Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 14 (2014) ИЗПОВЕДТА НА КАРЛ МАРКС

ИЗПОВЕДТА НА КАРЛ МАРКС

Е-поща Печат PDF

• Едно въображаемо интервю

От едната страна е историкът професор Доналд Сасун, от другата - Карл Маркс. Резултатът е възхитителен дебат, първоначално публикуван в италианското списание “Проспект” (“Prospect”). Ето някои откъси, които макар и да страдат от известен субективизъм, са повод за сериозен размисъл за онова, което е било, което ни заобикаля днес и което вероятно ни предстои.

Зора

- И така, г-н Маркс, сърбате ли попарата си? Допреди петнадесет-двайсет години вашите теории са властвали над целия свят. Днес това, което е останало, са Куба и Северна Корея...

- Харесва ми във въпроса ви употребата на понятието “теории”, а не приемам “властвали” някога. Имах последователи, които нито съм издирвал, нито съм избрал, и за които имам толкова много отговорност, като примерно Исус за Торквемада (Томас де Торквемада -1420г., първият велик инквизитор на Испания) или Мохамед за Осама бин Ладен. Самозвани последователи и съмнителен успех. Повечето от моите съвременници биха се радвали да са „сърбали попарата си” като мен.

Бях написал, че въпросът не е да се обясни, а да се промени светът. Колко от видните викторианци са направили нещо подобно?

- Добре би било никой да не подценява репутацията си. Но трябва предварително да се разберем за нещо: Марксизмът вече не е това, което беше някога...

-  Всъщност, работата ми никога не е била толкова важна, колкото е днес. В последните петдесет години идеите ми са завладели университетите на повечето развити страни в света. Историци, икономисти, политолози, а дори и някои литературни критици постоянно ги анализират.

Най-интересните исторически изследвания, написани днес в Европа и Съединените щати, са по марксистки от всякога. Просто отидете на конференциите на Американската социал-икономическа и историческа асоциация, там, където постоянно витае моят призрак. Там се изследват в дълбочина връзките между политическите институции и света на производството.

Всички говорят за класови структури, икономически детерминизъм, властови отношения, подтисници и подтиснати. И всички те са ме чели и се преструват, че са ме разбрали - ясен знак за моя успех.

- А Съветския съюз? Комунистическият терор?

- Очаквах този въпрос. Аз трябва да призная, че съм суетен като всеки друг и че този култ към личността и кадене с тамян не ме оставят безразличен.

Обичах да гледам лицето си върху банкнотите на бившата Източна Германия и площадите на името на Маркс във всеки пруски град. Разбира се, благодарение на способността на Енгелс в маркетинговите усилия, на Бернщайн и на този непоносим Кауцки, веднага след смъртта си станах великият гуру на социалистическото движение. В резултат на това и руснаците се заеха сериозно да прилагат моята теория. Така че аз не съм никак изненадан, когато Ленин реши да ме направи свое евангелие. Ленин беше буден политик с добри инстинкти. Изкова “марксизма”. Но същевременно беше фундаменталист и решен да намери в труда ми извинение за всичко, което искаше да направи. Това изопачено продължение, типично за религиите от незапомнени времена, се разпространи навсякъде. Аз започнах да имам чувството, че дори списъкът ми за пазаруване се използва в услуга на една или друга тенденция на движението. Вземете за пример на концепцията за “диктатура на пролетариата”. В това понятие аз влагах смисъл на образуването на извънредно правителство по време на криза. Не съм си позволил да го използвам повече от десет пъти в живота си. Не мога да опиша моята изненада, когато тази концепция бе сведена до една основна идея на марксизма и се използваше за оправдаване на партийните режими.

Какво мога да кажа? И доста съм изненадан, когато така наречената първа социалистическа революция в света се случи в една изостанала славянска страна. Това, което направиха болшевиките, е, завършване на буржоазната революция, която руската буржоазия бе твърде слаба и глупава да реализира. Комунистите използваха държавата за изграждане на модерна индустриална система. Ако това е “диктатура на пролетариата”...

- Какво мислиш за социализма от днес?

- Той беше в кома в продължение на дълго време. Социализмът успя да постигне целта, за която съществуваше - да цивилизова капитализма до корена му. Ние не можехме да очакваме нещо повече. А падането на комунизма вече постигна своята собствена цел: да се завърши изграждането на капитализма. Сега бавно залязва. Това го разбраха много добре китайците. В Русия в момента наблюдаваме преход от лумпен комунизъм към лумпен капитализъм, но това е друг дебат. Но какво да очакваме от руснаците? Ще трябва задълбочено да четем литературата им и внимателно да слушаме музиката им. Другото е да изградят стабилна икономика...

- Какво бихте ни казали третият път към социализма на Блеър?

- А наистина ли трябва да говоря за хора като този? Ще ви кажа, че историята скоро ще го забрави. Или по-скоро дори няма въобще се занимава с неговия случай. И това показва колко ниско е паднал.

По мое време имаше Бисмарк, Линкълн, Гладстон, Дизраели... истински противници.

- И за Америка?

- Винаги съм харесвал янките... Нито феодализъм, нито глупави традиции. Голямо лицемерие и религиозна заблуда със сигурност.

Все пак по някакъв начин и на гърба на другите успяват да излязат по-силни след всяка капиталистическа криза. Те имат една невероятна система на двувластно управление. Уж демокрация, уж избори и предполага се уж политическа система, в която всъщност господстват мошеници и алчни адвокати. Това позволява на предприемачите да си вършат работата по закупуване на кандидати, подкуп тук, подкуп там.

Народът не участва. Половината дори не ги е грижа кой ще е на власт и не гласуват. За другата половина тази политика е безболезнено забавление, като при играта “Кой иска да стане милионер”.

- А ти? Как прекарваш времето си?

- Аз ли? Развличам се. С Фридрих сърфираме в интернет. Вие знаете, че “Карл Маркс” претърпя повече от 4 милиона издания в “Гугъл” и двамата имаме много приятели във фейсбук и много последователи в Туитър.

- За Хегел?

- Отвращава ме! Аз не съм прочел докрай неговата „Феноменология на духа” (Теория на развитието на индивидуалния дух, като паралелно развитие на човешкия род), нито „Логиката” му.

Животът е твърде кратък.