Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 12 (2014) „Международната общност” за Крим: ДЕМОКРАТИ ПОД ПРИКРИТИЕ

„Международната общност” за Крим: ДЕМОКРАТИ ПОД ПРИКРИТИЕ

Е-поща Печат PDF

 

„Да развива приятелски отношения между народите, основани на зачитане на принципа на равноправието и самоопределението на народитеq и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир”

 

Устав на ООН, глава I „Цели и принципи”, т. 2

След избухването на кризата в Украйна най-често използваните от „демократичната общност” понятия са „демокрация”, „международно право”, „агресия”, „анексиране”, „европейска ориентация” и „(не)легитимност”. Последното, разбира се, не се обвързва с характера на установената с въоръжен метеж власт в Киев, а с проведения на 16 март референдум в Крим, на който близо 96 % от 83-ите процента, участвали в допитването жители на полуострова, казаха „да” на присъединяването към Русия. Но развитието и дори изопачаването на понятията е исторически факт. Например древните гърци, които са измислили демокрацията, или властта на демоса, са изключвали робите и жените от вземането на политическите решения. А в „стожера” на съвременната демокрация САЩ жените не са имали право да гласуват дори през една част от 20 век.

В Древна Гърция Есхил написал комедията „Жените в народното събрание”, в която жените решили да завземат властта. Спънал ги обаче неразрешимият въпрос за начина на гласуване, който една от героините формулирала по следния начин: „Не проумявам как така ще вдигаме ръцете си, при навика да вдигаме краката си?”.

Но ако античната демокрация е изключвала от управлението половината от населението, дали тази, която днес ни натрапват от Запад, е по-различна? Вярно е, че има изборност на управляващите, че съществува и пряка демокрация, при която народите се произнасят по важни проблеми от местен, национален или международен характер. Например дали да се приемат еврото, договорите от Маастрихт, Копенхаген и Лисабон, а така също и Конституцията на ЕС.

Датчаните отхвърлиха еврото с референдум, а французите казаха „не” на Конституцията, изготвена под председателството на бившия френски президент Валери Жискар Д’Естен. Някои партии в Англия настояват за референдум за излизане от ЕС, а в Швейцария с референдум влязоха дори в ООН. Предстоят референдуми за независимост на Шотландия и Каталуния. A в Италия до 21 март се провежда онлайн референдум за независимост на региона Венето, където е приказната Венеция.

Защо тогава проведеният на 16 март референдум в Крим предизвика такова цунами в САЩ и ЕС? Защо българският държавен глава Плевнелиев предложи референдум за изборното законодателство, който противоречи на Конституцията или изисква промени в нея, предполагащи свикването на Велико народно събрание, и в същото време и той, и министърът на външните работи Вигенин заявиха, че няма да признаем резултатите от кримския референдум?

Ако 96% от участвалите в кримското допитване бяха избрали Украйна, пак ли щяхме да обявим референдума за нелегитимен? По каква логика откъсването на Косово от Сърбия, което противоречи на вътрешното сръбско законодателство, бе одобрено от „международната общност”, а на руснаците в Крим не се позволява да се присъединят към Русия, от която са били откъснати изкуствено през 1954 г. и подарени на Украйна от Никита Хрушчов?

За разлика от някои западни държави, които имат отвъдморски територии, останали от епохата на колониализма (например Фолклендските / Малвинските острови, за които Великобритания води война с Аржентина), Русия защитава изконно руска територия и население в Крим, който е отвоюван от Екатерина Втора, а не от някой украински хетман. Да не би САЩ да са купили територията на щата Ню Мексико или Пуерто Рико и Хаваите? Не, купили са само Аляска, и то от Русия, за нищожните 7 млн. долара. И въпреки че Аляска е била продадена за 99 години, никой във Вашингтон не възнамерява да я върне на нейните откриватели.

Позоваването на международното право от страна на САЩ и ЕС е класически пример за изкривяване или селективна злоупотреба с правни понятия. Никой не цитира Хартата на ООН, Международния пакт за гражданските и политическите права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, които провъзгласяват правото на самоопределение на народите за един от най-важните принципи и норми на международното право, и в частност на дейността на ООН. Вместо това се размахва Хелзинкският заключителен акт, постановяващ ненакърнимостта на държавните граници, установени след Втората световна война. А този документ бе нарушен още при обединението на Германия и разпадането на СССР и СФРЮ. Да не говорим за отделянето на Косово, окупацията на Афганистан и въоръжената агресия срещу Ирак, Либия и Сирия.

Договорът от Хелзинки е нищожен по простата причина, че редица от подписалите го страни или вече не съществуват, или са наследени от нови държави. Благодарение на разтурянето на СССР с Беловежките споразумения от 1992 г., на политическата карта на света се появи държавата Украйна. До заграбването й от Полша през 1920 г., и от 1939 г. до разпускането на СССР тя винаги е била част от Русия и СССР. Нещо повече, Киевска Рус е люлката на руската държавност. Що се отнася до Крим, той е завзет през 1798 г. от Османската империя от Екатерина Втора и постепенно е русифициран. Днес татарите в Крим са едва 12 % от населението и макар че бойкотираха референдума, не могат да решават с кого ще бъде Крим. Самият им бойкот обаче опровергава лъжите, че референдумът се бил провел под дулата на руската армия. Русия има много повече право над Крим, отколкото Украйна, на която той е подарен през 1954 г. от украинеца Никита Хрушчов. (Според статията на Калин Донков „Безсмъртие чрез пакост”, публикувана във в. „Сега” (14.03.2014), не татари, руснаци или украинци, а грузинците сеели царевица на гроба на Хрушчов в Новодевическото гробище в Москва. Понеже той развенча култа към личността на Сталин, за да установи свой култ и след посещението си в Охайо беше наредил на целия социалистически лагер да сее царевица, за да изхрани населението си.) Кога друг път украинец ще ръководи страна като СССР? Значи не Русия дължи извинение на Украйна, а обратното.

