Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 16 (2014) СЛЕД ИЗБОРИТЕ В УНГАРИЯ

СЛЕД ИЗБОРИТЕ В УНГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ И ПРИОРИТЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЕКТОР

Продължение от бр. 15

На 6 април т.г. в Унгария се проведоха редовни парламентарни избори. Управляващата партия ФИДЕС ги спечели и отново има квалифицирано мнозинство в новия унгарски парламент.

Как се стигна до този успех? Нека се спрем подробно на законодателните, икономическите и социалните мерки, осъществени през предишния мандат на правителството (2010-2014 г.).

 

Нова конституция и законодателни промени

• От 1 януари 2012 г. в Унгария е в сила нова конституция. Включената в текста строфа от националния химн „Господ да благослови унгарците“ се превръща в основополагащо политическо послание. Още в преамбюла се подчертават Бог и принципите на християнството като обединяващи фактори на нацията. Светата корона се отъждествява като приемственост със средновековното величие на унгарското кралство и с режима на адмирал Хорти (1920-1944 г.). Идеята е всички унгарски граждани да се слеят в едно цяло – в унгарска етническа нация, тоест националният принцип се поставя над гражданския. Освен това:

• официалното наименование на държавата Република Унгария се изоставя, приема се просто Унгария;

• броят на депутатите се съкращава на 199 от сегашните 386;

• премахва се мажоритарният елемент, тоест изборите ще бъдат провеждани само на един тур;

• право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина;

• мандатът на държавните служители, заемащи ръководни постове в правосъдието, полицията, армията и икономиката, се увеличава на 9 или на 12 години; тоест едно ново правителство на друга политическа сила ще трябва да работи с държавен апарат от назначените поддръжници на ФИДЕС;

• създава се Бюджетен съвет от трима души, назначавани от премиера, който има правомощия да налага вето върху проектобюджета; иначе казано, чрез това вето ФИДЕС ще може да разпуска парламента, ако на изборите през 2014 г. се окаже в опозиция;

• форинтът става официалната национална валута; тоест, евентуално присъединяване към еврото ще трябва да получи одобрението на две трети от депутатите;

• държавните медии (радио, телевизия и информационната агенция МТИ) се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, ръководителят на който се назначава от премиера;

• бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключени са хомосексуалните бракове;

• новата конституция постановява, че ембрионът е човешко същество от момента на зачеването;

• официално се признават само 14 конфесии от регистрираните досега 348; останалите остават без регистрация, вкл. ислямът;

• бездомниците могат да бъдат осъждани на затвор; тази разпоредба визира най-вече представители на малцинства;

• конституцията може да се изменя само с квалифицирано парламентарно мнозинство от две-трети, което едва ли скоро ще може да бъде постигнато.

Опозицията отказа да участва в гласуването на новата конституция. Искането на УСП и зелените за провеждане на референдум е отхвърлено с аргумента, че убедителната победа през април 2010 г., която донася на ФИДЕС две-трети парламентарно мнозинство, предоставя необходимите изключителни пълномощия. Нещо повече, в хода на обсъждане на конституционните текстове е било извършено допитване до народа под формата на анкетни листовки разпратени до близо 8 милиона унгарци.

Опозицията възразява, че едва 900 хиляди от листовките били попълнени, според официалните данни. Отказът от участие означавал, че ФИДЕС трябва да поеме цялата отговорност за евентуални неблагоприятни последствия. Защото от момента на встъпването си във властта, мнозинството целенасочено отстранява опозицията – тоест социалистите – от ключови позиции в парламентарни комисии; консолидира властта си върху независимите дотогава институции; или пък създава нови институции като Медиен комитет, всички важни постове в който са заети от представители на ФИДЕС. Освен това не са били взети предвид мненията на неправителствените организации и на експертите. „Конституцията е реакционна и антидемократична“ , е заключението на опозицията.

Сходно становище възприема и Венецианската комисия, която изпълнява ролята на съветник по конституционни въпроси на ЕС: правителството не е реализирало съответните консултации с опозицията и е претупало цялата процедура по приемането на новата конституция.

