Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 16 (2014) И КАКВА Е РАЗЛИКАТА?

И КАКВА Е РАЗЛИКАТА?

Е-поща Печат PDF

Многократно съм се изказвал против приетия в  края на 2006 г. от  Народното събрание Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, накратко наричан Закон за досиетата. Една от причините е, че този закон и дейността на Комисията по досиетата по нищо не се различават от сатанизираните умишлено “комунистически” закони и дейността на Държавна сигурност в т. нар. тоталитарна България.

Но какво имам предвид. Най-големият грях на Държавна сигурност и конкретно на политическата полиция до 1989 г. бе, че заемаше репресивно отношение към граждани само заради тяхното политическо минало и убеждения. Комунистическата партия тогава, изхождайки от класово-партийния подход, делеше хората на две групи – такива, които подкрепят, и такива, които не подкрепят политиката и практиката на партията. При това няма да намерите никъде в партийните и държавни документи указания как и защо хората в България трябва да се разделят на две групи и какво трябва да бъде отношението към “бившите”, т.е. към инакомислещите. Това отношение се разбираше от само себе си и то се прилагаше практически в живота. Включително и най-вече от органите на Държавна сигурност. В една секретна заповед на Държавна сигурност, наричана “Инструкция за оперативния отчет”, се определяха категориите хора, които Държавна сигурност трябва да включва в групата на т. нар. вражески контингент. Това бяха всички бивши министри, депутати, полицаи, офицери, легионери, лидери и активни участници в политическите партии преди 9 септември 1944 г. и по време на опозицията след това, активисти в белоемигрантски, националистически и религиозни организации, а също част от техните потомци. Смяташе се, че тези хора, поради своя социален произход, служебно и обществено положение преди 9 септември 1944 г., и поради дейността си след това, имат враждебно отношение към политиката на социалистическата власт (на БКП) и трябва да бъдат картотекирани и оперативно наблюдавани. На тези хора и на близките им не се позволяваше да растат в служебната йерархия (още повече, да стават номенклатурни кадри), да излизат в чужбина, да упражняват определени професии и дори, до 60-те години на 20 в., да учат в определени висши училища. Те биваха наблюдавани със специфичните сили и средства на Държавна сигурност и практически бяха подложени на репресия и се нарушаваха техните права и свободи.

 

След 10 ноември 1989 г. непрекъснато се правят опити за същия подход към гражданите на България. Само че сега те се делят на “поддръжници и противници на реформата”, на „привърженици и противници на демокрацията”. И докато  БКП все пак не узакони това деление, новите демократи се опитват да го въведат в рамките на закона. Да припомня, че Народното събрание  прие Закон за администрацията (вж.ДВ, бр. 130/5.11.1998 г.), в чийто параграф първи на преходните и заключителните разпоредби се предвижда в срок от 5 години да не заемат ръководни длъжности в администрацията лица, които: 1) са заемали отговорни длъжности или други, приравнени към тях в политическия и административен апарат на БКП, и 2) са били щатни служители и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Подобни текстове се вмъкнаха в Закона за  СЕМ и други закони.

А защо не могат да заемат тези длъжности? Тъй като “са провеждали антинародна политика и поради своите виждания не могат да ръководят прехода към пазарна икономика”, „защото са извършвали дейност против интересите на народа и държавата”.

Познати формулировки от времето на Държавна сигурност, с които се обосноваваха причините, за да бъдат картотекирани “бившите хора” във вражеския контингент. Но да се върнем към Закона за досиетата. Да оставим това, че той противоречи на Конституцията на Република България, чл.6 на която гласи: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата... основани на... убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение...” Той обаче  по нищо не се различава от толкова обругаваната политика на БКП в близкото минало. В Закона за досиетата се предвижда той да се изпълнява от комисия във взаимодействие със специалните служби на страната, което отново навежда на мисълта, че в България се възстановява политическата полиция отпреди 1989 г., която посочваше кои са бившите хора, към които да се заеме репресивно и негативно отношение. В закона се определят  съответните публични длъжности (или извършвана публична дейност),  за които се изисква да се извърши проверка дали съответните лица не влизат в някоя от горепосочените категори. И отново ролята на Комисията по досиетата и  специалните служби, които трябва да извършват съответните проверки и да дават информация за тези лица е на първо място. Сравнете критериите за определянето на тази категория хора с посочените по-горе в “Инструкцията за оперативния отчет”. Каква е разликата? И в двата случая миналото ще определя отношението към тях и ще има жизнено значение в по-нататъшното им развитие.

Навремето лустрацията се извършваше тихомълком, сега се иска тя да бъде узаконена и лицата, за които е установено, че принадлежат към бившата Държавна сигурност и РУМНО, да не могат да заемат тези длъжности.

Цялата кампания за лустрация се върши под предлог, че е в унисон с духа и съдържанието на европейските документи и конкретно на Резолюция № 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) относно мерките за премахване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи. Но в тази резолюция не се препоръчват закони за лустрация или декомунизация. И доколкото в бившите социалистически страни има такъв стремеж, то ПАСЕ изрично предупреждава, че тези административни мерки трябва “да бъдат съобразени с изискванията на правовата държава” и че всяка мярка за демонтиране на комунистическоо наследство не трябва: 1) да е в разрез с човешките права и върховенството на закона (чл.4); 2) да води до колективна вина и отговорност (чл.12), и 3) да води до отмъщение и реваншизъм (чл.4 и чл.12). В противен случай, според Асамблеята, тази система “няма да бъде по-добра от предишния тоталитарен режим” (чл. 4).

Питам се отново с какво днешните управници се отличават от комунистическата практика от близкото минало, която те кресливо отричат с повод и без повод?

Наскоро цял свят се преклони пред тленните останки на Нелсън Мандела. Нека управляващите у нас прочетат по-внимателно неговата биография. След като излиза от затвора и става президент на Южноафриканската република, той не започва да си отмъщава и да репресира доскорошните врагове, а поставя акцент върху помирението на нацията и борбата с бедността в името на общия й просперитет. Именно с тази тази постъпка Мандела стана великият пример на света.