Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 17 (2014) Патрик БЮКАНЪН: ОБАМА И ДЖОН КЕРИ ПАК СЕ НАКИСНАХА

Патрик БЮКАНЪН: ОБАМА И ДЖОН КЕРИ ПАК СЕ НАКИСНАХА

Е-поща Печат PDF

Известният американски политически и обществен деец Патрик Бюканън сравнява историята от днес и от вчера, уеден е, че се ражда един нов свят, че транснационалните елити са разтревожени, защото централизацията и глобализацията са минало, защото народите по света все повече се събуждат за автентичните си корени, естествени приоритети и политически обмислени стратегии. Дали това е добро за Америка? - пита Бюканън. Не знаем. Но е факт, че на Запад не са се свършили трезвите мозъци и отговорно мислещи държавници, за които бъдещето е тема на тревожен размисъл и сериозно планиране.

За разлика от т. нар. нови демокрации, за които най-желаният звук е звукът на чуждата свирка и най-приятният глас е звънът на сребърниците, които им подхвърлят “господарите на света” като отплата за услужливото им поведение в ущърб на собствения народ.

В “Нова Зора” често се обръщаме към правдивото слово на Патрик Бюканън, докато някои го откриват едва сега, с усещането, че топлата вода е измислена от тях... Все пак никога не е късно да погледнеш истината в очите. И винаги има смисъл да прочетеш правдивото слово два пъти...

Зора

 

Те усърдно блъфират и се хвалят, въпреки че американският народ им казва: „Това не е наша битка”.

Когато Роналд Рейгън нарече Съветския съюз „империя на злото”, тези думи отразяваха вярата му, че въпреки геополитическия характер на борбата между Изтока и Запада, тя има и дълбоко морално измерение. Рейгън разбираше, че ако американците не възприемат „студената война” като битка на доброто и злото, те ще откажат да се жертват в името на продължаването й с цената на богатството на Америка и с кръвта на нейните синове. Такъв е американският характер. Джими Картър се опита да изчисти моралния аспект на конфликта, като провъзгласи: „Ние преодоляхме неуместния страх пред комунизма”. Но с речта си за „империята на злото” Рейгън отново внесе елемента морал. Натан Шарански окачестви този епизод като „мигът на моралната ясност”. Всичко това ни помага да разберем защо американците искат да останат настрани от събитията в Украйна. Те не виждат там нито жизнените интереси на САЩ, нито моралното измерение на конфронтацията.

Ако отделянето на Украйна от Руската федерация бе триумф на самоопределението, защо руснаците в Крим и Донецк да нямат право да се отделят от Киев и да се върнат обратно в състава на Русия? Ако грузинците имат право да се освободят от властта на Руската федерация, защо населението в Абхазия и Южна Осетия да няма право да се освободи от властта на Грузия?

Око за око” – това е стара максима. Журналистите наричат Владимир Путин заплаха, „основаваща се на правилата” в света, който ние създадохме. Но какви правила ни позволиха да бомбардираме 78 дни Сърбия, за да се откъсне от нея Косово – камбаната на сръбския народ? Вероятно историята все пак може да ни научи на едно-друго.

Сравнете как Путин организира отделянето и анексията на Крим – без кръвопролития и при пълно народно одобрение, и как Сам Хюстън и приятелите му организираха отделянето на Тексас от Мексико и анексията му от САЩ през 1845 г. Когато мексиканците се опитаха да си върнат спорното късче територия от изгубения Тексас, Джеймс Полк ги обвини, че са пролели американска кръв на американска земя, убеди Конгреса да обяви война, изпрати ген. Уинфийлд Скот и армията му срещу Мексико и анексира цяло северно Мексико (днес това са Югозападните САЩ и Калифорния). В сравнение с демократа-джаксонианец Джемс Полк Владимир Путин е просто Пиер Трюдо. *

Дори в Източна Украйна е трудно да се види морален проблем. Киевският режим провъзгласява руснаците за „терористи”, завзели центровете на градовете, също както демонстрантите от майдана завзеха Киев. Когато партията „Свобода” и “Десен сектор” се счепкват с полицията и палят здания, за да свалят Виктор Янукович, законно избрания президент на Украйна, казват ни, че това е героизъм. Но защо узурпаторите, наследили властта на Янукович, са недоволни, когато с тях се отнесат по същия начин? Нима това не е очевидно лицемерие? И как изобщо ние, американците, си позволяваме с благочестива физиономия да осъждаме действията на руснаците в Украйна?

Преди десет години Американският национален фонд за подкрепа на демокрацията (National Endowment for Democracy) и неговите всевъзможни отрочета помогнаха да се организира „революцията на розите” в Грузия, „революцията на лалетата” в Киргизия, „революцията на кедрите” в Ливан, „оранжевата революция” в Киев и безброй други „цветни революции”, които свалиха несговорчивите режими и вкараха страните в орбитата на Америка. После Путин също се научи да играе по тези правила. И сега, вместо да се конфронтираме, нещо, което успешно избягвахме за около четиридесет и повече години „студена война”, най-добре би било да прекратим „играта на престоли” (игра на думи с компютърната игра „Игра на тролове” – б.р.) и да пратим НФД на бунището.

Днес „партията на войната” старателно иска да изправи Белия дом пред избор между два варианта, като и двата може да доведат до катастрофа. Първо, предлагат ни да въоръжим украинците. Резултатът вероятно ще е война, която Киев не може да спечели. Освен това украинците ще вярват, че американците са готови да ги подкрепят, въпреки че това не отговаря на действителното положение. Вторият вариант – санкции. Но Европа, която е зависима от руския нефт и газ, не възнамерява да си образува сама на себе си рецесия. Още повече че в отговор на западните санкции Москва може да въведе на свой ред такива спрямо Украйна, което окончателно ще потопи тази „черна дупка на корупция и разточителство”, в каквато, според „Вашингтон пост”, се е превърнала украинската икономика.

Също толкова неразбираемо е защо се изпращат допълнително кораби на САЩ в Черно и в Балтийско море, а в Източна Европа - войници и „Ф-16”, при положение, че не се каним да воюваме с Русия?

В една стара песен на Джони Кеш се казваше, че „не бива да носиш оръжие в града”, ако не смяташ да го използваш. Президентът Обама и Джон Кери явно се накиснаха също както в случая със сирийската „червена линия”. И също така продължават да си пъхат носа в чужди работи и да хвърлят предупреждения и заплахи, които не са в състояние да осъществят на живо. Те усърдно блъфират и се перчат, въпреки че американският народ им казва „Това не е наша битка”.

 

*Пиер Елиот Трюдо (1919-2000), канадски държавник, многократно министър-председател на Канада в периода 1968-1984 г. („Страната в крайна сметка, не е нещо, което строите, както фараоните са строили пирамидите, а после да го оставите да си стои, за да хвърлите предизвикателство към вечността. Страната е нещо, което се изгражда всеки ден от определени основни общи ценности. — Из “Мемоари”, 1993 г. )