Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 9 (2014) НОВАТА АНТАНТА В ПОХОД КЪМ УКРАЙНА

НОВАТА АНТАНТА В ПОХОД КЪМ УКРАЙНА

Е-поща Печат PDF

ПРЕКОМЕРНИЯТ АПЕТИТ НА АМЕРИКАНСКАТА ВОЕНЩИНА И НА НЕЙНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ САТЕЛИТИ

Каквото и да говорим, факт е, че Европейският съюз изигра (или се опита да изиграе) Русия. Поне според мен. Под носа й подготви и извърши държавен преврат с участието на няколко хиляди украинци в центъра на Киев, в пространството на широко рекламирания Майдана (на български значело „мегдан“, това неотдавна го научих). Всъщност, за да бъдем точни, не Европейският съюз, а САЩ извършиха този акт, които все по-често употребяват Брюксел като васал, когото сюзеренът хвърля срещу крепостта, набелязана за превземане.

Ако ни е позволен по-директен изказ, Съединените щати употребиха ЕС като носна кърпа. Какво че Украйна имаше законно избрани президент и правителство, които според демократичните правила са овластени от избори до избори? Оказва се, че щом не отговарят на интересите на Вашингтон и особено щом трябва да се затегне примката около гърлото на Москва, идеолозите на глобалния ред разпореждат: Всичко е позволено.

Вярно, дадоха се жертви на Майдана. Седемдесет и двама души. Но нали не сте забравили, че първи срещу полицията се нахвърлиха демократичните протестъри? Първи те показаха среден пръст на управляващите, полагайки клетва в новия олтар, пред който братски се прегръщат демокрацията и неонацизмът. Първи те окупираха централни сгради, вдигнаха барикади и сметища в цивилизованата столица на Украйна. Първи те започнаха да хвърлят камъни, павета, железа и коктейли „Молотов“ по своите сънародници в униформа, пребивайки ги до смърт. Първи те стреляха с автоматични оръжия с оптически мерник, чиито заблудени куршуми улучваха все  „свои“. Първи те опожариха кметствата и полицейските участъци в Западна Украйна, завладявайки с насилие оръжейни арсенали. Първи те изрекоха, че единствено важни са техните права, а не, да кажем, правата на украинците в Източна и Южна Украйна.

Не ще и дума, полицията и нейните специални части, и те не оставаха назад. И те биеха и убиваха. Понякога в атака, понякога в самозащита. И изпълняваха хаотичните и объркани заповеди на президента Янукович, което ги правеше в едни случаи палачи, в други – жертви. А когато изпълнеха разпоредбите на президента, на следващия час той уволняваше началниците им, омаян от поредните обещания на поредния пратеник на ЕС и САЩ.

Затова разумните хора в Русия и Украйна твърдят, че Янукович е предал себе си, родината, но и въоръжените мъже, които са го защитавали.

САЩ И ЕС УДЪРЖАХА ЛИ ПОБЕДА В УКРАЙНА?

Да погледнем сега през очите на професионалиста политик или разузнавач от САЩ гореописаната украинска ситуация.

Професионалистът политик или разузнавач от САЩ, най-общо, би трябвало да заключи, че неговата свръхдържава, с финансов ресурс само от половин или милиард долара (нищо работа!), раздадени на различни граждански неправителствени организации, е успяла да удържи победа над Русия, да сложи ръка на Украйна, в този момент над западната й част и Киев. А това е чиста печалба. Как такъв професионалист да не отчете като свой актив скорострелното поставяне в управленски кресла на протежета от петата колона на Щатите.

За разлика от мудния, безхарактерния и виновно действащия Янукович сегашните водачи на преврата са безкрайно делови. Те арестуват, разобличават, разправят се физически, пребиват довчерашните си опоненти, организират погроми над партийни клубове – на компартията и на партията на регионите, взривяват повсеместно паметници на Ленин, пеят осанна на батко Бандера – украинския колаборационист, активен сътрудник на немските окупатори през Втората световна война, променят ултимативно законите в собствена полза, насрочват дати за избори, които на тях им са изгодни, готови са, щом се наложи, с кръв да усмирят недоволното население на Източна и Южна Украйна.

Въпреки че половината от жертвите на Майдана са дело на бойци от въоръжени отряди на днешните управляващи, новата власт предава само сваления президент Янукович на Международния наказателен съд в Хага (все си е друго, когато зад даден преврат стои Вашингтон – тогава и Международният наказателен съд става благосклонен към организаторите на промериканския преврат!).

