Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 6 (2014) РУСИЯ СПАСИ УКРАЙНА ОТ БАНКРУТ

РУСИЯ СПАСИ УКРАЙНА ОТ БАНКРУТ

Е-поща Печат PDF

Интервю на Николай ХРЕНКОВ с академик Сергей ГЛАЗЕВ

Това е мнението на съветника на президента на Руската федерация академик Глазев, който вече няколко месеца е на “фронтовата линия” на информационната война около псевдоевроинтеграцията на Украйна. След това Майдан и опитът за държавен преврат...

- Сергей Юриевич, в края на миналата година ръководството на РФ прие решение да подкрепи икономиката на Украйна, като й отпусна солиден кредит и намали цените на природния газ. Вашата оценка за икономическия ефект на тези мерки за икономиката на Украйна?

 

- Ефектът, без да преувеличавам, е огромен - дори само заради факта, че без такава помощ Украйна щеше да се окаже в състояние на банкрут. Фалитът на държавата неизбежно щеше да засегне цялата финансово-икономическа система, както се случи в Русия през 1998 г., когато рухнаха структуроопределящите банки, много хора загубиха спестяванията си, а страната се лиши от възможността да привлича кредити, инфлацията скочи и т. н. Украйна я чакаше подобно, ако не и по-лошо развитие на събитията. С други думи, първият очевиден плюс е, че Украйна успя да избегне катастрофата.

Вторият положителен момент е свързан с факта, че възникналата, благодарение на решението за предоставяне на кредита, стабилизираща пауза дава възможност на нашата съседка да нормализира ситуацията с платежния си баланс. Решаването на тази задача е обвързано с намаляването на цената на газа. Работата е там, че огромният дефицит на търговския баланс на Украйна, някъде от порядъка на 9–10 млрд. долара, се формира в значителна степен от вноса на руски енергоносители. Сега има възможност да се намали отрицателното салдо и да се излезе с по-балансирани финансово-икономически показатели. От своя страна, това ще намали риска от девалвация на украинската гривня и ще помогне за повишаване на инвестиционната привлекателност, което дава шанс за ръст на украинската икономика.

- Може ли в тази връзка да се твърди, че природният газ е основният препъникамък в отношенията на Украйна с Русия, както често се твърди?

- Правилно употребихте “твърди се”. Според мен, тази гледна точка се налага заради прекаленото внимание на журналистите към тематата за природния газ. Например АЕЦ произвеждат за Украйна повече електроенергия, отколкото топлоцентрали, работещи на газ, но темата за доставките на суровина от Русия за атомните централи почти не се повдига в медиите. Разбира се, това е сложна материя, свързана с висока степен на секретност, докато трудностите, появяващи се около подписването или изпълнението договорите за газа, периодично се поднасят на публиката и са повод за скандални публикации. Темата е тясно свързана с транзита за Европа и в обсъждането й се включва и европейската преса. Като добавим, че проблемът с природния газ засяга почти всяко домакинство в Украйна и темата става доста гореща. Заради това в украинското общество се появяват панически настроения и темата изглежда като основна в руско-украинските отношения, макар, според мен, значението на газовия въпрос за нашите взаимоотношения да е силно преувеличено.

За Украйна няма алтернатива на Митническия съюз

- В такъв случай, ако говорим общо за руско-украинските икономически отношения, според Вас доколко пълноценно се използва потенциалът им? В кои отрасли има възможности за тяхното развитие?

- Ще започна с обща оценка. По наши изчисления, ако Украйна се върне в евразийското икономическо пространство с Русия, Беларус и Казахстан и ако се свалят митническите бариери, само тази стъпка би позволила ръст на БВП на Украйна към 2030 г. с 15 %, или 120 млрд. долара плюс привличане на допълнителни руски инвестиции. Макар и сега нашата страна да е най-големият инвеститор в Украйна. Още един плюс – изравняване цените на природния газ с руските, както е в Беларус. Това би увеличило конкурентоспособността на украинската продукция при по-ниски разходи за енергоносители и би поддържало жизнен стандарт. Ще напомня, че реалните доходи на населението в Украйна са три пъти по-ниски от тези на руснаците, а е ясно, че за всяко домакинство разходите за комунални услуги са съществена част от бюджета.

