Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 11 (2014) КОЙ УНИЩОЖИ НИХФИ?

КОЙ УНИЩОЖИ НИХФИ?

Е-поща Печат PDF

• Научният и технологичен център на българската фармацевтична промишленост

В приложение на в. „Уикенд” (2012 г.) под заглавието ”Престъпна империя. Възходът на тандема Донев-Павлов”, се проследява извършването на криминалната приватизация на фармацевтичната фирма „Софарма” АД. За съжаление не е засегнат въпросът за приватизацията и унищожението на Научноизследователския химикофармацевтичен институт – НИХФИ.

Този институт беше научен, иновационен и технологичен център на българската химико-фармацевтична промишленост, представяна у нас и в чужбина. По своята структура и дейност той беше аналогичен на западноевропейски научноизследователски промишлени институти в областта на фармацията и бе най-големият институт от този род на Балканите.

Уникалността на НИХФИ се състоеше във факта, че в него се осъществяваше целият дълъг път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтеза на активната субстанция, изготвяне на лекарствените форми, съпроводено с постоянен аналитичен контрол за съответствие с фармакопейните изисквания и тези на добрата производствена практика, медико-биологични изпитвания на препарата като активна субстанция и лекарствени форми, както и изготвяне на регистрационното му досие, необходимо след успешни клинични изпитания при пускане в редовно производство в съответния завод.

НИХФИ разработваше технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство. Тези технологични разработки бяха внедрявани и ставаха основно производство на фармацевтичните ни заводи - ХФЗ-София, „Фармация”-Дупница, „Завод за антибиотици”-Разград, ЗМП-Пещера, ”Троя Фарм”-Троян, Сандански и други. Институтът работеше в тясна връзка с престижни наши и чужди институти, използвайки последните научно-технически достижения на фармацевтичната химия. НИХФИ съчетаваше едновременно научни и технологични изследвания, като в него работиха научни работници от над 10 различни специалности (общо персонал през 1989 г. близо 800 души): химици, биохимици, фармацевти, биолози, лекари, ботаници, физици, техници-химици, ел. инженери, икономисти и технически персонал, от които към 1989 г. висши кадри: ст.н.с. I ст – 6 души, ст.н.с. II ст. 49 души; н.с. – 206 души; специалисти – 148 души, и производствено-технически персонал.

В резултат на общите им усилия бяха изготвени и внедрени в производството 891 броя технологии, защитени с 319 броя патенти, признати от Патентното ведомство. Това бяха технологии за оригинални и генерични фармацевтични препарати (генерични - възпроизведени лекарствени препарати, лансирани на фармацевтичния пазар след изтичане срока на патентна защита на оригиналните препарати на същия пазар) от синтетичен, микробиален и природен произход.

Гордост на института са оригиналните препарати „Нивалин”, ПАСК, НХА 17, „Ехинопсин”, „Темпидон”, „Темпалгин”, „Нифимицин”, „Гастрофензин” и други, и цялата основна гама генерични препарати за хуманната медицина от всички терапевтичти групи: сърдечно-съдови, антихипертензивни, за ЦНС (централна нервна система), противоракови, туберкулостатици, противоязвени, противоревматични, противовъзпалителни, антиалергични, антиастматични и други, както и цялата гама полусинтетични пеницилинови и цефалоспоринови антибиотици, повечето от тях - животоспасяващи за хората, както и такива, получени чрез микробиален синтез като „Ампицилин”, „Амоксицилин”, „Азлоцилин”, „Тилозин”, „Сулбактам” и много други. Всички тези препарати са резултат от общата дейност на високо квалифицираните научни кадри в продължение на повече от 50 години под ръководството на научен съвет с директори - акад. проф. Любомир Желязков, ст.н.с. инж.Иван Агаин, ст.н.с. инж. Кирил Нинов и др.

Институтът разполагаше с уникална за времето си научна и технологична апаратура като напълно автоматизирана инсталация за биосинтез на антибиотици чрез ферментация на база наши селекционирани щам-продуценти, чиято цена тогава беше около 1 милион долара.

НИХФИ разполагаше с модерна инсталация за изпитване на създадените от научните работници лабораторни технологии за производство на синтетични фармацевтични препарати и такива от микробиален и растителен произход. Изградени бяха модерни халета за полупромишлени изпитания – следващият, втори етап, преди внедряване в промишлеността в различните ни фармацевтични заводи на активни субстанции и лекарствени форми, както и за производство на готови лекарствени форми.

Трябва да се отбележи фактът, че НИХФИ разработваше и внедряваше повече от 90 % от технологиите на ДСО „Фармахим” и не без преувеличение може да се нарече моторът, сърцето на българската фармацевтична промишленост, чиито технологии след внедряване ставаха производство на българските фармацевтични заводи.

