Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 13 (2014) ДА ПОТЪРСИМ ИСТИНАТА ЗАЕДНО!

ДА ПОТЪРСИМ ИСТИНАТА ЗАЕДНО!

Е-поща Печат PDF

 

• Позицията на КСНС за Украйна е компромис върху основа на политическия конформизъм

През последните двайсет и четири години словосъчетанието „национален интерес“, изразяващо патриотичната позиция при защитата на държавността и народа, претърпя жестока инфлация. Обезценена и изпразнена от съдържателност, фразата „национален интерес” се превърна в обикновено словоблудство в устата на родоотстъпници и майкопродавци. Факт, достоен за съжаление, тъй като след 10 ноември 1989 г. това беше ключово и характерно понятие главно за българските патриоти и най-вече за Политически кръг „Зора“, предтеча на ПП „Нова Зора”. С превратното използване на понятието „национален интерес“ злоупотребяват сега и различни държавни и граждански институции у нас, когато оценяват събитията в Украйна, случили се през последните месеци. Всички те хорово, патетично, фалцетно дори, крещят и си дерат ризите да доказват, че тъкмо те именно са най-искрени изразители на българския национален интерес. Същото изричат и истинските родолюбци, и политическите болонки на бившия американски посланик Джеймс Уорлик, изричат го и парламентарно представени партии, и платени главно с американски пари храненици на чуждестранни „независими“ фондове, институти и фондации.

Заявиха го, макар и с недомлъвки, и участниците в последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) към президента Росен Плевнелиев.

В името на „националния интерес“, под егидата на президента Росен Плевнелиев, представители на партиите в Народното събрание, с изключение на „Атака“, излязоха с обща позиция, че КСНС „подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна“..., че „проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на конституцията на Украйна и България не признава резултатите от този референдум“. „България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и на икономическата част след провеждане на честни и демократични избори за президент.“ Темата за санкциите не фигурира в документа, което навежда на мисълта, че България може би е против прилагането на санкции срещу Русия. Въпреки всички уговорки, при подготовката на политическата позиция на КСНС личи, че тя е пронизана от

остра критика към Русия

от достойно за съжаление подобострастие на българския политически елит да заслужи похвали от Брюксел и Вашингтон.

Иначе кому е било нужно участниците в заседанието да превръщат България в образцов пример за тенденциозна политика спрямо Русия? Всъщност никоя европейска държава досега не е приела позиция на такова високо равнище във връзка с положението в Украйна. Това не направи дори и Полша, не го направиха и прибалтийските държави или Великобритания. Не ни се вярва останалите страни-членки на ЕС, макар и да изостават с произвеждането на позиции и декларации, да са по-глупави от нас.

За да се види доколко мненията на хората от КСНС са променливи, ще приведем два примера. На 22 март т. г. Бойко Борисов направи официално изявление, че е за тежки санкции спрямо Русия, тъй като те ще са кратки и експедитивни, че е против леките санкции, които ще се проточат във времето. На 24 март, няколко часа след заседанието на КСНС, Бойко Борисов, ни лук ял, ни лук мирисал, твърди друго: той заяви, че действително се обявил против леките санкции, защото ще се проточат във времето, но бил държал, че е по-добре въобще да не бъдат прилагани санкции против Русия! Другият пример е с премиера Орешарски, който дори и в Брюксел държеше за “леките санкции“. Но само ден след срещата в КСНС намери за нужно да коригира себе си: България нямало да налага „вето“ на санкциите, които ЕС ще приложи към Русия – все едно „тежки“ или „леки“.

Откровено казано, това са прийоми, ползвани широко от не един български политик. Ако има обаче нещо, което ни смущава, това е поведението на държавниците и политиците от БСП, взели участие в заседанието. Разбира се, ние сме наясно с международния натиск над България като страна-член на Европейския съюз и НАТО, който не може да не бъде отчетен от КСНС. Наясно сме с деликатното положение на представителите на БСП да намерят баланс между могъщите западни партньори и умонастроенията на партийните членове и симпатизанти. Наясно сме още, че едно е да си начело на изпълнителната власт, и съвсем друго да оказваш парламентарна подкрепа на правителство, съставено от социалисти, либерали и бивши активисти на СДС. А да се достигне до съвместна гледна точка с президента Росен Плевнелиев – американски „агент за влияние“ и яростен русофоб, е акт, почти непосилен за нормалното човешко мислене.

И все пак, според нас

общата позиция на КСНС е заредена с не едно противоречие и еклектично съединяване на несъвместими съждения

По отношение на санкциите за Русия, тази тема правилно е туширана в общата позиция, подкрепена от президента и партиите ГЕРБ, БСП и ДПС. А на 27 март зам.- председателят на БСП Янаки Стоилов доуточни, че партията се обявява срещу икономически санкции за Русия. (Изказването публикуваме отделно в този брой.)