Но да си представим едно друго положение. Да речем, че Янукович беше сложил подписа си под договора за асоцииране на Украйна към Европейския съюз. И на Майдана се събереше огромна тълпа, но този път от Източна Украйна и Крим, за да протестира, че договорът ще доведе родината до икономически колапс, до фалит на банковата система, до невероятен спад на жизненото равнище. Тълпата е разгневена, окупира възлови държавни помещения, строи барикади в центъра на столицата, създава свои поделения за самоотбрана, провокира полицията, стреля със снайпери срещу хората на площада, разстрелва представители на властта, хвърля бутилки „Молотов“, руши, пали и завзема кметства в своите региони, издига лозунги в прослава на Русия и гори знамената на ЕС и САЩ.

Да си представим също, че с пълномощията, които има като президент, Янукович и сега впрегнеше в действие ресурса на силовите акции, които довеждат до жертви, съпоставими със сегашните: седемдесет–осемдесет души. Ще попитам уважаемите читатели дали заради това деяние, в качеството му на президент, Янукович щеше да бъде предаден на Международния наказателен съд в Хага и заклеймен като масов убиец? Ще отговоря ясно: нямаше да има никакъв Международен наказателен съд! Вместо това западният фактор щеше да провъзгласи Янукович за историческа личност и светец, за безкористен борец за човешките свободи и права!

Радикалната и незаконна смяна на властта в Украйна (президентът Янукович не се е отказал от пълномощията си), професионалните среди на САЩ нищо чудно да я оценяват като тяхна геополитическа операция с крупен стратегически замисъл и изпълнение. Докато руснаците печелеха първото място на Олимпиадата в Сочи и с грандиозна визия разкриваха пиетета си пред Малевич, Толстой и Чайковски, докато проливаха сълзи заедно с разтъгуваното мече Миша и въздишаха по всемирното братство, Западът (Достоевски го смята за безсърдечен, отчужден  и себичен) проведе успешен дубъл на цветната революция в Украйна от 2004 г.

СПОРЕД СЦЕНАРИЯ НА ЦВЕТНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ

Съгласно сценария на цветните революции и в Украйна всичко започна с протести на малка група граждани, за предпочитане младежи, после броят на участниците порасна, а настроението стана боево и агресивно. На следващия етап се прибегна до сблъсъци с управляващите, до пърформънси, концерти и хепънинги, но и до павета, барикади, коктейли „Молотов“ и снайперистки карабини. Ако бяха претърпели загуба – това също е разработено - цветните революционери щяха да се скатаят, обвинявайки чрез световната преса властта в диктатура и човекоядство.

При победа на цветната революция по подобен начин се постъпва стереотипно, с използване на  средства от по-старо и по-ново време. Старо средство е управниците, срещу които се извършва преврат, да бъдат обвинени във „вся и все“, че са злоупотребили с народното доверие, че са престъпни диктатори и невиждани корупционери. Тодор Живков беше определян след 1989 г. като адово изчадие, диктатор, по-отвратителен от Калигула. Той притежавал милиарди долари, скрити в швейцарски банки, живеел отгоре на всичко в невиждан лукс и разкош в държавно-частни резиденции, опасали цялата страна. Днес и най-пламенните иманяри не си правят труда да търсят имагинерните милиарди и потъналите в злато резиденции на Живков. Просто защото бе измислица. А Чаушеску и съпругата му Елена? Нали и те се къпеха в океан от заграбени богатства, докато румънските ни братя подготвяха тази семейна двойка за разстрел? Да не забравяме Хонекер, онзи “комунистически главорез от ГДР”, когото новите господари на света не пожалиха даже когато раковите клетки обезобразиха телесния му образ.

Стратезите отвъд океана поне да бяха измислили нещо ново, по-шокиращо и по-екстравагантно. А то, всяка бомбардировка на военновъздушните сили на САЩ, всяка тяхна поредна война почва и свършва с разобличаването и убийството на поредния мръсен управник, корупционер и регионален диктатор, спастрил милиарди народни пари в западни банки: Слободан Милошевич, Саддам Хюсеин, Моамар Кадафи, днес Башар Асад, Виктор Янукович... и още неколцина водачи на държави, от които САЩ са недоволни.

Янукович бил затънал в корупция (сигурно е така!), но виж, Юлия Тимошенко, газовата принцеса, е ссвета вода ненапита (макар да я обвиняват с доказателства, че е присвоила от държавната хазна стотици хиляди долари).

