Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 6 (2014) УЖАСЪТ ДА СИ “РОДИТЕЛ-1” И “РОДИТЕЛ-2”

УЖАСЪТ ДА СИ “РОДИТЕЛ-1” И “РОДИТЕЛ-2”

Е-поща Печат PDF

Отмина времето на благовидните усмивки в ЕС, на абстрактните лозунги, на износените емоции, изразяван натруфено, скучно и шумно. Поетичното изобразяване на ставащото сега ще намерим в книгата на руския философ Николай Бердяев „Новото средновековие”: „Рационалният ден на новата човешка история свършва, неговото слънце захожда, настъпва вечерният здрач, приближава нощта. Всички категории, с които описвахме слънчевия ден, вече са непригодни, за да разберем събитията и явленията на вечерния исторически час.”

Така ще свърши този свят – казва Пол Кругман, американски икономист, нобелов лауреат – не с взрив, а с инфатилна истерия”.

Западната ценностна система започна да става ужасяваща поради своя ирационализъм и безчовечност. Невъзможно е да се разберат критериите, по които се преценява едни или други събития и явления, защо едно е добро, а друго – лошо. Ето какви „нови” ценности ни предлага високата, „недостижима” цивилизация на Запада.

Денят на кръвосмешението

Успоредно с легализацията на т. нар. еднополови бракове и с разрешаването “хора с нестандартна сексуална ориентация” да осиновяват деца, в Европа започнаха дебати за узаконяване на инцеста, т.е. кръвосмешение, секс с майка, баща, брат, сестра и други роднини по възходяща и низходяща линия. В средствата за масова информация се забелязва възходяща кампания кръвосмешението да бъде представено като “европейска джендър-норма“. Въвежда се понятието “инцестофобия“, а всички “инцестофоби“, тоест хората, които не приемат подобни връзки, да бъдат наказвани по съдебен път. “Еднополовите”, или т. нар. новото джендър-общество, са най-активни в Швеция, Дания и Швейцария. Депутатката в Шведския парламент от социал-демократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано, майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си- смята тя, - и това им право да е недвусмислено закрепено по юридически път: Датската политичка Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за “джендърна норма”, а сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри да бъдат узаконени. Борбата срещу “инцестофобите” е важна насока в програмата на европейските неолиберали.

В Швейцария парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението.

В програмна статия на неолибералите в Скандинавия се казва: “Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция”. (eurochicgo.com 26.05.2013 г.)

В един от природните паркове на Австралия, Тувумба, се състояла

сватбата на младежа Джозеф Гуизо и кучката Хани

Пред около трийсетина приятели Гуизо се заклел във вярност на четириногата „невеста”.

Стрaннaтa постъпка младият човек обяснява със своята религиозност, отрича всякакъв сексуален подтекст.

В ранната пролет на 2013 г. професор по женология (women’s studies –университетска дисциплина, изследваща ролята на жената от феминистка гледна точка) и психология в университета на Западна Каролина, САЩ, става организатор на група експерти по междуполови контакти и садо-мазохизъм. Целта на групата е правилното обучение на студенти от колежа как да причиняват болка на себе си и на други (в името на сексуално удоволствие).

В университета на Северна Каролина преподава професор-феминистка, която смята, че жените могат да живеят щастливо и без мъже. За сметка на това такива жени могат да имат дълготрайни отношения с домашни кучета...

Чърчил подреждаше света на „чист”

(Запад) и на „мръсен” (Изток): „Изтокът започва там, където клозетите миришат и се пие боза”. За „западна ценност” днес се смятат кофите за боклук по улиците и чистите обществени тоалетни (където ги има).

Но дали това е иманентна западна ценност?

Античният свят разглежда личната хигиена като полезно удоволствие, спомнете си римските бани, термите, на чиято почва възникват и прочутите турски бани. Само в Рим е имало над 1000 терми. Но ето, че идват християните и първата им работа е да закрият всички бани. Повече от хиляда години (западно)европейците са откъснати от баните и клозетите с течаща вода – те просто вършат нуждите си, където им падне. Мръсното тяло и ужасната воня са смятани за признаци на святост, въшките се наричалибожи брилянти”.

