Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 14 (2014) ЕДНО ВЪЗМОЖНО БЪДЕЩЕ

ЕДНО ВЪЗМОЖНО БЪДЕЩЕ

Е-поща Печат PDF

• Европейският съюз наподобява СССР в 1990 г.

Всички ние обсъждаме перспективите на събитията в Украйна, които представляват отражение на глобални дългосрочни процеси. Нито един от държавните чиновници не съумя да ги предвиди, нито у нас, нито в ЕС, нито в САЩ. Може би китайците са направили някои прогнози, но и това е под въпрос. Ето защо аз си зададох въпроса: „В състояние ли е някой да си представи картата на Европа примерно след 5-7 години?“. Както и да даде някаква обосновка за получаващата се нова политическа карта.

Днешният  Европейски съюз в началото възникна като антисъветски проект, имащ за цел обединение на Западна Европа под егидата на САЩ за противодействие на СССР. След разпадането на световната социалистическа система този проект продължи като проект за оползотворяване (утилизация) на наследството от съветско време и като опит да се създаде алтернативна на САЩ икономическа „метрополия“. Докато първоначалният проект донякъде беше реализиран, то от няколко години стана ясно, че последният проект напълно се провали и вече 10 години не се забелязват нито идеологически, нито концептуални  причини както за по-нататъшно развитие, така и за съществуването на ЕС в сегашния му състав.

От друга страна, общият жизнен стандарт в ЕС и колосалната пропаганда на медиите предубедиха хората, населяващи всички останали европейски страни, че единственият шанс да подобрят живота си е членството в същия този Евросъюз. Всъщност единствената алтернатива би могъл да бъде Митническият съюз, но той засега води много слаба пропаганда, а неговото ръководство е непоследователно. С други думи – още не му е дошло окончателно времето.

Някои доста далновидни европейски държавници (напр. Орбан в Унгария) правят намеци на тема Митнически съюз, но все още не предприемат реални стъпки. Водещата причина за подобно обществено мнение си остава високият жизнен стандарт на населението в ЕС. Но с продължаване на икономическата криза този стандартна живота едва ли ще може да бъде запазен.

Днес ЕС по различни механизми изплаща на своите граждани 2.5 трилиона долара (или 2000 млрд евро) годишно. Това се прави за сметка на нарастване на държавния дълг, но също така и по други начини, включително и с увеличаване задълженията на домакинствата. Но всички възможни механизми вече са достигнали тавана на своите възможности и да се надяваме, че те ще могат да действат ефективно още дори само 5 години, не е реалистично. Въпреки че „гола“ емисия на евро в големи обеми Евросъюзът още не е използвал, в това има известен резерв, който обаче би могъл сериозно да подкопае и без това влошеното състояние на финансовата система на ЕС. Положението от няколко години се влошава (и това е видно от параметрите на безработицата), кризата продължава да се разраства и съвсем скоро въпреки пропагандата ще стане практически невъзможно да се скрива истинското състояние на ЕС.

Има и още един проблем. Доколкото идеологическата основа на Европейския съюз не допускаше сериозна криза, Еврокомисията предвиди за преразпределение огромен обем парични средства, съставляващи бюджета на това държавно обединение. Рязкото съкращаване на този обем (при необходимостта от допълнително финансиране за поддържане на най-пострадалите от кризата страни-членки) налага принципно ново законодателство. Но то е объркано и заплетено, защото включва не само явни дотации и субсидии, но също така данъчни облекчения, квоти, специални програми и други инструменти, които няма как да се променят поотделно и точково. В този смисъл Европейският съюз много наподобява Съветския съюз от 1990 година.

Ясно е, че са необходими радикални реформи, но техният мащаб е толкова голям, че никой не се решава да ги започне, защото може да рухне цялата система. Освен това понижаването на жизнения стандарт на значителна част от населението ще предизвика изостряне на социалните и междунационални противоречия, за които не е ясно как могат да се избегнат. По точно, знае се как да се подтиснат, но не се знае точно как да се предотвратяват при понижаване на жизнения стандарт.

