Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 10 (2014) КАКВО НИ ЧАКА ОЩЕ ?

КАКВО НИ ЧАКА ОЩЕ ?

Е-поща Печат PDF

От детските ми години в Перник съм запомнил граовската приказка: ”Пусни прасе под одъра, да ти се качи на одъра”. За нея си спомних, когато чух изказването на Хюсеин Хафъзов в парламента, в което той се закани на парламента и българския народ, че ако му се пречи да бъде свободен човек, ще тръгне по пътя на българските турци, които се занимавали с шпионска и антибългарска дейност и ще си извоюва свободата, въпреки „рестриктивните действия” на депутатите. И това избухване стана по повод записаното в Избирателния кодекс конституционно правило официално предизборната кампания да се води само на български език.

Възникналата асоциация у мен се дължи на следните размишления. Факт е, че никога в историята на съвременна България българските мюсюлмани не са имали толкова много права и свободи. След задоволяване на индивидуалните им права се поставят на дневен ред и дори вече отвоюват колективни права, които водят до практическото им противопоставяне на българската общност. Никога не е имало такъв дълбок процес на обособяване на българските турци. Вече от години се провежда целенасочено турцизиране на българското мюсюлманско население в Родопите и Пиринския край. Реална е перспективата в близко време еднонационална България да бъде раздвоена и да се постави въпросът за автономия, каквито искания се издигат от техни организации. Това обособяване е вече политическо, защото се позволи да се създаде една (а вече и други) политическа партия, която представлява българските турци в парламента, в редица общини и кметства, а също в международен план. За българските турци това е “тяхната” партия, която ги представлява и чрез която участват в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. То е и културно обособяване и се изразява в стремежа да се изучава турския език не само от тюркоезичните българи, но и от останалите мюсюлмани, в предаванията на турски език по националната телевизия, в създаването на турски театри и читалища, в увеличаване на мюсюлманските училища и изпращането на младежи да учат в Турция и в ислямски държави. Това обособяване е вече и икономическо, доколкото в районите с компактна маса мюсюлмани се прави всичко възможно в техните ръце да бъдат основните икономически дейности и повечето от приватизационните сделки се извършиха с пари на ДПС и на турски бизнесмени.

Същевременно се засилват фундаменталистките идеи и настроения сред мюсюлманското население в страната, които превръщат заплахата от радикални прояви на ислямския фундаментализъм в реалност. Съдебният процес срещу 13 имами в Пазарджик показва, както се и очакваше, че имамите се оформят като основни носители и разпространители на идеите на радикалния ислям. Политиката на ДПС и подобните на нея етнически организации за културно, икономическо и политическо обособяване води до отчуждение, до противопоставяне на мюсюлманите на българското население. След подписването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства те водят борба да се признае наличието на турско национално малцинство в нашата страна. Сега вече теоретизират, че България е мултиетническа държава. Стигна се дотам, че през ноември 2012 г. Ахмед Доган обяви освободителната Балканска война от 1912 г. за „етническо прочистване”. Очевидно има сили, които се стремят да откъснат мюсюлманското население от националния български организъм. Крачката към исканията за турска автономия на територията на нашата страна е много близо. Защото са налице в страната организации, групи и лица, които водени от своите националистически и религиозни идеи и настроения са склонни да се ангажират с антиконституционни, политически екстремистки, сепаратистки и дори терористични прояви.

Факт е също така, че Турция никога не е имала по-благоприятни условия да осъществява своите цели по отношение на България. Дори когато България беше васална на султана (до 1908 г.), тя не допусна такова широко и всеобхватно проникване на Турция в обществено-политическия, икономическия и културен живот на страната. Турция постигна повече, отколкото е желала и в най-смелите си планове - да има “своя” партия в България и други легално действащи протурски организации.

Фактически тя пренесе своята националистическа дейност на територията на България. Движението за права и свободи и останалите подобни организации са нейни бази на територията на България, които изпълняват нейните цели и задачи, нейните указания и инструкции. Смело може да се каже, че тези организации се поддържат и подпомагат финансово от турската държава. Те са своеобразен плацдарм за проникване. Сега тя има идеалните условия да довърши етническото обособяване на българските турци, да оформи тяхното политическо, икономическо и културно обособяване в рамките на българската държава и вече спокойно да чака онзи благоприятен момент, когато нейните “сънародници” в България, с нейна помощ ще предяват претенции за автономност и ще държат в своите ръце бъдещето на българската нация. Сега тя сее семената за това.

