Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 15 (2014) ВРЪЩАНЕТО НА КРИМ В РУСИЯ Е ЗАКОННО И СПРАВЕДЛИВО

ВРЪЩАНЕТО НА КРИМ В РУСИЯ Е ЗАКОННО И СПРАВЕДЛИВО

Е-поща Печат PDF

Прилаганата от САЩ и някои западноевропейски държави политика на насилствено, без референдум и с въоръжен държавен преврат, асоцииране на Украйна с ЕС, предизвика безвластие и хаос в тази страна и още повече засили неприязненото отношение към Запада на мнозинството от нейното население, и най-вече на милионите рускоезични украински граждани. Вследствие на тази политика бе възкресено желанието на огромното мнозинство жители на Крим да се завърнат в истинската си родина чрез доброволно присъединяване на автономната република Крим към Русия. И това се случи след проведения референдум на 16 март т. г.

Референдумът показа, че желанието за доброволно присъединяване на Крим към Русия е истинската воля на жителите на Крим.

Доброволното присъединяване към Русия има и други измерения. Това е геополитически акт, извършен в особено благоприятен за руската държава политически момент, който даде огромен импулс в руското общество, копнеещо да бъде възвърнато величието на Русия. Този акт се извърши във време, когато държавата-империя САЩ загуби последователно цели три завоевателни войни - в Ирак, Афганистан и Либия; когато все още не е преодоляла и всеобхватната икономическа криза; когато повечето страни-членки на Европейския съюз са в период на перманентна рецесия и тази междудържавна организация не разполага с финансови и военни ресурси за водене на самостоятелна геополитика, включително спрямо Украйна; когато ръководителите на социалистически Китай утвърждават страната си по пътя към първа икономическа сила в света и открито заявяват, че оценката им за събитията в Украйна и Крим, по думите на китайският президент Си Цзинпин, „напълно съвпадат” с тези на руския президент В. В. Путин.

Доброволното включване на Крим в състава на Руската федерация, на първо място, дава сигурност на гражданите на Крим и способства за повишаване на техния жизнен стандарт. С този акт обаче се засилват и геостратегическите позиции на руските въоръжени сили на Черно и Азовско море и се поправя своеволието на Никита Хрушчов за подаряването на Крим на УССР, осъществено през 1954 г. по повод 300-годишнината от възсъединяването на Русия и запорожкото население.

Този волунтаристичен акт е отменен още на 21 май 1992 г. Тогава Върховният съвет на РСФСР приема постановление, с което е обявено за нищожно решението за предаване на автономна република Крим в състава на Украинската съветска социалистическа република. В него се посочва ясно, че решението е било прието в нарушение на Конституцията (основния закон) на РСФСР и се разпорежда на базата на сключения на 19 ноември 1990 г. руско-украински договор, в който двете страни „се отказват от териториални претенции”, да се водят преговори между представители на Украйна, Русия и Крим за връщането му в пределите на руската държава „на основата на волеизявлението на неговия народ” (електронен вестник „Комсомольская правда”, 13 март 2014 г.).

Впрочем, непосредствено след Великата отечествена война (1941-1945 г.) и преди създаването през 1948 г. на държавата Израел, дългогодишният ръководител на Съветския съюз Йосиф Сталин е отхвърлил постъпилото предложение територията на полуостров Крим да бъде предоставена за еврейска съветска република (Владимир Карпов, Генералиссимус, ИД „Вече”, М. 2007 г., Книга вторая, с.433). Това предложение е представено от Вячеслав Молотов в Политическото бюро на управляващата болшевишка комунистическа партия и е подкрепено от Лазар Каганович. Предложението е отклонено, но Йосиф Висарионович по-късно подкрепя желанието на евреите ционисти за създаване на тяхна държава в предварително изкупените от тях земи на Палестина.

Днес в акцията за оставане на република Крим в границите на украинската държава голяма политическа и дипломатическа активност проявява истаблишмънтът на САЩ, и по-конкретно държавният секретар Джон Кери. В подкрепа на американския геополитически замисъл относно Украйна се обяви и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър (1973-1977). Във в. „Вашингтон пост” той публикува статия, където обяви, че „анексирането на Крим от Русия е в разрез с правилата на установения световен ред”. В тази статия Кисинджър съветва президента на Русия Вл. Путин да признае „украинския суверенитет над Крим”. Но това становище на мастития дипломат е необосновано и противоречи на правото на народите и нациите на „самоопределение”, прокламирано и в Лисабонския договор от 2007 г. като основен принцип за устройството на семейството, държавата и обществото. Изглежда, че старите мераци към територията на Крим не са увехнали съвсем и определени среди считат, че по-лесно ще господстват в украинското общество, ако полуостров Крим е част от Украйна, отколкото ако е в състава на Русия.

