Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 11 (2014) ДЕМОНИЗАЦИЯТА КАТО ИНСТРУМЕНТ НА ПОЛИТИКАТА

ДЕМОНИЗАЦИЯТА КАТО ИНСТРУМЕНТ НА ПОЛИТИКАТА

Е-поща Печат PDF

ИЛИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ВОЙНА

„През последното десетилетие на всеки една две години се измисля по едно чудовище, срещу което трябва да се браним, но има едно, което всякога е под ръка - руснаците” Ноам Чомски, „Парад на враговете”

Историята на американската политика до днес не е опровергала тази констатация на големия американския философ, професора в Масачузетския технологичен институт Ноам Чомски, човека, извършил една от големите интелектуални революции на нашия век. Освен от него и от практиката, тя бе потвърдена наскоро и по-детайлно от прочутия режисьор и сценарист Оливър Стоун пред френското списание “Фигаро”. „Проблемът на политическата власт в Америка се изразява в постоянната необходимост да си намира враг. В действителност Америка се управлява от система, включваща Държавния департамент, Конгреса, ЦРУ, Пентагона, медиите, „Уолстрийт” и Агенцията за национална сигурност. И само понякога от президента. ЦРУ и Пентагонът обаче определят враговете, за да оправдаят съществуването си”.

В парада на враговете на САЩ след падането на комунизма най-напред беше Саддам Хюсейн, след това Муамар Кадафи, след него Осама бин Ладен, сирийският президент Башар Асад, а сега по всичко личи, че идва ред и на руския президент Владимир Путин. Изборът никак не е случаен и кампанията за демонизация на руския президент започна веднага, след като САЩ разбраха, че той няма да им позволи, както това правеха Елцин и в някаква степен Медведев, да трансформират постсъветска  Русия по свой модел и в изгода на собствените им интереси.

Проблемите започнаха далеч преди Барак Обама. Те тръгват от понятието „избирателно сътрудничество“, което започна при президента Бил Клинтън и се запази при неговите приемници. Независимо от гръмогласно обявеното „рестартиране” на отношенията с Русия, в САЩ при Обама така и нищо не се промени. Тази концепция за сътрудничеството беше на практика подкопана от американската политика. Президентът Путин стана нелюбим и след като открито се обяви срещу политиката на САЩ, които продължиха да се държат с Русия  като победители, т.е., че имат повече права от Русия, и тя е длъжна да приеме унизителното си положение и да подчини интересите си на тези на Америка.

Не могат да се примирят и с реалността, че Путин  твърдо отстоява руския национален интерес и сигурност, овладя метежните региони, възстанови върховенството на държавата при вземането на ключови решения и започна да провежда независима външна политика, без да се съобразява с Вашингтон.

Повече от очевидно е, че някои кръгове в САЩ и сега третират Русия като капитулирала в „студената война”. Пишещият тези редове има възможността да се убеди в това лично още през есента на 1991 г. в академията на НАТО в Оберамергау, Германия. На въпрос на руски офицер на един от семинарите по време на курса: „Сега, след като вече „Варшавският договор” не съществува, не е ли редно НАТО също да се разпусне и войските на САЩ да излязат от Европа?”, главнокомандуващия ВС на НАТО в Европа тогава, генерал Джон Галвин, без всякакво стеснение заяви дословно: „Вие сте страна, капитулирала в „студената война”, и за вас важат условията на капитулацията, с които трябва да се съобразявате, а що се отнася до това дали нашите войски ще напуснат Европа, ще ви кажа, че ние имаме интереси в Европа и нашите войски ще останат тук колкото е необходимо”.

От позициите именно на тази политика продължи  експанзията на САЩ и НАТО пред границите на Русия. Нещо, което Путин не иска и не би трябвало да приема днес, 23 години по-късно. Част от тази експанзия е както противоракетната отбрана, така и осъщественият, сега с помощта на САЩ, профашистки преврат в Украйна.

Демонизацията на руския президент Путин е следствие и на това, че отказа да внесе демокрацията, препоръчана от САЩ и Запада, и ценности, които са чужди на Русия и да приведе страната в „приказен ред”, такъв, какъвто няма в най-претенциозните демокрации на Запад. В тази връзка Владимир Путин направо заяви: Грубите заимствания, опитите отвън да цивилизоват Русия, не се приемат от абсолютното мнозинство на нашия народ. Мина времето, когато готовите модели на жизнеустройство може да се установяват в друга държава просто така, като компютърна програма.”

