Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 14 (2014) ГЕОПОЛИТИКАТА НА ГОЛЕМИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

ГЕОПОЛИТИКАТА НА ГОЛЕМИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Малко преди драматичните събития на Майдана всички анализатори бяха убедени, че евразийският проект на Путин, който той изпълнява засега като икономически (Евразийски митнически съюз), е на път да се реализира и за Украйна. Тя е ключова държава и без нея Евразийската империя трудно ще се състои.

Ако войната в Сирия се водеше като война срещу излизането на Русия на топлите морета (Сирия като база на руския флот), то тази в Украйна има директната цел да не допусне възраждането на империята и косвено да попречи на Германия да стане водеща сила в ЕС.

В Европа има три конкуриращи се проекта:

1) германският – континентален

2) френският – средиземноморски

3) британският – евроатлантически.

Чрез разпалване на терористичната война в Сирия, Франция и Британия целяха да се завърнат в района на Близкия изток, както и да получат достъп до енергоизточниците от Персийския залив, засега контролирани от САЩ.

Интересите на Америка, от една страна, Франция, Британия и Турция от друга, не съвпаднаха. Владимир Путин използва тези противоречия, както и победите на Башар Асад във войната срещу терористите наемници на Запада, за да наложи своята мирна политика в региона. Търсейки начин за възмездие, Франция и Великобритания предизвикаха събитията в Киев, но в решителния момент, както винаги през последните 70 години, Щатите свършиха най-важната и мръсна работа и грабнаха победата. Наложи им се да участват в украинския метеж въпреки кризата, която очакват да се завърне и да ги помете, но държейки режима в Киев, се надяват, че навлизайки в геополитическата територия на Русия, ще могат да смекчат чрез пазарлъци за Украйна, условията на предстоящата им капитулация пред надигащия се и воден от Путин многополюсен свят. И ако може, както се очертава, да прехвърлят очакваните загуби върху гърба на Европа. Г-жа Нюланд, от името на победителя, напсува жалките, некадърнии безхарактерни европейци, посочвайки полагащото им се място – това на слугите.

Разнопосочните интереси на САЩ, Германия, Франция и Британия дадоха възможност Русия без един изстрел да си върне Крим и военноморската база Севастопол. Тези събития, както и позицията на управляващите у нас, по особено негативен начин рефлектират върху българската държава. Те дават шанс за бързо завършване на започнатия преди повече от 20 години геополитически план, който може да се нарече по аналог с други далечни събития стратегия на „Опожарената земя”.

Притиснат от избирателите си и все по-голяма част от българския народ, които осъзнават, че мястото на страната ни не е в НАТО и Европа, председателят на БСП беше принуден да изкаже опасения, че аналогичен референдум можело да откъсне и част от българската територия. А Лютви Местан веднага декларира, че ДПС не е сепаратистка партия и че границите на България са свещени. В изявлението на Сергей Станишев се казва, че благодарение на ДПС не са допуснати сепаратистки настроения и че други сили извън тази партия могат да провокират такива.

Трябва да се подчертае, че това е точно така, защото Европа всъщност е крайно чувствителна и едва ли би подкрепила подобни действия. От 2001 г. България активно е подготвяна за нещо като посредник между ЕС и Турция, и всъщност по-скоро като тлъста примамка. Българските елити се съгласиха с тази “историческа мисия”... нали светът се глобализира. А когато става дума за глобализация, човек просто трябва да е над тия неща.

Посоченото “посредничество” бе заложено още при управлението на Симеон Сакскобурготски и ни бе вменено от господарите на света заради неприятния факт, че Русия победи във втората чеченска война, водена от неизвестния тогава В. В. Путин. За кратко той успя да спечели съюзници в Европа в лицето на Ширак и Шрьодер, и окончателно бе решена съдбата на България, която бе приета скоростно в НАТО (2004 г.). Санитарният кордон срещу Русия (от Балтика до Кавказ), който съвпада с геополитическата дъга на Римленда (примката на анакондата) бе почти затворен.

Имаше само две пролуки – Украйна и Турция.

Последва „оранжевата революция” в Украйна (2004 г.), а проблемът с Турция, която отказа да участва във войната с Ирак, трябваше да се решава по друг начин. Като членка на НАТО Турция не би могла да бъде манипулирана, затова й предложиха друга опция – членство в ЕС. Правителството на тройната коалиция вкара България в ЕС въпреки крайно неизгодните условия и ЕС получи нова граница с Турция. Впрочем, условията на Гърция за всякакъв вид европейско членство на Анкара бяха крайно неприемливи за турската страна, а на практика доближаването на Турция до ЕС започна още през 1990 година, по моста “България”, но сега настъпи решителният момент.