В своята статия Кисинджър напомня известния постулат, че „тестът за една политика е постигането на нейната крайна цел”, което допълнително осветява идеята Крим да бъде оставен в границите на Украйна. Старият главен готвач на блюдото на „студената война” изразява недоволство и от припряността и „бюрократичния подход” на ЕС към неговото разширяване и асоциирането на Украйна. Дипломатично той посочва, че „демонизирането на Владимир Путин не е разумна политика, а алиби за липса на такава”.

Кисинджър дава напътствия и при преследването на крайната цел (неоколонизирането на Украйна и Крим), и съветва лидерите на САЩ „да избягват да третират Русия като някаква аномалия”, както и да й налагат „правила на поведение, установени от Вашингтон”. Съветва ги да бъдат гъвкави, да правят известни отстъпки на руския президент и да проявяват търпение, следвайки политиката „стъпка по стъпка”.

От всичко казано дотук, се вижда, че целта на западните политици е не само да бъде превзета и разграбена Украйна, като й се наложи прозападно правителство и по този начин бъде насилствено присъединена към Европейския съюз. От разглежданата статия се разбира, че това е само първият етап. Вторият не е назован, но е прозрачно ясен – крайната цел си остава същата - постепенно и с дипломатични средства да бъдат създадени условия за разгрома и завладяването на Русия.

Бързат американските и западноевропейските политици. Бързат, докато властват нелегитимните украински прозападни управници (премиера Арсений Яценюк и изпълняващия длъжността президент Олександър Турчинов). Бързат да бъде подписано заробващото споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС. И не скриват, че това е пътят Украйна да бъде въвлечена в евроатлантическия ареал и превърната във вражески плацдарм срещу Русия.

В този смисъл Европейският съвет вече прие решение през следващите няколко години да бъдат отпуснати чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Международния валутен фонд заеми в размер на 11 млрд. евро за подпомагане на прозападното украинско правителство. При представянето на това решение председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е заявил, че целта е да се окаже подкрепа на „ангажирано и ориентирано към реформи” украинско правителство. Трябва да кажем, че предвидените „реформи” ще се извършат в интерес на банкерите и търговците и неминуемо ще доведат до закриване на национални предприятия, до увеличаване броя на безработните и бедните хора, до принудителна емиграция на местни жители и до обезлюдяване на родните му земи. Сиреч, до пълното заробване на Украйна.

Средствата за това са известни: повишаване на лихвите на банковите кредити и на цените на горивата, тока, водата и другите стоки от първа необходимост; приватизация и изкупуване на държавните банки, търговски дружества и земи предимно от американски и западноевропейски компании; намаляване на работните заплати и пенсии; комерсиализиране на здравеопазването и образованието.

На фона на тези „реформи” доброволното присъединяване на Крим към Русия е справедлива и спасителна мярка за населението на република Крим, особено след като от Москва са отпуснати на новите власти десетки милиарди рубли, включително за двукратно увеличение на работните заплати на трудещите се.

Направеният кратък преглед на някои резултати на американската геополитика спрямо Украйна и Крим позволява и съответните изводи. Основните от тях са: първо, съгласно действащи международни документи, включително и Лисабонският договор (2007 г.), руското правителство има законно право да признае самоопределението на кримските граждани и да даде съгласие за доброволно включване на Крим в границите на Руската федерация; второ, засега изтощената от последните три войни и икономическата криза държава-империя САЩ няма да може да воюва за принудително интегриране на Украйна в ЕС и за нейното откъсване от Русия; трето, „мирните” антиправителствени протести, по време на които прозападни активисти окупират площади и сгради, издигат лозунги за предсрочни президентски и парламентарни избори и за махане на законно избрани правителства (както през 1989 г. в Китай, през 1997 г. в България и през 2014 г. в Украйна) са част от сценариите за извършване на държавни преврати и би трябвало решително да се прекратяват още в техния зародиш, включително и като се използват специализирани полицейски и военни части.

Резултатите от съвременната американска геополитика навеждат и на важни изводи за България.

Първо, наближава денят, когато присъединената към НАТО българска държава и нация може да се окаже за трети път след Първата (1914-1919 г.) и Втората (1939-1945 г.) световни войни на страната на победените. Второ, вече се откриват възможности за освобождаване на Република България от неоколониалното робство, като преди всичко бъде отменен колониалният валутен борд, държавата се изведе от военните структури на НАТО и се разгърне широко българо-руско икономическо сътрудничество, включително в аграрно-промишлената сфера. Трето, практиката показва, че България не може да се развива само в рамките на ЕС и би трябвало да се търсят пътища за нейното присъединяване към Евразийския икономически съюз.

 

13.III.2014 г.