Ако говорим по отрасли, ситуацията е различна. Най-много страда машиностроенето, тъй като е обвързано изцяло с Русия – и комплектоване, и реализация на продукцията. Натоварването на мощностите в много направления е не повече от 10–15 на сто. Т.е. обемите на производство в ракетно-космическата сфера или в авиационната промишленост могат да се вдигнат в пъти. Всичко, свързано с високотехнологичните отрасли, слабо се използва в Украйна и единственият шанс ситуацията да се промени е развитие на взаимоотношенията с участниците в Митническия съюз. Това на Запад няма никаква алтернатива.

5 млрд. за русофобия

- Тогава каква е причината в Украйна да има достатъчно силни прозападни настроения, особено у елита? И фундаментално разделение на обществото, казано условно, на източна и западна част или има и още нещо?

- За сегашната ситуация в Украйна факторите са много, но от тях бих посочил тези, които обикновено се премълчават. Това е огромното външно влияние върху украинското обществено съзнание. Влияние от страна на САЩ и натовските им партньори, които за 20 години само по официални канали на Държавния департамент са похарчили 5 млрд. долара (цифра, назована от заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд), заделяни под формата на грантове за създаването на експертна интелектуална общност, ориентирана против РФ и насочена към формиране на русофобски настроения у украинското общество. Лично съм се сблъсквал това и трябваше да разбера как работи тази система. Грантове от 5–10 хил. долара се раздават чрез хиляди НПО (неправителствени организации) на млади хора, студенти и млади специалисти, които след това отчитат грантовете чрез публикации, изказвания в пресата и различни дискусии. Основният критерий е да са насочени срещу Русия. Увеличете тази цифра около три пъти, за да отчетете грантовете от ЕС, други страни на НАТО и неофициалните грантове по линия на спецслужбите, които никъде не се фиксират.

Сега, с рязкото изостряне на политическата ситуация в Киев, за влиянието на американците може да се съди по количеството долари от нов образец, които може да се видят в обменните бюра в Киев, докато в Москва няма долари от новия образец. Киев е препълнен с тях.

Депутатите от Върховната рада вече официално повдигнаха обвинения, сезираха Генералната прокуратура във връзка с факта, че американската мисия там получава загадъчни сейфове, които се превозват с инкасаторски коли от самолетите. Сейфовете пристигат по дипломатическа линии и не подлежат на контрол.

Така че факторът външна намеса днес е фактор № 1, който трябва да се отчита. Ние имаме работа не с бандеровци, които внезапно са излезли от гората, а с целенасочена системна работа на информационно-пропагандна машина, унищожила вече не една държава в света, и която днес създава взривоопасната ситуация в Украйна.

- А защо Русия не води активна контрапропагандна работа в Украйна?

- Струва ми се, че това е свързано с недооценяване на фактора външно влияние и на неговите мащаби. Защото от гледна точка на здравия смисъл изниква въпросът: за какво им е на американците да харчат такива средства за пропагандиране на русофобията? Но ако прочетете, да речем, книгите на Бжежински, смисълът на такива действия ще ви се изясни. Човекът страда от остра форма на русофобия, и според мен, мястото му е в психиатричната болница „Кашченко“, но през 90-те го приемахме едва ли не в Кремъл. Идеите, изложени в книгите му, играят далеч не последна роля при определяне на външнополитическите приоритети на САЩ и е начин на мислене за много американски чиновници.

Достатъчно е да си спомним неотдавнашното изявление на г-жа Нуланд на Майдан. Каква ненавист към Русия, какъв заряд, какъв шантаж в отношението към украинските длъжностни лица и крупни бизнесмени, които тя заплашваше, че ще бъдат санкционирани и едва ли не лишени от имущество...

При това тази яростна пропаганда е съпроводена със съзнателни изкривявания, а понякога и с неразбиране на същността на събитията. Наскоро в Ялта разговарях с американски политици и бях поразен колко изкривено и в същото време примитивно мнение имат по тези въпроси. Един от тях първо заяви, че Митническият съюз е възстановяване на СССР, затова Украйна в никакъв случай не трябва да участва в него, което е глупост, тъй като съюзът е създаден на абсолютно различни принципи.