Същевременно след заседанието на КСНС остават твърде много въпросителни, които не може да не тревожат националната общественост. Те се отнасят най-вече за референдума в Крим от 16 март, който не се признава от КСНС; отнасят се до легитимността на новата власт в Киев и антиконституционния преврат в Киев, за които нищо не се казва в позицията на КСНС; за масовото разпространение в Украйна на неофашизма, русофобията и антисемитизма, убегнало от погледа на президента, министрите и партийните лидери; за придвижването на САЩ, НАТО и ЕС към руската западна граница, за да внедрят в Русия демокрация чрез сваляне на законно избраните президент, парламент и правителство и пр., и пр.

Ние не сме очаквали национално отговорно поведение от президента и партии като ГЕРБ и ДПС. Но съучастието на БСП в конюнктурно изготвената позиция на КСНС няма как не изненадва привържениците на лявата идея. Показателно е, че до този момент представителите на БСП - участници в заседанието на КСНС, не са разкрили мотивите, накарали ги да се присъединят към общото становище на КСНС. А би трябвало, тъй като ляво ориентираните българи не могат да си обяснят определени действия на ръководството на БСП по отношение на случващото се в Украйна, и по-конкретно на министъра на външните работи и на министъра на отбраната, които са и членове на Изпълнителното бюро на БСП. Г-н Кристиян Вигенин се отличи с ненавременното си и злополучно посещение в Киев, докато г-н Ангел Найденов не предотврати участието на България в провокативните военно-морски маневри на САЩ в Черно море, представяйки ги за отдавна планирани.

И така, да обозначим, макар и накратко, проблемите, обхванати в

позицията на КСНС

За референдума за Крим - непризнат и отречен безапелационно от КСНС! Това според нас е най-сериозната грешка, допусната от КСНС, тъй като България би трябвало или да признае резултатите от този референдум (защото такава е истината), или да предложи обективен анализ на обстоятелствата, придружили неговото протичане. В този аспект интригуващо е да се разбере как представителите на левицата биха обосновали примерно отказа си да признаят референдума в Крим? Дали според тях се е състояло свободно народно волеизявление на референдума от 16 март, или не? И ако резултатът включва 82 % участвали кримчани в референдума, в това число руснаци, украинци, кримски татари, българи и др., и ако 95 % са гласували за независимост на автономната република Крим и съответно за присъединяване към Руската федерация, всичко това демократичен и свободен вот ли е, или Путинова пропаганда и диктат?

Считат ли нашите другари, участвали в заседанието на КСНС, че Крим е от векове руска територия; че още от началото на 18 в. исторически, цивилизационно и културно принадлежи на Русия и руския дух; че в противоречие с конституцията на СССР е „подарен“ по прищявка на Никита Хрушчов на съюзната република Украйна? Съгласни ли са те, че наред с Ленинград и Сталинград, град Севастопол също е символ на руската бойна слава? Че на Кримския полуостров са живели и работили най-големи руски писатели от ранга на А. П. Чехов; че Крим е дал сюжети на велики руски художници, че актьорите на МХАТ и лично Станиславски са били влюбени в този руски край, че Лев Толстой е авторът на знаменитите „Севастополски разкази“?

Ако мислят другояче, нека споделят. Според нас няма причини България да не признава резултатите от референдума в Крим. Той по-скоро поправя една етническа, териториална, историческа и културна несправедливост, реализирана своеволно преди десетилетия от съветските ръководители. Най-вероятно отрицателите на резултатите от референдума в този случай ще се позоват на международното право. Но тогава защо САЩ, ЕС и Международният съд в Хага дадоха зелена светлина на независимостта на Косово и отделянето му от Сърбия? Защо в официални документи на тези институции се дава приоритет на правото на народите да се самоопределят? И то при положение, че Косово тогава не беше автономна република както Крим, а част от унитарна Сърбия? Впрочем, българската дипломация е една от първите, признали статута на Косово като независима държава. В този смисъл някак си е неловко и несправедливо референдумът в Крим да се определя като „анексия“!

Що се отнася до българите в Крим, те гласуваха единодушно Крим да получи независимост и да се присъедини към Руската федерация (медиите съобщиха, че един от министрите във временното, т. нар. проруско правителство на Крим, е българин). Любопитно е да се узнае по какъв начин България ще намира в най-близко бъдеще общ език със стотиците хиляди българи в Украйна, щом те са настроени проруски, а София - напротив? Президентът Плевнелиев и българските управляващи ще защитят ли тези масови настроения сред сънародниците ни в Украйна, или ще се заемат с целокупното им политическо и регионално превъзпитание?

