Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 17 (2014) С КЕНТАВЪРА ХОД НАПРЕД, ИЛИ КВАДРАТУРАТА НА “ПОЛИТИЧЕСКАТА ОПТИКА”

С КЕНТАВЪРА ХОД НАПРЕД, ИЛИ КВАДРАТУРАТА НА “ПОЛИТИЧЕСКАТА ОПТИКА”

Е-поща Печат PDF

В политологията явлението многообразие е известно като плурализъм, който стои в основата на всяка демокрация и има пряко отношение към стабилността на политическата система поради възможностите, които дава по отношение на политическия баланс в обществото. Разбира се, съвсем по нашенски, ние сме „пресолили” доста и продължаваме да „пресоляваме” нещата.

Появата на нови политически субекти води не само до изкривяване на статистическата картина спрямо другите европейски държави, но и което е особено тревожно, развитието на процеса има пряко отношение към разделението на нацията. Този процес води началото си от политическите събития в държавата ни още през двадесетте години на миналия век. И именно продължилият почти век процес на вътрешна конфронтация до такава степен е дотегнал на българина, че когато днес се заговори за нов политически проект, характерният за подобни случаи ажиотаж обхваща само вечно отворените валенции на политическите номади. Това е напълно разбираемо, тъй като множенето на политическите субекти разширява хранителната среда и увеличава броя на тези „продавачи на надежда” в поредното им политическо превъплъщение.

Обществото като правило реагира с досада, уморено и обезверено от дългите години на „политическа суша”, с други думи, както би казал поетът, линее нашто поколение... Националната енергия спихва, утихва, докато задачата е тя да изчезне напълно.

Малко по-различно стоят нещата с новия политически проект АБВ на бившия президент Първанов и оформилият се политически кръг около него. По принцип няма нищо екстраординарно в появата на една нова политическа заявка, колкото и тя да изглежда донкихотовска. По критериите на новата политическа топография обаче с политическата си заявка АБВ се самоситуира в лявото политическо пространство, а обявената стратегия на формацията предвиждаше съпосочно движение с БСП, целящо да обере политическата подкрепа на оная част от българското общество, гравитираща уж на „ръба” на „лявото” и на неопределеноста... Както се вижда, задача твърде сложна и практически небъдна.

Особеното в случая е, че политическият кръг около Г. Първанов реши да институционализира идеята АБВ, превръщайки я в политическа партия в момент, в който бившият президент поиска партийната власт в БСП и тя му бе отказана. Всъщност в този момент за първи път в най-новата история на „червената партия” БСП се сдоби с организирана опозиция, „клонирана” от самата нея. Вероятно появата на политическа конкуренция е положителн факт по принцип, но оттук нататък идва ред на въпросите. И първият от тях е каква е политическата идеология на АБВ. След това човек си задава въпрос за социалната база, сиреч на коя прослойка от българското общество АБВ възнамерява да поеме политическото представителство? После неминуемо следват въпросите кои политически фигури именно застават зад осъществяването на проекта и каква е неговата геополитическа ориентация?

При държава с размерите на България, с геополитически кръстопът на територията ни, изключително важна за политическите субекти е тяхната ориентация. Защото каквато и политическа доктрина да предложат на обществото, ако тя не е национално отговорна по отношение на геополитическата ориентация, политическите субекти нямат никакви шансове да оцелеят в кожнкурентни условия!

Политическият проект на президента Първанов отначало бе приеман без особени предубеждения и дори с известен оптимизъм, основан на надеждата за очакван оздравителен ефект върху лявото политическо пространство, въпреки всеобщите разбирания за единство и единение. Първите съмнения за светлото бъдеще на проекта АБВ дойдоха, когато се разбра, че идейната му платформа е социалдемокрацията, т.е. вдясно от БСП. Мнозина тогава си казаха, че тези хора пишат писма без адрес.

Широко известен факт е, че социалната база на социалдемократите е средната класа. А едва зародилата се средна класа в България просто се изпари веднага след ударите на икономическата криза, която най-напред отнесе най-бедните слоеве на обществото, след което помете и средната класа, чийто политически представител е социалдемокрацията.

Относително “сухи” от икономическата криза излизат само най-богатите.

Тогава на кого разчитат в АБВ, в коя част на социума възнамеряват да търсят политическа подкрепа за проекта си неговите ръководители? И това само резултат на политическо „късогледство” и на теоретична непълноценност ли е, или има и друго обяснение, на което засега не му се дава публичност?

Не е за вярване, че опитни политици като бившия президент Първанов не са отчели тези истини. По скоро излизането на политическата сцена със социалдемократическа платформа не е случайно и е направено, за да създаде и поддържа илюзията за „някакви” идеологически различия с БСП. В противен случай, ако политическите платформи на БСП и АБВ съвпаднат, или пък са подозрително близки, веднага би се задействала „имунната система” на политическия организъм на обществото, която ще изхвърли едната от тях като „чуждо тяло”. При това отхвърлената ще се окаже АБВ, защото както и в класическата търговия, така и на политическия пазар действа правилото “Първият по време е и първият по право”.

