Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 17 (2014) От Косово до Крим и Украйна: НАПИСАНОТО ОСТАВА

От Косово до Крим и Украйна: НАПИСАНОТО ОСТАВА

Е-поща Печат PDF

В разгара на протестите, окупациите и „антитерористичната операция” на Киевските власти в Източна Украйна, на 17.04.2014 г. в Женева се проведоха преговори между САЩ, ЕС, Русия и Украйна, които... не решиха нищо.

Западът продължава да обвинява Русия в нежелание да сложи край на сепаратистките прояви в Източна Украйна и да я плаши със санкции и въоръжена сила. На свой ред министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров предупреди, че ако бъде предизвикана, Русия ще отговори по подобаващ начин, за да защити своите сънародници. Всяко нападение срещу граждани на Русия ще се смята за нападение срещу Русия.

На 19.04.2014 г., два дни след срещата в Женева, английското списание „Икономист” публикува статия под многозначителното заглавие: „Русия и Украйна. Ненаситната. Цената на възпирането на руската мечка сега е висока, но ще стане по-висока, ако Западът не направи нищо”. Според авторите, ако Западът не се противопоставел сега на г-н Путин, той можел да се озове пред вратата му. Внушението е ясно: след като опуха Грузия през 2008 г. и призна независимостта на Южна Осетия, Абхазия и Аджария, след като „анексира” Крим, Путин се готви да анексира и обхванатата от сепаратистки вълнения Източна Украйна. Един вид, всяко зло започва от Путин...

Но да се обявява за „анексия”, „агресия”, „нарушаване на международното право” и т.н. защитата от Русия на своите сънародници в Украйна и другаде, без да се отчитат прецеденти от миналото, за които Западът си затваря очите, включително и насилственото узурпиране на властта в Киев, е проява на политическа слепота.

Без незаконната окупация на Северен Кипър от Турция през 1974 г. и провъзгласяването там на Севернокипърската турска република (СКТР), без одобрената от „международната общност” едностранна декларация на независимостта на Косово, без метежа на киевския майдан, подготвен, подкрепян и платен от САЩ, дали щеше да има референдум за независимост на Крим и последващото му присъединяване към Русия? Вероятно нямаше да ги има и окупациите на обществени сгради в населените предимно с руснаци градове на Източна Украйна.

В историята има много случайности, между които си пробива път историческата необходимост. Крим се върна към Русия, на която принадлежеше от 1783 г. Подаряването му на Украйна през 1954 г. от Никита С. Хрушчов да не би да е станало по волята на неговите обитатели?

Тях, както каза Путин, никой не ги е питал – направо са ги преместили като чувал с картофи. Легнали си в Русия, а се събудили в Украйна. Така че обявяването на независимостта на Крим от Украйна е възстановяване на историческата справедливост. То обаче не е прецедент: прецедентът беше Косово. Както е известно, косоварите обявиха независимост на два пъти: първия, през 1990 г.; втория, на 17.02.2008 г. По този повод на 26.03.2008 г. правителството на Сърбия оповести намерението си да се обърне към Международния съд на ООН. На 15.08.2008 г. външният министър на Сърбия Вук Йеремич попълни официално искане до ООН, за да поиска консултативно мнение от Международния съд по един въпрос: дали едностранното обявяване на независимостта на Косово съответства на международното право? Искането се базираше на чл. 96 от Хартата (Устава) на ООН и чл. 65 от Статута на Международния съд. При един пробен вот на 30.09.2008 г. сръбската инициатива бе подкрепена от 120 страни членки. При действителния вот на 08.10.2008 г. Общото събрание на ООН одобри това предложение със 77 гласа „за”, 6 „против” и 74 „въздържали се” (Резолюция 63/3). Шестте страни, противопоставили се на инициативата, бяха: Албания, Федерални щати на Микронезия, Маршаловите острови (впрочем те наскоро подадоха съдебен иск в Международния съд срещу щатските опити с ядрено оръжие на тяхна територия, които съсипват природата и здравето на поколения жители, б.р.), Науру, Палау и САЩ. Каква компания, а?!

Между въздържалите се бяха България, Хърватска, Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Холандия, Италия, Дания, Саудитска Арабия, Германия, Унгария, Израел, Македония, Молдова, Украйна, Полша, Португалия, Словения, Обединеното кралство Великобритания, Франция, Грузия, Буркина Фасо, Белгия, Швейцария, Люксембург и други. Официално от вота отсъстваха Босна и  Херцеговина, Иран, Турция, Туркменистан, Венецуела и други. Поради неплащане на вноските към ООН не беше разрешено да гласуват на Централноафриканската република, Коморите, Гвинея Бисау, Либерия, Сан Томе и Принципи, Сомалия и Таджикистан.

На 21.04.2009 г. Международният съд обяви, че 35 държави членки на ООН са попълнили писмени становища в определения от съда срок 17.04.2009 г. Това бяха: Чешката република, Франция, Кипър, КНР, Швейцария, Румъния, Албания, Австрия, Египет, Германия, Словакия, Русия, Финландия, Полша, Люксембург, Либия, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Испания, Естония, Норвегия, Холандия, Словения, Латвия, Япония, Бразилия, Ирландия, Дания, Аржентина, Азербайджан, Малдивите, Сиера Леоне и Боливия. На държавите и организациите, представили писмени становища, бе позволено от 17 юли 2009 г. да внасят и писмени коментари за други становища. Според тогавашни публикации в медиите най-дълги са били становищата на Аржентина, Испания, Русия, Кипър, САЩ и Обединеното кралство.

