Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 8 (2014) БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ДАДЕ ПЕРСПЕКТИВА НА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ДАДЕ ПЕРСПЕКТИВА НА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ

Е-поща Печат PDF

При обсъждането на Изборния кодекс преди седмица пленарната зала в Народното събрание бе взривена от думите и поведението на Хюсеин Хафъзов. Инцидентът ясно показа необходимостта от изработване на декларация срещу екстремизма, ксенофобията и посегателството върху религиозни храмове. Председателят на парламента Михаил Миков предложи декларация, чийто умерен тон получи одобрението на народните представители, “за” гласуваха 113 депутати, “въздържали се” нямаше. С декларацията се призовават всички политически сили и парламентарните групи да не допускат неприемливи и провокативни изказвания на свои представители, които създават напрежение, омраза и засягане на националното единство и интересите на българските граждани.

С декларацията Народното събрание заявява, че отхвърля и се противопоставя на проявите на екстремизъм и вандалщина, на посегателствата срещу религиозни храмове и обругаването им, отхвърлят се и ксенофобски послания.

По този повод в. “Нова Зора” публикува и краткото изказване на Янаки Стоилов от парламентарната трибуна като свидетелство и позиция в името на по-високите стремежи в днешните трудни времена, в които не бива да се отказваме от българските национални интереси и от работата за по-доброто бъдеще на родината ни.

Зора

Изказване на Янаки СТОИЛОВ, заместник-председател на ПГ на “Коалиция за България” 19 февруари 2014 г.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, мога да кажа, че от чутото дотук има редица съждения на представителите на трите парламентарни групи, които аз мога да споделя, но не искам да повтарям, а да започна с това, че днес обсъждаме проектите за декларации - в Деня на Левски. Казвам Деня на Левски, защото всеки от нас има шанса да се роди, но в своя живот той определя какво да прави, а понякога дори и смъртта не е стечение на обстоятелствата, а резултат от житейския избор

И аз препоръчвам на всички да прочетат в нейната пълнота Наредата на работниците за освобождение на българския народ „Подбуда и цел”. В една своя част тя е много повече насочена към това, което вече е история, но част от нея е наистина важна, включително и с цитата, който се съдържа в един от проектите за декларации.

Днес, и в тези дни, има други събития, които са извън нашите граници. Става дума за Украйна, държава, която в момента се намира между извънредното положение и гражданската война. Нейният избор е в този диапазон в момента. Ние не трябва да допускаме опити за разделение на народ и държава, защото точно такива опити в момента се правят в Украйна и това не е борба за европейска перспектива.

Обръщам особено внимание на тази част от Проекта за декларация, която е предложена от председателя на Народното събрание, в която се призовава за висока отговорност на всички политически сили. Подчертавам – на всички. Тук нито упреците могат да бъдат само в една посока, нито някой може да се самоизключи и да смята, че може да бъде единственият съдник на другите. Включително парламентарните групи да не допускат техни представители с неприемливи и провокативни изказвания да създават напрежение, омраза и засягане на националното единство, мога да го кажа още по-ясно – единството на българската нация и българските национални интереси. Мисля, че по този въпрос сме единни и това може да бъде най-важният резултат от дискусията ни.

Днес едва ли парламентът е мястото, в което трябва да се впускаме в етнорелигиозни анализи, понякога в иначе важни, но като че ли неуместни за тази зала гносеологически разсъждения за корените на нацията, за различните й съставки... Да, наистина България е етнонационална държава с цялото етническо, религиозно и друго многообразие, но мисля, че ние трябва да намерим тези точки на национално единение, които днес очакват българските граждани. И мисля, че те не се намират главно в историята. Те се намират в това, което днес и утре всички ние трябва да свършим.

Аз бих казал, че днес истинският патриотизъм, ако искате национализъм, е в реиндустриализацията и в социалната справедливост. Ако ние тръгнем по този път, ще видите как много от другите въпроси ще притъпят своята острота. Защото не можем просто да експлоатираме историята, постоянно да я пренасяме и постоянно около нея да създаваме различни противостоящи си групи.

