Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 8 (2014) ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И БОРБАТА ЗА ГОСПОДСТВО

ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И БОРБАТА ЗА ГОСПОДСТВО

Е-поща Печат PDF

Национално-културната идентичност на един народ не е куха фраза. Тя определя облика на една нация, нейната географска и историческа принадлежност, приноса й в човешката цивилизация. Икономическото състояние на всяка нация е важен и необходим фундамент, но това не е единствената компонента, определяща същността и историческото значение на един народ. Ето защо в борбата за съществуване между националните държави, битката за културно влияние и надмощие е не по-малко важна от икономическото и военно съперничество. Защото загубата на културна идентичност означава винаги възприемане и внедряване на чужда такава идентичност, тоест поглъщане и асимилиране на един народ от друг и най-често неговото духовно и икономическо колонизиране.

Технологичното и икономическо развитие на една нация не налага нейното духовно обезличаване и загуба на културно-историческата й специфика. Показателен е примерът с технологично развити държави като Япония, Китай, Сингапур, които запазиха своя национален дух. Тези, които използват лъжливата теза за глобализиращия се свят, заблуждават хората, с цел да приспят и размият тяхното национално съзнание, за да може по-лесно да се осигури господство на чуждо такова и в крайна сметка да се осъществи световно господство на една нация (респ. национална държава) над други. Така идеолозите на глобализма реално работят като абсолютни националисти, прикривайки се зад антинационална риторика за нов световен ред „без граници”.

В съответствие с тази стратегия се работи например за размиване на национално-културната идентичност на народите от Източна Европа.

По разбираеми причини “глобализаторите” са особено активни спрямо славянско-православното културно-цивилизационно пространство – там е тяхната основна пречка за безнаказана световна хегемония – Русия. Ето защо в това направление се хвърлят много сили и средства за ерозиране на славянската и православна културна и ценностна система. Поетапно „глобалистите” работят за откъсване на цели народи от това културно пространство, в което сме и ние, българите. Те, разбира се, не се отказват да ерозират и народа на самата Руска федерация. Но действията им, естествено, са в посока, където срещат по-малка съпротива и по-лесно могат да откъснат от естествената геополитическа цивилизационна орбита на Русия страни като България, Сърбия или Украйна. Събитията в последната ясно показват ожесточението на борбата за откъсване на жива тъкан от снагата на руско-славянския културен ареал. Защото е очевиден фактът, че т. нар. украинци са руснаци, отделени изкуствено от снагата на Русия (вкл. и в резултат на грубите грешки по националната политика на болшевишкото ръководство). Натискът за промяна на народностната идентичност на част от украинците, опитът за разделение на западна от източна Украйна по несъществени признаци, е опит за откъсване и противопоставяне на част от славяните срещу своите кръвни братя чрез внушаване на чужди за тях културно-политически възприятия. Крайната цел е чрез търсене на различията и пренебрегване на сходствата между различните райони на Украйна, както и между народите от Украйна и Русия, да се откъсне част от Украйна и подчини на чуждо влияние и респективно да попадне под чужда икономическа и политическа зависимост. Стратегическият удар е насочен към откъсване на украинския от руския народ и последваща изолация и натиск срещу Русия. Не е трудно да се отгатне чии “военни съоръжения” ще се настанят на украинска земя след поредната “народна революция”, платена и организирана от борците за „човешки права” и демократични „ценности” по света.

Примерът с Югославия, Ирак и Либия недвусмислено показва, че в тази борба военната интервенция и въздушните удари са неотменим атрибут от средствата за налагане на “демокрация” в страни, където създадената с чужди пари вътрешна опозиция не съумее да разруши национална държава до степен, щото тя да стане лесна плячка на претендентите за световно господство и нов световен ред.

Единствено ефикасната и твърда вътрешна съпротива на патриотичните сили може да спре този зловещ сценарий. Такава е логиката на борбата за живот и надмощие между народите. Това е жестоката реалност!