И възниква резонният въпрос: “На какво, на кой сегмент от електоралния кадастър разчитат авторите на проекта АБВ”? Очевидно „лявото”, в смисъла, който българинът влага в него, няма нищо общо със социалдемокрацията, изразявана от тях. Избирателите (повечето от тях доскорошни членове на БКП) с годините са свикнали да виждат своето политическо представителство най-вече в БСП. При това положение очевидно единственото възможно решение на проблема с оцеляването на АБВ преминава през обсебването на ръководството на БСП и чрез сливането на двете формации, което в практически план е изключително труден въпрос.

От друга страна, в комунистическата партия, чийто приемник е БСП (където мисленето от времето на БКП на низово равнище не се е променило почти никак) никога не са вярвали на социалдемократите и винаги са ги смятали за „троянски кон” на капитала...

Всъщност, в АБВ сътвориха и груби грешки. Там изкараха на преден план личността на Ивайло Калфин, човек, меко казано, недолюбван от редовите членове на БСП в резултат на неговото малодушие и предателство към партията–майка по време на репресиите срещу социалистите при управлението на Иван Костов. Кариеризмът и прекаленото втренчване на Калфин в „ценностите” на Северноатлантическия пакт и ЕС го прави чужд на обикновените членове на БСП, които по принцип залагат на българското и не обичат парвенющината и чуждопоклонничеството.

Друг пггрешен ход на АБВ беше и заявената геополитическа ориентация по повод усложнената ситуация, предизвикана от конфликта между Русия и Украйна. Събитията около кризата като че ли завариха неподготвено ръководството на АБВ, без ясна консолидирана позиция, което пък доведе до разноговорене и обърка още повече слабо информираните по отношение на АБВ български граждани. Докато Калфин се изявяваше като убеден евроатлантик, анатемосваше руснаците и призоваваше за санкции заради референдума в Крим, Първанов – обратно, говореше за укрепване на връзките с Русия. Разнобоят бе отчетен от всички, които с интерес наблюдаваха превъплъщенията на АБВ ту в евроатлантически, ту в проруски субект – един особен политически кентавър, от който в крайна сметка нито евроатлантиците бяха във възторг, нито русофилите припознаха за свой.

Наскоро присъствахме на публично мероприятие на АБВ от местните активисти на формацията в Стара Загора. На срещата взе участие и млада симпатична дама, четвърта в листата на АБВ в изборите за Европарламент. Срещата се ръководеше от д-р Евгени Желев, най-разпознаваемата фигура на АБВ в Стара Загора. Разговорът пое в интересна посока, свързана с отношението на АБВ към реиндустриализацията. Отношение взе и младата дама, за която стана ясно, че работи като мениджър в търговска фирма. Откровено казано, очаквахме прецизен анализ от дамата и неполитизирана оценка за усилията на правителството да задвижи все някак икономиката, още повече че реиндустриализацията е официална политика и на ЕС, заложена в програмата “20/20/20”.

За съжаление вместо анализ, двайсетината човека на събранието, чуха мантри, а вместо обективна оценка кандидатката за евродепутат разказваше оценки най-вероятно от стари телевизионни интервюта на Радан Кънев или на изтъкнатия специалист по макроикономика д-р Москов... Ако изключим очевидното непознаване на философията на реиндустриализацията, което може да се отдаде и на липсата на опит поради крехката възраст на дамата, то усещането за пълно отсъствие на социална чувствителност може да се обясни само с още неориентираната или напълно сбъркана политическа координатна система.

Има нещо сякаш генетично сбъркано в новия политически проект АБВ. Дотолкова сбъркано, че отсега е видим фалстартът на политическата формация в предстоящите евроизбори. И тъй като времето за трезви анализи не стига, и съответни коригиращи мерки не се взимат, остава единственото обяснение за появата на АБВ, действащо като партизански отряд в гръб на БСП. Кому това е нужно? Кой има интерес от отвличането на определен брой гласове от БСП и “Коалиция за България”? Отговорът не е труден. Тези, чиито интереси бяха най-малко засегнати от кризата и чийто политически изразител доскоро бе ПП ГЕРБ, наложила в българското общество за близо четири години отвратителен геноцидно-изтребителен модел.

Сиреч, това е проект, който цели провал на БСП на евроизборите, провал на нейния председател Сергей Станишев, който е председател и на ПЕС, и в крайна сметка осъществяването на политическата задача с извъннационално базиране за превръщането на БСП в ниско разрядна политическа сила. Това би предопределило и невъзможността да бъде създаден чрез БСП притегателен център на надеждата за нов национален проект, с нови национални приоритети и нови социални отговорности. Изглежда, все още за някого е недопустимо опасно съществуването на ядро, съхраняващо макар и една остатъчна червена енергия. Непоносимото за хилядите симпатизанти на социалната кауза и за българските патриоти е, че за извършител на този сложен маньовър с коня ход напред е призован под бойните знамена на извечния класов опонент бившият председател на БСП и бивш президент Георги Първанов. Както се вижда, тук никакъв Дон Кихот и никакви благородни помисли няма. Само оръженосците потриват ръце и се изживяват като бъдещи губернатори на неоткрити острови...