Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 9 (2014) В ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ИЛИ ЗАЩО НА ЗАПАД ПОЧТИ НЯМА ЦИГАНИ

В ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ИЛИ ЗАЩО НА ЗАПАД ПОЧТИ НЯМА ЦИГАНИ

Е-поща Печат PDF

През 14 в. в Централна Европа, а след това и в цяла Западна Европа проникват цигански вълни. Те се превръщат в постоянна грижа и заплаха за установения обществен ред. От непрестанните набези на бездомните пришълци страдат не само феодалните владетели, но и крепостните селяни и градски еснафи. Спонтанно възникналите изстъпления станали повсеместни, като в тях се включила и католическата църква. През цялата си история циганите , проникнали в западната половина на Европа, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства и каторга до разпъване. Средновековните хроникьори описват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на обществото се превръща по-късно в закони, които остават непроменени чак до средата на 20-ото столетие. Свиканият през 1496, 1497 и 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилиан I наредил те да бъдат прогонвани от германската земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг II издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм I наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през 17 век било популярно в чешките земи и на други места.

През 1554 г. английската кралица Мери Кървавата (прочутата Блъди Мери) издава едикт, с който нарежда всички роми да напуснат Англия в 40-дневен срок. Всички заловени след този срок трябвало да се избесват без съд и присъда на първото срещнато дърво.

Луи ХII заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа I отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 г. замества наказанието с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложени на опозоряване, жигосване и изгонване. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (17-18 в.) войската извършила масова сеч, а на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.) за изгонването им, а главатарите - екзекутирани. В Дания Кристиян III издава през 1563 г. заповед за изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Едиктът се дублира през 1643 г. В Швейцария от началото на 16 до края на 17 в. е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на 16 до началото на 18 в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. В резултат на гоненията и убийствата, вършени съвсем “законно и официално”, по-голямата част от оцелелите цигани се връщат на изток в граничните райони между християнските държави и Турската империя. В завладените през Втората световна война от Германия страни Вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче, през 1905 г., в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създеното в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани над 500 хиляди цигани.

Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта - наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на обществеността у нас. Това днес е напълно пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу българите. Европейският съюз поглежда встрани, когато различни страни от Европа провеждат масови експулсирания и въвеждат ново законодателство, насочено срещу циганите. Критики от страна на либералстващи политици и т. нар. неправителствени организация се появиха, след като Франция обяви, че ще арестува и депортира циганите и ще унищожи стотици техни лагери. Градските власти на Копенхаген са потърсили помощ от датското правителство за депортирането на около 400 цигани, а шведската полиция е изгонила доста цигани в нарушение на законодателството на страната и това на ЕС. В Белгия 700 цигани бяха прогонени от Фландрия и принудени да се установят във френскоговорещата Валония. Италия, която през 2008 г. обяви извънредно положение заради циганите и изгони хиляди от тях, главно румънски и български роми, продължава да прилага тази политика и до днес.

Положението в България, въпреки членството ни в ЕС, не се е променило. Тези хора са в притежание на всички граждански права на български поданици, получават помощи в социален, правен, медицински и хуманитарен аспект и живеят същия живот, както редовите български граждани. В цивилизационно отношение очевидно стоим много по-високо от колежките-членки на съюза. И така и трябва.