Но цветните революции се обогатяват и с нови елементи, предназначени да прикрият борбата за власт чрез репертоар от похвати и жанрове, които целят по-гъвкаво привличане на младата аудитория. Засилва се ролята на „цветността“, на артистичните въплъщения, на забавните карнавални преобличания, на музиката и темпераментните ритми! Те трябва да подгреят и ентусиазират младежите, на които утре ще се наложи да влязат в схватки с полицията, да провокират, но и да стрелят по тях и по-невинни граждани. Важното е да останат на равнище „биомеханика“ (по терминологията на Мейерхолд), да ги владее емоционален транс като кулминация на тяхното противопоставяне и омраза, да не задълбават в мисловната сфера, на която са присъщи анализът, равносметките, съмнението и скепсисът.

От гледна точка на професионалистите от Вашингтон седемдесет и две жертви по време на преврата би трябвало да са нищожно малка цифра. Ето защо те причисляват към своите жертви и полицаите, убити от озверялата тълпа. Неслучайно под американска диктовка медиите през последните дни говорят за масови убийства, извършени от Янукович и полицията.

Същевременно достатъчно е професионалистите от Вашингтон да прибегнат до сравнение с последния поход на Адолф Хитлер срещу Русия в началото на 40-те години на ХХ в., за да потрият доволни ръце. Тогава на Фюрера му се наложи да хвърли огромно количество военна сила, да срине със земята стотици украински села и градове, да унищожи стотици хиляди и милиони славянски маси, да обрече на смърт и десетки хиляди синеоки нибелунги в степите на Украйна, докато стигне Харков и сегашната граница, която разделя украинската територия от Руската федерация. А сега американците – със значима доза пропаганда и леко пускане на кръв - постигнаха за нула историческо време резултати, идентични с тези на немските агресори.

Обещаната светла европейска бъднина Украйна, разбира се, няма да я доживее. Но ще доживее разцвет на русофобията и антикомунизма, на безогледните лустрации и репресии срещу противниците на новия режим. Ще доживее бурна реабилитация на ксенофобията и антисемитизма.

ЗА БЪЛГАРИЯ ЕДНИ ПРАВИЛА И НОРМИ, ЗА УКРАЙНА – СЪВСЕМ ДРУГИ

Може би встрани от темата, но ми е крайно интересно как тъй преди дванайсет години ЕС приложи едни правила и мерки за членуването на България в Европейския съюз, а към Украйна прилага съвсем различни правила и мерки. В края на ХХ в. и началото на ХХІ в., когато стояхме все още в преддверието на Европейския съюз, на българите се внушаваше, че членуването в този съюз е като изкачване на Хималаите от обикновени хора, че то е библейско преминаване през ухото на иглата, че от нас се изискват еди-какъв си подем на икономиката и еди-какво си ниво на живот. Това било необходимо условие, защото ни чакали богати дарове, каквито не заслужаваме.

И понеже сме грешни и недостойни, ще е нужно да направим големи компромиси. За да не изпуснем птичето на щастието, ще се наложи да затворим два блока от АЕЦ „Козлозуй“, да сключим неизгоден договор по глава земеделие и да бързаме, да бързаме като участници в автомобилно рали да ни приемат в ЕС, че току-виж захлопнали вратите в последния миг.

И ние, българското народонаселение, стискахме зъби, пъшкахме и се трепехме, мъчехме се да бъдем „отличници“, защото ни очакваше Ханаан! Но за всеобща изненада, преди да завали над главите ни манна небесна, върху родната земя стъпи НАТО: американците трансформираха нашите военни обекти в техни двупосочни военновъздушни бази: към руския изток и Близкия изток.

Ще си призная, доскоро и аз вярвах в съществуването на строги критерии – политически, икономически и финансови – за влизане в Евросъюза. Само че украинският казус ме опроверга. Безапелационно, с факти!

Днешна Украйна е държава на ръба на фалита, с изостанала промишленост, с изчерпани финанси и окаяно жизнено равнище, няколко пъти по-ниско от българското. Там корупцията, сравнена с нашата, е като Гъливер, съпоставен с миниатюрните човечета. В същото време Западът, който не е наивен господин, знае превъзходно, че Украйна е пред фалит. От друга страна, Западът има основания да се чувства обиден. В началото президентът Янукович и изпълнителната власт на Украйна, избрани законно и демократично, действително поискаха страната им да се асоциира с ЕС. После обаче поразмислиха и дадоха заден ход. Доводите им: много сме закъсали, обеднели, Западът не ни предлага финансова помощ, а новата система на търговски и митнически отношения ще унищожи и без това намиращите се в плачевно състояние индустрия и земеделие, няма да има средства нито за заплати, нито за пенсии!

