Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 12 (2014) САЩ ФОРСИРАТ КАМПАНИЯТА СРЕЩУ „ВИРУС”

САЩ ФОРСИРАТ КАМПАНИЯТА СРЕЩУ „ВИРУС”

Е-поща Печат PDF

НАРЕД СА ВЕНЕЦУЕЛА И ИРАН, А ДАЛИ САМО ТЕ…

В черната пропаганда на американската дезинформационна машина, състояща се от фондации, НПО-та и медии, влезе в обръщение една нова злокобна абревиатура - „ВИРус”. Така някои наблюдатели на международния политически процес с известна злоба наричат алианса на най-големите производителки на петрол - Русия, Иран и Венецуела.

Автор на тази злокобна абрeвиатура е Ариел Коен - специалист по руски и евразийски въпроси в Heritage Foundation (фондация „Херитидж”). Тази фондация, със седалище във Вашингтон, определя себе си като „неправителствена” изследователска и образователна организация. Официално мисията на фондацията е да формулира и защитава обществени политики, основани на принципите на свободното предприемачество, ограничена държава, индивидуална свобода, традиционни американски ценности и силна национална отбрана. В действителност тя е “консервативен” мозъчен тръст, който работи в тясно взаимодействие с американското правителство, Пентагона и ЦРУ. Фондацията преследва целите си, като издава книги, организира лекции и семинари, финансира изследвания и анализи в САЩ и навън. Дейно участие в тази офанзива с размахване на измисленото плашило „ВИРус” взема и една друга голяма американска „частна разузнавателно-аналитична компания”, която някои наричат „сенчестото ЦРУ“ - Strategic Forecasting Inc. (Stratfor). В информираните среди е известно, че ключови фигури в Стратфор са бивши служители на ЦРУ, включително генералният директор Джордж Фридман.

Списъкът с клиенти на компанията е конфиденциален, но е известно, че в него са крупни американски и световни корпорации, правителствени служби от САЩ и света, както и лобистки кръгове, свързани с енергетика и петрол. Тезата на генералния директор Фридман е, че „не бива да се допуска Москва да използва разширяващите се енергийни връзки, за да стабилизира отношенията си със Западна Европа, защото това ще ерозира атлантическия дух и ще отслаби трансатлантическото лидерство на САЩ”. Според Джордж Фридман през 21 в. светът ще преживее събития, които доскоро изглеждаха невъзможни – „очаква ни втора студена война, в която Русия отново ще загуби, САЩ окончателно ще се утвърдят като едноличен лидер за сметка на Европа, а Китай, разпокъсван от вътрешни противоречия, ще е само регионален фактор”.

С невъоръжено око се вижда как Фридмън с оптимизъм вижда бъдещето на САЩ като империя, а президентът на САЩ – като модерен император, усвоил добре уроците от Римската и Британската империи. За нещастие на г-н Фридман обаче, прогнозите му не рядко са опровергавани от практиката и те са вектор не за това, което ще се случи, а за това какво на автора и господарите му им се иска да се случи.

Очевидно е обаче, че пуснатото в обръщение от рицарите на плаща и кинжала понятие „ВИРус” не е само мръсна пропагандна игра на думи, а вероятно добре обмислена и планирана от страна на САЩ акция срещу най-големите производителки на петрол, които по стечение на обстоятелствата са и препятствие към осъществяване на геополитическите им имперски интереси. Това го потвърждава както мащабността на акцията, така и логиката и динамиката на събитията на които сме свидетели днес. Но да се върнем към обектите на офанзивата.

Русия - най-голямата страна в света, притежаваща най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси (на 1-во място в света по добив на нефт и природен газ), вече пое първия удар на своя територия чрез преврата в Украйна. Зад мъглата от приказки и внушения за „спасяване” на демокрацията, международното право и суверенитета на Украйна, САЩ и техните васали от ЕС пристъпиха практически към реализиране на истинските си цели: изтласкване на Русия от заеманото досега европейско пространство, ликвидирането й като енергийна суперсила, превръщане на САЩ в световен петролен автократ и утвърждаване на налагания от тях със сила разбойнически еднополюсен модел.

