Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 11 (2014) БРАКУВАНИТЕ ИСТИНИ НА “ГОСПОДАРИТЕ НА СВЕТА”

БРАКУВАНИТЕ ИСТИНИ НА “ГОСПОДАРИТЕ НА СВЕТА”

Е-поща Печат PDF

„Това е 21 век и затова не бива нациите да се връщат в поведението си назад в 19 или 20 век. Има начини да се разрешават различията. Изборът на великите нации в такива случаи е да се реагира по подходящия начин. Не е приемливо една държава да нахлуе в друга държава и под дулото на насоченото оръжие да диктува условията си, които трябва да бъдат изпълнени...”

Това не са думи на майка Тереза - мир на праха й! Нито пък на някой новоизлюпен лауреат на Нобелова награда за мир! Това са думи на държавния секретар на Съединените щати Джон Кери пред кореспондента на немската агенция „Дойче веле” при посещението му в Украйна на 05.03.2014г. Трябва да си доста безочлив политик, за да се съгласиш, пък било то и в качеството си на шеф на Държавния департамент, да се правиш на ментор по въпроси, по които държавата ти напълно се е провалила в очите на световната общност. Вероятно за да затвърди усещането ни и за „тежката политическа амнезия”, която в такива моменти като правило обхваща американските политици, Кери обвини президента на Руската федерация в използването на несъществуващи заплахи, за да защити „...руската интервенция в Крим”(думите са на Кери).

Нима г-н Кери не беше част от американския политически елит, когато САЩ, без санкцията на Съвета за сигурност при ООН, нападнаха вероломно и съсипаха една суверенна държава като Ирак под наистина измисления от тях претекст тогава, че Ирак разполагал с ядрено оръжие.

А какво се оказа след това? Оказа се, че информацията от високотехнологичната апаратура на американските шпионски спътници е подвела американското държавно ръководство, тъй като на предполагаемата дислокация на иракския „ядрен потенциал” морсите пехотинци намериха само няколко пробити „бракувани” цистерни за газьол!

Що се отнася до поведението на Русия по отношение на конфликта в Украйна, руската държава стриктно се придържа към правовите норми, в т.ч. и към нормите на своята национална доктрина, според която тя е длъжна да защити правата на всеки свой гражданин независимо от това в коя точка на света се намира той. Вл. Путин разполага както с формалния повод - постъпила писмена молба от законния президент на Украйна Янукович за евентуална руска военна намеса, за да се спре разпада на украинската държава и да се защитят правата и живота на рускоезичното население в Украйна, така и изискваното от руската конституция в такива случаи надлежно разрешение от Съвета на федерацията.

Съвпадението по време на този акт с регулярно провеждана проверка на боеспособността на руската армия по западните граници на Русия предизвика истеричната реакция на американското правителство. При което не Русия, както се опитва да ни убеди Кери, а Съединените щати се върнаха към практиките на “студената война” от миналия век, заплашвайки руската държава с международни санкции.

Провалът на доктрината на неолиберализма очевидно се отразява зле на мисленето и фантазията на американците. Рейгъномиката не възнагради, както се очакваше и както нейните апологети уверяваха, американското общество, а напротив! Тя вкара американската икономика в „ледения улей на финансово-икономическия бобслей”, в който перспективата за тотален икономически и идеологически крах е много по-реална, отколкото мекото „приземяване”.

Икономическата стабилност” на Щатите, ако икономическото им положение изобщи може да се нарече стабилно, се крепи само и единствено на долара, а стабилността на долара пък се крепи само и единствено благодарение на възходящото развитие на китайската икономика и на свързания с това китайски износ в САЩ. Натрапчивото усещане в главите на американския политически елит за приближаването на неизбежния край на американската хегемония в света очевидно се отразява зле и на интелектуалния потенциал на „мозъчният тръст” на държавата във всичките му проекции. За това говори и елементарният начин, по който американците се опитаха да дестабилизират Украйна, за да я откъснат от влиянието и свързаността й с Русия.

От Ленгли дори не си направиха труда за нов „сценарий”, а използваха провалилия се сценарий от „арабската пролет”(нови безполезни разходи, около пет милиарда долара) и в Украйна.

Ако бяха чели внимателно Ленин, сега щяха да са наясно, че революциите, които имат за база дори една и съща идеология, се различават една от друга в зависимост от националните особености на държавите, в които протичат. Другото важно нещо, което е убегнало от вниманието на американците, е, че Путин не е Горбачов, а още по-малко Елцин.