Естествен” изпълнител на тази европейска задача в тройната коалиция се явяваше Движението за права и свободи, светска, проевропейска и либерална партия, от една страна, от друга – с повишена роля на капсулатор с етнически привкус. Според Европа Турция пое пътя на шериата, което веднага създаде настроения срещу влизането й в съюза. Светска Европа – постхристиянска и пострелигиозна, не можеше да приеме, че една ислямска държава ще стане част от нея. От друга страна, геополитическият и икономически интерес на Европа налага Турция да бъде неин влиятелен агент в района на Близкия изток и Средна Азия и преграда за Русия на Балканите.

Непоколебимостта на режима на Ердоган наложи и един друг сценарий. В България, под натиска на Големия брат отвъд океана, бе форсирано създаването на ГЕРБ като партия, твърдо заемаща антируски позиции и съгласна да “посредничи” с Ердоган. В 2013 г. евразийският проект на Путин беше готов и освен Казахстан и Беларус към него вървеше твърдо и Украйна. В началото на същата година в Сирия Башар Асад постигна решителен обрат във войната против тероризма и Запада. По същото време, на пръв поглед странно, в България не без помощта на новия посланик на САЩ, падна правителството на ГЕРБ. И стана ясно, че готвеният реванш в Украйна се е нуждаел от по-мек вариант на антируско управление в България и разбира се, при запазване важната роля на ДПС.

В Щатите твърдата идеал-политика на Буш се смени с меката и единствено адекватна реал-политика на Обама. Ако ГЕРБ беше останала на власт като агентура на републиканците, това би дало повод в ситуация на криза като днешната, Русия да бъде разсърдена от липсата на гъвкавост от някои български министри, които могат да не изпълнят точно указанията на Белия дом и Държавния департамент... Може ли да се вярва на този народ?.. Друго е да си имаш дълга скамейка от играчи... Сменяме русофобите с русофили. Чичо Сам е препатил с всякакви агентури и е станал предпазлив и предвидлив.

Сега вече се разбира, че Евразийската програма на Путин, която беше най-важният му предизборен документ, е правилно разбрана на Запад. След като обединена Европа не можа да му се противопостави за Сирия и Иран (геополитическата наука определя Иран като евразийска държава), тя подготви в най-слабото звено на Евразийския проект, Украйна, свой реванш. Трябва да припомним, че Евразийският проект е дело на философа Ал. Дугин, който очерта евразийското пространство подобно на това, което Сталин създаде като Източен блок, като към него са прибавени и евразийската държава Иран заедно с шиитската ос през Ирак, Сирия и Ливан (“Хисбула”) чак до Средиземно море.

Най-удобна за Европа политическа комбинация в България с оглед удържане на евразийския натиск се оказа настоящата комбинация, като изненадващо отново изпъкна проруската „Атака”. А в решаващия момент правителството показа каквото трябва. Не случайно “опитният” Костов изцяло и аргументирано го подкрепи за събитията в Украйна... По-важното за нас в случая е, и то може да бъде разчетено на фона на признаването на Крим като територия на Руската федерация от Армения, че България се намира в аналогична геополитическа ситуация. Целостта на държавата и бъдещото й съществуване изцяло зависи от руското военно присъствие в Крим – слава Богу! Позицията на Турция, която заплаши със затваряне на Босфора за руски военни кораби, е разбираема във вътрешнополитически план (по повод изборите от преди десетина дни). От гледна точка на историята и геополитическите реалности отнемане на територии от България би било крайно неприемливо за Русия (може реално да доведе до затваряне на Проливите). Така, защитавайки своите интереси, Русия ще бъде принудена да ни защити, и то въпреки политиката на управленските елити.

Има обаче друг по-важен, напълно реалистичен и изпълним план, който доминира сега в Европа и от ляво, и от дясно. План, който трябва да спре излизането на Русия на топлите морета (Средиземно море). Реалната му част е по-важна от членството на Турция в ЕС – укрепва се геополитическият плацдарм (крайбрежието на Егея) на евроатлантизма на Балканите, насочен срещу евентуално и твърде вероятно връщане тук на Русия. Този плацдарм е Северна Гърция и разбира се, цялото протежение на южната част на България. В българската си част планът предвижда: даване правото на чужди граждани за изкупуване на българска земя; създаване на eвропейски регион Тракия; реални стъпки за връщане имотите на мюфтийството, което вече се контролира от Турция; изкуствено засилване на етническо и религиозно напрежение по цялото протежение на Родопите; създаване на усещането за Кърджали като за открит град; възбуждане на проосмански настроения сред малцинствата чрез изявления на турски държавни ръководители; турцизиране на българските цигани; форсиране изграждането на магистрали от турската до сръбската граница, както и на тунел под Шипка – изцяло в полза на турските икономически интереси. Така Турция, без да навлиза формално териториално в България, на практика започва да контролира южните ни територии от Странджа до Македония.

От друга страна, Европа, въпреки европейската криза, финансира фалита на Гърция (400 милиарда евро), която от своя страна преди това хвърли огромни средства за модернизиране на северните си територии, където живеят голям брой етнически българи и по този начин я стабилизира вътрешнополитически.