Интересно е, че Кипър е представил списък на регионите в Европа, от които би могло да се очакват подобни сепаратистки стъпки, както в Косово. Дали не са били включени и някои от „районите със смесено население” в България?!

На 1 декември 2009 г. Международният съд започна публичните изслушвания по поставения въпрос. На Сърбия и Косово бяха предоставени 3 часа, докато на другите 27 страни бяха дадени по 45 минути, като изслушванията ставаха по реда на френската азбука. Процедурата продължи до 11 декември 2009 г.

Естествено, мненията на Сърбия и тези на Косово и останалите бивши югорепублики се разминаваха диаметрално. Докато Сърбия декларира, че едностранното обявяване на независимостта на Косово противоречи на международното право и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, и че не албанците, а сърбите в Косово са застрашени и принуждавани да напуснат района, министърът на външните работи на Косово Скендер Хюсеини твърдеше, че независимостта на Косово е необратима. След нарушаването на човешките права на косовските албанци Сърбия била загубила своите права над страната и никога не е била искрена в своите предложения за автономия на Сърбия. Албания на свой ред заяви, че няма разпореждане на международното право, което да забранява отделянето.

Германия отстояваше мнението, че не може да се пренебрегва съществуването на държавата Косово, че нейното съществуване се базира на правото на народа на Косово на самоопределение. В случая с Косово единствено бил приложим принципът на ефективността.

Удивително е мнението на България, изразено от Златко Димитров, началник на международноправния отдел на МВнР: международното право не забранявало декларациите на независимост, нито отделянето! Декларацията на независимост на Косово не нарушавала никакво разпореждане на международното право. Кой беше министър на външните работи на България по време на тези изслушвания? Николай Младенов. Той не беше ли част от кабинета на Бойко Борисов? Защо сега герберите твърдят, че в случая с Крим Русия била нарушила международното право?

Колко по-достойно се държа представителят на Кипър! Той заяви, че принципите на международното право не подкрепят едностранното обявяване на независимост от Косово. И че нито Съветът за сигурност на ООН, нито някой друг има правото да откъсва част от територията на една суверенна държава. Косово не е специален случай, и прилагането на международното право трябва да бъде универсално. Испания също смяташе, че едностранното обявяване на косовската независимост не може да е в унисон с международното право, понеже нарушава принципа на териториалната цялост и суверенитета на Сърбия, вграден в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

САЩ на свой ред приканват Международния съд да остави непокътната декларацията за независимост на Косово „като израз на волята на неговия народ”: или като откаже да коментира нейната законност, или като посочи, че международното право не забранява подобни декларации на независимост. Съдът не трябвало да се занимава с по-широкия въпрос за самоопределението според международното право, или най-малкото да бил гледал на Косово като на „особен случай”. Резолюция 1244 не гарантирала териториалната цялост на Сърбия, а на Югославия, която вече не съществувала. Приблизително с такива аргументи излизат Великобритания, Франция, Норвегия и Холандия. Всички припяват в хор, че независимостта на Косово не е опасен прецедент. Защо тогава днес плачат за Крим и Украйна? Защо Русия, която твърдо се обяви срещу едностранното обявяване на независимост от Косово, да не използва техните аргументи в случая с Крим и Източна Украйна?

„Думите отлитат, написаното остава”- гласи една римска мъдрост.

Вижте как Румъния е оценила случилото се в Косово. Според румънския представител, Сърбия е нарушавала основните човешки права на населението на Косово през последните десетилетия на миналия век, но при обявяването на косовската независимост Белград вече не нарушава правата на народа на Косово. Сърбия от февруари 2008 г. е напълно различна страна в сравнение с 1999 г., и едно решение за обявяване на независимост не може да се базира на обстоятелства отпреди 10 години. Разпадането на СФРЮ е приключило през 1992 г. и оттогава Косово е интегрална част от Сърбия, а не идентичност с право на самоопределение, което би оправдало отделянето й.

На 22 юли 2010 г. Международният съд постанови, че декларацията за независимост не е била в нарушение на международното право. Според председателя на съда, японеца Хисаши Овада, международното право не съдържа забрана на декларации за независимост. Съдът заяви още, че дори и декларацията да е била незаконна, въпросът за признаването на независимостта е политически въпрос. Въпреки това той прие, че декларацията не е била издадена от Събранието на Косово, Временните институции на самоопределението или друг официален орган. Не е била спазена законовата процедура и тя дори не е била публикувана правилно. Понятието „Събранието на Косово”, които съществуват във вариантите на английски и френски, изобщо отсъстват от албанския текст, но това се дължало на „неточен превод”. Заключението обаче е зашеметяващо: следователно, нейните автори, самонарекли се „представители на народа на Косово”, не били обвързани с конституционната рамка, установена от Мисията на ООН в Косово (UNMIK), която запазва международните дела на Косово единствено за компетенциите на представителите на ООН. Накрая, с 10 срещу 4 гласа, Съдът реши, че декларацията за независимост на Косово не е в нарушение на международното право. Против това заключение са представителите на Словения, Сиера Леоне, Нова Зеландия (само по въпроса, дали Международният съд да се занимава с искането на Сърбия), Мароко и Русия.

Както се вижда, всички освен България, преценяват косовския „особен случай” през призмата на собствените си национални интереси. Докато България, независимо дали външните й министри са Надка Михайлова, Ивайло Калфин, Николай Младенов или Кристиян Вигенин, е като ехо на мненията на Вашингтон или Брюксел. Дали пък Косово не е по-независимо от нас, които сме придатък и към НАТО, и към ЕС?..