Позоваването на вътрешното законодателство на Украйна е също толкова необосновано, колкото и това на международното право, разглеждано само от едната му страна.

Първо, защото днешното правителство в Киев дойде след въоръжен метеж срещу законно избрания президент Янукович. Превратът на Майдан, според признанията на бивш американски агент на ЦРУ, е бил поръчан, подготвян в продължение на три години и платен от САЩ. Но дори да приемем, че това правителство е излъчено от един парламент, избран законно, за него са гласували 238 депутати, вместо повечето от половината членове на Върховната Рада. А и тези, които го одобриха, гласуваха под дулата на бандеровци.

Второ, не Путин, а метежниците от Майдана отмениха Конституцията на Украйна и върнаха предишната за да ограничат президентските пълномощия. Може ли някой в САЩ де си позволи подобен акт спрямо Конституцията?

Трето, макар и не ратифициран все още, един от първите им законопроекти беше за отмяната на официалния статут на руския език и забраната на регионалните езици. Това по-демократично ли е от референдума в Крим?

Западът обвинява Путин в нежелание да води диалог с Киев. Диалог за какво? За изконните човешки права на руснаците в Украйна? Или за Крим, който си е руска земя? Да не би Вашингтон да преговаря с терористи? Не, избива ги с безпилотни самолети или специални екипи, включително на територията на трети страни. В най-добрия случай ги подлага на мъчения в закрити лагери за терористи.

Четвърто, не Янукович, а майдановци от „Десния център” и партията „Свобода” на неофашистите Дмитрий Ярош и Олег Тягнибок нарушиха подписаното на 21 февруари споразумение за съставяне на коалиционно правителство и провеждане на избори. Янукович избяга, защото просто щяха да го убият без съд и присъда - такъв призив отправи депутат от Върховната Рада.

Сред целия този хаос, в който потъна Украйна след поредната „революция”, няма нищо по-естествено от проруския избор на населението в Източна и Южна Украйна и Крим.

Нищо особено няма да се случи след референдума, въпреки заплашителните тиради на Вашингтон и Брюксел. След като в Съвета за сигурност на ООН не мина предложената от САЩ декларация, остава Западът да се самоубие, плашейки Путин с икономически, дипломатически и военни санкции. В съвременния глобализиран свят икономическата и политическата зависимост, както и сигурността, са взаимни. Русия не е Ирак или Сирия и няма как тези, които се опитат да я санкционират, да не си платят за авантюрата.

Заплахите с военна сила в близост до руските граници само ще втвърдят тона на Путин, който вече утвърди договора за присъединяване на Крим към Руската федерация. На 18 март 2014 г., преди да подпише с представителите на Крим и Севастопол договора за присъединяване към Русия на Кримската република и град Севастопол, руският президент произнесе реч пред Съвета на федерацията. В нея той заяви: „Крим ще си остане както винаги е бил и руски, и украински и кримско-татарски, но никога няма да бъде бандеровски”. С това бе преминат политическият Рубикон, а народът в Русия, Крим и Севастопол започна да празнува напук на западните заплахи. Стана това, което трябваше да стане, а майдановци и техните подстрекатели ще пият една студена вода.

А ако НАТО и ЕС решат да приемат раздираната от вътрешни противоречия изкуствена държава Украйна, нищо чудно и източните области да се присъединят към Русия. Тогава издръжката на „Галичина” ще легне изцяло на плещите на ЕС и обещаните от Барозу 11 млрд. евро ще изчезнат в бездънните джобове на украинските олигарси около Юлия Тимошенко. Тази „хубава и изстрадала жена” (според Бойко Борисов) има „само” 85 сметки в чужди банки. Парите й едва ли са натрупани там, докато беше в затвора.

Впрочем, дори да бъде запазена териториалната цялост на Украйна, духът на разделението вътре в нейните очертания отдавна е изтърван от бутилката. Нациите са като семействата: щом взаимната любов и доверието между партньорите изчезнат, бракът става измама за обществото. Украйна никога повече няма да е същата и ако нашите политици осъзнаят това, би трябвало да спрат да се правят на по-големи католици от папата. За да бъдат забелязани в ЕС, те трябва да отстояват българските национални интереси, които няма как винаги да съвпадат с тези на Запада. И да изразяват свое мнение, вместо да повтарят казаното от Брюксел или Вашингтон. Рано или късно САЩ и ЕС ще се разберат с Русия, а ние ще бъдем презирани и от Запада, и от Изтока. Никой не уважава доброволните васали.

Опасенията от евентуални сепаратистки прояви в България са основателни, но техният източник няма да е Русия, нито независимостта на Крим и присъединяването му към Русия. При наличието на две турски партии (ДПС и НП „Свобода и достойнство”), свързани с двата лагера в турския политически живот, повторението на Кипърския и Косовския сценарии е въпрос на време и желание. Както е известно, зад косоварите не стоеше Русия, а бяха САЩ, Великобритания, Франция и Германия. По-късно и турският премиер Реджеп Ердоган се провикна от Прищина: „Косово е Турция и Турция е Косово!”.

На разбрания и толкова му стига!