Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 15 (2014) САГА ЗА СИЛАТА И ИНТЕРЕСА

САГА ЗА СИЛАТА И ИНТЕРЕСА

Е-поща Печат PDF

• Международното право: ТРАМВАЙ „ЖЕЛАНИЕ”

“Декларациите за независимост могат, и често става така, да нарушават вътрешното законодателство. Но това не означава, че се извършва нарушаване на международното право.

Меморандум на САЩ до Международния съд на ООН във връзка с изслушванията за Косово, 17.04.2009 г.

Макар шопската сентенция „Законът е като врата у поле” да олицетворява българския правен нихилизъм, изглежда, че и външната политика на великите сили се ръководи от подобни принципи. Колкото повече размахват като знаме т. нар. международно право, толкова по-ясно става, че те гледат на тази фикция като на спирка по желание на градския транспорт. Ако им изнася, слизат; ако не – продължават пътуването, както си знаят, често без билет - досущ като нашите роми.


 

Кризата с Украйна и референдумът в Крим, както и последвалите демонстрации за независимост в Донецк, Харков и Одеса извадиха на показ цялото лицемерие на „международната общност”, от чието име говорят ръководителите на САЩ, Великобритания, Германия, Европейската комисия и дори някои политици в България. На фона на заплашителните тиради срещу Русия заради „анексирането” на Крим, още по-жалки изглеждат напъните на българските „евроатлантици” да получат височайше одобрение и похвала от Вашингтон и Брюксел, участвайки в антируския хор. След заявленията, че няма да признаят резултатите от кримския референдум, тоест волята на кримския народ, след като президентът и военният министър призоваха за по-голямо натовско присъствие в България, а други се записаха за Пантеона на неблагодарността, настоявайки за по-строги санкции срещу най-големия ни търговски партньор и основен енергиен доставчик, защо днес се възмущават от разузнавателните полети над Черно море на руските „Ил-20”? Защо се обиждат на шегите на руските посланици в Еритрея и Зимбабве, които коментират по телефона окаяното положение на българите и румънците в ЕС? Трябва да сме благодарни, че Сергей Бахарев и Игор Чубаров не ни наричат „онези лайнари”, както нарекоха политиците на Балтийските републики.

Ако Българската армия слезе под санитарния минимум като численост и въоръжение, ако с две двойки МиГ-29 изчерпва своя ПВО ресурс, не Русия е виновна за това. Виновни са САЩ и НАТО, които ни заставиха без пари, без танкове, самолети и ракети да правим „професионална армия”. Разбира се, за това им съдействаше раболепният „политически елит”, който се бои повече от американския посланик, отколкото от гнева на собствения си народ. Разбра ли някой защо скандалната Виктория Нюланд, помощник държавният секретар на САЩ, дойде в София преди две седмици, последвана от генералния секретар на НАТО Расмусен? И какви разговори е провела Нюланд с президента, премиера и НПО на яслата на Сорос? Дали скрито от обществеността и медиите в американското посолство не са били раздадени възнаграждения на „безплатните” хейтъри и  протестъри от софийските сокаци?

Живе щем, види щем!

Ако Нюлънд е раздала на участниците в Майдана 5 млн. долара, а САЩ са потрошили 5 милиарда, за да подготвят втората „Оранжева революция” в Украйна, нашите „бунтари” би трябвало да получат поне една четвърт от тези суми...

Както и да е. Онези, които твърдят, че Путин бил „анексирал” Крим, е добре да прочетат книгата на Анри Троя „Екатерина Велика”. Тогава ще знаят, че Крим е отнет от Османската империя от една пруска принцеса – София Фредерика Августа Анхалт Цербст, наричана още Фигхен. Тя е родена през 1729 г. в Щетин и омъжена на 15 години за смахнатия руски престолонаследник Петър Улрих Холщайн (също прусак), влязъл в историята като Петър Трети. След като заплашил да я прати в манастир, подпомогната от братята Орлови, Екатерина го свалила от трона, а в суматохата братята го удушили. Смъртта на императора била обяснена с указ на Екатерина като „хемороидна криза”. Във връзка с това енциклопедистът Д’Аламбер, когото Екатерина поканила в Русия, предоставяйки му замък, 20 000 рубли заплата и посланически ранг, за да може да работи в Русия върху Енциклопедията и да преподава на великия княз Павел естествени науки, литература и философия, обяснил на приятеля си Волтер своя отказ с думите: „Много страдам от хемороиди, а тази болест е сериозна  и аз предпочитам да ме боли задникът, но да си седя на сигурно място”.

