Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 15 (2014) „КРИВОТО ОГЛЕДАЛО” НА МОРАЛИЗАТОРИТЕ

„КРИВОТО ОГЛЕДАЛО” НА МОРАЛИЗАТОРИТЕ

Е-поща Печат PDF

• За Артур Рудолф и “ракетата на Хитлер”

На 17 март излезе кратка рецензия на книгата на разследващата журналистка Ане Якобсен „Операция Кламер” за секретната операция на американското разузнаване по довеждане в САЩ на известни учени от нацистка Германия. Рецензията е от талантливата гръцка журналистка Анастасия Вистонитис (в. „Вима”). Изнесеният фактически материал в тази рецензия събуди извънредно голям към книгата на Якобсен. Много от фактите се изнасят за първи път пред публиката и са повод за сериозен размисъл по отношение на морала на тези, които днес се опитват да ръководят съдбините на света.

На 3 януари 1999 г. в Хамбург умира в дълбока старост (на 93 години) видният учен Артур Рудолф, този, който изигра важна роля в създаването на ракетите „Пършинг” и „Сатурн” 5. Той е работил дълго време за американската армия и за НАСА. Петнадесет години по-рано, изправен пред дилемата да бъде разпитван и осъден за военни престъпления, които е извършвал по време на Втората световна война, и да бъде лишен от гражданство на САЩ, или да напусне САЩ, той избира втория вариант. Това не е чак толкова лошо, след като членове на семейството му ще запазят американско гражданство, а той ще продължи да получава високата си американска пенсия до своята кончина.

Рудолф е бил член на нацистката партия (втори в йерархията след Вернер фон Браун), бизнес мениджър на производствената програма V-2 (Фау-2) - ракетата на Хитлер.

Обществена тайна от 1946 г. одина насам е, че американците „внесоха” нацистките учени от Германия в САЩ, за да ги използват главно за производство на ракети и съвременни оръжейни системи. Известна е също програмата, чрез която се извършва прехвърлянето им в САЩ - операция „Кламер”. Това, което не бе известно доскоро, е кои са тези учени и какъв е бил техният брой. Знаеше се само името на  Вернер фон Браун, но никой не можеше да предположи, че броят на учените от нацистка Германия, които са доведени в САЩ, надвишава цифрата 1600 души! Документите за това „велико преселение” са останали в тайна до 1998 г., когато президентът Клинтън издава Закон за разкриване на нацистки военни престъпления. По този начин стана възможно за изследователите да имат достъп до голяма част от материалите.

Журналистката Ан Якобсен извършва огромна по обем работа за написване на своята книга, станала бестселър - „Операция „Кламер”. Тя полага неимоверни усилия, за да синтезира материала, да разговаря с оцелелите и техните познати и роднини, за да проучи по-подробно най-фрапиращите случаи, сред които, че шест от тези големи учени сътрудничили директно с Хитлер, Гьоринг и Химлер, петнайсет са били сред най-активните членове на нацистката партия, десет са били висши офицери от СС, а шест са били обвинени като военнопрестъпници в Нюрнберг, но скрити от правителството на САЩ. Много от тях са били не само физици и инженери работили върху развитието на нови оръжейни, но и инженер-химици и лекари.

Сред най-известните е Теодор Бентцингер, изобретил т. нар. ухо термометър, починал на достопочтената 94-годишна възраст.

През март 1945 г., когато англо-американските войски напредват към Берлин, един поляк открива в тоалетните на университета в Бон - Osenberg, списък, съдържащ имената на учените, които са били изтеглени от фронта през 1942 г., за да работят за нови оръжия за масово унищожение за нуждите на Третия райх. Полякът е предал списъка за британската тайна служба M 16.

Първоначалното намерение на съюзниците е било да издирят цеховете, където се произвеждат, и складовете, където се съхраняват химическите оръжия, както и да открият учените и инженерите, които ги  произвеждат (с цел да ги изправят след войната пред съда на народите). Попаднал в ръцете на американците обаче, списъкът се оказва манна небесна. Американците бързо променят своето и на англичаните мнение и забравят за първоначалните си намерения. Игнорирайки моралната страна на въпроса, те стигат до извода, че всичко това би било изключително полезно за развитието на техните собствени оръжия - и разбира се, да се “получи” превес над руснаците. Така се стига до разработката на операция „Кламер” (Сlip) и решението да ги прехвърлят в САЩ.

