Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 16 (2014) “ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ”... И ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА

“ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ”... И ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА

Е-поща Печат PDF

Да демонстрира своята мощ на фона на българската немощ, сякаш бе “червената линия”, по време на публичната лекция на турския посланик в България Н.Пр. Сюлейман Гьокче на тема „Българо-турските отношения през 21 век”, която бе организирана на 16 април т.г. в хотел "Шератон" от Атлантическия клуб в България, Посолството на Р Турция в София и Дипломатическият институт към министъра на външните работи. Триада, която сама по себе си показва контекста на отношенията между България и югоизточната й съседка. Във встъплението си председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси припомни 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, както и 23 години от основаването на Атлантическия клуб (17 април). И като черешката на тортата, 10-годишнината от приемането на България в НАТО. Така с три „паса” Паси затвори историческия кръг на важните събития. Лекцията се провежда именно сега, както обясни председателят на Атлантклуба, понеже позицията на Турция била сред най-ярките във връзка с кризата в Украйна, а от друг ъгъл, г-н Паси повдига “градусите” на антируската, пък и антибългарската риторика, само че колко ли е бил разочарован, понеже турският посланик не разгледа темата Украйна, та се наложи да бъде питан допълнително. Междувременно станаха ясни лингвистичните познания на г-н Паси, и че ако всички знаем, че Сюлейман, Соломон и Любомир са едно и също име, вероятно конфликтите по света щяха да бъдат много по-малко...

Лекцията на пратеника на Анкара в София бе разделена на три части - турската външна политика; политиката на Турция на Балканите, българо-турските отношения. По първата част посланик Гьокче заяви, че за съвременната турска външна политика, обладана от духа на 21 век, е важно да бъде ориентирана „позитивно” в регионален и съседски мащаб. Турция, акцентира Н. Пр. Гьокче, винаги се е старала да поддържа баланса между сигурността и свободата, но не в ущърб на други държави. Турция има много съседи, но само България и Гърция са не само съседи и приятели, а и партньори в ЕС и съюзници в НАТО. Г-н Сюлейман Гьокче отбеляза, че външната политика на страната му е ориентирана към визията, а не към кризите. За мнозина от присъстващите на събитието отдавна е ясно, че външната политика на Турция, от идването на Ердоган на власт, е ориентирана наистина към визията на неоосманизма, т.е. към възстановяване на турското политическо, икономическо, културно и духовно влияние в границите на бившата Османска империя. Прилагането на тази политика е подход, към който Турция се стреми целенасочено. И посланик Гьокче даде два показателни примера. Анкара е на второ място по инвестиции в Ирак и на едно от първите в Етиопия. Друг важен въпрос за турската външна политика според него е либерализирането на визовия режим за турските граждани, а крайъгълен камък си остава НАТО. Кризите в Сирия, а сега и в Украйна, въздигнаха позициите на Анкара в Алианса до нива, по-високи дори от времето на „студената война”, при това днес възможностите й са неизмеримо по-големи, което пролича от втората част на лекцията - политиката на Турция на Балканите. Искаме, заяви посланик Гьокче, права за всички езикови групи, без изключение. В този план водещ инструмент на турската външна политика е приобщаването им на базата на регионалната принадлежност и детерминираната политика в Балканския регион. Турция се опитва да влияе чрез мюсюлманските малцинства в балканските страни и това бе признато публично многократно и от самия министър-председател на страната Реджеп Тайип Ердоган, и от неговия външен министър проф. Ахмед Давутоглу. Изключително важно за турската дипломация, подчерта и посланик Сюлейман Гьокче, е изграждането на повече нефто- и газопроводи на Балканите. Н. Пр. Гьокче заяви още, че е много вероятно скоро България да бъде включена в проекта за Трансанадолски газопровод, известен като ТАНАП, който бе подписан между Анкара и Баку. Г-н Гьокче подчерта, че турската страна продължава да работи заедно с Русия по проекта "Южен поток" и че Турция обмисля възможността „Южен поток“, който ще пренася природен газ от Русия към Европа, да минава през турска територия, ако Москва отправи подобно искане. Бъдещето на дългия 2400 км газопровод от Русия през Черно море до Европа, който заобикаля Украйна, бе поставено под съмнение заради кризата около присъединяването на Крим от Русия. „Ние сме отворени да оценим всяко искане газопроводът да премине през турска територия”, заявява енергийният министър Т. Йълдъз пред репортери, и също, че ще разговоря със зам.-ръководителя на „Газпром“ Александър Медведев в Анкара на 21 април. На 16 април излезе и новината, цитирана от агенция КРОСС, че турската енергийна компания "Боташ" активизира работата по изграждането на интерконекторната газова връзка между България и Турция. Решението е взето по време на посещението на министър Т. Йълдъз преди няколко месеца, предвижда се всяка една от страните да изгради газовата връзка на своя територия, а Европейската комисия определя газовата връзка с Турция като един от проектите от общ интерес. БНР съобщи, че турската фирма, на която е възложен търгът по изграждането на трасето, е започнала сондажни работи. При строителството на 175-километровото трасе за пръв път в Турция ще се използват тръби с диаметър 91 см,  както и технология за хоризонтален сондаж. Интерконекторната връзка, която ще достига до селището Шаркьой, област Текирдаг, се предвижда да завърши през 2015 г. и ще бъде снабдявана с газ, който Турция получава от Русия чрез "Син поток". Това е поредното доказателство за думите на турския посланик в София Сюлейман Гьокче, че Анкара се стреми да има обща област на интереси в Балканския регион между Турция и България.

