Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) „ШАЙКА” ЛИ?!

„ШАЙКА” ЛИ?!

Е-поща Печат PDF

Когато видях тази книга на витрината, помислих си “Браво! Намери се честен човек да заклейми тези хитреци, които докараха България до този хал и пак се канят да управляват”!

На корицата симпатичните им физиономии – Бойко, Росенчо и Цецо. Веднага започнах да я чета с предусещането за удоволствието, което ще изпитам, авторът ми беше непознато име. Антон Тодоров. Но... уви! Още в първите две, три страници ме обзе смущение:

Наистина ли мисли, че капитализмът е единственият правилен път за спасението на България? Че голяма част от българите „не четат, не се информират, не мислят продължително и задълбочено и лесно се лъжат”, може и да е истина, но и самият автор разчита на лъжата. Като закъснял вития ни съветва: „Освободете се от сковаващите протези на социализма! Това, което е нужно на страната и нацията, е повече капитализъм, трудолюбие и справедливост!” (стр. 17).

Браво! Откривател! При капитализма търси справедливост! Той е чел много, но явно само това, което служи на неговите и на господарите му интереси. Нека му припомня това, което е пропуснал (не)съзнателно в научната си подготовка:

Капитализмът като обществена формация, наложила се по необходимост, когато й дошло времето, бива три вида: работен, управленски и спекулативен. По време на работния може да се търси относителна справедливост. Тогава се трудят и бащите и децата за своето благополучие (виж Максим Горки - „Егор Буличов и другите”, например). Но идва времето, когато собствениците са забогатели и не е нужно да се хабят физически, започват само да управляват процеса на труда на наемните работници (това вече е управленският капитализъм, когато се трупат печалби не за „черни дни”, а за охолство.) Знайно е, че човекът е ненаситно животно, има и народна приказка, че само пръстта може да затвори алчното човешко око. Човекът се сеща, че без труд може много по-лесно да забогатее и ражда спекулата.

Днешният капитализъм печели не от труд и производство, а от банкови, борсови и прочие машинации. Можеш да печелиш обаче, като разиграеш парите, без да се трудиш и произвеждаш - такава е философията на „Шайката”, която А. Тодоров разобличава, но от своя си гледна точка. Обекти на разобличителните разкрития на А. Тодоров са все бивши комунистически функционери – ренегати. Но ренегат можеш да станеш и в резултат на разочарования, преосмисляне, чуждо влияние. А тези са нещо по-страшно – тарикати и престъпници. Г-н Тодоров поставя в центъра на своето внимание хитреца, командира Костов, генерала – футболист Бойко, неговия секундант – физкултурника Цецо, офшоркаджийчето Росенчо и още много други герои от днешния ден. Разкрива с документи (факсимилета) техните игри, но внушението, че са издънки на „престъпния комунизъм” е безсрамно изкривяване на истината.

Според Кант човешката порода е като криво дърво, от което нищо право не може да излезе. Тодоров вижда престъпността единствено в техния комунистически генезис. И затова се учудвал от факта, че „запазените социалистически структури и управленска психология ежедневно възпроизвежда повече социализъм и нагласа за социализъм”. Това било български парадокс!.. Такъв информиран човек, а не може да проумее, че народът иска да живее човешки, а не като добитък, че не иска ловко и „законно” да го грабят.

„В наше време е явна съдбовната неизбежност на залеза на капитализма, както беше явна преди няколко века съдбовната неизбежност за неговото развитие!” Това е закон Божи за всички обществени формации. А Тодоров ни препоръчва повече капитализъм. Кой от трите вида да си изберем? Всеки мислещ човек знае, че спекулативният ражда кризите, от които страдат обикновените трудови хора.

Жорж Бернани е написал: „Демокрацията е политически фарс на капитализма!” Не само той мисли така. Чърчил казва: „Демокрацията е жива демагогия, но засега не сме измислили нищо по-добро”. Кой не усеща ударите от т. нар. демокрация (всъщност разкрасяването на спекулативния капитализъм) на свой гръб?! Тодоров за аборигени от пустинята ли ни взема? Не е възможно от свое име да ни залива с празни приказки, та и документирани. Според мен се прави на луд, за да защити всесилните лакомници, а заглавието на книгата му възприемам като уловка за наивните ни съграждани и младоци, които не знаят за какво протестират и какво искат точно.

Една позната се опита да ме спаси от моите заблуждения в защита на социализма: „Щом социализмът е по-добър от капитализма, защо се срина, а капитализмът живее и цъфти?” „Социализмът не се срина, а е в период на преустройство като всяка обществена формация. Тя се ражда в недрата на стария строй, развива се до своя апогей и започва да се преустройва. При нас пътят не се разви нормално поради спекулациите на световната банка и нейните лидери рокфелеровци, ротшилдовци и пр. сателити… Кучето не си отстъпва така лесно кокала.”

Жалко за труда на Антон Тодоров и мъчителния му напън да роди идеята за възраждането на умиращия капитализъм.

Димитрина ОВАНЕСЯН, Пловдив