Анри Троя подчертава колко много се влюбила в Русия Екатерина Втора. Дотам, че след като приела православието, казала веднъж на лекарите: „Източете и последната ми капка германска кръв, защото искам в жилите ми да тече само руска”. Освен това в момент на вдъхновение написала: „Никога светът не е създавал по-мъжествено, по-уравновесено, по-искрено, по-човечно, по-добросърдечно, по-благородно, по-отзивчиво същество от скита (руснака)”.

Ето тази Екатерина издала Указ на 21 юли 1783 г. за присъединяването на Крим към Руската империя. Разбира се, станало със съгласието на русофилски настроения кримски хан Шахин Гирай, който се допитал и до кубанските татари. През пролетта на 1787 г. Екатерина посетила новоприсъединения полуостров, като минала през Киев и се спуснала по Днепър. Пред процесията вървял Григорий Потьомкин и организирал жителите за „спонтанни” акламации на руската императрица. Заради завладяването на Крим, фаворитът на императрицата Григорий Потьомкин получил титлата „Княз Таврически” и когато по-късно починал, бил погребан в църквата „Св. Екатерина” в град Керч.

Екатерина Втора участвала и в

трите подялби на Полша

заедно с кралете на Австрия и Прусия – Йосиф II и Фридрих II.

При първата подялба днешна Западна Украйна, наричана Галиция, била присъединена към Австрия; Прусия грабнала Варни и Палатинати в Померания, а Русия присъединила Белорусия. При третата подялба полската държава престанала да съществува, но кой знае защо, поляците не се сърдят на австрийците и германците, а само на руснаците.

Факт е обаче, че и при трите подялби на Полша (1772, 1793 и 1795 г.) не е съществувала държава Украйна. И тогава, както и днес обаче, международното право е обслужвало интересите на силните държави и техните владетели. Нищо по-различно не е измислено през 20 и 21 век. Ако ви е нужно доказателство, спомнете си за правото на вето, което има всяка от страните членки на Съвета за сигурност на ООН: благодарение на него може да осуетява приемането на неудобни за нея и нейните приятели резолюции. А през 2003 г. САЩ и Великобритания нахлуха в Ирак без никакво оторизиране от Съвета за сигурност.

Но тъй като в разгара на кризата с Украйна се изсипаха куп политически и медийни лъжи – за провеждането на референдума в Крим „под дулата на руските войски”, за предварителното „сплашване” на населението чрез спиране на тока, за това, че бандеровците в Киев действали по заповед на Путин, за това, че НАТО бил готов да се намеси военно в помощ на Украйна и пр., длъжни сме да припомним

фактите, които опровергават измислиците

Първо, това, че част от татарите в Крим бойкотираха референдума, показва, че той е бил свободно волеизявление на жителите;

Второ, не Москва, а Киев спря влаковете, тока и финансовите преводи към Крим, блокирайки и системите за електронно банкиране;

Трето, не кримският референдум наруши международното право, а изпращането в Черно море на американския ракетен крайцер „Тръкстън” стана в нарушение на Конвенцията от Монтрьо 1936 г., регулираща режима на корабоплаване през Проливите. Защото още преди Олимпиадата в Сочи САЩ изпратиха в Черно море два военни кораба, които останаха там много повече от определения 21-дневен срок за престой на военни кораби на нечерноморски държави. При това общият тонаж на трите кораба далеч надхвърляше допустимия според Конвенцията – до 30 000 тона. (Само единият от тези кораби тежи към 18 000 тона). И ако в турските Проливи не влезе някой американски самолетоносач, то не беше заради „международното право”, сиреч Конвенцията от Монтрьо, а защото можеше да заседне в някоя плитчина на Проливите, а и Путин попита Обама: „Вие искате ли да потъват кораби?”

Така че всъщност времето на едно полюсния свят изтече безвъзвратно. Следователно и силовата външна политика престана да бъде американски монопол. Какво тук значи българската подкрепа за санкциите срещу Русия по повод на „анексията” на Крим? Анексира се чужда земя, своята се връща. Щом кримчани желаят да бъдат част от Русия, защо трябва насила да бъдат държани в измислената държава Украйна, в която при това вилнеят неофашисти, следовници на Степан Бандера? Държава, която дори с името си показва, че с изключение на няколко столетия, винаги е била нечия покрайнина.