Нейни емисари и мисионери обикалят страната. Щедро раздават долари, корани, учебници по турски език. Нейни фирми се настаняват главно в районите с компактна маса български турци. Изстреляни са сателитни спътници над България, които позволяват да се гледа масово турска телевизия в страната. Турските сапунки заляха телевизионния екран. Турските власти подпомагат материално и морално Движението за права и свободи и подобните на него организации. На нейни разноски в Турция учат стотици деца от България. Чрез свои или мюсюлмански организации оказва помощ на мюфтийствата и духовенството в страната. Турските дипломати открито участват в предизборни митинги и срещи.

Турската държава и конкретно нейното разузнаване чрез изселническите организации в Турция организира масовото пребиваване и гласуване на изборите в България на български изселници. Фрапиращ пример е, че по настояване на една от изселническите организации в Турция ДПС не допусна да се избере за почетен гражданин на Кърджали неговият освободител през 1912 г. ген. Васил Делов.

Много факти показват, че България е обект на усилена ислямска инвазия. Ако има нещо ново в турската политика по отношение на България, това е „омекотяването” на нейната тактика, прикриването на нейните цели и стремежи зад фасадата на приятелството и добросъседските отношения, съобразяването с това, че вече сме партньори в НАТО. Намаля грубата антибългарска пропаганда – резултат на това, че тя пренесе своята дейност на наша територия и има свои проводници на нейната политика, включително и сред българските политически сили.

Нов момент в тактиката й е използването на идеите на неоосманизма, които са по-удобно и модерно прикритие на политиката й по отношение на външните турци. Това „омекотяване” се дължи и на съобразяването на Турция с факта, че България й е необходима по пътя към членството в Европейския съюз. Турция вече не се нуждае от Кипърския модел, тя превзема България отвътре – с мирни политически, икономически, културни средства.

Сигурно е обаче, че и сега специалните служби на Република Турция са на своето място и работят така, както техните колеги са работили преди и след 9 септември 1944 г. Те се възползват от легалните възможности, които ДПС и другите организации им дават за проникване в България и осъществяване на турската великошовинистична политика в нашата страна. Защото нито за миг не трябва да се съмняваме в това, че тези организации изпълняват указанията и съветите, давани им от Турция по различни канали, включително и по линия на разузнаването. И в същото време е сигурно, че турските разузнавателни служби продължават да вербуват своя агентура. Агентура, която да събира информация, но и да е способна да оказва влияние върху политическите, икономическите и културните процеси в страната. Агенти, които се използват активно в момента, но и такива, които се консервират с цел да се използват при евентуална промяна в нашата страна в неблагоприятна за Турция насока. При това тази нелегална дейност се осъществява при бездействие на българските специални служби, каквото не е имало никога в следосвобожденска България.

Очевидно българските специални служби са немотивирани да работят активно по турското направление. За двадесет и три години - нито един разкрит турски разузнавач, турски агент, протурска националистическа група или организация в страната. А още по-лощо ще бъде, ако специалните служби са разкривали такива случаи, но са ги потулвали в името на „етническия мир”, на добрите отношения с Турция.

Българското общество все по-ясно разбира, че е необходимо да се предприемат мерки за прекратяване на обособяването на българските турци и защита на нацията от имперските амбиции на Турция. Нараства обществената необходимост от една постоянна и непоклатима позиция в отношенията с Турция, в която основната цел трябва да бъде приобщаване на българските турци към българската нация и недопускане използването им от Турция в техните, по същество, антибългарски стремежи. Необходимо е да се продължи възродителният процес без крайности, спокойно, методично, в която водещите принципи да бъдат:

- Защита на българските национални интереси.

- Спазване на демократичните принципи наложени в Европа и в нашата страна като член на Европейския съюз.

-  Спазване на Конституцията и законите на страната.

- Категорично недопускане и противопоставяне на опитите за турцизиране на българите мохамедани.

-Категорично противопоставяне на всякакви опити за насаждане и разпространяване на фундаменталистки идеи сред мюсюлманското население.

- Недопускане Турция да се намесва във вътрешните работи на суверенна България.

