Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 8 (2014) ВОЙНАТА В УКРАЙНА И НЕЙНИЯТ ТАЕН СМИСЪЛ

ВОЙНАТА В УКРАЙНА И НЕЙНИЯТ ТАЕН СМИСЪЛ

Е-поща Печат PDF

 

Докато се пишат тези редове (бел. прев. – 20.02.2014 г.), по улиците на Киев и в западните региони на Украйна се води истинска война. Да се каже, че такова развитие на събитията бе прогнозирано, означава нищо да не се каже: то бе неизбежно.

Оръжието на стената

Да перифразираме класика (бел. прев. – А. П. Чехов): ако в първото действие на пиесата на майдана се намира „Десния сектор“, в третото той ще гръмне.

От момента на извършването на държавния преврат в Украйна през 2004 г. паравоенните организации, обявили се за идейни наследници на украинските фашисти от времето на Втората световна война, получиха карт бланш за идеологическа и бойна подготовка на младежта. В това им помагаше и официалната власт, героизирайки ръководителя на ОУН-УПА Степан Бандера (идеолог и председател на Организацията на украинските националисти (ОУН) през 20 в. – Бел. пр.) и неговата „въстаническа армия“, сражавала се на страната на хитлеристка Германия. Националистическата организация „Просвита“ и до днес се финансира от държавния бюджет на Украйна, осигурявайки на бунтовниците „идеологическа продукция“. Това е потресаващ пример за игнорирането от Партията на регионите на опасността от ръст на фашизма в страната. В резултат десните радикални групировки напомпаха мускули, снабдиха се с оръжейни запаси, подготвиха хиляди бойци.

Последствията от снизходителното отношение от страна на властта не ни накараха да чакаме. Опитите за превръщането масовите акции на „евромайдана“ в държавен преврат започнаха с нападението на неонацистки бунтовници върху милицията край Министерския съвет на Украйна и многочасовия побой над срочнослужещи войници на улица „Банкова“ край сградата на президентската администрация. В този период парламентарната опозиция успя да удържи протеста в относително мирно русло, използвайки рецептата на „цветните преврати“.

Поредната ескалация на насилие възникна в Киев на 19 януари, когато въоръжени бунтовници от „Десния сектор“ предприеха опит за щурм на правителствения квартал. Събитията от 18-19 февруари са продължение на „кръщаването с огън“, както наричат събитията в средствата за масова информация.

Отношенията на парламентарната опозиция с „Десния сектор“, включващ редица военизирани неофашистки групировки, се превърнаха в конфликтни от първия ден на масовите протестни акции в Киев. В същото време парламентаристите и десните радикали, буквално като сиамски близнаци, не могат да съществуват един без друг. Първите притежават международен, властови, материален, медиен и многохиляден човешки ресурс, отсъстващ у бунтовниците, вторите – силов ресурс, от който се нуждае официалната опозиция. Тази „любов по сметка“ обуслови и трагичния финал на „евромайдана“.

Десният сектор“ никога не е скривал, че присъединявайки се към протестните акции срещу провала на подписването споразумението за асоцииране с ЕС, е поставял пред себе си съвършено друга задача: извършването на „национална революция“. „Триглавата“ опозиция пък и досега не спира с опитите да оглави протеста за свалянето на действащия президент.

Отсъствието на успех при мирното протичане на протеста и маргинализацията на майдана доведоха до рязък спад на авторитета на В. Кличко, А. Яценюк и О. Тягнибок в очите на радикалите и неудовлетворената „масовка“, които решиха да започнат своята си игра. Видяла в това някакъв резултат, парламентарната опозиция отново побърза да оглави протеста, опитвайки се да конвертира уличните боеве в политически дивиденти за себе си по време на преговорите с властта. А радикалите, получили политическа подкрепа и обещания за амнистия за престъпленията си, се втурнаха да трупат оръжие. Майданът трябваше да гръмне, тъй като вече не можеше да не гръмне.

С такива „гълъби“ няма нужда от „ястреби“

Украинската власт също създаваше всички условия масовият протест, изчерпал се заедно с провала на Вилнюската среща „Източно партньорство“, да прерасне в пълномащабни антиправителствени въоръжени акции. Конституционно задължение на всяка държавна власт е да гарантира спазването на законността, защитата на обществения ред и осигуряването на безопасността на гражданите с всички законни средства.

Украинската власт не само игнорира своя конституционен дълг, но и създаде комфортни условия за организирането на пуча.

От сцената на „евромайдана“ непрекъснато звучаха призиви за насилствено събаряне на конституционния строй и за чуждестранна намеса. В отговор украинските служби за сигурност започнаха наказателно преследване заради опита за извършване на държавен преврат, буквално на следващия ден бе щурмуван офиса на партия „Батькивщина“. Установено бе, че радикалните групировки и опозицията са получавали от посолството на САЩ в Киев ежеседмично по 20 млн. долара за финансиране на бунтовниците и за материалното осигуряване на майдана, а също и средства от западни „проукраински организации“, създадени от специалните служби на НАТО още във времената на СССР. Тези организации още от самото начало създадоха на „евромайдана“ скрит координационен център с участието на западни специалисти, имащи опит в „цветни революции“ в цял свят...