Характерно за пропагандните атаки от Запад, както и от нашите „независими” медии срещу личността на Путин е, че в по-голямата си част те са неоснователни и преувеличени и почти винаги са свързани с обвинения срещу професионалното му минало. Те варират от описанието на Путин като „агент на КГБ”, през сравненията със Сталин, Хитлер или Саддам, обвиняват го, че цялата му външна политика е насочена към това да се „възстанови руската империя” (разбира се, тези, които го обвиняват, не отчитат факта, че Путин е направил повече от всеки друг държавен глава, за да помогне на САЩ във войната им в Афганистан след 11 септември и продължава да съдейства за материална подкрепа на САЩ и силите на НАТО, които все още воюват там. Защо ли не си спомнят, че той подкрепи САЩ за повече и по-строги санкции срещу ядрените амбиции на Иран и отказа да продаде на Техеран високо ефективни технологии? Или че с информацията, която той сподели с президента на САЩ за чеченските терористи и от която последният не се възползва, можеше да бъде избегната касапницата в  Бостън през април 2013г.).

Сатанизацията на руския президент през 2012 г. доби такива размери, че големият американски политолог и преподавател в нюйоркския университет Стивън Коен в една своя статия пред „Ройтерс” - „Спрете безмилостното демонизиране на Путин”, отбеляза, че истерията е стигнала дотам, че дори заплашва националните интереси на САЩ. Той казва буквално следното: „Обръщам внимание на факта, че този „ритуал „по разбиване” на Путин идва  в момент, когато националните интереси на Съединените щати върху жизненоважните ни фронтове изискват дългосрочно сътрудничество с Москва и по-сложно рационално определение за политиката на САЩ.” Както се вижда, намират се рационални експерти, готови да хвърлят ръкавица на традиционните клишета и не се страхуват даже да бъдат обявени за „кремълски лобисти”.

Наскоро беше издаден сборник със статии на западни журналисти и бизнесмени под заглавието „Путинска Русия, такава, каквато е”. Авторите познават Москва от първа ръка - повечето от тях дълго време са живели в руската столица. Според думите на политолозите, да се поправи този имидж и да се пречупят негативните стереотипи, които са създадени по отношение на бившата „империя на злото”, е практически невъзможно. Авторите на книгата разбират, че да се борят с русофобията на Запада, е много сложно. „Идеологията, също както вълшебницата от гръцката митология - Кирка / Цирцея, превръща хората в свине - отбелязва бившият главен стратег на банките „Уралсиб” и „Совлинк” Ерик Краус. - Безполезно е да се спори с хора, владеещи истината от последна инстанция”.

Холандският специалист в областта на руските и източноевропейските изследвания Нилс ван Дер Вегте е убеден, че „всеки уважаващ себе си русолог е длъжен да усвои и буквално като папагал да повтаря един ограничен набор от метафори”. Не забравяйте да споменавате за работата на Путин в КГБ - иронизира той в „Кратко пособие за журналисти, осветяващи събитията в Русия”. - За разнообразие може да се използват и такива фрази: „Путин унищожи демокрацията”, „В Русия няма свобода на медиите”, „Русия е по-корумпирана от Зимбабве”, „Ходорковски е политически затворник и втори Сахаров”, „Русия - това е „потьомкинско село“ (сиреч, измамна демонстрация на благополучие – бел. прев.) и „умираща мечка”, която се управлява от „клептократична мафия”.

Много от същите тези метафори ежедневно ни повтарят до втръсване в ефир и нашите медийни папагали БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия.

Фактите обаче са други.

Както отбелязва канадският блогър Марк Чапман, „ако се обърнем към обективните данни, например от икономическата и демографската статистика и резултатите от социологическите анкети в Русия, то за руските „лимузинни либерали” и за техните западни комисари ще се получи една плашеща картина”. И това действително е така.

Анкета от края на декември на център „Левада”, най-сериозният руски мозъчен тръст, показва, че 68 % “биха гласували за Путин” (този процент сега след преврата в Украйна по последни данни на същата агенция е стигнал 70 % - б. а.), ако президентските избори се проведат в последната неделя на 2013 г. - повече от 10 % от това, което беше преди една година. Над 22 % още сега считат, че Путин ще бъде преизбран и през 2018 г., когато ще приключи шестгодишният му мандат, а 31 % от руснаците  посочват, че “няма нито един човек в Русия, който може да го замести.”

