Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 14 (2014) ДА СВАЛИМ ПАРТИЙНИТЕ ШАПКИ В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ

ДА СВАЛИМ ПАРТИЙНИТЕ ШАПКИ В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

В петък, 4 април, парламентът одобри промени в Закона за енергетиката. Поправката в енергийния закон е внесена от Явор Куюмджиев и Таско Ерменков от ПГКБ и на първо четене е приета с гласовете на БСП, ДПС и “Атака”. От ГЕРБ 64 депутати гласуваха “против”, а четирима - “въздържал се”.

С внесените текстове се дава ново определение за “морски газопровод”, като морската част на “Южен поток”, която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), получава специфичен правен статут, който удовлетворява  правилата на Третия енергиен пакет на ЕС.

Поправката е одобрена, независимо от писмото на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, с което се иска обяснение за промените.  Тази тема най-вероятно ще се превърне в “гореща точка” в следващите дни, затова редакцията публикува изказването на Таско ЕРМЕНКОВ на 4 април, по време на парламентарния контрол, където ясно е изложена тезата на вносителите.

Зора

Уважаеми господин председател, колеги народни представители! България е част от динамични регионални и глобални процеси, които поставят сериозни предизвикателства пред националната сигурност. Част от системата на сигурността е едно нейно измерение, което ясно и все по-значимо се проявява и това е енергийната сигурност. Ето защо с колегата ми от Комисията по енергетика Явор Куюмджиев предложихме на вашето внимание проекти за промяна в Закона за енергетиката, които трябва да осигурят и диференцират необходимите ни надеждни доставки на енергийни източници за десетилетия напред.

С днешното си решение и гласуване, колеги, трябва да имате предвид, че в енергетиката нищо не става от днес за утре, или поне нещо добро за енергетиката не става с хаотични, временни и клиентелистки решения.

За съжаление през последните години бяхме свидетели на много такива и днес имаме шанса да избегнем тази тенденция, която натрупа значителни негативи в енергетиката и генерира зависимост от случайността, от корупцията и от енергийни интереси, противоречащи на държавния и обществен интерес. Чух критиките и възраженията от името на ГЕРБ в залата днес. Част от тях вече се чуха и на заседания на Комисията по енергетика. Колеги, всичките до едно са неоснователни. За да няма недоразумения, искам още от самото начало да направя следните пояснения.

В българското законодателство съществува правен вакуум по отношение на някои аспекти, свързани с енергийната инфраструктура. Предложените промени са принципни и са в подкрепа на основните приоритети за гарантиране сигурността на енергийните доставки и развитие на конкурентен енергиен пазар. Тяхната цел е да създадат правен режим в области, които до момента не са регулирани. Те са в пълно съответствие с европейските правни норми и се базират и на практиката в други европейски страни, с повече опит в тази област. Конкретни примери ще дам по-нататък в изложението си.

Промените имат отношение към изграждането на морския газопровод „Южен поток транспорт” само и единствено към морския газопровод, а не към „Южен поток България”. В това няма нито някакъв секрет, нито някаква драма. Но колкото те имат отношение към „Южен поток транспорт”, точно толкова са приложими към всеки друг газопровод или петролопровод, който се проектира и изгражда през Черно море, а през Черно море могат да бъдат направени доста тръбопроводи не само от Русия.

И технически, и правно „Южен поток” не е един газопровод, а е система от свързани различни газопроводи, с различни собственици и различен правен статут.

Некомпетентно е да се смесват морския т. нар. офшор газопровод „Южен поток транспорт” с газопровода „Южен поток България”, който се намира на територията на страната, а още по-некомпетентно е да се твърди, че с промените се опитваме да изключим морския газопровод от разпоредбите на Трети енергиен пакет и по този начин нарушаваме европейското законодателство. Не се опитваме да го изключим, защото той априори не подлежи на разпоредбите на Третия пакет. И още нещо, допускате ли, че три от най-големите и уважавани европейски енергийни компании, каквито са „Wintershall”, EDF и ENI, биха инвестирали милиарди евро в проект, който противоречи на европейските закони? За сравнение България няма да даде нито един лев за тази част от проекта, а само ще печели от строителството и експлоатацията му.

По същество предложените промени дават възможност за развитие на газотранспортна инфраструктура от страни извън Европейския съюз към България. Те нито заобикалят, нито елиминират европейското законодателство, напротив синхронизират нашия енергиен закон с него...