- В отношенията си с Турция да следваме древния съвет: ”Не вярвай на данайците, дори когато носят дарове”.

Очевидно продължаването на възродителния процес сега ще става по-трудно поради засиленото влияние на Турция в страната ни и подкрепата, която тя получава от САЩ. Освен това на настоящия етап няма политическа воля за неговото осъществяване. Най-яркото доказателство за това е приетата през януари тази година декларация от 112 депутати от 42-рото народно събрание, осъждаща „опита за насилствената асимилация на българските мюсюлмани”. Това е определено антибългарска декларация, позорен акт, който показва, че политическият ни елит все още не е узрял за твърдото отстояване на българската кауза в отношенията с Турция. Той трябва да се поучи от турските управници, които нееднократно са заявявали или са предприемали позиции спрямо България, съобразени единствено с техните национални интереси. Неблагоприятен за възродителния процес е и факта, че в обществото ни има обществени сили, които го свързват със социалистическия му период и от тези позиции не се отнасят положително към неговите идеи.

И все пак с надеждата, че обществото ни като цяло и конкретно българската държава ще осъзнаят жизнената необходимост от продължаването на възродителния процес, ще спомена някои от основните мерки, които трябва да бъдат предприети в тази насока. Мерки, с които ще се отстояват българските интереси и ще се защитава националната ни сигурност.

1. Да се сложи край на дейността на ДПС, или поне на неговите възможности реално да участва във властта. Защото ако има опасност от нарушаване на етническия мир в страната, то тя идва не от страна на обикновените българи християни и мюсюлмани, а от подстрекателската политика на ДПС, от неговите усилия да отчуждава и капсулира етнически тази част от българското население и да го използва за своите политически (разбирай протурски националистически) цели и стремежи. Вече е късно това да се прави чрез забрана на дейността на ДПС като политическа партия, макар че то е в духа на Конституцията. Пътят, по който трябва да се върви, е към изолирането на това антиконституционно движение от политическия живот на страната, отстраняването му от присъствие в Народното събрание и неговото естествено разбиване като единна организация. Голяма е вероятността в момента, когато то няма да притежава реална власт, да се саморазложи. Защото това, което го крепи сега, е властта и облагите, които имат от нея ръководителите и активистите на движението, независимо дали са мюсюлмани или християни. Разбира се, крепи го и поддръжката на Турция, която чрез него практически се намесва във вътрешните работи на сувереннна България.

2. Категорично противопоставяне на всякакви опити да се признае или взема отношение към българските турци като към национално малцинство. Това не само противоречи на интересите на България, но е и исторически оправдано. В този дух е решен проблемът и в самата Турция. Нека заимстваме от нейната конституция от 1982 г., в чл. 66 на която се казва: “Всеки, който е свързан чрез връзка на гражданство с турската държава, е турчин”. В този дух би трябвало в българската конституция да запишем „Всеки гражданин на Република България е българин”.

3. Лишаване на българските турци, изселили се в Турция, от двойно гражданство. Това правило също е конституционно заложено в Турция. Българските турци доброволно са пожелали да отидат и живеят в Турция. Те са били наясно, че избират да бъдат граждани на Турция и не може да имат претенции към българската държава да им запази и българското гражданство. Да оставим това, че очевидно под влиянието на българските изселнически организации, зад които стоят турските разузнавателни служби, те под строй идват да участват в изборите в нашата страна и по този начин решават съдбините на българите, живущи постоянно в България. Наглостта на ДПС и стоящите зад него турски сили стигна дотам, че неговият депутат Четин Казак внесе в Народното събрание предложение за възстановяване на българското гражданство на всички лица, изселили се в Турция в периода 1950-1989 г. И това се иска в пълно противоречие с правните документи, уреждащи взаимоотнвошенията между България и Турция от 1925 г. до сега.

4. Да се направи икономически анализ на присъствието на турския бизнес в България с оглед да се прецени дали то не се провежда умишлено за икономическото обособяване на районите с компактно турско население, и дали не представлява стратегическа подготовка за бъдещото федериране на България и създаване на автономни райони в нея. Това ще позвили да се предприемат съответни икономически мерки, възпрепятстващи такава тенденция. При всички случаи обаче е необходимо:

- Да не се приемат капитали от Турция, тъй като те са един от лостовете за икономическо, социално и политическо влияние в страната и се използват за постигане на стратегическите цели на Турция по отношение на нашата страна.

