Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 8 (2014) ЖЕРТВАТА И ПРЕСТЪПНИКЪТ, ЖАБАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

ЖЕРТВАТА И ПРЕСТЪПНИКЪТ, ЖАБАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

Е-поща Печат PDF

Посланик Любомир ШОПОВ пред в. “Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ

- Посланик Шопов, преди броени дни излезе от печат новата Ви книга „Геноцид. (Геноцидът на тракийските българи от 1913. Тракийският въпрос и българо-турските отношения”). До този момент такива изследвания се броят на пръсти, тоест, никак не са много – и като обем, и като дълбочина на разглежданите въпроси. Но все пак нека попитам има ли раздвижване според Вас по тази вече вековна българска драма?

-Тъжното заключение, което мога да направя, е, че и в началото на 2014 г. Република България няма държавна позиция, която да отчита новите реалности в международните отношения. Очевидно няма и държавник, който да разбира, че тракийският въпрос не е само имуществен, а има преди всичко морални, исторически и юридически измерения, предвид възможностите, които предоставя на България Конвенцията за предупреждаване на престъпленията на геноцид * и особено Конвенцията за прилагане на давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството от 1968 г., върху които не тежи какъвто и да било срок за давност за геноцид.

Българската държава, с малки изключения политическите партии, гражданските структури и правозащитните организации, по същество са загърбили интересите на стотици хиляди български граждани - данъкоплатци, потомци и наследници на българите от Тракия и Мала Азия, които в значителна степен формират политическите баланси в страната.

- Но все пак дипломацията ни, макар и недостатъчно отчетливо, се опитва да разрешава този въпрос, не мислите ли?..

- Република България и нейната дипломация вървят неубедително и нерешително по погрешен път – търсят стандартен изход от абсолютно нестандартна ситуация.

Тракийския въпрос не е само имуществен. В своята цялост той никога не е бил в рамките на нормални двустранни отношения просто защото жертвата и престъпникът не могат да бъдат приятели. Приятели могат да станат техните потомци, ако извършилият престъплението се разкае и заплати поне материалните щети от извършеното деяние...

- Нищо ли не промени срещата през 2008 г. на тогавашния български президент Г. Първанов с Абдуллах Гюл, президент на Р Турция?

- Схемата, която Георги Първанов ** подписа с турския президент през 2008 г., работи в полза на Турция и не предоставя възможност за справедливото решаване на тракийския въпрос в неговата цялост. Българските политически партии допуснаха непропорционална на общественото влияние на ДПС зависимост на държавата от политиката на тази партия във всички възможни сфери на обществено-политическия живот.

Българската държава не се противопоставя и на откритата неоосманска политика за възстановяване на доминацията на Турция в бившите територии на Османската империя-този път с “мека сила”.

- В средствата за масова информация тези проблеми (доколкото изобщо присъстват) все пак се разискват, макар и в съвсем друг план, водещо е разбирането за света като глобално село. Преобладават мантрите за интеграция, за демократични принципи, за мир и добросъседство. И сякаш умишлено се забравя, че държавите са студенокръвни чудовища и че когато най-много говорят за мир, тираните, начело на тях, всъщност се готвят за война.

- България, за съжаление, вече 24 години е превърната в учебен полигон за правителства, президенти, народни събрания, партии и политици, масмедии, журналисти, юристи, историци, социолози, политолози и др., които пряко или косвено участват в дивата реставрация на дивашкия капитализъм у нас. Създаде се “политическа класа”, която няма нищо общо с интересите на народа, безотказно действа механизъм на фасадна демокрация, зад която съжителстват и просперират крадлива власт, не по-малко крадлива и корумпирана политическа система, финансова и икономическа олигархия и организирана престъпност, които дружно и целенасочено изтискват и малкото останали жизнени сокове в организма на държавата. И сякаш не остава време и възможност за сериозен подход към най-неотменимата отговорност – заплахата за държавността и за бъдещето на нацията.

- Според Вас може ли да има национална общност, където първостепенна важност е отредена на признака „религия”? Питам, заради изкуственото налагане на понятието “мюсюлманска нация”?

- Преди време бившият премиер и президент на Турция Тургут Йозал настойчиво развиваше тезата, че “ислямът сплотява населението на страната и балканските мюсюлмани, затова те могат да бъдат обединени около идеята за обща държава само от една разработена по-качествено идеология”.