Испанската кралица Изабела Кастилска, от края на 15 век, признавала, че за целия си живот се е мила два пъти – при раждането си и когато се е женила. Английският аристократ херцог Норфолк се отказал въобще да се мие, но синята ариктократична кръв не издържала многогодишните слоеве мръсотия и тялото на херцога се покрило с гноящи язви... Крал Людовик XIV се е мил два пъти през живота си, единият път - по настояване на лекарите. Френският кралски двор периодически е сменял замъците, тъй като техните отходни ями бързо се пълнели и воняло навсякъде. (в сайта islamtoday). Световно знаменитите дворци на Лувър и във Версай нямали тоалетни (ретирадни места), по време на бал, великосветските дами се качвали на втория етаж, а мъжете – на третия и... право на пода. След това слугите чистели.

А какво става по същото време на Изток? През 1704 г. Петър Първи въвежда налог върху домашните и обществените бани. Аристокрацията плаща по 3 рубли на баня, простите дворяни и търговците – по една рубла, селяните – по 15 копейки. Говори се, че идеята е подсказана от Меншиков с мотива, че руският човек не може без баня и затова ще я ползва независимо от данъците (сайта КМ.RU). Ако нещо „добро” е останало от поробителите на България по нашите земи, това са турските бани и римските терми.

В далечната 2005 г. в Германия се случва нещо наистина интересно.

Симпатична германка на 25 години, уволнена програмистка, подава молба за работа в Центъра по заетостта, като посочва професията си и добавя, че има квалификация за сервитьорка и барман. След една година пристига писмо-направление с телефонния номер на работодателя, но се оказва, че това е... бардак и предлаганата работа е в „сферата на сексуалните услуги”. Възмутената жена се жалва в Центъра по заетост, но пристига писмо, с което съобщават, че помощта й за безработица се намалява с 50 % поради първи отказ от предложена работа. Заведеното дело не дава резултат. Центърът по заетост не е нарушил никакви закони, защото проституцията е легална като всички други професии... Ако не иска да загуби социалните помощи, трябва да работи като „мениджър на особен вид масаж

Това е

дългата ръка на пазара при капитализма

Най-отблъскващият й засега вариант е т. нар. джендърна революция.

В началото на 2014 г. излезе информация, че група от 27 нобелови лауреати се обърнали към президента на Русия с молба да отмени закона за забрана на хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. Както съобщава британският „Индипендънт”, сред подписалите са и южноафриканският писател Джон Максуел Кутси, нобелист за 2003 г., британецът Пол М. Нерс, генетик, и английският химик сър Харолд Крото.

В. “Ню Йорк таймс” публикува резултати от изследване, на група американски учени, които анализирали 78 велики личности в историята на човечеството. Оказало се, че 37 % от тях страдали от психически болести през живота си, 83 % били явни психопати, 10 % били психопати, но в по-лека форма и само 7 % били нормални. Впрочем, това са известни факти от висшата социология, която някои наричат дегенерология. „Аз бих посочил като пример нобеловите лауреати, които се смятат за най-умните хора. Нямате представа колко ограничени и тъпи са те. Такава ограниченост не бях срещал в последните 50 години. Бих посъветвал всички да се отнасят към този въпрос като към реалност и да не хранят никакви илюзии”. (А. Зиновиев, радио “Говорит Москва”, 3.04.2006 г.).

Така наречената джендърна революция е насочена срещу репродуктивните способности на човека и следователно срещу неговото оцеляване като вид. Тя изглежда като едва ли не основното оръжие за налагане на новия световен ред.

Според енциклопедиите броят родени хомосексуалисти по света е 2 %. И тези два процента сега правят световна джендър-революция! Не, не, разбира се, прави я световното задкулие посредством „западните ценности”. Достопочтени учени-конформисти вече са приготвили ново научно направление –куиър изследвания (от английското queer, странен, друг), то ще включва всички сексуални и джендърни идентичности, които се различават от традиционните. Още през 1968 г. Збигнев Бжежински предрече: „Светът е на прага на трансформация, невиждана в човешката история. Тя ще бъде драматична и толкова жестока, че през 2000-ата година хората ще смятат Робеспиер и Ленин за много меки и хуманни реформатори” („Завтра”, 3.10.2013).

От 1 ноември Германия ще е първата европейска страна, която въвежда трети пол за новородените. Става въпрос за децата, които са родени с характерни и за двата пола белези. Според статистиката едно на 1500-2000 новородени е интерсексуално. Очаква се скоро да бъдат променени и личните карти в Германия, в полето за пол ще може да се отбелязва “Х” (в. „24 часа”, 31.10.2013).

Ще е празна графата „пол” и в Австралия, Нова Зенландия, Непал и Тайланд... Децата съзнателно се тласкат към определяне на своя пол при навършване на пълнолетие.