В това отношение има още един ноторно известен факт и той е, че американците нямат чувство за история. Нещо повече, много от тях са носители на тежки комплекси за историческа малоценност поради твърде кратката история на държавността им. Ако бяха попитали Бжежински за историята на „Пражката пролет”, можеше и да се откажат от мераците си как да дестабилизират Украйна, и да спестят грешни пари на американските данъкоплатци. Тези, които станахме свидетели на събитията в Чехословакия през 1968 г., още помним как протече цялата операция по дестабилизирането и опита за последващо „откъсване” на чехословашката република от социалистическия лагер - проект, чийто автор беше Збигнев Бжежински. Геополитическият проект „Пражка пролет” беше детайлно разработен в институтите за геополитически анализи на ЦРУ със съответното финансово обезпечаване. В него се предвиждаше дори и участието на американския окупационен корпус в Западна Германия. Той трябваше да влезе в Чехословакия, когато властта е вече парализирана от действията на „улицата”. Само един пропуск направи тогава Бжежински, но той се оказа фатален за цялата операция. Това, което убегна на американеца от полски произход, беше, че ръководството на социалистическия блок няма да се поколебае да приложи на практика „доктрината Брежнев” за „ограничения суверенитет”, в резултат на което войските на Варшавския договор се озоваха в Чехословакия преди американските.

Нещо подобно се случва и сега. Американците са на път да инкасират тежка загуба в битката с Русия за Украйна. И докато при мотивите и на американци, и на европейци за определяне посоката на глобалното преструктуриране има пълно съвпадение, то при целеполагането нещата се разминават драстично. Целта на американците е чрез евентуално бъдещо въвличане на Украйна в структурите на НАТО да се приближат границите на блока до „сърцето” на Русия. За ЕС и в частност най-вече за Германия, подобна геополитическа „рокада” би имала измерение на разширението на европейския пазар и нови възможности за реализация на немските стоки и услуги на четиридесет и пет милионния украински пазар. Само че с времето и в Украйна нещата започват много да наподобяват на резултатите от „Пражката пролет”, където САЩ „изтеглиха късата клечка”...

Очевидно се върви към политически „ендшпил”, който повече устройва Русия и Германия, а не САЩ. Междувпрочем, развоят на събитията в Украйна вече компрометира част от целите на американците, и то най-вече онази, свързана с изтласкването на руския военен флот от базите му в Крим. Автономната република в Крим, доминирана от рускоговорещо население, бързо се ориентира във властовия вакум в Киев, оформи свои силови структури, армия в т.ч. флот, авиация и сухопътни войски, вътрешни сили за сигурност и насрочи референдум за самоопределение.

Очевидно се върви към руския сценарий от 2008 г., когато се появиха две нови независими държави на картата на Европа - Абхазия и Южна Осетия. Най-вероятно първият резултат от конфликта в Украйна ще бъде появата на нов субект на международното право - република Крим, с което Русия си осигурява стратегическо положение за контрол на акваторията на Черно море.

Очевидно руският президент Путин „си изигра блестящо картите” дотук, тъй като Украйна няма да може повече да рекетира Русия за цените на газта, размахвайки договора за наем на руския Черноморски военен флот в Крим.

Що се отнася до съдбата на регионите, може да се каже, че и тук Русия няма губещ ход. Ако Украйна запази своята териториална цялост, очаква се Русия да поиска статус за населените с етнически руснаци региони, който да им дава определени права при вземането на стратегически решения.

Иначе казано, Русия ще държи да си подсигури лостове за защита на интересите си при опит за вземане на геополитически решения от страна на правителството на Украйна в неин ущърб. Дори и да се стигне до най-драстичния сценарий - разделянето на Украйна, в руската орбита ще премине промишленият Изток, където се намира и част от руската военноотбранителна и космическа промишленост от времето на СССР и повечето от природните ресурси на страната.

Очертава се поредният геополитически провал на Съединените щати. А когато един губи, обикновено печелят други.

Затова и президентът на Руската федерация Владимир Путин предупреди всички, които говорят и обмислят санкции срещу Русия, добре да направят сметката си какво биха загубили при евентуален опит да „накажат” Русия.

Както каза Кери, в 21 век светът е вече друг. Времето на „студената война” остана в миналия век и всеки, който се изкуши да ползва риториката му, показва, че не е „в час”, и че дори изобщо не е ходил на училище!..