Тези критики са оставени без внимание от страна на управляващите. В продължение на две години след приемането й, конституцията претърпява пет поправки все в посока на консолидиране властта от ФИДЕС. На Конституционния съд, който е основният инструмент за контролиране на властта, се отнемат контролните правомощия. Действителната причина за тази поправка е, че Конституционният съд отхвърля такива решения на парламентарното мнозинство, като налагането на глоби или затвор за бездомниците; забрана на политическите реклами по частните радио- и телевизионни канали; задължение на дипломиралите се в държавни университети да работят по разпределение на държавата и др. С Четвъртата поправка (март 2013 г.) нещата се променят радикално:

• Конституционният съд вече няма да може да се произнася по закони, които са гласувани с мнозинство от две трети от депутатите (каквото имаше коалицията ФИДЕС/Християндемократическата народна партия), вкл. закони, които променят конституцията. Той ще може да се произнася само по въпроса дали при приемането им е спазена процедурата, но не и по съдържанието на законите;

• Конституционният съд няма да може да се позовава на предишната си практика и решения от последните 20 години (отпреди 1 януари 2012 г., откогато е в сила новата конституция);

• близо 20 отменени текстове на закони, които преди това са били отхвърлени от Конституционния съд, могат да влязат в сила. Един от тях задължава завършилите държавните университети да останат да работят в Унгария. Ако решат да отидат в чужбина, трябва да заплатят разноските по образованието си. Друг закон задължава партиите по време на предизборни кампании (включително за Европарламент) да се рекламират единствено в обществените медии, които са под контрола на правителството;

• мерките, приети с Петата поправка (декември 2013 г.) предвиждат депутатите да имат само две възможности за гласуване на законопроекти: за целия пакет от предлаганите промени; и за окончателния им вариант;

• в съответствие с Медийния закон се създава комисия, която да следи за балансирано отразяване на събитията в медиите. Определение на понятието „балансирано“ се спуска от парламента обаче. Журналистите се задължават да разкриват източниците си;

• ограничава се достъпът до обществена информация. В Закона за достъп до обществената информация се въвеждат ограничения. От 2014 г. пълен достъп до данните за разходване на публичните средства ще имат само два правителствени органа – Сметната палата и Правителствената служба за контрол.

Ако трябва да обобщим, философията в концепцията на ФИДЕС за добро управление изхожда от

примата на правото над икономиката

Иначе казано, развитие не може да има без стабилен правов ред, без да се овладеят законодателната и съдебната власти. Стабилни закони и ефективно правораздаване са факторите, които създават условия за развитие, а не обратното. Защото инвестициите отиват там, където законодателните разпоредби за тяхното насърчаване със сигурност няма да се променят на всеки три месеца. Затова първата стъпка на правителството на Виктор Орбан бе приемането на нов върховен закон, който да гарантира стабилност на законодателната дейност, преди да пристъпи към структурни промени подсигуряващи развитието.

Фискална политика и промени в данъчното облагане

Веднага след встъпването си във властта през 2010 г. ФИДЕС предприе цялостна данъчна реформа, именно:

- от 1 януари 2012 г. ДДС се вдига от 25 на 27%. Това е най-високата ставка в Евросъюза. Мярката е одобрена от ЕК. Трябва да се отбележи обаче, че ДДС в Унгария е диференциран: от 5% за предписаните лекарства и медикаменти, пособия за инвалиди, билки на традиционната медицина, печатни издания до 18% за някои стоки от първа необходимост като брашно, мляко и млечни продукти;

- тригодишният пакет включва въвеждане на плосък данък в размер на 16 %;

- корпоративния данък е от 10 до 19 %;

- въвеждат се близо 20 нови данъци и такси , част от които имат обратна сила;

- от 1 януари 2014 г. нарастват данъчни стимули за работодатели, наемащи родители с малки деца;

- съкращават се разходи; според тогавашния министър на икономиката Дьорд Матолчи (сега председател на Националната банка), правителството съкращава административните разходи със 150-200 млрд. форинта (500-665 млн. евро);

- през октомври 2010 г. правителството въвежда т. нар. специален данък върху банките и чуждестранните концерни; само от данъка върху банките очакванията са приходите да възлязат на около 709 млн. евро. Много критики понесе Будапеща от страна на ЕК за този си акт, включително обвинения в „национализация“. През март 2013 г., със съдействието и препоръките на Еврокомисията в Кипър бяха обложени банковите депозити, за да се избегне фалит, което на практика означава национализация на 10% от банковите влогове. Оказва се, че национализация не била чак толкова мръсна дума!

