Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 9 (2014) КЛЮЧОВИТЕ ЗАПЛАХИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – НАЦИОНАЛНАТА ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ - 3

КЛЮЧОВИТЕ ЗАПЛАХИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – НАЦИОНАЛНАТА ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ - 3

Е-поща Печат PDF

За „обездържавяването на България“ и националната дезинтеграция

Един от ключовите фактори за националната дезинтеграция несъмнено стана „обездържавяването“ на Татковината ни. Това „лишаване от държава“ се наблюдава в редица области – стопанство, култура, национална и социална сигурност и т. н. Особено екстремни нива на освобождаване от държавата се стигна в стопанските дела на страната даже в сравнение с такива „лидери на свободния свят“ като САЩ, където над 70 % от произвеждания продукт се разпределя и преразпределя от държавата.

Т. нар. частен интерес навлезе и в територии, които определено са прерогатив на държавата – съдебното дело и обществената сигурност. Днес имаме частни съдии-изпълнтели, а армията на частните охранители е по-голяма от полицията и армията взети заедно... Но стана ли България по-сигурна? Точно обратното, криминалният терор спрямо собствеността, достойноството и личността на българските граждани надмина всякакви мислими граници, а държавните институции у нас се оказаха неспособни да се справят с тази напаст. Въпреки това продължават да се развихрят идеите за по-нататъшно „обездържавяване“ на България. Даже се заговори, че ще се създават „частни затвори“, да не говорим за „частните армии“ и „частните разузнавания“, както и „частните контраразведки и служби за сигурност“ по фирми и банки.

Тук трябва да отбележим, че неолиберализмът, чиято философия стана концептуална база на „приватизацията“, т. е. на дезинтеграцията и ликвидацията на българското стопанство, се различава от своя „татко“ - либерализма, както Земята от Небето. Докато последният възниква и укрепва в борба с феодализма, проповядвайки автономията и свободата на личността, неолиберализмът „де факто“ защитава правата и интересите на корпорациите, а най-вече на транснационалния, на глобалния капитал. Нам трябва да е кристално ясно, че днес глобалният капитал се бори с всички сили срещу националната държава, тъй като тя му пречи да максимизира печалбите си.

И ето, започнаха се експерименти на преформатиране на света чрез унищожаване на националната държава и делегитимиране на нейната роля и място в общественото развитие. Свидетели сме как на различни места по земното кълбо под различни предлози се започна разграждане на националната държава. При това, наблюдавайки международните отношения, човек остава с чувството, че поле за „експеримента край на националната държава“ стават и Балканите, в частност България, която определено може да наречем една от най-старите национални държави в света.

В случая основна стратегия за борба срещу българската държава стана вкарването на „вируса“ на вътрешното „прояждане“ на тъканта на България...

Важен фактор за делегитимацията на държавата станаха бюрократизацията и корупцията, които „разцъфнаха“ с буйни цветове след сюблимната дата 10-и ноември. Въпреки че неолибералната държава се отказа от стопанските дела, броят на служителите в администрацията на централно и местно равнище не само не се съкрати, но даже се увеличи. Удобните места в държавната и местната администрация се превърнаха във важен партиен фактор - да „нахранят“ своите хора. По този начин търсят „лоялност“ не чрез идеи и политика, а чрез купуване на поддръжници. Фактически тази практика минира в дълбочина идеята и практиката на т. нар. „представителна демокрация“, станала крайъгълен камък на легитимация на днешната система.

Що се отнася до корупцията, т.е. до подкупването на властта в смисъл на получаването на облаги от длъжностни лица чрез злоупотреба с власт, тя се превърна в основна причина за загубата на авторитет на администрацията както на централно, така и на местно равнище. В днешна България обаче корупцията е не просто бич за нанасяне удар върху държавна и местна власт, не само означава огромни загуби за обществото. Корупцията е един от начините за дезинтеграция на българското общество с огромни негативни последици за страната ни в стратегическа перспектива.

Всички тези процеси доведоха дотам, че немалка част от българите започнаха да се чуждеят от такава държава. Широко разпространение придобиха приказки от типа „обичам Родината, но мразя държавата“. Подобно виждане, ако овладее значително пространство в българското общество, особено сред младите хора, е смъртна заплаха за българската държавност и за българската нация, защото – и това трябва да ясно да разбираме, - държавата ни е ключова платформа за националното и народностно съществуване.

Свидетели сме например как един голям и древен народ като кюрдите изнемогват без своя държавност, каолко голяма е неговата трагедия... А ние заявяваме, че мразим нашата държавност?!.. Естественото обаче да обичаме държавата си и затова именно трябва да се борим срещу всички онези, включително и „държавни мъже и жени“, които я делегитимират с действия и поведение.

Българската държава е наша огромна ценност, която не трябва дори да си помисляме, че можем да изгубим. Тук ще перифразирам пламенния родолюбец и още приживе класик Николай Хайтов „...загубим ли българската държава, всичко сме загубили“.

В хаоса на днешните глобализационни процеси това ще означава край на българския народ.