Тук му е мястото да кажем още нещо много важно, което бившият сътрудник на американското разузнаване Скот Рикард сподели наскоро в интервю за канал Press TV: „Западът подготвя “спонтанните вълнения” в Киев в продължение на няколко години”. По думите му само САЩ са инвестирали в протестите повече от 5 милиарда долара, като в тях не влизат парите, които са отделили за целта някои американски бизнесмени като Сорос примерно.

Да, оказва се, че „насаждането” на демокрация е доста скъпо начинание за нейните политически инженери. Путин обаче не може да бъде вече заблуждаван относно техните истински намерения. Той е работил с трима американски президенти и изглежда, и извлякъл свои собствени уроци от този опит. Това го прозря дори консервативният американски политик и журналист Патрик Бюканън. Бюканън не е случаен в политиката. Той е бил съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата “Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?” В своя статия, публикувана в изданието “The American Conservative”, той казва едно към едно: „Спомнете си този свят, който Путин видя, когато дойде на власт след десет години управление на Борис Елцин. Путин не може да бъде заблуден, защото видя как “матушка Русия” е ограбвана от олигарсите, подстрекавани от своите приятели капиталисти от Запада, включително и от Америка. Той видя, как милиони руснаци са останали извън пределите на своята страна, оказвайки се в трудно положение от Прибалтика до Казахстан. Той видя как САЩ излъгаха Русия, обещавайки й да не разширяват НАТО в Източна Европа, ако оттам се изтегли Червената армия, а след това се възползваха от изтеглянето на Русия и доведоха Северноатлантическия алианс до нейния праг.”

По-ясно обяснение за аргументите и действията на Русия и Путин не би могло да има. Положителното е, че след предателството на Горбачов и разрухата на Елцин, благодарение на волята на Путин, Русия бързо се възстанови. Сега тя е сред най-бързо растящите икономики на планетата и отново налага претенциите си да бъде суперсила. Русия вече разполага и със значителни финансови запаси, за да неутрализира всякакви икономически санкции срещу нея.

На пресконференцията си още на 05.03. президентът Владимир Путин предупреди, че „Всички заплахи към Русия имат обратен ефект и са вредни”.

Паралелно с офанзивата срещу Русия, използвайки нейната ангажираност в решаване на проблемите, които й създадоха с Украйна, САЩ активизираха атаките и срещу Венецуела. Дали само защото Венецуела е част от зловещата абревиатура „ВИРус”? Едва ли. Тази латиноамериканска страна е важен стратегически партньор на Русия и има нещастието да се намира върху най-големите петролни залежи на света. С атаката се бърза, за да се „реши” проблемът с Венецуела, докато Русия е поставена на колене. Но на 13 март президентът Вл. Путин проведе оперативно съвещание с постоянните членове на Съвета за сигурност на Русия, които „в частност са обсъдили взаимодействието на Русия със страните на Централна Америка и Карибския басейн, а също ситуацията в Украйна”.

По отношение на Венецуела се разиграва същият сценарий както с Украйна. Там по съобщения от световните новинарски агенции от 14 март „спонтанните протести” на опозицията срещу законно избраното правителство на Николас Мадуро ескалираха с нова сила. Съобщава се за около 28 жертви. Правителството трябваше да потърси подкрепата и на армията, за да озапти насилието и разрушителната енергия на „мирно протестиращите”. След намесата на армията бяха арестувани 1293 души като 104 от тях са с тежко криминално минало. Има данни и са повдигнати обвинения на някои от тях, че са участвали в тежки престъпления и убийства, включително и на полицаи, по време на демонстрациите. “Ние трябва да гарантираме, че няма безнаказаност и трябва да бъде направено щателно разследване да се определи точно дали тези задържани са виновни за убийства по време на демонстрациите”, заявява прокурор Луиса Ортега Диас в кулоарите на Съвета по правата на човека на ООН в Женева. Франсиско Амелиатс пък, управител на гр. Карабобо, заяви, че трима от убитите там са били жертви на снайперисти (почеркът е същият като в Украйна). Както и в Украйна, причината за ескалация на напрежението във Венецуела не е без намесата на американските дипломатически представители. “Наредих на външния министър да обяви за персона нонграта и да експулсира трима американски консулски служители от посолството на САЩ. Да ходят да заговорничат във Вашингтон!”, обяви президентът, цитиран от Франспрес. “Групата служители на американското посолство ходеха необезпокоявано в университетите в продължение на два месеца”, заяви Мадуро, пред „Ройтерс”. Отново пряко се намеси и държавният секретар на САЩ Джон Кери. “Опитваме се да намерим начин да накараме правителството на Мадуро да се отнася към гражданите с уважение, да се сложи край на тази кампания на терор срещу хората и да започне да зачита човешките права”, каза г-н Кери в комисия на Конгреса.