От 4 септември 2013 г. в Италия са премахнати понятията „майка” и „баща” поради остарялост, и се заменят с „родител 1” и „родител 2”.

Бившият норвежки министър по равноправието и работата с деца Еудин Лисбакен основал фонд за пропаганда на сексуалното разнообразие сред малчуганите до 7 години, който се финансира от правителството. Не остават назад и САЩ. Администраторът на университета на Северна Каролина организирал семинар, на който студентите се учат да ценят своя оргазъм... Всеки грандиозен гей-паради в Сан Франциско завършва с шествие на содомисти заедно с любимите им животни.

И какъв е резултатът?

В страната разстрелват невинни хора в училища, колежи, университети, на паркинги и бензиностанции... Изглежда, безопасни са само Белият дом и Капитолия.

Но американизмът излезе от тесния кръг на интелектуалците и обсеби най-широки слоеве на обществото, не само се превърна в инструмент на политическия и икономическия живот, но и решително претендира за роля, която християнството, западната хуманитарна мисъл и марксизмът изиграха в планетарния живот.

Толерантността

е обявена за една от водещите съвременни ценностти. Изложеното дотук също има отношение към толерантността, но сексуалните антитрадиционалисти не искат и не търсят толерантност. Те искат привилегии и доминация. Уверяват ни, че става дума за толерантност и разбиране към различията, но това не е вярно и то още на ниво теория. Човек от момента на своето раждане до смъртта си живее сред различия, съществува сред различия. Сред немуподобните има всякакви: високи и ниски, слаби и дебели, хубави и грозни, болни и здрави, брюнети и блондини, приятни и неприятни и т.н. Това е битовата среда и човек се справя с проблема без особени усилия. Зад бита са скрити други пластове, с други проблеми и световните манипулатори ни карат и тях да припознаем като битови. Обаче това не е лична проблематика, а обществена и политическа, защото различието е бедни и богати, престъпници и законопослушни, групи с различен начин на живот, с различна традиции, с различно минало, различни раси и етноси. Изхождайки от битовата трактовка излиза, че хората трябва да ги обичаш за своя сметка, макар и различни, а не за чужда. В извънбитовата сфера това означава, че когато едни пируват, а други плащат сметката и става дума за икономическа несправедливост, ценността „толерантност” не работи. Зад лъжливата завеса на общия хуманизъм се крие конкретното общочовешко престъпление „кражба”. Да конкретизираме - всяко трудово заплащане се състои от две части. Първата - заплащане на личния труд, и тази част е много малка. Втората част е т. нар. етно-натрупваща се рента. Какво представлява тя? В своето историческо развитие всеки народ извършва етно-натрупване, т.е. акумулиране на блага за следващо стимулиране на труда. Това са природната рента (земята, която народът е отстоял в ратния си подвиг, заедно с всички земни дарове), имперската рента (доплащането от гражданите за геополитическата състоятелност на страната си), фондоинтензивната рента (доплащане на гражданите за труда на техните предци, овеществен в плодоносещата инфраструктура на страната) и т.н. Всички тези ренти са собственост на етноса, общонародно достояние. То е предадено от предците на потомците, но само за своите – за тези, които по право са ги наследили. Когато в тази етническа среда се засели имигрант, той неволно и автоматично започва да получава етнонатрупаната рента, т.е. краде чужд труд. И ако имигрантската вълна натежи прекалено, системата просто няма да издържи – тя не е пресметната за подобни тежести.

Така че не съществува толерантност изобщо, абстрактна толерантност. В историята тя е присъща само към покойниците, и то не винаги... Това го е разбирал още Апостола Левски, затова заявява пред турския съд: „Аз не съм хайдутин, не съм лош човек. Но накара ме времето, тоест народът, да ходя да проповядвам из България, щото гледаме из България се напълни с европейци, прикупиха пасбищата, правят железници и сичко мислят да завладеят, даже и турската империя. А султанът като не дава внимание на туй, вместо да ги гони, той ги прави доктори, инженери и ги поддържа. А ние, българите, които мислим, че и ние сме достойни за сичко, а немаме право в нищо и султанът ни гони, презира ни и ни зима парите и ги дава на европейците. Това ме е накарало да ходя, да проповядвам, докато не сме завладени и продадени от султана на европейците” (из спомените на Христо Иванов - Големия).

Хората инстиктивно чувстват, че любовта изобщо е неестествена. Не може да обичаш всички, любовта затова е любов, защото избира. Както и омразата. Помните ли колко хубаво и точно го е казал Ботев: “Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат / като брата си ще станат - / силно да любят и мразят...” („На прощаване”).