Ще успеят ли да ги убедят, че властта в президентска Украйна е легитимна, че са легитимни новият шеф на Радата и новият премиер, щом президентът Янукович е жив и здрав и никой никога не го е освобождавал от длъжността му по законите на украинската конституция? И по какъв начин ще поднесат на българите в Украйна случилото се – като народна революция, или като антиконституционен преврат?

За първопричините на референдума

Макар и да имаше право да настоява за провеждане на референдум в Крим, Русия вече двайсет и три години не е поставяла този проблем за решаване. Тя дори и след победата на „цветната революция“ през 2004 г., въпреки антируския курс на президента Юшченко, предпочете да се съобразява с даденостите. Освен това Русия само преди месец, на 21 февруари, даде съгласието си в Украйна да има извънредни президентски избори през есента на 2014 г., като през периода до изборите страната се управлява от правителство, съставено главно на опозиционните партии. Президентът Янукович се подписа под официалния документ, а гаранти на споразумението станаха външните министри на Полша, Великобритания и Германия!!!

 

Но колко тежи думата на Европа, когато още през същата нощ опозиционните партии извършиха държавен преврат?! Когато насилствено снеха от власт президента на републиката; разгърнаха невиждана по мащабите си русофобска политика; започнаха формирането на многохилядна национална гвардия, най-вече от въоръжени и агресивни сили на десницата от майдана; когато парламентът прие закон, който дискриминира така наречените регионални езици, в това число руския и българския; реализираха мобилизация на населението под предлог, че страната е заплашена от руската армия; поискаха денонсиране на международното споразумение, което определя статута на Украйна като държава, отказала се от атомното оръжие; хвърлиха държавата в хаос и терор, упражняван от бандитски формирования и т.н., и т.н. Колко струват гаранциите от името на Европейския съюз, защото не само че не бяха спазени поетите задължения, но и бе взета плътно страната на новата власт?!

Така че не Русия, а отказът на украинската опозиция и на Запада да спазят условията на постигнатия компромис, застави Русия да промени своето отношение към политическите сили в Украйна, нарушили вероломно подписаното споразумение. Русия наистина преоцени своето досегашно поведение, осъзнавайки, че Украйна за САЩ и зависимия от тях ЕС е възможност да изковат

стоманен обръч около границите на Русия

че НАТО се готви да разположи свои военни установки и бази на 800 километра от Москва, че грубо се нарушава равновесието на силите в Европа и света.

Стъписващо е, че ЕС, който в преговорите с източноевропейските страни, в този план и с България, настояваше за строго покриване на определените икономически, финансови и политически критерии, във връзка с Украйна се оказа неимоверно „невзискателен“. На всяка цена, дори и чрез разпалване на гражданска война в Украйна, ЕС показа, че е решил да „притежава“ изпадналата във финансов и икономически колапс съседна на Русия държава - завладяна от тотална корупция, ултранационализъм, неонацизъм, бясна русофобия и антисемитизъм. Брюксел затвори очи пред агресията на антисемитската и откровено русофобска партия „Свобода“ и „Десният сектор“, пред хаоса и жестоките сцени на насилие, пред повсеместното и противозаконно преследване на инакомислещите в Украйна, обявявайки ги за победа на свободата и демокрацията.

Притисната в ъгъла, шантажирана и унизена, Русия не можеше повече да отстъпва и да наблюдава как САЩ, НАТО и ЕС реализират неотстъпно своите геостратегически цели за сметка на националната сигурност на руския народ! Тя реагира като велика световна сила, разполагаща с огромен атомен потенциал! Едва ли може да се твърди, че с този си акт Русия налага в пълна степен края на еднополюсния свят. Но истината е, че тя го пропуква, разтърсва го, нанася му тежка рана. Не е тайна, че днес държавите трудно издигат глас срещу световния диктат на Вашингтон; след 16 март обаче те имат един съюзник, с който САЩ така или иначе се съобразяват.

Пословичното хитровато простодушие на президента Р. Плевнелиев най-точно характеризира позицията му. Според него ЕС, с движението си към Украйна, осъществява свещен поход на Изток, налага демокрация и демократични ценности в посока Руския изток. В този контекст нашият президент разграничава Русия от Кремъл и неговите управници, очаквайки източния поход на САЩ и ЕС да увенчае свалянето от власт на законно избраните президент и правителство на Руската федерация.