Междувременно Съюзът на южноамериканските държави (UNASUR) единодушно прие резолюция в подкрепа на Венецуела на извънредна среща в Сантяго, Чили. Винистрите на външните работи изразиха загриженост заради “заплаха за суверенитета на Боливарска република Венецуела”, като и съжаление за жертвите на конфликта.

„С безпокойство приемаме съобщенията за нарастване на напрежението във Венецуела. Министерството на външните работи на Русия изразява солидарност с правителството и народа на тази приятелска страна и твърда подкрепа към курса, насочен към недопускане на дестабилизация на обстановката”, се посочва в съобщение и на информационната служба на Министерството на външните работи на Русия.

Ако следваме логиката в абревиатурата ”ВИРус”, се разбира, че след Венецуела идва ред на Иран, но засега САЩ не бързат, защото ще им дойде множко. Камъчето изплю самият Джордж Фридман в статия „Русия може да окаже натиск върху САЩ, като създаде проблеми в критични региони. Най-очевидното място е Иран. През последните седмици руснаците предложиха да построят два нови, невоенни реактора за Иран. Тихото предоставяне на евентуална технологична помощ за военни атомни програми може да накара Иран да прекрати преговорите със САЩ, и това със сигурност ще бъде засечено от американското разузнаване. САЩ вложиха големи усилия и политически капитал в отношенията си с Иран. Русия е в състояние да им навреди. Като по-крайният и малко вероятен развой, руснаците могат да предложат помощ на отслабващия режим на Венецуела” (цит. по агенция БГнес) Да, за сериозните анализатори е ясно, че в статията си той завоалирано намеква кога и при какви условия ще действа САЩ в Иран. По-безопасно е обаче сега към „ВИРус”-а да се включат някои малки държави като Молдова, или на Балканите примерно. За това също се намеква в посочената статия: „Русия може да предложи стимули на Източна и Централна Европа. Страните от Източна и Централна Европа, от Полша до България, добре осъзнават, че вероятно ще трябва по-умерено да се осланят на Европа и Запада (разбирай, нищо няма да получат от ЕС и САЩ, но ще платят по-голямата част от сметката - б.а.).

В заключение, след като вече знаем кой стои зад Фридмън, е много наивно някой да си мисли, че това са негови голословни твърдения, от които няма да последват практически стъпки на САЩ с цел да „дисциплинират” по-малките. Динамиката на събитията в нашия регион също го потвърждава.

Междувременно стана известно, че посолството на САЩ в Атина е оказало натиск върху правителството на Гърция за американските санкции срещу Русия. Близкият до правителството в. „Вима” съобщава в броя си от 17 март: ”Вашингтон продължава да се меси в политическите решения на Атина, като й оказва натиск за налагането на по-строги санкции срещу Русия и Крим”.

Оказван ли е натиск от посолството на САЩ у нас върху нашето правителство, президента и политиците ни, което за съжаление никоя от големите ”правилни” медии не смее дори да намекне, е въпрос, на който може би няма да получим отговор. Впрочем вече има два „жокера” след предварителните изявления на президента в подкрепа на САЩ, който дори си позволи да свика Съвета за НС от Лондон, а лидерът на социалистите има неблагоразумието да направи в медийната си изява аналогия с автономията на Крим и евентуална такава в Кърджали.

Макар и от различни полюси на политическия спектър, общото в двете изявления е, че са меко казано в разрез с българските национални интереси и за това трябва да се носи еднаква отговорност. Що се отнася до позицията на правителството, няма защо да се заблуждаваме, колкото и да не му се иска, то е принудено да се съобразява с исканията на въпросното посолство. Обратното би означавало да се изправи отново срещу акциите на добре платените протестъри и вувузелистите барабанчици и тъпанджиите на Борисов и Цветанов.