Не така обаче стоят нещата с рейтинга на неговия колега Обама. Според последното допитване, проведено по поръчка на “The Wall Street Journal” заедно с телевизия NBC, одобрението е паднало до 41 %, а през януари т.г. е 43 %. Неодобрението е рекордно – 54 %. 65 % от анкетираните са отговорили, че страната е поела по грешен път, 26 % са на противоположното мнение.

Русия при Путин за пръв път е с демографски прираст. За пръв път в най-новата история на Русия раждаемостта надхвърли смъртността, гласят последните данни на Росстат, на които се позовава сайтът newsru.com. През 2013 г. естественият прираст е бил 22 900 души. Това е първият прираст на годишна основа след 1992 г. Според зам.-директора на Института по демография към Висшата академия по икономика, Сергей Захаров, през 2013 г. съществено е спаднал броят на починалите руснаци. За голямо съжаление обаче фактите и истината отстъпват пред пропагандата.

Въпреки всичко и особено сега, след преврата в Украйна и събитията в Крим, в САЩ и в Европа русофобията и истерията по демонизацията на Путин отчетливо набират скорост. България също се включи, и то не само в пропагандната кампания САЩ и НАТО, нещо по-лошо - по всичко личи, че е готова да поеме и военни ангажименти.

В началото на миналата седмица командването на ВМС на Р България съобщи, че: „На 11 март 2014 г. в северозападната част на Черно море ще се проведе съвместно учение на Военноморските сили на Република България, Румъния и САЩ. Те нямат връзка със събитията в Украйна и североизточната част на Черно море.” Едно алогично и самоотричащо се твърдение. От българското военно министерство твърдят, че учението било предварително планирано. Неоспорим факт е обаче, че такова учение в такава конфигурация, с такива цели и задачи, в такъв район не фигурира сред многонационалните и двустранни учения за 2014 година, публикувани в сайта на МО. Нелепо слугински и нелогично прозвуча също изявлението от Германия на външния ни министър Кристиян Вигенин, че България също като Германия няма да признае легитимността на референдума в Крим” при положение, че същият още не беше се състоял.

Двоен стандарт бе приложен и при тълкуване решението на парламента на Крим да приеме Декларацията за независимост, което е напълно законно с оглед устава на ООН и решението на Международния съд на ООН за независимостта на Косово от 2010 г. Тогава съдът потвърди, и ние приехме, че едностранното провъзгласяване на независимостта на част от една държава не противоречи на международното право, а сега за Крим не приемаме.

Употребата на израза „също” значи, че нямаме собствена позиция.

Практическият резултат от посещението на Вигенин в Украйна на 04.03. бе единствено да се изпълни заръката на еврокомисарката Аштън за признаване от България на назначеното от помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд незаконно профашистко правителство на Украйна.

Обясненията на Вигенин в парламента и пред медиите, че е постигнал целта си да защити правата на българското малцинство там, също увисват, защото на практика освен едно голо обещание от ИД президент на Украйна Олег Турчинов (никъде в конституцията на Украйна не фигурира длъжност ИД - б.а.), че тези права ще се зачитат и ще се готви нов закон за държавната езикова политика, няма друго налице.

В заключение, днес срещу Русия и нейния президент се води психологическа война по всички правила на тази мръсна дейност. Според информация на агенция Франс прес от 8 март екип на американското Министерство на отбраната изучава езика на тялото на Владимир Путин, отделно от психологическия портрет, който му бе направен през 2012 г. Същият този екип от психоаналитици на Пентагона вече е изследвал 15 чуждестранни лидери, сред които руският премиер Дмитрий Медведев, севернокорейският диктатор Ким Чен Ун, убитите Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен.

В този смисъл си заслужава да поразмислим върху думите на великия Ноам Чомски:Днес думата “виновен” означава “ осъден от Обама на убийство”, а “невинен” - “все още не получил такъв статут”.

Сатанизацията на руския президент Путин във връзка с политиката му по отношение на преврата в Украйна и отделянето на Крим има обратен ефект за тези, които я инспирират. Очакванията на САЩ и васалите им от ЕС, че вследствие на това недоволството срещу Путин и „революционните брожения” ще се пренесат в Русия, са илюзия. Напротив, това само сплотява руските хора около неговата политика, бронира позициите му във властта и гарантира политическото бъдеще на силния президент.

В неговите ръце е решението за спасението на Русия и след като вече познаваме Путин, въпреки водената срещу него масирана психологическа атака, той няма да позволи Русия да бъде повече унижавана и разкъсвана. Длъжен е да победи, за да не се възцари разбойническото „право” на еднополюсния модел!