Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 4 (2014) ДОКАТО БИЕ СЪРЦЕТО МИ!

ДОКАТО БИЕ СЪРЦЕТО МИ!

Е-поща Печат PDF

Петроград, Ленинград, Санкт Петербург... Какво е разстоянието до този приказен град? Често ме питат за това, замислям се, трудно ми е да отговоря. Ако го измерваме в километри, ще са към три хиляди. Но има и други измерения - години, месеци, дни, изживян живот...

Дните - 900, в двубой със смъртта. И след тях - пак го виждаме такъв, какъвто е днес, нескланящ глава ни пред трудностите, ни пред хаоса на съвремието. Не я склони и пред варварите отпреди повече от шейсет години. Но пред тези, които не можаха да излязат от обръча, пред повече от 600 000 убити и загинали от глад - поклон!

Аз по чудо излязох...

Деветстотин дни, побрали в себе си толкова мъка и героизъм, колкото не е имало в цялата му история, този град, града на Петър Велики, на единствената блокадна симфония... Нося го в мен, в изранената ми душа, в плачещото ми сърце... Таня Савичева, умираща от глад, но с последни сили записва събитията в своя дневник, не съм ли това и аз самата в кошмарните ми сънища?! Детето, което умира от глад и студ и гледа с отчаяние през прозореца и нарича - щом падне последното листенце на мъртвото дърво, откъсне ли се този лист, и аз ще умра. Но не, по чудо листенцето не се откъснало. Умрял всъщност старият професор, който нарисувал това листо и го залепил на дървото... И спасил надеждата за живот, а и самия живот!

Бившето селце Пискарьовка... Сега е гробище, вечен дом за онези, които не излязоха от обръча. Прибираха ги направо от улиците в камиони, накуп, после - в огромни общи гробове. Няма кой да прави ковчези, всеки ден бяха хиляди...

Баща ми, леля ми са там, а аз по чудо съм тук.

Дъното на Ладожкото езеро също е гробище. И то е в мен заедно с малките костици на децата от детските градини. Извозвахме ги по “Пътя на живота”, по леда на езерото, към “Голямата земя”, но не всички стигнаха до нея... Ледът беше тънък, а и хитлеровите бомбардировачи бяха точни.

Нощ, мрак, скачам от леглото - рев на самолетни мотори, пак ли бомбардировка?! Не мога да свикна, че вече сме 21 век, че небето над мен е чисто, че живея свободно и до летището.

Пак лягам, но сънят не идва. Идват баща ми, леля ми, Таня Савичева със своя дневник... Идва и онова момче, хванало за ръка професора... Идват под звуците на 7-мата симфония на Шостакович, Блокадната, идват децата от моята детска градина, идва целият изгубен Петроград. Заедно тръгваме към Пискарьово и се смесваме с огромната река от хора, наречена радост и смърт, река от всички страни и народи, които ненавиждат думата фашизъм. Заставаме рамо до рамо, сърце до сърце в тази велика дата - освобождението от блокадата...

Не питайте колко километра ни делят от този град. Докато бие сърцето ми, той е в мен, а значи и във всички, които изтръпват при думата война.

Валентина НИКОЛАЕВА, София

***

На 19 ноември 1942 г. Червената армия преминава в контранастъпление в Сталинградската битка. Тази операция се увенчава с пълния разгром на немско-фашистките войски. След няколко дни съветските войски затварят кръга. В него се оказват 330 хиляди войници, офицери и генерали на хитлеровата армия. През следващите три месеца се водят ожесточени боеве. Но всички опити на немците да се измъкнат са неуспешни.

Тази операция на Волга, наречена „Уран” се подговя два месеца. Край обсадения Сталинград в строго секретни условия се прехвърля подкрепление от Западен Сибир, създадена е мощна ударна групировка. Преди контранастъплението се водят тежки боеве. Войските на Третия райх са сигурни, че до август градът ще падне, и това ще им открие пътя към нефтените райони на Кавказ. Но се сблъскват с невероятната съпротива на защитниците на града, които се борят на живот и смърт. Историците наричат този момент прелом в цялата Втората световна война. За немската военна машина, покорила дотогава почти цяла Европа, това е съкрушителен удар, от който тя така и не успява да се възстанови. Участниците в отбраната си спомнят, как е преминавал от едните към другите хълмът Мамаев курган, как са се водили ожесточени боеве за всяка улица, за всеки дом. Защитниците на Сталинград са защитили не само града, те са спасили цяла Европа и целия свят от фашизма. Поражението на хитлеровите войски при Сталинград помага за активизирането на Съпротивата в страните от Европа. Сталинградската битка, продължила 200 дни и нощи, е най-мащабната и най-кръвопролитната в историята на човечеството. При отбраната на града са загинали и са били ранени около един милион съветски войници и офицери. Армиите на фашисткия блок губят край Сталинград една четвърт от своите сили, действащи на съветско-германския фронт.

На 2-ри февруари 1945 г. това грандиозно сражение на Волга завърши. Тогава за първи път във войната Хитлер обявява национален траур в Германия. А за Русия 2-ри февруари се превръща в Ден на военната слава.