Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 9 (2014) УБИХА СПОНСОРИТЕ НА ПРЕВРАТА СРЕЩУ БСП

УБИХА СПОНСОРИТЕ НА ПРЕВРАТА СРЕЩУ БСП

Е-поща Печат PDF

Вицепремиерът на Жан Виденов за събитията от 1997 г.

- Проф. Гечев, защо 17 години по-късно отново се говори за преврата срещу Жан Виденов?

- Дълги години „заинтересованите” страни се грижеха в медиите да се натрапва само тяхната версия. Повтаряни бяха лъжи и митове, които противоречат на фактите и на здравата логика. Ето, и вие самият питате за преврат срещу Виденов. А Жан Виденов си подаде оставката от двата поста – премиер и председател на БСП, още на 21 декември 1996 г., т.е. още на първия ден от конгреса на БСП. Затова няма как метежът на 10 януари 1997 г. или „спасението” на 5 февруари да е било срещу Виденов.

- А срещу кого беше?

- Срещу оставането на власт на БСП. Задкулисието искаше да подари властта на СДС и неговите сателити, за да могат на спокойствие да превърнат политическата власт в икономическа. Нещо, с което те се справиха отлично.

- Споделяте ли мнението на Красимир Райдовски, че събитията от 10 януари 1997 г. са се случили като резултат от договорка между Николай Добрев, Георги Първанов и Иван Костов?

- Зад събитията от януари-февруари 1997 г. стои сериозна организация, която дълго и методично е работила по подготовката и реализацията на преврата. Били са ангажирани хора от БСП, които са на ключови позиции вътре в партията, в парламента и в правителството. Вижте списъка на 19-те от БСП, които публично поискаха оставката на собственото си правителство, проследете тяхната кариера в следващите години, проектирайте ги в сегашната обстановка и ще се натъкнете на доста любопитни факти.

- От думите на Райдовски става ясно, че са се виждали на “Копитото”. За какво според Вас са си говорили и знаете ли и за други такива срещи?

- Имам основание да подозирам, че на подобни срещи, вероятно и с участието на други герои, е обсъждано също как да се разиграе сцената с погрома на парламента на 10 януари 1997 г. Още са на дневен ред въпроси като защо трябваше да заседава парламентът до тъмни доби, защо първо бяха изтеглени загражденията толкова близо до сградата на парламента и буквално премахнати, как така многобройните охранители на сградата са допуснали влизането на „протестиращи” през тесните прозорци, или може би са били дърпани навътре. Още повече че след изричното разпореждане на правителството от ранната сутрин на 11 януари същите охранители успяха да изтласкат незаконно митингуващите от площад „Народно събрание” буквално за двадесетина минути.

- Има ли участници в онези събития, които трябва да понесат отговорност?

- Не ми е известно някой участник в онези събития да е съден. Не е имало дори следствия срещу ударните звена, които в нощта на 10 януари чупиха, палиха, громиха парламента и поставиха под заплаха живота на десетки народни представители. Беше откраднато и оръжие от колите на НСО. Нито една държавна институция не си мръдна пръста да идентифицира вдъхновителите, организаторите и преките изпълнители на метежа. Във всяка демокрация превратаджиите се наказват с дълги години затвор. Тук много добре се знаят имената на хората, които финансираха метежа и срещу това постигнаха доста висока инвестиционна възвръщаемост благодарение на признателната нова власт. Е, по-късно много от тях бяха изпратени в отвъдното, за да се заличат връзките между поръчители и изпълнители.

- В крайна сметка кой спечели от преврата?

- Новото дясно правителство направи ключови промени в законите за бонова и касова приватизация, така че да осигури своите хора с монополна позиция при грабежа, наречен умилително „приватизация”. Беше сложен край на българската индустрия и поставено началото на новата олигархия, която показа удивителни способности по препродажбата на активи от индустрията, туризма, банковия сектор и инфраструктурата.

- Умишлено ли беше предизвикана банковата криза?

- Има две основни групи причини, довели до кризата. Първата е свързана с това, че в периода 1990-1995 г. не е правена никаква структурна реформа, в т.ч. никаква приватизация. Повечето държавни фирми трупаха огромни загуби, поради което бяха изпаднали в невъзможност да обслужват банковите си кредити. Така няколко правителства, несвършили нищо в най-важното направление на структурната реформа – приватизацията, обрекоха банковата система на неизбежен крах.

Втората група причини е в самата банкова система. По конституция БНБ носи правата и отговорностите за банковата система, а не правителството. Централната ни банка е издавала лицензи за създаване и управление на банки на някои лица, които буквално са излезли на банковата сцена с бялата келнерска кърпа.

Уникална е била лицензионната политика на БНБ да се основават частни банки със заеми от държавни банки или срещу запис на заповеди от държавни фирми. Освен това много от новоизлюпените банкери бяха се отдали на откровен грабеж. С ясното съзнание, че даваните кредити няма да се връщат, са присвоявали около 40 % от сумите под формата на комисиона. По разчети на икономическа полиция по този начин са били откраднати над 2,5 млрд. долара.

- Вие кога осъзнахте какво точно се случва?

- За мен и колегите тази бомба със закъснител стана ясна едва в средата на 1995 г. Но когато парите вече ги няма, какво може да се направи? Кой би ни дал тези липсващи над два милиарда долара?

- Можеше ли да се избегне връщането на мандата и какво щеше да се случи, ако БСП бяха съставили правителство?

- Конгресът на БСП взе категорично решение точно преди Коледа на 1996 г. за съставянето на второ правителство. В посочения период обстановката беше все още спокойна. Затова първият въпрос е защо и за какво се чака с дни и седмици? Ами чакал се е 10 януари, когато организаторите на преврата ще симулират неизбежността на връщането на мандата. Чака се индулгенцията, за да се търси оправдание за неизпълнението на конгресните решения. И още, защо не се свиква нов конгрес след 10 януари, щом обстановката го налага? Никакви заседания на Висшия партиен съвет не могат да отменят решения на конгрес. Но даже и тези съвети няколко пъти препотвърждават решението за ново правителство с мандата на БСП. Такова е и последното решение на Висшия партиен съвет от 3 февруари 1997 г. Тогава може ли някой да обясни какво толкова различно и съдбоносно се е случило в следващите по-малко от 24 часа.

И още, как така на тези заседания на Висшият партиен съвет или дори пред изпълнителното бюро не е докладвано за тайните договорености със СДС?

Защо новият председател на партията и кандидат-премиерът са мълчали пред ръководните органи, какви неизвестни ходове са крити до последния момент и защо, на каква цена? А ако БСП имаше ново правителство, просто щеше да реализира правилните си решения за излизане от кризата и до края на мандата да стабилизира политическите си позиции.

 

Интервю на Петър Митрев във в. „Галерия”, 27.02.2014 г.