В отговор Западът, вместо да въздъхне облекчено, че смъква от плещите си непосилно бреме, забрави внезапно за своите предписания и статути, забрави и как е действал в България. Накратко, критериите, които ЕС, приложи към България, в Украйна ги разпиля на пух и прах.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ КАРАТОВАТА ИСТИНА

Така се озъби една двайсет и четири каратова истина. Западът май не го е грижа за възмогването и просперирането на Украйна, не го плаши икономическия и финансов хаос в нея, приема с усмихнато лице социалната нищета! Въобще не иска да помисли, че изправената през пропаст Украйна, със своята голяма територия и 50-милионно население, може да повлече към гроба и богатия си благодетел.

Напротив, евроинтеграторите прибегнаха до сила, за да принудят Украйна да се асоциира с ЕС. В този си стремеж докараха Украйна – като парадокс - до ръба на гражданската война, до погроми и терор, упражнявани от ултранационалисти и неофашистки банди.

На устните ми напира думичката “Защо?”.

Защо Европейският съюз, погазвайки собствени принципи и норми, прави всичко възможно и невъзможно, за да асоциира и приеме в най-скоро време Украйна в собствените си редици? Още повече че това не е негов „бизнес“: да притиснеш Русия в ъгъла, е игра с огъня!

Логично е човек и без въображение да разбере, че ЕС в случая изпълнява поръчка на САЩ, за която ще плащат европейските граждани. Поръчка, която ще разшири сферите на американско влияние в света, ще докара военните установки на НАТО още по-близо до свещената Москва, ще препотвърди мегаломанските проекти на глобалистите. Заради това Западът толкова откровено и масово се кооперира с крайни  националисти, неофашисти и антисемити в Украйна. Излиза, че русофобията, жаждата на Запада да обсеби природните богатства и потенциала на Русия, е по-мощна от съпротивата му срещу възраждането на нацистките практики и организации.

Впрочем, всеки поход срещу Русия е започвал като битка на европейския привилегирован елит за овладяване на необятното руско жизнено пространство. Започвал е като война на европейските цивилизатори срещу дивия Изток, срещу поразените от варварство евразийци. Започвал е с бодри маршове и победи. Как е завършвал, и това е известно: с победа на Русия и поражение на чуждестранните кандидати за мирово господство!

И НАЙ-МЪДРИЯТ СИ Е МАЛКО ПРОСТ, ИЛИ КЪДЕ СБЪРКАХА САЩ

Според мен САЩ, колкото и понастоящем да считат себе си за победители, сбъркаха в главното. Не оставиха ход за отстъпление на руското държавно ръководно и конкретно на Владимир Путин. Те унижиха Русия и са радостни. Но унижението не се прощава! Не устояха на договореностите. Затова се плаща! Разчитат, че днешна Русия е по-слаба от тях и няма как да се защити. Дали не грешат фатално?

Какво ще е бъдещето на Източна Украйна и Крим и въобще на държавата Украйна, тепърва ще узнаваме. Но е пределно ясно, че ако руското държавно ръководство и президентът Владимир Путин се съгласят Украйна да бъде / да остане под американска опека, да се превърне в полигон на масовата русофобия и екстремизъм, а крайната десница от Западна Украйна да управлява Източна Украйна и Крим, очаква ги политически крах и съдба, далеч по-незавидна от съдбата на безпомощните руски царе и управници. Както президентът Кенеди не позволи на руснаците да разположат база с атомно оръжие в Куба през 1962 г. (и имаше основание!), с риск да започне трета световна война, така и Вл. Путин, спечелил си име на уважаван и последователен руски държавник патриот, не може да си позволи отстъпление във връзка с Украйна, дори и ако така изправи света пред световна конфронтация.

Реабилитация на Вл. Путин в съзнанието на руснаците би представлявало запазването на руското влияние над Източна Украйна и Крим. Но как би могло да стане това, е задача с няколко неизвестни. Ако рускоговорещите украинци и коренните руснаци получат всестранна помощ от Русия, ако Източна Украйна и Крим бъдат посещавани интензивно от видни руски политици по примера на видните държавни персони от САЩ и Евросъюза, които всекидневно гостуват в Киев, ако се ускори създаването на организации за самозащита с ориентация към Руската федерация, ако решенията на украинския парламент се отхвърлят от местните власти не само словесно, а и с волеви действия, тогава многовековните руски земи в Украйна биха могли да останат територия извън НАТО, извън диктата на новата антанта, съставена от САЩ, Великобритания, Франция и Полша.

