Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 6 (2014) ПАНИК-ПАКЕТ ЗА УСПЕШНИ ИЗБОРИ

ПАНИК-ПАКЕТ ЗА УСПЕШНИ ИЗБОРИ

Е-поща Печат PDF

• АБВ НАВРЪХ ТРИФОН ЗАРЕЗАН

Навръх Трифон Зарезан се проведе „мракобесният” пленум на Висшия партиен съвет на БСП, на който се очакваше да освободи партията от „разширителите на лявото”, тоест, от реанимиралия проекта АБВ бивш президент и бивш председател на БСП Георги Първанов и неговите съдружници, които заявиха, че ще участват в изборите за евродепутати с отделна листа от тази на БСП. Вместо официално да изключи „самоизключилите се” разколници, ВПС се задоволи със „снемане на политическото доверие”... сякаш такова е имало. На това решение водачите на абевейците отговориха така: „Ние отдавна сме снели политическото си доверие от ръководството на БСП”. (Един вид, повтори се историята със схизмата в Църквата през 1054 г., когато окончателно се разделя на Католическа и Православна / Източноправославна).

Но между двата разкола няма пълна аналогия. Първо, защото преди взаимно да се отлъчат, представителите на двете крила в християнството спорели ожесточено на всички Вселенски събори, докато стигнат до фаталната раздяла в Константинопол. И България на княз Борис Първи е допринесла за кавгата, понеже на 4 март 870 г., в самия край на събора в Константинопол, свикан за обединение на двете църкви, водачът на българските представители, кавхан Петър, брат на княз Борис Първи, най-невинно попитал събралите се в Цариград православни патриарси и католически епископи на кого ще трябва да се подчинява Българската църква: на Рим или на Константинопол? Този трънлив въпрос участниците в религиозния форум внимателно избягвали, предпоставяйки, че новосъздадената църква по право им принадлежи. Надделели източните патриарси и България останала в сферата на Константинополската патриаршия...

Единственото общо между случилото се през 1054 г. и днешния конфликт АБВ-БСП е... борбата за власт и влияние. Преди едно хилядолетие – за власт над ново- или още непокръстените народи; днес – за избирателите на левицата. Програмата минимум на АБВ е да откъсне част от електората на БСП, а програмата максимум – да превземе изцяло Столетницата. Никакво разширение на лявото пространство и други врели-некипели.

Учредителите на АБВ обаче предпочитат да общуват с опонентите си от телевизионния екран. Нито Георги Първанов, нито Румен Петков отидоха на въпросния пленум, за да защитят своите „новаторски” идеи. Ами Такива просто няма. Засега главният „абевеец” Първанов има само три „фундаментални” различия с ръководството на БСП и политиката на кабинета „Орешарски”: премахването на плоския данък; рестартирането на проекта АЕЦ „Белене”; обуздаването на властовите апетити на ДПС и на стоящите зад него олигархични кръгове.

Хубаво, обаче плоският данък бе приет от правителството на тройната коалиция, на което той беше архитект. Защо като държавен глава тогава не наложи вето? И защо ако е искал на всяка цена да защити 3-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, не се намеси в преговорите по глава „Енергетика”, водени от Меглена Кунева? Как ще оправдае пасивността си и при замразяването от ГЕРБ на проекта за Втора атомна?

Когато Първанов говори за неизпълнените предизборни обещания като за предателство към избирателите, какво беше връщането на мандата за съставяне на второ правителство на БСП на 4 февруари 1997 г.? Той попита ли избирателите на БСП дали са съгласни да не се изпълни конгресното решение за втори кабинет на левицата? Не, дори членовете на парламентарната група не уведоми, че възнамерява да подари властта на Иван Костов, същия, когото по-късно нарече „кръстник на мафията в България”! Колко пъти се измята днешният „обединител на лявото”?

Уж войната в Ирак не беше негова, а надянал бронежилетка, отиде да „окуражава” нашите рейнджъри след атентата срещу база „Индия” в Кербала, и срещу членството ни в НАТО не възрази, не пожела да инициира допитване до народа нито за членството в НАТО, нито за влизането ни в ЕС, на всичко отгоре закичваше с орден „Стара планина” сульо и пульо. В това число и еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, който с коварство ни принуди да закрием 3-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Нито Първанов, нито учредената от него секта имат някакви нови идеи за бъдещето на България, мотивират ги единствено страхът от политическото забвение и жаждата за власт, при това неподкрепени с минимална доблест. Иначе не биха оставили кметицата на Перник Росица Янакиева да им бере резила на „Позитано” 20. Очевидно са предпочели да зарязват лозята и да дегустират еликсира на бог Дионис. Първанов просто се измъкна като котарак, който знае, че трябва да чака на стопанката да й премине ядът, за да се покаже отново пред очите й...

Що се отнася до изборите за Европарламент и „паралелната” листа на АБВ, начело с Ивайло Калфин, нашите “херои” явно бъркат националните с европейските избори, защото въпросите, които повдигат днес, са национални, а не се решават от ЕС и евродепутатите. Няма как Европейската комисия да определя дали данъкът върху доходите в България ще е плосък или прогресивен, нито пък начина на разпределяне на властта и отговорността за управлението между БСП и ДПС.