Свидетели сме как елементи на тази идеология, вече над 20 години, се осъществяват в България, с едничката цел – дезинтеграция на обществото. Съюзът на тракийските българи полага неимоверни усилия, но не съумява да пробие стената на безразличие, некомпетентност и по всяка вероятност поети ангажименти към чужда държава, да вдъхне динамика и правилен подход, макар за решаването конкретно на тракийския въпрос. Но този въпрос засяга не само тракийци и малоазийци, той засяга престижа и достойнството на всички българи, осветява историческата истина и въздига авторитета на българската държава. Той по своеобразен начин е и противоотрова на споменатата дезинтеграция. Една турска поговорка казва, че жабата и щъркелът не могат да бъдат приятели.

През втората половина на 13 век България става жертва на османците в резултат на това, че е разделена на няколко царства и владетели, които неистово враждуват помежду си и се борят за надмощие, вместо да се обединят и организират за мощен отпор срещу надвисналата заплаха.

В началото на 21 век поведението на българските царе и владетели отпреди 8 столетия може да се отъждестви със слабостта на днешната държава,с непрестанните борби за власт на всяка цена и за сметка на националните ни интереси между българските политически партии, които отново може да направят България лесна плячка.

- И какво мислите, че трябва да се прави оттук насетне?

- Що се отнася до тракийския въпрос, мисля, че е време издържаните с пари и на тракийските данъкоплатци върховни органи на Р България, като председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, министъра на външните работи, хората около тях, да разберат, че доверие, високи заплати и привилегии се заслужават с морал, с държавническа позиция, с професионализъм и добре свършена работа в името на България, а не със стремеж за поредния мандат на топло и доходоносно местенце в международни фондации, в структури на ООН, на НАТО, на Европейския съюз... Не е ли време тези хора да започнат да си изпълняват задълженията, вменени им от Конституцията?! Не е ли време Съюзът на тракийските дружества в България от просител за решаването на тракийския въпрос да се превърне в ищец, който търси отговорност по обществено-политически и законов ред от тези, които не искат или не могат да намерят справедлив изход и вкарват тракийци в процедури, които свършват в задънена улица и в полза на извършителя на тежко престъпление срещу човечеството, за което няма давност.

Затова нека тези хора и институции покажат дали работят за България, или симулират, че го правят, и още по-зле – действат направо срещу държавните интереси... Необходимо е политическите партии в Народното събрание, и извънпарламентарните партии и движения да излязат с политически деклараци за собственото си отношение и планове по тракийския въпрос, но и не само по него, споменавам го заради предмета на новата ми книга. Така българските граждани ще могат да преценят доколко те са благонадеждни и морални, доколко са патриоти. Ако не са в състояние да се справят, българите имат право да си изберат други хора.

*„Конвенция за превенция и наказания за извършване на геноцид“, утвърдена и предложена за ратификация с резолюция на Генералната Асамблея на ООН 260 A (III) от 9 декември 1948 г.

** Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция е създадена по предложение на българския държавен глава Г. Първанов при визитата му в Турция през 2008 г. Смесената комисия разглежда проблемите на енергийното сътрудничество, комплекс от социални въпроси, включително и проблема за обезщетяването на тракийските бежанци, пенсиите на изселниците, проблеми, свързани с пограничните отношения, с язовир „Тунджа“ и много други.

Според Любомир Кючуков, от Института за икономика и международни отношения, историята по тракийския въпрос е със стогодишна история, проблем от началото на миналия век, който периодично се дискутира в двустранните отношения. Различното беше това, че договорката е постигната на най-високо ниво и обхваща няколко десетки въпроса. Екипите от двете страни включват повече от 50 души и се оглавяваха от зам.-министри на външните работи. От българска страна е направена интензивна тригодишна подготовка. По инициатива на МвнР и на тогавашния директор на Държавна агенция “Архиви” Буряна Бужашка са прегледани огромно количество материали, престояли необработени близо сто години в архивите. Когато стана ясно, че България вече разполага с един огромен масив обработени документи, Турция се съгласи да поднови преговорите, защото бе поставен под въпрос основният аргумент на турската страна – че няма документи за изоставените имоти.

Чрез т.н. Ангорски договор от 1925 г., България и Турция търсят решаването на въпроса с взаимните претенции. Но в нея се говори само за изселници и тя решава въпроса с имуществото на изселниците. А когато говорим за бежанците от Източна Тракия, очевидно не става дума за доброволно изселване, а за бягство от репресии. Бежанци или изселници – това тълкувание е основният спорен юридически проблем, който разделя двете страни.