През 1942 г. се появи знаменитият разказ на Михаил Шолохов „Наука за омразата”. В нея главният герой изповядва: „И ако любовта към Родината носим в нашите сърца и тя ще бъде там, докато те туптят, омразата ни е по острието на щиковете”...

Във всяка национално ориентирана идеократия ценността на отделната личност се преценява по ползите, които е донесла на Отечеството. Ако му служиш, ако си готов да му служиш – ти си Човек, ако не искаш – си л... А кой ще жали за едно л...?!

Преди 40 години Робърт Ф. Кенеди

напомни на американците, че промишленият индекс Дау Джоунс и брутният национален продукт не измерват нито националния дух, нито постиженията като нация. „И двата цифрови показателя не вземат предвид нашата среда в нейната съвкупност, здравето на нашите семейства и качеството на нашето образование. Брутният национален продукт не измерва нито нашия ум или кураж, нито нашата мъдрост или знания, нито пък нашата съпричастност или вярност към родината. С две думи - той измерва всичко, с изключение на онова, което прави животът да си струва”, казва Кенеди.

Ако мерим състоятелността на Европейския съюз като обединение на свободни страни с мерките на Робърт Кенеди, неговото близко бъдеще е проблематично. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, говорейки в Берлин по повод 25-ата годишнина от разрушаването на Берлинската стена, призова да се преосмислят географските и демографските параметри на ЕС, да се забрави за националната идентичност и понятията „народ” и „Родина” да се изхвърлят на бунището на историята. „Ние непрекъснато се сблъскваме с предизвикателството на нашата открита география, в която географската идентичност се смесва с политическата идентичност... Всеки, който мисли, че страната му може да оцелее сама по себе си, живее с илюзии. Всеки европеец трябва да се чувства навсякъде в Европа като у дома си, независимо от историческите особености на конкретната област” (цит. по Александр Самсонов – „Topwar.ru”,6.01.2014). Но чешкият експрезидент Вацлав Клаус обвини Евросъюза за намеса във вътрешната политика на Чехия и в нарушаване на принципите на свободата и суверенитета. Клаус нарече присъединяването на Чехия към ЕС „брак по сметка” и че е дошло време за развод. Лидерката на „Национален фронт” Марин Льо Пен риторично попита „Какво трябва да се направи, за да стане ЕС по-добър – и отговори – трябва да го разрушим и да пристъпим към изграждане на Европа от свободни нации” („Politikus.ru”, 9.01.2014 г.).

Унгарският парламент прие резолюция, в която се призовава за уважение и равноправно отношение към Унгария. “Не искаме да живеем в Европейска империя, която си има свой център в Брюксел и в която казват на нас в периферията какво трябва да правим”, заяви Орбан пред общественото радио. Според него “армията от бюрократи”, която се е провалила в решаването на икономическата криза в Европа, сега се опитва да осъжда Унгария, която върви към възстановяване. Орбан е наясно, че бюрократите в ЕС започнаха да действат в имперски стил - директиви и разпоредби я за електрическите крушки, я за съдържанието на зехтина (5.07.2013 г. „Дневник.bg” - Европа). Английският премиер заяви, че не е ЕC този, който ще учи англичаните как да приготвят храната си.

Чух, че Евросъюзът щял да уволнява приказните герои, проповядващи сексизъм, расизъм и други „-изми”. Ставало дума най-вече за приказките на Братя Грим и Шарл Перо. Не е ясно дали метлата ще засегне и българските народни приказки. Примерно “Болен здрав носи” си е ярък пример за дискриминация. “Неродена мома” може да се тълкува доста превратно от по-праволинейните борци срещу педофилията, а “Тримата братя и златната ябълка” е случай за социалните служби. Не е редно малкият брат винаги да трепе по-големите. Надявам се, че “Златното момиче” ще остане, защото оттам тръгват първите стъпки на малките Златки. И тя като Пепеляшка слушка, папка, хубавее и накрая я взема принцът с каляската” (Капка Тодорова като Лора Монтескьо, в. „24 часа” от 1.02.2014 г.). И още - в ЕС смъртното наказание не е отменено, то всъщност е “приватизирано”, т.е. дадено на откуп на терористи, престъпници и психопати.

Европейският съюз не е съюз по ценности, а сдружение, което завладя източноевропейските страни и ги превърна в колонии. Дал не е време България да мисли и за Европа след ЕС и НАТО...