След настъпилите през ноември 1989 г. промени в България заводите на бившия „Фармахим” бяха превърнати в самостоятелни търговски дружества. Подобна участ сполетя и НИХФИ, който бе трансформиран в акционерно дружество със съдебна регистрация от 29.10.1991 г с решение № 1 на Софийски градски съд. Тази процедура на Министерството на икономиката обрече на гибел института, тъй като НИХФИ бе лишен от източник на финансиране, който представляваше част от годишната печалба на „Фармахим”. От друга страна, НИХФИ не разполагаше със собствени големи производствени мощности, които да осигурят пълното му финансиране, освен полупромишлените инсталации, които донякъде осигуряваха самофинансиране на института. Това бе голяма грешка на държавата, която не осъзна, че с тези си действия разрушава един толкова важен за българската икономика промишлен институт. Впрочем подобни промишлени институти в други области на индустрията също бяха закрити, с което се сложи край на приложната наука - основа на добре работещата икономика.

На 25.02.2002 г Агенцията за приватизация подписа договор за продажба на НИХФИ АД и “Фармахим холдинг” АД със „Софарма” АД, чиято приватизация от „Елфарма”, собственост на г-н Огнян Донев, бе доста съмнителна (виж приложението на в. „Уикенд”). Приватизационната цена за двете дружества според договора бе около 9 млн. лева, една невъзможно ниска цена, като се има предвид, че само спомената по-горе уникална апаратура струва над 1 млн. долара (днес е трудно да се каже колко по-висока е всъщност тази сума). Дори само 10-етажната сграда на НИХФИ, полупромишлените халета, както и научната апаратура струват много повече от 9 млн. лева...

От друга страна, цялата интелектуална собственост на НИХФИ и „Фармахим” - технологичните регламенти, близо 900 на брой, за производство на лекарствени субстанции и лекарствени форми, защитени с авторски свидетелства, и над 300 патенти, издадени от Патентното ведомство на НРБ, търговски марки, регистрационните досиета на препаратите, одобрени от НИЛС (Национален институт за лекарствени препарати), научни статии, доклади и т.н., всичко това потъна даром в ръцете на собственика Огнян Донев, както и самият институт.

В периода 1997-1999 г. - времето на масовата приватизация на българската икономика, наложена от премиера Иван Костов, Министерството на икономиката, в лицето на Александър Божков, назначи нов ръководен екип на НИХФИ с директори Росица Богоева и Боримир Атанасов от института. Тяхната основна задача бе да подготвят института за приватизация, като съкратят персонала. За целта проведоха масови уволнения на научни работници, техници и помощен персонал, започвайки от ръководителите на секции. Закрити бяха цели научни звена и лаборатории и институтът бе обезглавен.

Този унищожителен процес продължи и след приватизацията на института от Огнян Донев и свеждане на персоналния състав от института ни под 10 души. Следприватизационният период се характеризира с продажбата на скрап на скъпоструваща полупромишлена инсталация за синтетични лекарствени субстанции - хале „Синтез”, както и тази на хале „Антибиотици”, и превръщане на лабораториите в луксозни офиси.

С решение на Софийски градски съд от 13.10.2005 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на НИХФИ АД като права и задължения и фактически отношения на „Софарма” АД. След тази дата НИХФИ АД не съществува като юридическо лице в правния мир, което е фактическият край на института.

Трябва да се отбележи, че научните сътрудници от НИХФИ многократно протестираха пред Министерството на икономиката, респективно пред министър-председателя Иван Костов, срещу решението за приватизация на НИХФИ. Освен това предлагаха конструктивни решения да се запази държавният статут на института и да се създаде на територията на НИХФИ „Център за развитие на високи технологии във фармацевтичната промишленост”. За съжаление всички тези протести и предложения не бяха приети и Министерството на икономиката взе решение за приватизация на НИХФИ.

Трагичната участ на този институт, както и подобното по технология унищожение на други ведомствени промишлени институти в България, останаха малко известни за българската общественост поради незначителната информация, публикувана в печата (например от колектива на НИХФИ - във в. ”Монитор”, 18.02.1999 г., „Защо държавата води война срещу НИХФИ”).

Този проблем е много актуален днес, тъй като унищожението на българската промишлена наука е основна причина за упадъка на цялата икономика. Опитите за създаване на технологични паркове като съвременна форма на иновационни центрове са обречени на неуспех, защото липсва най важният елемент - научния потенциал, способен да промени икономиката на страната.

Според нас днес трябва да се търси морална и съдебна отговорност от виновните лица и институции, което може да се осъществи единствено при наличие на активна политическа воля от страна на правителството. Необходимо е да се проведе журналистическо разследване, и още по-добре от Главния прокурор, за да се установи в детайли истината за трагичната гибел на института, довела и до закриването на фармацевтичната ни промишленост, което пряко рефлектира и върху лошото здравеопазване, оставено на произвола на чужди фирми, повечето вносителки на скъпи лекарства (на многократно по-високи цени от нашите) и хранителни добавки, често неефективни и със съмнителни качества.

* Настоящата статия е разгледана и одобрена от колеги от секции: „Синтез I”, „Синтез II”, „Синтез III”, „Биосинтез”, „Фитохимия”, „Аналитична” при НИХФИ АД

От името на колегите от колектива на НИХФИ АД, секции: „Синтез I”, „Синтез II”, „Синтез III”, „Биосинтез”, „Фитохимия”, „Аналитична”

Ст.н.с. Чавдар ИВАНОВ

Н.с. инж. Невена ДОБРЕВА