- правителството облекчи лицата, взели ипотечни кредити в чужда валута. По данни на унгарския банков регулатор малките и средните предприятия имат 3,32 млрд. евро неизплатени заеми, а домакинствата имат над 220 хиляди ипотеки на обща стойност 13,27 млрд. евро. Валутните резерви на централната банка възлизат на 36 млрд. евро. По-голямата част на дълговете на домакинствата и малкия и средния бизнес е в швейцарски франкове или евро. Към момента на отпускането те са били по-изгодни от заемите във форинти. А и банките съветвали кредитополучателите, че такова решение било по-изгодно за тях. След финансовата криза обаче форинтът поевтинява и прави изплащането на кредитите във валута по-скъпо. Например унгарец е теглил жилищен заем в евро преди 2009 г. Обменният курс тогава е бил относително стабилен: през периода 2006-2008 г. се движи между 250-260 форинта за евро. В резултат на настъпилите резки промени, еврото вече се обменя за 300 форинта. Ако кредитополучател трябва да погасява по 500 евро месечно, то сумата във форинти вече няма да е 125 000, а 150 000! Натоварен е с непосилно бреме да плаща 20% повече, плюс допълнителните явни или скрити „разходи“, като обменна такса и пр. След като е погасявал заема 5 години, кредитополучателят се оказва със задължение по-голямо от главницата. Затова правителството решава да се намеси. Съгласно разпоредбата, заеми, изтеглени в чуждестранна валута преди 2009 г., се погасяват във форинти по тогавашния фиксиран обменен курс. Хората получават и преференциални условия, като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което намалява месечните им вноски. „Загубите за банковия сектор ще възлязат на милиарди евро“, алармира агенция „Ройтерс“. На което премиерът Орбан (през септември 2013 г.) отговаря: „Финансовите институции имат моралното задължение да понесат тези плащания, защото са продавали продуктите си лукаво“. И заплаши, че правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят определения от правителството краен срок.

- телекомуникационните, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно се облагат според обема на оборота: колкото по-голям е оборотът, толкова по-висока е ставката;

- в обхвата на данъка попадат най-вече чуждестранни концерни и някои от големите унгарски компании; експерти на Унгарската промишлено-търговската камара твърдят, че облагането с този данък се извършва селективно, тоест налице е елемент на дискриминация спрямо едни компании при толериране на други;

- увеличават се рязко лицензните такси, като тази за правото на продажба на тютюневи изделия;

- в началото на 2013 г. повечето от отчисленията, обозначени като „специален данък”, са оттеглени след критиката и натиска на ЕК; за много браншове обаче веднага са въведоха нови видове данъци. Не се промени и остро критикуваният налог върху финансовите организации;

- на опасенията, че специалният данък върху банките ще доведе до отлив на инвестиции, Орбан отговори:Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, визирайки инвестиции в реалното производство, където се наема работна ръка и се създава стойност;

- през март 2013 г. за нов управител на Централната банка е назначен доскорошният министър на икономиката Дьорд Малтолчи, който е дясна ръка на Орбан. Малтолчи веднага предприе кадрови промени в ръководството на банката, сви списъка на служителите, които могат да взимат важни решения, съкрати главния икономист и някои основни разходи. Официалният мотив е, че „трябва да се разследват правните нарушения, открити неотдавна от Сметната палата“. Публиката прие положително решението бонусите в администрацията на централната банка за тази година да се намалят с 25 %, а оперативните разходи през следващите две години да се свият с 20 %;

- на церемонията по назначаване на Матолчи Орбан за първи път обяви, че поне 50 % от банковия сектор трябва да мине в унгарски ръце, тъй като „не е здравословно“ да бъде собственост на чужденци;

- изненадващо за наблюдателите, в края на август Унгария прекрати присъствието на МВФ на своята територия. Според министъра на икономиката, благодарение на дисциплинираната бюджетна политика, на 12 август 2013 г. страната е изплатила оставащите 2,2 млрд. евро задължения към МВФ – далеч преди датата на падежа, насрочен за март 2014 г. Смята се, че по такъв начин унгарската държава е възстановила суверенитета върху собствената си валута и сега може да емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Коментарите варираха от „нямаме повече нужда“, унгарците изгониха фонда“ и „потресаваща новина“. Германски сайт пък обяви: „Орбан изрита лихварите от трона им“;

- в началото на септември 2013 г., след протяжни преговори с Брюксел, Унгария си върна достъпа до двата милиарда евро от фондовете за развитие, замразени през януари с. г. от ЕК. Според комисаря по регионалната политика Йоханес Хаан, ЕК размразила парите защото Будапеща коригирала грешките в управлението си.

СЛЕДВА