Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 17 (2014) ЛЕЧЕНИЕТО НА “ТРОЙКАТА” УБИВА БОЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ

ЛЕЧЕНИЕТО НА “ТРОЙКАТА” УБИВА БОЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ

Е-поща Печат PDF

В продължение на почти пет години Гърция поема серума на международните пакети финансова помощ от своя „спасител”, т. нар. тройка (МВФ, ЕС и ЕЦБ). След продължилото дълго „лечение” с експерименталното лекарство сега дясното правителство на Андонис Самарас шумно обяви, че Гърция вече излиза от кризата и има претенциите да се върне на капиталовите пазари. Окуражи го и главният донор - Германия. „Много е направено в Гърция” - повтори няколко пъти своята окуражителна фраза канцлерът Ангела Меркел по време на седемчасовото си посещение преди десетина дни в Атина. При всички свои изявления за медиите тя уверяваше гърците, че „твърдо вярва” във възможностите на Гърция да излезе от кризата след „една много, много тежка фаза” и „многото жертви от гръцкия народ”.

Друга реакция не би могла и да се очаква от г-жа Меркел, защото именно тя през 2009 г. посъветва и наложи на гръцкото правителство да подпише меморандума за т.нар. превантивно финансиране за „спасяване” на изпадналата в криза Гърция. Чудно защо този екип тогава не я посъветва да направи същото със своята страна, след като беше известно, че външния дълг на Германия по това време е бил вече 1,7 трилиона евро, което прави 20 773 евро на глава от населението!

Зад тези милозливи и съчувствени към тежката съдба на обикновените хора политически изявления по време на първото от пет години след началото кризата посещение тя явно целеше да омилостиви и окуражи гърците да затегнат още коланите, за да могат кредиторите да си получат обратно парите, и то с определените от тях тлъсти лихви. Гърците обаче не могат да бъдат така лесно залъгвани. Още от времето на Аристотел те се занимават с политика и са наясно, че целта на това занимание е осъществяване на организиран контрол над населението и получаване на подкрепа за богатите и властимащите. Затова устроиха, както само те умеят, подобаващо „посрещане” на госпожата, която постави Гърция под двойното иго на ЕС (респективно на Германия) и на Международния валутен фонд (т.е. САЩ). Въпреки забраната за масови прояви в деня на посещението на канцлера на Германия, страната бе парализирана от масови стачки и демонстрации, на които горяха знамената на ЕС и портретите на Меркел. За да предотврати потенциални атаки срещу личността на канцлера, правителството се видя принудено да мобилизира над 7000 цивилни полицаи и агенти под прикритие и снайперисти от цялата страна. Те имаха отговорната задача да не допуснат инциденти по време на “тежката визита” на германския канцлер в столицата Атина и да парират прояви на насилие най-вече в зоната около парламента. Мерките по охраната на г-жа Меркел не бяха излишно пилеене на средства, защото от унизените и разгневени гърци всичко можеше да се очаква. При положение, че само месец преди височайшото посещение тя твърдеше, че „мързеливите” гърци сами са виновни за кризата, в която изпадна страната и която „Германия сега е принудена да спасява”, опасността от линч беше реална.

Само гърците ли са виновни обаче за хала, в който са изпаднали, както твърди г-жа Меркел, доколко е успешна приложената от кредиторите спасителна терапия за Гърция и има ли основание за техния гняв? Въпросът за вината на гърците е факт, който вече сме обсъждали на страниците на нашия вестник подробно и в дълбочина и по тази причина няма да се спираме на него. По важен в случая е въпросът доколко е успешна терапията, която т.нар. тройка прилага за извеждане на Гърция от кризата. Ключът за отговора на този въпрос следва да се търси единствено в задълбочения икономически анализ на хронологията на гръцката криза, базиращ се единствено на цифрите. Какво все пак показват цифрите, срещу които дори боговете немеят?

През 2009 г. когато г-жа Меркел по съвет от своя икономически екип обяви, че Гърция е изпаднала в несъстоятелност при положение, че БВП на страната бе 231.0 милиарда евро, и предложиха план за “спасение”. След прилагане на този план обаче, през 2013 г., БВП се срина до... около 183 млрд. евро, т.е. Гърция просто загуби почти 50 милиарда от своя БВП, над 20 %, което е без прецедент за страна, която не е водила война. Обявената в несъстоятелност Гърция през 2009 г. дължеше 299 милиарда евро (129 % дял от БВП) на кредиторите си, след „спасението” през 2013г., вече дължи... 321 000 000 000 евро (175 % от БВП)! Противно на всякаква логика, но в изпадналата в несъстоятелност Гърция с публичен дълг на 129 % от БВП през 2009 г., който през 2013г. се повишил до 175% от БВП, гърците трябва да се чувстват щастливи и спасени, както им втълпяват кредиторите и дясното правителство на Самарас.