Въпреки тона наказателното дело по описаните факти още в началото на февруари 2014 г. след безредиците на ул. „Грушевска“ бе прекратено, тъй като „не били установени лица, извършили престъпление“. И то при обстоятелството, че буквално целият интернет бе наводнен с видеозаписи от майдана, а социалните мрежи бяха препълнени с открити призиви на десните радикали към употреба на оръжие.

Властта, вместо да накаже задържаните за участие в масовите безредици бунтовници, се зае да ги амнистира срещу освобождаването на завзетите от тях административни сгради и блокирани автомагистрали. Бяха отменени също закони, защитаващи правоохранителите и съдиите, ограничаващи дейността на чуждестранни агенти и забраняващи организации, пропагандиращи идеологията на фашизма.

Естествено, че пучистите, първоначално отхвърлящи всеки компромис, използваха двуседмичната почивка за концентрация на силите, запасяване с оръжие и разработване на планове за въоръжено въстание.

Дали като труп, дали като чучело, но трябва да свършиш работа

Развитието на украинския вътрешнополитически конфликт, където всяка от страните правеше всичко възможно за възникването на силово противоборство, се извършва в условията на неприкрита намеса от страна на ЕС и САЩ, чиито емисари и дипломатически представители постоянно призоваваха към свалянето на действащата власт и се заканваха да въведат санкции срещу президента на Украйна и ключови фигури от правителството. Лицемерието на Запада не предизвиква нищо друго, освен отвращение: всички насилствени действия на протестиращите, включително отвличанията и изтезанията на хора, неизменно се трактуват от Запада като „мирни акции“, а най-малките опити на властта да защити горящите от огъня на коктейлите „Молотов“ войници, веднага повличаха след себе си закани за санкции.

Рязкото ескалиране на конфликта на 18 февруари, повлякло след себе си многочислени човешки жертви, превземането на складове с оръжие и уличните боеве ни най-малко не спряха западните „ястреби“. Окопитили се след първоначалния уплах, те веднага се отказаха от собствените си тезиси за прилагането на санкции към двете противоборстващи страни, звучали на 18 февруари, и се върнаха към заканите по адрес на правителството в случай на прилагането на сила.

Посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет отбеляза на 18 февруари: „Ние смятаме, че кризата в Украйна може да се реши по пътя на диалога, но срещу тези, които разпалват насилие от двете страни, могат да се приложат санкции“. А вече на следващия ден американският посланик заяви, че правото на хората на мирен протест трябва да бъде защитено, и съобщи за отмяната на визи на няколко представители на властта. За отговорността на опозицията за насилието представителят на Вашингтон благовидно „забрави“.

По време на нощния телефонен разговор, когато по улиците на Киев гърмяха изстрели, а в Западна Украйна „мирни протестиращи“ щурмуваха военни части и милиционерски участъци, вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън изиска от президента на Украйна Виктор Янукович да прибере бойците на спецназа от улиците на украинската столица. Очевидно за да не бъдат препятствани „мирните протестиращи“ да щурмуват квартирите на киевчани, да грабят аптеките и да убиват политическите опоненти по партийните офиси.

Към пресата спрямо украинския президент се присъедини и „тежката артилерия“ на ЕС. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу предупреди Виктор Янукович, че Съветът на ЕС по външни работи има намерение на 20 февруари да въведе санкции към виновните за гибелта на хора украински длъжностни лица. Министрите на външните работи на Швеция, Латвия, Полша, Литва и Германия предложиха да се обсъди въпроса за въвеждането на територията на Украйна на миротворчески контингент.

Този факт, в който по съдържание миротворчеството ще се явява „операция по принуждаване към асоциация“, обнародва бившият министър на външните работи на Германия Дитмар Щюдеман, заявявайки, че „целта на въвличането на ЕС се състои в завършването на преговорите за споразумение за асоциация и зона за свободна търговия“.

Не се предавайте на никого, живи или мъртви!

Сегашното украинско противоборство се отличава от държавния преврат през 2004 г. с редуването на периоди на затишия и изостряния, когато затихващият по естествен начин протест се галванизира от някакво провокативно събитие. Причината е, че операцията по „принуждаване към асоциация“ още не е завършена.

Западът би го устроил всякакъв изход – и „компромис“ на опозицията с властта, който ще доведе до подписването на колониално съглашение, и оставка на Виктор Янукович, което ще означава завземането на властта от прозападната опозиция. Въпреки това тримесечният вяло текущ преврат не донесе на заинтересованата страна очаквания успех, което направи неминуема реализацията на „план Б“, чиято същност е разпалването на гражданска война и унищожаването на държавата Украйна като такава.

Дълбоката цел на американските геостратези, заложили на дестабилизацията на Украйна, съвсем не се състои в това да завлекат страната към асоциация с ЕС, което би унищожило икономиката на Украйна за броени месеци, а в това да се блокира всяка възможност за интеграцията на украинската икономика в Евразийския икономически съюз. Американците са убедени, че ако успеят да го постигнат, това автоматично ще обрече на провал всички интеграционни усилия на Москва върху постсъветското пространство.

Няма съмнение, че в геополитическите игри на такова ниво вашингтонските „ястреби“ няма да се спрат пред никакво количество жертви, с които е „бременна“ една гражданска война в Украйна.

Превод от www.fondsk.ru

Атанас Стойчев