Днес дори Еврокомисията прокламира мисия „Растеж – Европа в челото на новата индустриална революция”. Защо е важно това? Защото реиндустриализацията е реакция на тежките икономически, социални и цивилизационни проблеми, предизвикани от самата деиндустриализация, която е в основата на днешната огромна безработица в Европа и в България.

Защото, на следващо място, деиндустриализацията води до влошаване на качеството на работните места. Новите работни места в услугите, които идват отчасти на мястото на загубените в промишлеността, обикновено са по-зле платени и без социални придобивки.

Деиндустриализацията ни доведе до социална деградация и в някаква степен – дезинтеграция на обществото. Деиндустриализацията предизвиква демографски упадък. И днес ако някой говори, че ние трябва да решим демографския проблем главно със социални мерки, той далеч не стига до корена на проблема. Забележете как през последното десетилетие съседна Турция бурно се индустриализира. И на този фон българите все още помнят как бе приватизирана авиокомпания „Балкан”, а сега чуват, че „Търкиш Еърлайнс” е станала авиокомпанията с най-много дестинации в света.

Днес едни от парламентарните групи ни казват, че трябва да имаме резерви към един или друг енергиен проект. Едните – в областта на преноса на газ или на петрол, а другите – по отношение на ядрените централи. А турското правителство не се смущава да търси партньорството, включително на Русия, за решаване точно на тези проблеми, които я превръщат в една от най-динамично развиващите се страни!

По-нататък, ние трябва да си даваме сметка, че българският патриотизъм беше уязвен чрез насилствената деиндустриализация, приложена към България, третирана в голяма степен като победена страна след края на “студената война”. Много хора говорят и ни припомнят за “Плана Маршал” в Германия след Втората световна война. А знаете ли, че имаше и “План Моргентау”, който предвижда страната да се лиши напълно от тежка промишленост и да се развива като селскостопанска територия с ограничена лека индустрия, за да не може никога да се възроди немският милитаризъм?! Но все пак тогава западните й партньори бяха във времето на ню дийл, нов договор, а не във времето на Буш втори, който водеше редица войни. И те помогнаха на своите партньори бързо да се индустриализират.

И най-накрая, ние сами сме потърпевши за днешното си състояние от начина, по който беше извършена в много случаи разхитителна и грабителска приватизация! (Реплика от „Атака”.)

Недейте да снемате отговорностите на българските политици и българските граждани! Аз говорех за това, което е наложено отвън и което е плод на българското политическо късогледство, сервилност и корист! Нека да не забравяме опита за всевластие на банките върху реалната икономика, по който ние вече се опитваме да работим, за да балансираме индустриалния и финансовия сектор.

Аз не отричам, че има опасност от това да се харчат държавни пари без ясен резултат. И когато правителството говори, че няма да влага бюджетни средства за индустриализация на икономиката, това е един счетоводен въпрос, и той е верен. Но не може да има почти никъде по света реиндустриализация без активна политика и средства, вложени от държавата! И това трябва да е нашето общо разбиране, когато говорим за патриотизъм, когато говорим за надеждите на българските граждани! (Ръкопляскания от КБ.)

Нека да ви дам и един пример, с който да завърша тази наистина патриотична тема. Защото ние можем да възродим цели отрасли на българската икономика, в това число и част от българската химическа промишленост по трасето на бъдещия „Южен поток” – от Девня, Шумен, Плевен, Враца, Видин, защото това дава възможност България да ползва суровини на конкурентни цени, да произвежда и да намира нови пазари.

Затова аз предлагам, приемайки декларацията в предложението, което е направил председателят на Народното събрание, да имаме съзнанието, че днес се нуждаем от нов патриотизъм, че България трябва – в Европейския съюз и чрез своята национална политика, - да даде перспектива на своите граждани, да им вдъхне чувството за социална справедливост и за просперитет! Тогава нашите декларации, включително по повода, който имаме днес и причините, които го предизвикаха, наистина ще въодушевят българското общество!