Операцията е одобрил лично президентът Труман, който си измил ръцете с неконтролираната от никой бележка „при условие, че учените не са обременени с военни престъпления”. Но кой работещ в тази сфера, и то за нацистка Германия, може да бъде необременен и невинен?

Тяхното действително битие и дейност е трябвало да се запази скрито за обществеността. Затова и в досиетата на учените и специалистите умишлено са пропуснати уличаващи ги документи и прикрепени някои такива - истински или фалшиви, поставящи ги в неутрални позиции по отношение на нацизма.

Операцията се реализира в изключителна тайна и въпреки това нейното съществуване е разкрито почти веднага от журналисти от “Ню Йорк таймс” и „Нюзуик”, но детайлите в дълбочина остават неизвестни досега.

Доведените в САЩ от  Третия райх лекари са играли много по-голяма роля, отколкото можем да си представим, в осъществяването на редица операции по време на „студената война”, започнала с речта на Чърчил през 1946 г. и въвела термина “желязната завеса”, но в действителност е в ход една година по-рано. Те разработвали химикали, които по-късно са използвани във войната във Виетнам. Един от тях Фриц Хофман (починал 1967 г.), изследвал всякакви форми на токсични вещества, халюциногени, както и най-смъртоносните газове. Има абсолютно потвърдени  данни, че е участвал в екипа, който е създал т.нар. Orange-фактор (Agent Orange, “Ейджънт Ориндж”), съдържащ вещества за обезлистване на гори, премахване на дървета и храсти и всякаква зеленина, за да не могат частите на Виетконг (Vietcong, Виетнамската народноосвободителна армия по време на войната със САЩ - бел. прев.) да се крият в  джунглата и да са лесно откриваеми за американските войници. Американците използваха Agent Orange от 1962 до 1971 г., в резултат на което 3 милиона виетнамци страдат и до днес от лимфоцеле, болестта на Паркинсон, болести на сърцето, и неизвестно колко души - от рак.

---

Б. пр. В заключение - нещо за моралния проблем и сентенциите на Френсис Бейкън.

Книгата на Якобсен цитира шокиращо голям брой имена, които са били замесени в този ужасен и нечовешки, срамен бизнес. Моралният въпрос обаче е кой е по-виновен и кой трябва повече да се срамува - нацистките учени, за това, което са направили, или тези, които съзнателно са ги наели, а днес без угризение на съвестта морализаторстват над народите?

Проблемът с морала в използването на науката стои още от времето на великия философ, юрист, политик и мислител Френсис Бейкън, който в книгата си „Новата Атлантида”, написана в далечната 1618 г., заявява, че „учените трябва да дадат клетва, че техните изобретения не могат да се пазят в тайна и да бъдат използвани за унищожаването на човешката раса”.

Нацистките учени, както и тези, които са ги използвали обаче, са подписали договор с дявола, без да платят цената за онова, което са извършили и продължават да вършат на земята. Най-накрая умират на преклонна възраст, получили високи заплати и пенсии от своите повелители за дяволските си изобретения. Фактът обаче, че всичко това, което излиза наяве с помощта на смели хора като Ане Якобсен, доказва ако не друго, то това, че днес е почти невъзможно да се скрият, а още по-малко да се “прощават” големите престъпления срещу човечеството.

Що се отнася до тези, които наемат и използват учените, за тях важи другата сентенция на Френсис Бейкън, че „такива хора са като криво огледало, в което се оглеждат, и по този начин оглеждат и света”. И днес същите тези морализатори зад океана, които бяха наели нацистките учени, продължават да оглеждат света в своето „криво огледало”, прилагайки двоен морал, като обявяват профашистките бандити убийци и превратаджии в Украйна за борци за демокрация, а гражданите, защитаващи законите, свободата и суверенитета на своята родина - за агресори.