За „достойнствата” на проекта АБВ може да се съди и от липсата на такива у неговия основател. Както заяви в едно телевизионно интервю бившият министър на икономиката и енергетиката и бивш председател на Столичната организация на БСП Румен Овчаров: „БСП е уникална партия. В нея старите предатели се връщат на бял кон!” Овчаров имаше предвид хора като Ивайло Калфин и Николай Камов, преминали през 3-4 политически формации, зарязали БСП в най-трудния за нея момент, но кой знае защо награждавани я с министерски, я с депутатски места. Ивайло Калфин вероятно щеше отново да влезе в ЕП като водач на листата на БСП, но предпочете АБВ. Какво са му обещали в замяна на поредния завой, това ще научим след евроизборите. Калфин изглежда като олицетворение на политическия келепирджилък, но пък не е луд този, който изяжда два зелника.

Вярно е, че когато си свикнал да бъдеш под светлините на прожекторите, трудно може да се примириш с живота на обикновен гражданин, но и американските президенти не се натискат да стават отново партийни началници, нали? Четат си лекции, пишат си мемоари, посредничат за разрешаване на конфликти и толкоз. Президентският пост е завършек на политическата кариера, а не начало на друга такава. Изключенията от това правило, дори и да се оказват полезни, не са белег на демократични традиции.

Но ако напускането на БСП от Калфин и Камов е предателство, тройно по-опасно бе предателството на 4 февруари 1997 г., защото беше измамена цяла управляваща партия. В коя друга партия биха простили на своя председател подобно нещо? Представяте ли си някой от ГЕРБ да направи паралелна листа, различна от одобрената от Борисов и Цветанов? Как в ПЕС и Европейската лява партия ще погледнат на проекта АБВ, ако на евроизборите той отклони гласове от БСП, а не получи нито един мандат за ЕП?

Ето над какво си струва да разсъждава Първанов, а не над въпроса какво ще прави Росен Плевнелиев, ако се провали идеята му за референдум за изборните правила. Защото, каквото и да казва, ще е осигурил алиби на Станишев и на „мракобесното” ръководство на „Позитано” 20 - ако ГЕРБ изпревари БСП, причината ще е Първанов; ако БСП е първа, то ще е въпреки Първанов. Станишев, дори и при изборна победа на БСП, би могъл да каже, че е щяла да бъде по-убедителна, ако АБВ не беше отклонило леви гласове...

Откъдето и да я погледнеш, авантюрата на Първанов си е чисто политическо безумие и самоубийство. Освен ако с Бойко Борисов не са се разбрали да „пуснат Цветанов по пързалката” и да си поделят властта: Борисов - президент, а Първанов премиер, патерица на ГЕРБ. Ако досега към медиите не е изтекъл запис на такъв пазарлък, значи вдъхновителят на „паралелното МВР” и частните подслушвания е някой от двамата.

Когато Местан заяви от парламентарната трибуна, че Борисов очевидно е „пуснал Цветанов по бобслея”, той имаше предвид намерението на ГЕРБ да внесе вот на недоверие към кабинета „Орешарски” по темата „Национална сигурност”. Тоест, по въпрос, по който Цветанов би трябвало само да мълчи. А Борисов кой знае защо видя в това доказателство, че го подслушват. Гузен негонен бяга!

Колкото повече Борисов и Първанов се разграничават взаимно, колкото повече внушават, че са непримирими противници, толкова повече замирисва на задкулисни пазарлъци...

Както се казва, съюзът между кучето и котката е заговор срещу готвача. На Първанов това му е втора природа. И след като два пъти си послужи с ДПС за личен просперитет, реши, че ръководството на БСП било в състояние на „тежка зависимост”.

Назначаването на Бойко Борисов от пожарникар и охранител за главен секретар на МВР не стана ли с указ на президента Първанов? Това ли е образец на принципна кадрова политика?

На онези, които се опиват от сладките приказки на Георги-Първановите пиари, ще напомним многобройните метаморфози на техния кумир: от противник на НАТО, на агресията на Алианса в Югославия, на войната в Ирак и т.н., до проводник на американските интереси в Средния изток и Афганистан. При това стараещ се да изглежда русофил, инициатор на „големи шлемове” и т.н. Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България носи ли вина за гибелта на 11 българи в Ирак? Да, разбира се, но за да го признае, трябва да има доблест и морал. Първанов не пое вината за трагедията в Кербала. Така че митологията за „най-успешния президент” няма как да му помогне в авантюрата с АБВ.

Вярно е, че в политиката трябва да има приемственост, но това не означава да се коронясват като „спасители” старите муцуни, превърнали се в нови еничари. На Георги Първанов, Ивайло Калфин, Николай Камов, Александър Томов и компания вече им опитахме и меда, и жилото. Не е нужно да изядеш едно яйце цялото, за да разбереш, че е запъртък.

След като бившият президент и върховен главнокомандващ Георги Първанов се уплаши да отиде на съботния пленум на БСП, можеше да направи като турския премиер Реджеп Ердоган. Той предпочете да говори от триметрова холограма. От новинарския сайт „Slate.com” препоръчаха челния опит и на американския президент Барак Обама, а британският вестник „Гардиан” го коментира на своята хумористична страница - „Той (Ердоган) призрак ли е? Не, живее и наистина е премиер на Турция. Добре, крие ли се? Не, само е зает”...

По повод нашите засукани абевейци, може да припомним какво казваше Н. В. Симеон - „Вервайте ми!”...

Накрая си взе и горите, и дворците, че и още поиска...