Няма разпоредба, която да предвижда прилагането на разпоредбите на газовата директива по отношение на газопроводи, внасящи газ от трети страни извън Европейския съюз. Нещо повече, съществува опасността, ако предложените поправки не бъдат приети, България да наруши чл. 2 и чл. 17 от Общото споразумение за митата и търговията на Световната търговска организация, които изискват ЕС да третира руския газ по същия начин, както природния газ от други страни членки на СТО във връзка с изискванията, засягащи транспортирането.

Прилагането на Третата газова директива към даден газопровод не регулира пресичането на територията на страна–членка на ЕС. Тя е в сила по отношение на въпросите дали и как такъв газопровод взаимодейства с транзитната система на съюза. Конкретно морският газопровод „Южен поток” не взаимодейства с такава транзитна мрежа, защото свършва на нейната външна граница. Фактът, че има навлизане на около 2 км не е промяна на приложението, а практическа необходимост, валидна за всеки тръбопровод за внос на природен газ.

Тук следва да вметна, че законодателството на Европейския съюз приема подобен подход не само в енергийното законодателство. Такъв е статутът на летищата и пристанищата, които се разглеждат като външна граница на ЕС, дори физически да се намира дълбоко в територията и под юрисдикцията на държавата членка, а не на външна граница. Това изрично е посочено в Регулация 562/2006 – чл. 2, ал. 2, включваща летища и пристанища в дефиницията „външни граници”.

Законопроектът е стъпка при реализацията на газопровод „Южен поток”, който е първият реален енергиен проект от десетилетия насам и е определен с Решение № 876 от 2 декември 2011 г. на Министерския съвет за обект с национално значение и национален обект, съгласно Закона за държавната собственост. Реализацията на този проект е в съответствие със Стратегията за национална сигурност на Република България, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. и публикувано в Държавен вестник, бр. 19, от същата година.

Особеното в случая е, че двете определения и решението за изграждане, които току-що посочих, са взети от предишното правителство. С други думи, докато са били на власт, колегите от ГЕРБ са били „за” изграждането на „Южен поток”, а при гласуването в комисиите на настоящото Народно събрание, последователно гласуваха „въздържал се” и „против”. Ето това непостоянство е пречка за реализацията на българския енергиен интерес и създава зависимости.

След кризата със спирането на газовите доставки през месец януари 2009 г. именно колегите от ГЕРБ в периода 2009-2012 г. не направиха нищо, за да стартираме изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни. Това вече щеше да е намалило зависимостта на България от единствен източник и единствен маршрут за газ. Сега, когато започна реалната работа както по интерконекторите, така и за диверсификация на маршрутите, те ни обвиняват, че поставяме България в зависимост. Да не напомням, че за интерконекторите и по тяхно време бяха осигурени необходимите средства, но не беше направено нищо, повтарям.

Може би тук е мястото да се спра и на писмото на комисар Йотингер до министър Стойнев, което занимава медиите почти цяла седмица. Не намирам никаква драма в него. Драмата за страната обаче може да стане, когато една партия, която е декларирала публична подкрепа за проект „Южен поток”, се опитва да го торпилира и нейните необосновани тези в парламентарната Комисия по енергетика намират израз в писмо от Брюксел.

Уважаеми колеги, очевидно е, че сме в предизборна обстановка. Призовавам всички народни представители да забравят за момент партийните пристрастия и наближаващите избори и да се ръководят единство от стратегическите интереси на страната ни в една конструктивна дискусия по съществото на проблемите.

За пръв път от много време насам България застава на позиция, която е адекватна на геостратегическото ни положение – входна точка при доставки на газ от находища от Средна Азия през Черно море в Европейския съюз, и ще има ключова роля при транспорта и разпределението на газ за Европа и на Балканите. За такава роля, уверявам Ви, се борят съседните страни. Ако бе взето решение трасето на газопровода да минава през тяхната територия, любопитно ми е дали там щеше да се разрази тесногръда полемика, която пренебрегва стратегическите интереси?

Освен това за пръв път имаме възможност да подчертаем българските интереси в контекста на членството ни в Европейския съюз по ясен и категоричен начин. „Южен поток” дава на страната ни отлични възможности да се печели не само по стъпки в цената и от транзитните такси, но да се печели в национална сигурност, енергийна ефективност, запазване на българската природа, черноморско сътрудничество, подобряване на инфраструктурата в Северна България и не на последно място, допълнителни работни места.