Пак поход на Изток

Като се има предвид, че демокрацията беше вече внедрявана от САЩ в много съседни на задокеанския гигант държави, и също така в Ирак, Югославия, Афганистан, Либия, сега в Сирия, че бе налагана с многобройни цветни революции и пролети, може да си представим какви дози студени и топли войни са подготвени за Русия. В този смисъл много е интересно с какви доводи на заседанието на КСНС е била подкрепена или оспорена позицията на Плевнелиев, тръгнал и той барабар Петко с мъжете, да разширява западната демокрация към Руския изток? Като провокатор ли са го оценили, или като първопроходец на „новия цивилизационен избор“ на България?

А сега нещо от областта на психологията. Известно е, че съвременните български политици са демократи по аксиома, че те по дефиниция са противници на ксенофобията, антисемитизма и неонацизма. Ако е така, как при приемане на общата позиция сърцата им не са трепнали от страх и възмущение, че седемдесет години след Втората война в петдесетмилионна Украйна кафявите отряди на неофашизма налагат най-масово и ефикасно терор? Че тази украинска епидемия може бързо да се разпространи в Западна Европа, особено на фона на световната криза? Защо не забелязват, че неонацизмът, русофобията и антисемитизмът намират благодатна почва най-вече в Западна католическа Украйна, докато в Южна и Източна Украйна, където западната култура не се е прихванала, православното и славянско население дава отпор и на неофашистите, и на русофобите, и на антисемитите?

Интересно е също защо лидерите на ЕС, а заедно с тях и авторите на общата позиция на КСНС, остават безучастни пред лозунгите за „чиста“ украинска нация, за изтребление на руснаците в Украйна и отвъд нея? Защо гледат с равнодушие, даже със симпатия как в идол на Украйна се превръща колаборационистът, сътрудникът на немските агресори Степан Бандера, близкият съратник на Адолф Хитлер? А шармантната Юлия Тимошенко иска да види изгорена с атомни бомби цялата руска земя и изтреблението на 8 милиона руснаци в пределите на Украйна...

Поне за представителите на БСП сме сигурни, че и те мислят като нас. А това означава, че компромисът, който са направили в общата позиция е поначало прекалено уязвим.

Наясно сме, че е лесно да се дават съвети. Допускаме, същевременно, че е извънредно трудно да се постига последователност върху попрището на българската външна политика, която - поради обективни и субективни причини - е прекалено зависима от могъщите външни среди, а безгръбначието и покорността й са критерий за лично и социално оцеляване. Но понякога не е ли потребно политикът държавник да дава израз и на своето усещане за истина? Да запазва своя ръст, заедно с ръста на отечеството?

Българският народ в своето мнозинство е настроен положително към Русия и руснаците, въпреки че масово гледаните телевизии внушават обратна представа. В същото време констатацията за преобладаващия процент българи, отнасящи се позитивно към Руската федерация, се отнася в далеч по-голяма степен за членовете и привържениците на БСП и останалите леви партии у нас. Затова не е толкова безобидно, когато български леви политици се разминават с народното мислене.

Становището на партия „Нова Зора“ е пределно ясно още от първия ден на конфликта в Украйна. Това становище беше защитено и преди седмица както в доклада на председателя на партията Минчо Минчев пред делегатите на втория редовен конгрес, така и в Политическата резолюция на конгреса (22 март 2014 г.). В своя доклад Минчо Минчев разкри категорично и с полемична жар историческото значение на референдума от 16 март в Крим: „Какво се е случило в България, какво се е случило с нейния политически елит?.. Не разбират ли днешните ни държавни мъже какво се случи на 16 март? Не се ли досещат, че възсъединяването на Крим и Русия е израз на генералната промяна на силовите линии в света? Че на този ден от Беловежката пуща отново се възправя из мертвых като надежда и упование погребаното международно право; че на 16 март се състоя фундаментално геополитическо събитие - оспорено бе правото на силата на еднополюсния свят, прелестите на който опознаваме вече 24 години. Че на 16 март бе нанесен първият удар в наглата морда на неолибералния социален расизъм. Показано бе на света, че възраждането на фашизма, под каквато и да е форма, е иманентна същност на неолиберализма и социалдарвинизма и кои са техните бащи…“

Както се вижда, отношението на партия „Нова Зора“ се отличава съществено от позицията, приета от КСНС. Може би вече е време на общ форум представителите на левите партии и движения в България да изработят съгласувано становище по най-важните проблеми, свързани с Украйна и Русия, с бъдещето на българо-руските и българо-украинските връзки. Предлагаме този форум да се състои колкото се може по-скоро. И заедно да потърсим истината. Честта е за този, който я има. Сабята е за този, който я препаше.