- Да не се продава земя на чужденци от страни, нечленуващи в Европейския съюз, в т.ч. и на турци.

- Да не се привличат турски работници да работят в България.

5. България да настоява Турция да си изпълни поетите задължения от Одринското съглашение 1913 г. и Конвенцията, Протокола и Договора от 1925 г. за връщане на имотите и наемите от тях на правоимащите българи, прокудени от Турция. Или да приеме реституционно законодателство, с което да обезщети техните наследници.

6. Българомохамеданите да бъдат обособени в религиозно отношение в отделно мюфтийство, както е било по време на Дружба „Родина”.

7. Да се прекрати пребиваването на турски учители в българските религиозни училища и използването на тяхна литература.

8. Да се прекрати масовото изпращане на български младежи от тези среди в Турция и други ислямски страни за получаване на религиозно образование. По същество те се завръщат като носители на фундаменталистки идеи и настроения и се превръщат в техни разпространители в страната.

9. Да не се откриват нови турски консулства в Русе, Шумен или на други места, както се настоява от Турция. Те ще се превърнат в бази на турския неоосманизъм в България. А откриването на наши нови консулства в Турция е излишно поради липса на български граждани, живущи там.

10. Политическите партии и обществени организации да се отворят към българските турци и да привличат в ръководствата и актива си лица от тези среди.

11. Правоохранителните органи и конкретно ДАНС да проявяват непримиримост към всякакви опити за пропагандиране на ислямски фундаменталистки идеи, на религиозна омраза в нашата страна и още повече на създаването на организации и групи на тази основа.

12. Да се проявява нетърпимост към случаите на говорене на публични места на турски език, включително и от депутати на ДПС.

13. Да се прекратят предаванията на турски език по телевизията.

14. Правоохранителната система да се отнася с цялата си строгост към всеки опит на отделни лица, групи или организации да пропагандират сепаратистки, националистическо-екстремистки и религиозно-екстремистки идеи.

15. През 1934 г. Кемал Ататюрк въвежда именна система в Турция, с която задължава всички турски граждани да се именуват по един и същ начин. Защо в обозримо бъдеще това да не се направи и от българското правителство – за родените от даден момент нататък.

Тези и много други подобни мерки са в интерес на цялото ни общество – и на християните, и на мюсюлманите. Те не отчуждават, а обединяват. Те водят до прекратяване раздвоеността сред българските турци и опазване на българомохамеданите от турцизиране. Те ще възпират и Турция от опитите й да се намесва във вътрешните работи на България. Опасенията, че ще си развалим „приятелството” със съседна Турция, не трябва да ни притесняват. Не само защото това са нормални демократични мерки, която всяка суверенна държава има правото да предприема. Не само и заради това, че част от тези мерки са конституционно уредени в Турция.

Смятам, че в момента в тези отношения по-добри позиции има България. Това е така, защото тя е член на Европейския съюз, а Турция се стреми да влезе в този съюз. В тези си стремежи тя разчита много на подкрепата на малка България и е в зависимост от нейната позиция. Така че не Турция, а България е водещата сега в политическите отношения между двете страни. И нейните политически сили, независимо дали са управляващи или в опозиция, трябва да имат предвид този исторически момент. И да използват тази благоприятна позиция, за да разрешават проблемите с българските мюсюлмани по начин, който е в интерес на българската нация, на нейното бъдеще. Иначе това повсеместно политическо, икономическо и културно проникване на Турция в България поставя в опасност нейния суверенитет, нейната териториална цялост.

Българският народ, воден от своя инстинкт за самосъхранение, трябва да продължи възродителния процес, защото той засяга жизнените интереси на националната ни общност. Той отразява логиката на развитието на нашия народ след Освобождението, защото опира до съществуването на националния ни обществен организъм. Той е съпротива на независим и свободен народ срещу имперските амбиции на една по-голяма и силна съседна държава, която се опитва да налага своята воля в живота на българския народ.

Заплахата от обособяване и сепаратизъм са били реални и в миналото, и сега. И докато ги има, нацията ни ще реагира – било по-спокойно и умерено, било по-радикално, но така, че да се защитят нейните интереси.

24 февруари 2014 г.