В тази ситуация единственият изход за страните, които имат шанс да запазят макар и минимална стабилност в условията на жестоката криза (ще напомня, че в пика на Голямата депресия безработицата в Западна Европа е достигала 40 %, а сегашната криза ще бъде 1.5 пъти по-силна) е Европейският съюз да се разпусне. А след превърлянето на максимума на кризата ЕС може отново да се организира, но този път много по-внимателно. И така голяма е вероятността в този си вид и в сегашния си вариант след пет години ЕС да престане да съществува. Ще остане конгломерат от страни, повече или по-малко автономни, свързани с Германия. И другите, които ще бъдат пуснати на „свободно плаване“.

Как си представям, че ще изглежда бъдеща Европа в най-общи линии? Западна Европа собствено ще представлява от само себе си едно повече или по-малко единно образувание, намиращо се в жестока криза и разтърсвано от социални бунтове. Не е изключено някъде в Португалия или в Южна Италия да се стигне до разрушаване на сегашната политическа система. Но по-скоро системата ще устои, като много от днешните партии ще се обединят като „партии на стабилността“ (както на практика се случи в Германия), за да могат да противодействат на възникващи крайно леви и десни (профашистки) партии.

Къде ще се установи границата на относителна стабилност? Струва ми се на линията Германия-Чехия-Австрия-Италия. Теоретически, може да бъде включена и Хърватия, но не е много вероятно. Всичко на изток от тази граница (и което днес се явява зона на американско влияние) ще бъде изоставено на произвола на съдбата. Съответно на тези територии ще се възобновят различни войни за прекрояването им, както граждански, така и междудържавни. Подобна перспектива може да избегне Гърция, която ще има посредничеството на Русия в спора с Турция, и евентуално Полша (ако не тръгне да преразпределя остатъците от Украйна). Всички останали страни, повече или по-малко интензивно, по някакъв начин ще воюват помежду си.

На Балканите всички славянски страни ще се колят с албанците. България може да анексира Македония (която загуби преди 100 години). Унгария ще започне да предявява претенциите си към Сърбия за Войводина и към Румъния за Трансилвания, и т. н. Който желае, може да види как се е променяла картата на Балканския полуостров в началото на 20 век на интервали от 5 години.

Западна Украйна, по разбираеми причини, ще бъде арена на постоянни схватки. Колкото по на изток се отива, толкова по-спокойно ще бъде. И колкото по-тежка ще бъде обстановката в Източна Европа, толкова по на запад ще минава новата граница на Русия, тъй като на нейна територия ще се живее също така бедно, но без ексцесии. И населението ще го прогласува, защото непрекъсващ кървав конфлик не допада на никой.

Какво имаме още? Малките южни страни? Те ще бъдат частично окупирани от Турция или Гърция, или ще станат аналози на пиратските републики, които ще живеят от търговия и контрабанда. Или по-точно от контрабанда и търговия. Скандинавия ли? Лично аз не си представям как тези страни ще живеят с рязко падане на жизнения стандарт. Не е изключено Норвегия например да стане мюсюлманска страна. Впрочем границите на тези държави най-вероятно ще останат без промяна.

Как ще тече животът на територията на възникващото „Диво поле“? Засега, да се даде отговор на този въпрос, е невъзможно. Но спорните въпроси на тази територия ще се решават на първо място Русия и Турция, а на второ – от  Полша и Германия. И на тази територия едва ли някоя страна, даже Великобритания и САЩ, ще се появи отново с геополитически проект.

Впрочем имено на тези две велики сили хората, които ще обитават това „диво поле“, ще трябва да благодарят за „щастието“, което им предстои да изпитат.

Превод Румен Воденичаров

16 март 2014 г., КМ.ру