Още по-щастливи по тази логика „мързеливите” (квалификацията е на г-жа Меркел) гърци би следвало да се чувстват от факта, че за последните пет години три пъти по-малко от тях работят. Това показват цифрите: през 2009 г. безработните в Гърция са били 470 620 души, което е 9,5 % от трудоспособното население, докато през 2013 г. техният брой е скочил на 1 374 054 души, което е вече 27,6 %. Заради „щедростта” на кредиторите през годините 2007-2012 реалният брутен разполагаем доход на домакинствата в Гърция е намалял с 35,4 %. За същите тези години в „спасяваните” чрез малко по-различна схема Ирландия и Португалия намаляването на разполагаемия доход на домакинствата е почти шест (!) пъти по-малко, само 6.2 %, за Ирландия, а за Португалия - 5,3 %, т.е. почти седем пъти по-малко.

Явно при тези цифри няма да се намери и един средно просветен грък, та дори и такъв, завършил само димотико училище (нещо като основно образование), който да повярва на привидно глупавите политически твърдения на европейските лидери и управляващите местни васали за спасение, първичен излишък и излизане на капиталовите пазари на иначе летящата към пропастта Гърция. Важно е в този смисъл да се каже, че освен красивото политическо говорене за състоянието на Гърция, има и убийствено точни и реалистични оценки. Достатъчно е само да споменем оценката, която е дал за състоянието на Гърция финансовият вестник на Европа, „Библията” в света на бизнеса на Стария континент - „Файненшъл Таймс”. В статия на един от двамата водещи журналисти от “Файненшъл Таймс” – Волфганг Минхау, озаглавена: „Въпрос на време е да... фалира Гърция”, с железни аргументи, подкрепени с цифри, авторът разбива на пух и прах илюзиите за розовото икономическо бъдеще на Гърция. Формулировките на колумниста са брутални и убийствени: „Гръцката икономика е в рецесия. Тя не се възстанови. Тя се срина! Между 2008 и 2013 г. реалният БВП (Гърция) се сви с 23.5 %, а инвестициите с 58.4 %. Най-новите изследвания показаха, че безработицата през януари надхвърля 27 %, като делът на младежката безработица през 2013 г. е бил 60,4%” - пише Минхау, и продължава с фактите: „2,8 милиона гръцки домакинства имат данъчни задължения, които не могат да плащат. Пенсиите са основният източник на доходи за 48,6 % от семействата. Допълнително 3,5 милиона работници трябва да издържат 4,7 милиона безработни или икономически неактивни хора... С публичен дълг който се очаква да нарасне тази година на 177 % от БВП, Гърция не е в състояние да привлече някакви реални инвестиции от чужбина поне засега. Нито пък може да генерира вътрешни инвестиции заради повредената банковата система... Кой нормален човек ще направи дългосрочна инвестиция в страна с неустойчив публичен дълг в дългосрочен план?”, пита водещият журналист от „Файненшъл Таймс”. „За първи път от началото на кризата Гърция има реална опасност да спре плащанията. Гръцките избиратели и чуждестранни инвеститори обаче трябва да знаят, че Гърция в момента е в позиция, където няма никакви възможности за избор. Просто е въпрос на време Гърция да фалира” - завършва авторът.

Безмилостно отрезвителни са и данните на статистиката. Докато европейските лидери и гръцките управляващи говорят така, сякаш вече кризата е приключила, докладите на ЕЛСТАТ (гръцката статистическа компания), показва разпадането на социалната структура на страната: доходите на 44 % от хората попадат под линията на бедността, а една четвърт от населението е застрашено от бедност. Повече от три милиона души, което представлява 27.2 % от населението на Гърция, вече не са здравно осигурени заради кризата. Много семейства, казва агенцията, са спрели да ваксинират децата си, тъй като разходите за ваксиниране на детето през първите шест години от живота му са достигнали 1400 до 1800 евро.

Жестока е реалността за изпадналите в криза страни от ЕС.

Експерименталното лекарство, което приложи „тройката” за лечение на болните страните, дори и за тези от състава на Еврозоната, не дава резултат. То на практика изсмуква жизнените им сокове, опустошава икономиките им и ако продължи да се прилага по същия начин, е на път да ги убие.

Как ще бъде лекувана и „спасена” болната икономика на Украйна, която дори не е асоцииран член на ЕС, след като е с пет пъти по-голямо население от Гърция, а донорите от ЕС, МВФ, ЕЦБ и САЩ й отпускат (засега само на думи) десет пъти по-малка финансова „помощ” от тази на Гърция, е терапия с предварително предизвестен край...