Би трябвало да се помни, че става въпрос за древна руска територия, която съветски държавници, още от периода на Никита Хрушчов, безотговорно разпределят и преразпределят в полза на съюзната република Украйна според произволни хрумвания и изцяло субективистични решения. Така че Руската федерация не може, според мен, да гледа безучастно какво се случва в Източна Украйна и Крим, каква е тяхната геополитическа ориентация, дали те ще се подчинят на сегашното марионетно проамериканско управление на Украйна, чиято легитимност - ще повторя - е твърде съмнителна.

Едва ли ще е трагедия, ако изкуствено сглобената постсъветска Украйна се преустрои в конфедерация, дори не и федерация, която да включи нейните източна и западна части. Или ако се създадат две отделни държави. Струва ми се, че както на САЩ и ЕС, така и на Русия не е по силите да съхранят сегашното държавно устройство и единство на Украйна! Ако го съхранят, ще е от ден до пладне. Извънредно трудно, по-скоро невъзможно е да се поддържа държавно единство върху територии, които са били разделени и враждуващи в далечното и по-близкото минало, а населението им генетично и исторически изповядва различни и чужди на органичния диалог национални участи, каузи, идеологии, начини на мислене и чувстване, общува по същество на различни езици.

И изборът на ново правителство с неговото съгласуване от „народното Вече“ на Майдана не е нищо повече от узаконяване на господството на Западна Украйна над другата половина от населението й, която живее в Източна Украйна и Крим. Затова и призивът на днешната власт  за нормални отношения с Русия е своего рода печелене на времеви коридор за стабилизиране на проамериканските, русофобски сили върху украинска територия. Разчита се, че Русия ще преглътне станалото и ще се съобрази с политиката на „свършените факти“.

Показателно е, че освен Русия и друга велика европейска сила – Германия,  няма интерес от сегашното развитие на процесите в Украйна. А това, да се надяваме, рано или късно ще даде съществен отпечатък върху нейната политика и отношения с Русия.

Но това са прогнози, които могат и да не се сбъднат. Сега засега Руската федерация изостава с една стъпка от чуждестранните покровители на Майдана. Ще я навакса ли – времето ще покаже...

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ С КАМУФЛАЖНИ ДРЕХИ, КАСКИ, КАЛПАЦИ, ПАПАХИ, УШАНКИ И МНОГО ГРИМ

Българският политически елит и медиите (най-вече електронните) ни заливат всекидневно с тенденциозни коментари по повод Украйна. Русофобията им личи като въшка на челото. Най-гледаните наши телевизии изпратиха по време на протестите свои кореспонденти в Киев, които от Майдана славословеха цветната революция и нейните герои, наподобявайки атмосферата на събитието с камуфлажни дрехи, с калпаци, каски и папахи, навлечени върху главите им, а една журналистка се гримираше с тъмни краски по бузите и челото, за да изглежда като току-що излязла от пламъците и дима на славната еврореволюция. Елена Йончева, блестящ фронтови журналист, и тя, кой знае защо, не пожела да напусне магнетичния Майдана, за да отрази другата гледна точка: задоволи се главно с клишета на официалната европропаганда. Но оригинална беше ушанката й, любим атрибут на червеноармейците от Великата октомврийска революция.

И този телевизионен десант се случва в България, чието население, мнозинството му, изпитва симпатии и приятелски чувства към Русия и руския народ. Защо гласът на такива граждани не се чува в медийното пространство? Цензура ли тъпче у нас свободата на словото и кой я налага? Явно тази цензура я провеждат олигарси-собственици с небългарски произход и техните български двойници. Човек започва да се съмнява да не би България като член на Европейския съюз да е станала по-зависима от Брюксел, отколкото някогашните български политици и държавници през Втората световна война от Берлин. И му става чоглаво на човек, че винаги в нашето общество се намират долни ласкатели, политически авантюристи и реваншисти, които за паница леща са готови да докарат до просешки хал и катастрофа родното си отечество.

НЕ ВСЯКОГА ДОБРИЯТ КРАЙ УВЕНЧАВА ВСИЧКО

Любопитно е още, че докато дясната украинска екстрема се бореше за властта, българските евромайдановци призоваваха проблемът с Украйна да получи световна гласност. А днес, след като същата екстрема овладя президентската и изпълнителната власт, макар и по неконституционен път, нашите евромайдановци палят свещи да се запази териториалната цялост на Украйна, държат твърдо проблемите й останат единствено за вътрешна употреба.

Възелът Украйна се затяга до краен предел. Дано не станем свидетели на неговото световно кърваво разплитане.

25.II.2014 г.