Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 9 (2014) Таня ИВАНОВА: МАРТЕНИЦАТА Е ЧАСТ ОТ ДНК-ТО НА БЪЛГАРИНА, ЗАЩОТО НИ ПРАВИ УНИКАЛНИ И РАЗЛИЧНИ ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ

Таня ИВАНОВА: МАРТЕНИЦАТА Е ЧАСТ ОТ ДНК-ТО НА БЪЛГАРИНА, ЗАЩОТО НИ ПРАВИ УНИКАЛНИ И РАЗЛИЧНИ ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ

Е-поща Печат PDF

Най българското първомартенско пожелание „Да сме бели и червени, весели, засмени” е послужило за наслов на изложбата, подредена в къща-муезй „Градски бит” в Стара Загора, която се откри на 24 февруари. На плаката е уточнено – мартеници на Таня Иванова и нейни ученици. Това е шестата изложба на майсторката, известна с яростната си и последователна защита на уникалния български символ и спазването на свързаните с него традиции.

„Досега във всички изложби имаше табло „На учителя с любов”, с подарени от деца творби. Този път пожелах акцентът да бъде върху изработени от детски ръчички мартеници. Това не е конкурс, не търсете съревнование. Повечето от децата са достатъчно малки, за да искаме от тях съвършенство. Достатъчно е да научат, че мартеницата прави българите уникални и трябва да я пазим. Това е моята тиха битка със заливащия ни кич и изработените от сръчни китайци български символи. Правя работилнички в училищата, стига някой да поиска. Радвам се, че малките са толкова активни и работят с желание и интерес. Питат много, харесва им да измайстрят нещо сами, научиха, че пластмасата, металът, анимационните герои и футболните звезди не са мартеници. Приготвиха мартеници за всички вкъщи и са убедени, че и най-простото пресукано шнурче е по-красиво от повечето атрибути по пазара”, разказва за „Нова Зора“ Таня Иванова.

Тя пресуква сама конците на вретено, първите си мартеници е направила, преди да тръгне на училище и никога не е купувала. В съзнателна възраст доста се ровила и разпитвала из различни краища на страната, за да овладее характерните за регионите допълнителни цветове и украси. След време освен да подарява, започнала и да продава по малко от творенията си. Убедена е, че ако майсториш сам и ги правиш различни, с мартеничките можеш да позакърпиш някоя дупка в бюджета, но няма да забогатееш. В последните години не излиза и на пазара – трудно се преборва с бюрократичната процедура. Затова пък прави работилнички и изложби, защото смята, че не научим ли децата, докато са малки, като пораснат, няма да можем. Всички малчугани, които е учила, запазват уважение към традицията и не посягат към неща, които не са неприсъщи за нея.

От тази търговия забогатяват търговците, прекупвачите, хора, които не могат един възел да завържат. В повечето градове условията за базарите са така направени, че да стават за търговци, не за производители, още по-малко – за творци. И вече ги няма възрастните жени, които пазеха традицията и радваха с истински мартеници. За сметка на това хиляди китайци работят за необятния български пазар. Куриозно е, че има и Пижо и Пенда на цена 38 лева за 100 броя, произведени в Китай. Замисля ли се някой, че най-малкото са заредени с чужда енергия? Да не забравяме, че мартеницата е и амулет, трябва ли да я оставяме в ръцете на чужди народи?

За мен мартеницата е не просто символ и традиция, тя е родова памет, минало и бъдеще, тя е урок по родолюбие и история, тя е отговорност пред предците ни и пред бъдещите поколения. Тя е част от ДНК-то на българина, защото ни прави уникални и различни от всички народи. И затова се стремя и мартениците, които създавам, също да бъдат различни – да може всеки да си хареса тази, която го грабне, която отговаря на неговото виждане“, изповядва още идеологът на неформалното Движение за защита на българската мартеница.

Интересен е днес пазарът – пластмасови и стъклени мъниста, естествени камъни, гривни шамбала (все едно че те ще ни донесат здравето?!), органза, сатен, метални елементи и закопчалки, каквито никога не са се използвали при изработката на мартениците. Гривни с имена и какви ли не надписи, които могат да бъдат оценени единствено като вложен труд и умение, но не и като традиция. Вместо стилизираните куклички се появяват други – с изписани очи, уста, хиляди още подробности, които пак имат малко общо с истината. Тези дни се появиха и странни на цвят коне, нали е Годината на Синия дървен кон. Не може да се отрече, че има и доста вълнени мартеници, но пак основното отива на заден план. Слагат се толкова много добавки, че не се вижда основният символ – пресуканият червен и бял конец.

За да стане една мартеница хубава, не трябва да се пести материалът, но и не трябва да се прекалява, убедена е Таня Иванова.