Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) А КАК ДА РАЗГОВАРЯ ЛЯВОТО?!

А КАК ДА РАЗГОВАРЯ ЛЯВОТО?!

Е-поща Печат PDF

Прочетох с интерес написаното от Юрий Борисов във в. „Дума” от 23 януари т.г. Самото заглавие изглежда интригуващо и провокативно („Хайде да си говорим за лявото”), но написаното повдига много важен, принципен въпрос, свързан с откритата и ожесточена идеологическа борба, протичаща не само в България. Този въпрос е формулиран от г-н Борисов в края на материала: „Българското ляво има ли сили за сложни неща?” Малко завъртяно е, но същината се схваща, още повече че има и подсказка: „Ще намери ли сили, интелект и ценности в себе си (става дума за лявото), за да се заеме с една истинска лява битка?” Тук е пропуснато да се обясни за каква „истинска битка” става дума и аз ще се помъча да запълня отчасти тази празнота.

Всичко казано от Ю. Борисов е вярно и има дълбок смисъл, но това провикване в края на бележката: ”Хайде сега до го видим лявото!”, излъчва голяма доза лицемерие. Има голям брой леви общественици, учени и просто интересни хора, за които информационното пространство е закрито, и то съвсем умишлено, това г- Борисов го знае много добре. В политкоректен вид тази бариера се нарича „несъвпадане с редакционната политика”, а на прост и разбираем език е нежелание да се чува друго мнение освен на „посветените”, на тези, които „разбират” какво е нужно да се прави и да се говори при сегашните обстоятелства. Принципно съществуват три нива, в които функционират понятията и логичните послания: пространство на генерирането (създаването), пространство на транслацията (пренасянето), пространство на консумирането (употребяването). Наблюдаваното дискриминиране и деформиране на понятията и посланията е следствие на една премълчавана „революция”. На власт дойдоха медиамагнати, организатори и специалисти от сферата на транслацията. Левите политици проспаха и пренебрегнаха тази „революция” и заради тях страда цялото ляво пространство. От тази тежка грешка последва и методологична мутация в лявото и за лявото писане.

На пръв поглед българското информационно пространство е пълно с критични публикации, с остроумни анализи и с още по-остроумни и безмислени предложения. Освен опозиционна декларативност тук присъстват на пръв поглед съвсем наболели и важни констатации: лекарите искат яснота в здравеопазването, учените – в науката, учителите - в образованието, енергетиците – в енергетиката, земеделците – в селското стопанство, юристите – в съдебната практика, военните – в армията, кметовете – в селищата, миньорите – в подземния добив, индустриалците – в индустрията. И наред с това, в началото на всеки анализ, системата като проблем не се обсъжда, обсъждат се проблемите на елементите на системите. А още на битово равнище се знае, че когато елемент на система откаже последователно два пъти, причината не е в елемента, а в принципа на функциониране на системата (алгоритъма на функциониране). Какво тогава остава на онези леви хора, които не са свалили знамената, които знаят и могат да водят титаничната война на светогледите? Не зная. Може би трябва да послушат съвета на Сенека: „Ето какво трябва да прави добродетелният човек през своя живот. Когато съдбата надделее и пресече възможностите да действа, той не трябва веднага да дезертира... не, по-добре е чрез избор да намери нещо, с което да бъде полезен на държавата. Принудили са го да мълчи – нека със своето безмълвно присъствие да помага на гражданите. Опасно е даже да се появи някъде – нека в къщи, по забави и сбирки, да бъде добър приятел и въздържан сътрапезник. Лишен от задълженията на гражданина, нека да изпълнява своите човешки задължения!”.

Впрочем, оставям решаването на въпроса на Юрий Борисов, който по чисто професионални задължения трябва да има някакъв отговор, а не да наблюдава процеса от височината на журналистическия Олимп...