят с часове за ограниченията по отношение на еврейската имиграция, съдбата на дисиденти като ядрения физик Андрей Сахаров, и преимуществата на капитализма и комунизма. Тачър се оплаква, че британските синдикални лидери, начело с Артър Скаргил, дискредитират комунизма, тъй като не взели решение за обявяване стачката на миньорите, а ги принуждават да стачкуват чрез заплахи. Също така намеква, че по време на срещата със своите консултанти те й споменали, че вероятно английските синдикати са получили финансова помощ от съветските.

Горбачов отговаря, че Тачър не бива да обвинява Съветския съюз за своите проблеми. Тогава, като на шега, Тачър вмъква, че след като става въпрос за пари, е редно да се цитира майката на Карл Маркс, която в едно писмо до Фридрих Енгелс по повод на „Капиталът”, писала: “Иска ми се Карл да беше направил капитал ...вместо просто да пише за него”. Тачър внимателно наблюдава реакциите на Горбачов. Прави й впечатление, че той с усмивка и без коментар отминава цитираното от майката на Маркс. Дъщерята на провинциалния бакалин Маргарет Тачър бързо “включва”, че с този човек може да се прави сделка. Малко по-късно, след срещата, в бележника си тя ще отбележи: ”Горбачов ми харесва, бихме могли да работим заедно.”

По-нататък Маргарет Тачър ще има и смелостта да заяви самодоволно: „Обикновено си съставям мнение за един човек в рамките на десет секунди и много рядко го променям.”

Обядът приключва с тост за добрата атмосфера на срещата. Горбачов и Тачър се пренасят в хола и на чай продължават разговора за надпреварата във въоръжаването между Съветския съюз и Съединените щати. Повече от три часа Горбачов разпалено обяснява на Тачър огневата мощ на ядрените арсенали на суперсилите и ужаса на ядрената зима. Цитирайки една неясна за нея руска поговорка, Горбачов казва: “Веднъж в годината дори и празен пистолет може да гръмне...”

Тачър възразява и твърди, че ядрените оръжия са възпиращо средство, а Стратегическата отбранителна инициатива на Рейгън, известна като “Междузвездни войни”, е израз на една “мечта” за мир.

Горбачов категорично заявява, че въпреки проведената среща на върха между американския президент Картър и секретаря на КПСС Брежнев, през 1979 г., Кремъл сега е решен да даде приоритет на диалога със Запада и да отиде по-далеч в едни нови мирни преговори, които, ако той стане генерален секретар, ще се проведат през 1985 година. С това срещата приключва.

Часове след дискусията с Горбачов за надпреварата във въоръжаването Тачър допълва в бележника си с гриф „поверително”: “Той е човек, с когото може да се прави бизнес. Предполагам, че ми хареса”.

Горбачов продължава посещението си във Великобритания и се явява след два дни ненадейно, без предизвестие и покана от Тачър, на „Даунинг Стрийт”. Тачър по същото време е на посещение в Хонконг. На изненадания личен секретар на Тачър, който го допуснал само до фоайето, Горбачов обяснил, че иска да види прочутата черна врата под номер 10! Какво ли е искал още да каже на “Желязната лейди”?

Няколко дни след това, с подробни бележки от срещата с него, Тачър заминава в Кемп Дейвид, за да убеди Рейгън, че Горбачов ще бъде различен от онова, което са били досегашните лидери в Кремъл като Леонид Брежнев, Юрий Андропов или Черненко, последният от които по нейни твърдения бил толкова зле, че често отсъствал от заседания на Политбюро.

Тачър казала на Рейгън, че е впечатлена от силната личност на Горбачов и че е необходимо диалогът с него и съпругата му да приеме още по-интензивен характер.Няма съмнение, че е напълно отдаден на съветската система, но вярно е също така, че е готов да слуша и да води истински диалог и има собствено мнение, което да налага сред съмишлениците си” – заявила Тачър на Рейгън.

Докладите тръгват по йерархията. “Съпругата му е далеч от обикновените съветски жени”, пише личният секретар на Тачър, Чарлс Пауъл, в меморандум към тогавашния държавен секретар на САЩ Джордж Шулц.

В лицето на доктора по философия Раиса Горбачова не може да се скрие приятелска и атрактивна личност с впечатляващо широко познаване на съвременната класическа и английска литература” - пише още той.

Рейгън и Горбачов, който стана лидер на Съветския съюз на 11 март 1985 г., се срещнаха за първи път на 19 ноември 1985 г. в Женева. Какво се случи след това, вече на всички е ясно. Няма да се спираме на цялата хронология на капитулацията пред Запада, достатъчно е само да споменем една констатация на английската разузнавателна служба от ония времена: „Никога не сме виждали такава маниакална жажда за самоунищожение. Всички действия на Горбачов и екипа му неизбежно ще доведат до разпадане не само на комунистическата система, но и на Съветския съюз като държава.“

 

ПП. Толкова за предателствата, сега малко и за възмездието. В интернет мрежата се говори за това, че руски адвокати са разработили стратегия за наказателно преследване на първия и последен съветски президент Михаил Горбачов. За това писа в своя блог наскоро и Николай Стариков, публицист, икономист и писател.

Съдебният процес срещу Михаил Горбачов, който не изпълни задълженията си на президент на СССР, като допусна разпадането на поверената му държава, е необходим. Защото трябва да се нарече предателят предател, а негодникът - негодник – пише Стариков. – Русия се нуждае от „дегорбачовизация“. Макар че по-вярно е да се каже, че Русия се нуждае от „дегорбизация“.

Това в Русия, макар и мъчително вече се случва, защото историята е доказала, че една епоха, освен предатели, ражда и спасители.Дали това ще се случи и у нас?