Турският посланик обърна специално внимание на приноса на двете страни-членки на НАТО за мира и стабилността на Балканите и в Черноморския регион. Припомни, че само България и Гърция са партньори в Европейския съюз и в това си качество са в състояние да подпомогнат кандидатурата на Турция за пълноправно членство в ЕС, която вече е на половин век. Особено ефективни в това отношение се оказали, според него, обменът на взаимни посещения. Надявам се, заяви Н. Пр. Гьокче, че по-бързото развитие на преговорите на турската държава с ЕС, за което има симптоми, ще заздрави и турско-българските отношения. В тази връзка не може да не отбележим, че Турция проявява имперски рефлекси към най-близките си съседи, а Германия упорства в усилията си да оттласне България така, че да неутрализира руското влияние на Балканите. Също така, добре знаем, че в България винаги са се намирали и ще се намират политици, готови да служат и на едните, и на другите интереси у нас. Соломон Паси, припомни, че Турция е подкрепила членството на България в НАТО, и отбеляза, че във формат "2 плюс 2" Гърция и Турция помагат на България и Румъния, формат, който се превърнал в „символ” на балканското сътрудничество. "Защо да не предложим този балкански формат да го репликираме за Грузия и да създадем коалиция на непосредствените съседи на Грузия - отворена за всеки, който пожелае - един съюз в НАТО, който да лобира за поканването на Грузия в Алианса", предложи находчиво председателят на Атлантклуба.

Н. Пр. Гьокче даде пример за истинска дипломатическа прагматичност, като постави въпроса за опазването на паметниците на културата, които били продукт на общото ни минало, един изключително важен проблем в друстранните ни отношения. Турският посланик така и не обясни намесата на Главното мюфтийство в различни проблемни казуси, нито защо турската държава все още не се е разплатила с прокудените тракийци, но пък се спря подробно на бежанската криза, което било популярна тема от двете страни на българо-турската граница...

От началото на кризата в Сирия, съобщи Гьокче, в Турция са настанени 750 хиляди сирийци, около 2/3 от тях живеят в 22 центрове за бежанци, а Турция е изразходвала около 2.5 млрд. долара за издръжката, и са й били възстановени едва 200 млн. чужда помощ. Турският посланик се спря и на разговорите, които се водят между представители на България и Турция за предприемане на съвместни мерки за намаляване на бежанския поток от югоизточната ни съседка през нашата граница.

Българската власт иска помощ за бежанците, ние я предоставяме, заяви двусмислено главата на дипломатическата мисия на Турция в България, но и за незапознатите с проблема е ясно, че без мощта на турската държавна машина нито един „сирийски бежанец” не би прекосил нелегално общата ни граница.

В своята лекция посланик Гьокче разгледа и въпроса за търговията и инвестициите. Към днешна дата търговският обмен е около 5 млрд. долара и е малко в полза на България, което означава, че е достигнато нивото на 2008 г., когато грубо е бил 2 млрд. евро. Според него съвсем реално е той да се достигне 10 млрд. долара годишно. Турските инвестиции са съсредоточени в някои региони и достигат 33 млрд. евро, а най-голямата инвестиция в България е турска – „Тракия-глаз”. На 21 май ще бъде открита нова дестинация до Варна на турските авиолинии, явно затова и въпросната авиокомпания бе сред спонсорите на събитието.

Какво да се прави, големите пари винаги са прокарвали пътя на голямата политика. Обемът на турските инвестиции у нас даде обаче основание на посланик Гьокче да заключи, че Турция се е превърнала в търговска нация. И че населението само в европейската част на страната (Одринска Тракия) е два пъти по-голямо от това на България. Доходът на глава от населението в този регион - 11 хил. долара, надвишава нашия двукратно!

Така стигаме и до най-важния въпрос - какво ще правим в бъдеще заедно?! Отговорът на този въпрос би трябвало да е категоричен - всеки да си окопава градинката и да си чисти мазето, но не за чужда сметка.