По-нататък заяви нещо абсолютно невероятно – че конкурентните предимства на Украйна са шистовият газ и шоколадът. Т.е. човекът изобщо не е разбрал в каква страна е дошъл и какво произвеждат в нея.

Ето с такова ниво на мислене и разбиране хората харчат милиарди долари, за да вбиват клин между нашите страни и народи. Недооценихме този напор и натиск, недооценихме американската геополитика, чийто смисъл в постсъветското пространство е традиционно британски, но и образец с хилядолетна давност: “Разделяй и владей”. Но това вече се прави при несравнимо по-високо ниво на информационни технологии.

- Може ли сега да се прогнозира по-нататъшното развитие на ситуацията в Украйна? В каква посока ще се люшне махалото?

- Това зависи от президента на Украйна.

Сега той се намира в обстановка на пълзящ преврат, и тъй като е гарант на конституцията, безопасността и целостта на Украйна, то президентът няма избор. Или защитава украинската държавност и потушава метежа, провокиран и финансиран от външни сили, или рискува да загуби властта, и тогава Украйна я чака нарастващ хаос и вътрешен конфликт, от който изход не се вижда.

Перспективите пред САЩ

- Още един въпрос към Вас като към известен икономист. Има ли шанс в хода на преодоляването на задълбочилата се световна финансова криза да се промени господстващият две десетилетия либерален модел на спекулативния “книжен” капитализъм в посока на по-ефективен и справедлив модел на устройство на световната икономика?

- Всичко зависи от действията на страните, които днес са главният донор на световната финансова система на долара. Това са преди всичко Китай, Япония, Русия, Индия, Южна Корея, арабските държави. За тяхна сметка Съединените щати финансират своя дефицит в търговския баланс, военната си мощ, политическите си интервенции зад граница, включително в Украйна. Освен това наложеният международен финансов ред е несправедлив – основан е на нееквивалентен външноикономически обмен, в който РФ ежегодно губи само от разликите в процентните ставки 35–40 млрд. долара. Подобни загуби търпят и Китай, и другите участници в БРИКС.

Известно време това положение на нещата можеше да се приеме като някаква цена за стабилността на финансово-икономическите отношения, но виждаме, че заради нарастването на вътрешните трудности на САЩ, заради ръста на държавния им дълг, нараства и агресивността им, те стават все по-опасни. При това положение е достатъчно страните донори да се договорят и ситуацията кардинално да се промени. Но все пак никой не иска задълбочаване на кризата, затова засега надделява очакването, че може би ще успеем да се договорим в рамките на Г-20 за нова световна финансова архитектура. Но минават едно след друго заседанията на “Големите 20”, обсъждат се второстепенни, макар и важни проблеми, обаче на ключовия въпрос, заради който първоначално се събираше Г-20 - да се отстранят причините за глобалната финансова криза, е наложено табу и не се обсъжда, тъй като американците по принцип не искат да говорят по тази тема.

Съответно, ако не успеем да убедим САЩ, заставаме пред дилемата: или правим това без американците, тогава страната им потъва в чудовищна икономическа криза, а рисковете от тази криза са огромни за всички участници в световната финансова система, или и занапред ще сме принудени да плащаме все повече и повече. Засега цените на нефта са високи и можем да си го позволим, но ако цените на въглеводородните емисии паднат, няма да имаме такива финансови възможности, поддържането на неизгодния за нас световен финансово-икономически ред ще се стовари като тежко бреме върху ни. Това означава, че трябва колкото може по-бързо да се промени тази система. И по най-безконфликтния начин.

Превод Атанас Стойчев

 

 

 

Академик Сергей Юрьевич Глазев (роден на 1 януари 1961 г. в Запорожието, СССР) е руски икономист и политик, съветник на президента на Руската федерация Владимир Путин по въпросите на регионалната икономическа интеграция. Той е бивш министър на външноикономическите връзки на Русия, депутат от Държавната Дума. През 2004 г. бе кандидат за президент на Руската федерация. От 27 ноември 2008 г. е генерален секретар на Евразийската икономическа общност (ЕврАзЭс).

Сергей Юриевич е доктор на икономическите науки, професор, академик на Руската академия на науките, от 2008 г., член на Националната академия на науките на Украйна (от 4 февруари 2009 г.).