В Брюксел, от името на България, премиерът Пламен Орешарски се съгласи със санкциите срещу Русия и Путин, в обратния случай това може би щеше да предизвика разкол между европейските държави по въпроса и да послужи за повод на част от тях да отхвърлят американския натиск. Резултатът би бил добър за Европа, която в голяма степен можеше да се еманципира от хегемона и възползвайки се от това, да наложи политика на диалог и сътрудничество с Русия.

Някои европейски политици вероятно очакваха това от България, която има железни мотиви срещу всевъзможни антируски санкции - православие, братя освободители и разбира се, актуални икономически мотиви като енергийната зависимост. Чакаха, ама не дочакаха...

България за разлика от мнозинството европейските държави най-малко зависи от икономическите си връзки с Америка, и за разлика от нас, те могат да бъдат наказани от големия брат чрез спиране на износа им към Щатите. Позицията на ГЕРБ и ДПС също не се нуждае от обяснения, като се има предвид корелацията Вашингтон-Анкара. Изненадата за публиката, но не и за запознатите, бе реакцията на четиримата най-важни министри, останали “верни на евроатлантическите ни ангажименти и задълженията ни към НАТО” (външният, военният, вътрешният и икономическият). В общи линии стана ясно, че този Путин не е европеист и демократ... и даже е диктатор и дори не е ляв... Диктаторът Путин се върна... не се търпи неговото нахалство... ние европейските леви демократи не може да приемем неговата наглост. Особено дразнеща се оказа и културната политика, която Путин провежда и която е насочена срещу европейските либерални хомосексуални ценности, специална грижа на евролевицата в ЕП.

Всъщност Владимир Путин отхвърли евентуално обединение с Европа на базата на либералните ценности и подчерта самодостатъчния характер на евразийската цивилизация и нейната изключителна самобитност, коренно различна от тази на Западна Европа. Как да се подкрепи такава политика?... Нали ние сме по европейци от европейците...

Всъщност икономически санкции срещу Русия засега не се въвеждат поради ясната причина, че ще рефлектират върху Европа, и то в навечерието на евроизборите, а пък се надигат и антиамерикански десни националисти. Като най-засегнати държави се посочват Румъния, България и все още нечленуващата в ЕС Македония. Ясно е, че правителството е против икономически санкции и защото те ще доведат до дестабилизация на управлението и предсрочни парламентарни избори, тъй като “енергийната ни зависимост от Русия е огромна”.

И все пак трудно можеш „да си измиеш ръцете” с квалификацията “несъгласувани” действия на външния министър. Недомислиците, които изрече президентът, също са удобни за отместване на същността на въпроса – “с кого сме ние и против кого сме?”. Клетвите по адрес на Плевнелиев в случая си остават чиста демагогия. А и отказът на България от икономически санкции срещу Русия не е еднозначен, може да се възприеме дори и като антируска позиция.

Същевременно интелектуалният елит на България, автентичният, а не политкоректният, долавя ясно подготовката за предаването на Македония в ръцете на Сърбия чрез безусловна подкрепа на членството в ЕС. Но е трудно да се пренебрегне асимилацията и етноцида на българите в Македония и Сърбия. Същевременно това обслужва реалния опит да се стабилизира връзката на Централна Европа със Солун и удържането на Гърция в ЕС (въпросът за еврочленството й беше основен на миналите избори). Ето как България отново е дадена курбан от Европа.

Исторически погледнато, това са стъпки от геополитически проект, насочен срещу Русия, но водещ до осакатяването на България, подобно на онова от Берлинския конгрес. Също както през лятото на 1878 г. - България да бъде Мизия без Тракия, без Македония и без Добруджа (Лудогорието), но със Софийски санджак...

За разлика от Европа, Англия и Америка, геополитиката на Русия на Балканите обаче изцяло съвпада с българския интерес.

Геополитическият смисъл на подготовката за отстъпление от евентуално излизане на България от структурите на евроатлантизма е да не се допуска по никакъв начин Русия до бреговете на Егея. Това е стратегия, която метафорично можем да наречем, ползвайки опита на руската армия в Отечествената война от 1812 срещу Наполеон, стратегия на „опожарената земя”. Тя е прилагана няколко пъти и е послужила за геополитическите цели на морския евроатлантически свят срещу България и срещу Русия и както се вижда, се прилага и сега. Днес тя е използвана отново срещу България – на практика част от територията й не се контролира от държавата. Днешните български политици, които с действие, бездействие или с имитация на русофилство допринасят за провеждането на тази евроатлантическа геополитика, ще понесат неминуемото и полагащото им се възмездие от страна на народа и историята.

Необходимостта от общ патриотичен фронт срещу настоящите елити е не само очевидна, но може би и закъсняла. Спешно трябва да се търсят гаранции за националната ни сигурност в православна и братска Москва и столиците на страните от БРИКС.