Нашите опоненти, макар че това е една твърде мека дума за яростната атака, на която бе подложено предложението в комисията и в медиите, се опитват да извършат една много дръзка и опасна манипулация. Те твърдят, че ще бъдат нарушени Европейската газова директива и Трети енергиен пакет и спекулират, че България ще стане обект на санкции от Европейската комисия.

Всъщност е тъкмо обратното. Новите текстове в закона са абсолютно необходими, за да хармонизираме българското законодателство с Газовата директива и Третия енергиен пакет.

Тук трябва да излезем от хипотезата за това, което за Европейския съюз е външен газопровод, и да уточним кое е вътрешен. Един поглед върху европейската практика е достатъчен, за да видим, че в ЕС не просто се правят планове за изграждане на газопроводи, които следва да се третират по същия начин както морския газопровод „Южен поток – транспорт” в предложения законопроект. Има действащи газопроводи и аз не мога да разбера, ако те са построени през 1970 г., на тях има етикет, че не подлежат на законодателството на Европейския съюз ли?

Освен всичко друго, имаме проект, който само ще спомена – докарва газ от Алжир през Сардиния и свършва в Тоскана. Тоест Италия, макар че има три газопровода, които вкарват газ в Италия, никога не е казвала, че е изпаднала в зависимост от Алжир при вноса на газ или въобще, че е изпаднала в алжирска зависимост.

С други думи, отново следва да се позовем на изискванията на СТО – чл. 6, ал. 1 от общите права и задължения, в сектори, по които са приети специфични задължения, всяка страна членка следва да гарантира, че всички общоприложими мерки, засягащи търговията с услуги – тук става въпрос за доставка на газ, - се администрират по обоснован, обективен и безпристрастен начин.

Принципът на равноправното третиране има конституционна рамка в ЕС и изисква сравними ситуации да не бъдат третирани различно...

Енергетиката, колеги, е любима тема за впечатляващи предизборни речи и обещания, но след края на кампаниите винаги идват сметките за ток и отопление и тогава мнозинството политици или мълчат, или се оправдават с някой друг, който е объркал нещата преди тях. Там е работата, че всеки нов изпуснат шанс за укрепване на енергийната сигурност и реализация на сериозни проекти ни отдалечава от позицията на печеливш участник в регионалния и в европейския енергиен пазар. Не искам да споменавам и другите проекти, които успяхме да унищожим...

За огромно съжаление основната част от природния газ и в България, и в целия ЕС ще се внася и занапред от трети страни, при това вероятно необходимите количества само ще растат.

Няма как да променим това, но е по силите ни да изработим законодателство, напълно съответстващо на европейските норми, което помага на общите енергийни интереси, а не поставя пречки пред икономическото развитие.

Затова днес ви призовавам да подкрепите направените предложения. Обръщам се и към българското общество и към определени заинтересовани страни, които с охота пропагандират всякакви конспиративни теории по отношение на този законопроект и на „Южен поток”. Проблемът, уважаеми сънародници, не е откъде ще дойдат енергоносителите, а колко скъпо ще трябва да платим за тях. За съжаление сред мнозинството от политически ангажираните енергийни експерти е налице дефицит на стратегическо и дългосрочно мислене по отношение на развитието на българската енергетика. Безотговорно е и поведението на различни лобисти и застъпници, които определят себе си като „зелени”. Отказът от природния газ като енергоносител в нашия случай ще продължи да унищожава българската природа, ще трови въздуха в градовете и не на последно място ще ни струва все повече като данъкоплатци, защото цените на въглеродните емисии ще продължават да растат.

България е една от трите държави в Европейския съюз заедно с Гърция и Испания, в които повишаването на битовото и промишлено потребление на природен газ, реално ще намали въглеродния отпечатък, намалявайки употребата на други енергоносители, които отделят много повече въглеродни газове. Ако зеленото в кавички предложение е да се откажем от природния газ, аз считам, че е добре застъпниците му да кажат откъде ще дойде алтернативата за по-чист въздух и запазена природа в България. Дали от скъпия и изчерпващ се нефт, дали от въглищата, които не са в много по-голям запас у нас, или може би от изсичането на българските гори, защото данните от изследванията показват, че все още 53 % или над половината от българското население използва твърди горива, предимно дърва за огрев.

Затова, колеги, Ви призовавам днес да свалим партийните си шапки, да забравим партийните пристрастия и всеки да размисли трезво и да вземе решение за правната рамка за гарантиране на енергийната сигурност, която е предложена в законопроекта.