Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 17 (2014) ВНИМАНИЕ, ИЗМАМНИЦИ!

ВНИМАНИЕ, ИЗМАМНИЦИ!

Е-поща Печат PDF

• Ричард Ран и Роналд Ът като Херцогът и Кралят от „Приключенията на Хъкълбери Фин”

След като в 2004 г. с американски преврат беше свален президентът на Хаити Жан-Бертран Аристид, неговият адвокат Айра Курзбан започнал изявлението си в Маями със следната гатанка: „Защо във Вашингтон никога не стават преврати?” И веднага отговорил: „Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ”. Бурните аплодисменти били от страна на слушателите - американски хаитяни, които много добре разбирали какво намеква адвокатът.

От 1953 г. насам Съединените щати най-малко 80 пъти са организирали преврати в други страни, както пише в своята статия “Американската машина за преврати: унищожение на демокрация от 1953 г.”, американският анализатор Никълъс Дейвис. Около половината от тези преврати са неуспешни. Но неуспехът на превратите не се отразява на американците. Насилието, хаосът, бедността и нестабилността остават за народа на страната, взета на прицел. А успешните американски преврати имат за резултат жестоки репресии, изчезване на хора, екзекуции без съд и следствие, мъчения, корупция, страшна бедност и неравенство и което е най-непоправимото - крах за дълго време на демократическите стремежи на пострадалите народи...

По времето на соца сред планинарите винаги се намираха повече чешити, отколкото в други обществени групи. Още се помнят приумиците на Николай Шехларски (Зоро) и историите на инструктора в ПКСС Евгени Христов (Женката). Последният се наложи дори два пъти да покрива нормите за майстор на спорта по алпинизъм, защото званието му бе отнето след един негов опит да заживее в „свободния свят”. Един зимен ден на 1978 г. Женката, който дежуреше със снежния трактор (ратрак) на ЦПШ „Мальовица”, получи следната заповед от УБО: „Явете се прилично облечен в двореца „Царска Бистрица” в Боровец, за да разходите с ратрака другарите Тодор Живков и Фидел Кастро до Саръгьол!”. Жени се явил на мястото с червения снежен трактор, повозил двамата комунистически лидери по снега до ловната хижа на Фердинанд и накрая тикнал в ръцете на ген. Кашев (шефа на УБО) фотоапарата си с молбата: „Др. генерал, моля Ви за една снимка с другарите. Нали разбирате, за потомството...”. Така се появи една преинтересна снимка, която се разпиляваше от джобчето на ризата на Жени, когато той понечваше уж да си завърже обувката. На снимката по-любопитните виждаха следното. По средата между двамата лидери в червен пуловер на Планинската спасителна служба и бяла риза в цялото си великолепие беше застанал софийският бонвиван Евгени Христов. От едната му страна - бай Тодор, облечен в ловджийска винтяга и каскет, а от другата – Фидел, в неизменното си камуфлажно облекло и кубинки на краката. Впечатлението, че това са шофьорът и охраната на усмихнатия между тях Жени Христов беше пълно. Падаше голям смях.

Спомних си този любопитен епизод от нашата младост преди седмица, когато зърнах на разговор в тв „България он еър”

двама наши стари познайници

либертарианците Ричард Ран и Роналд Ът, известни с предложената и одобрена от 7-ото ВНС (1991 г.) „Програма за преход от планова към пазарна икономика”. Изминалите 25 години не бяха променили либералните им възгледи, а само донякъде физиономиите им. Ричард Ран продължаваше да прилича на персонаж от филма „Караибски пирати”, а Роналд Ът можеше да бъде взет погрешно за дребен търговец на шотланско уиски.

Между тях, като между двама маргинални политици от държава в криза, се открояваше водещият, лъснат и издокаран журналистът соросоид Калин Манолов.

Този път двамата икономисти, по адрес на които (и на майките им) през изминалите години беше използвано цялото богатство на българския език, бяха по-предпазливи. Направо заявиха, че не са чували за „неолиберализъм”. Също като Настрадин Ходжа, на който не му излизала бройката на магаретата в кервана, защото пропускал да брои това, което е яхнал...

На провокационния въпрос „Съгласни ли сте, че упадъкът на България се дължи на изпълнението на вашия план от българските правителства на прехода?” зрителите получиха отговор в стил „Крадецът вика „Дръжте крадеца!”:

Несполучливият преход на България - каза назидателно Ран, - се дължи на факта, че не изпълнихте до край нашата препоръка за тотална приватизация”. С други думи – оставихте твърде много държавна собственост, а както е ноторно известно „Държавата е лош стопанин”.

Нашите познайници си затварят очите (за Ричард Ран това е по-лесно) за нещо, което след настъпилата криза в 2009 г. стана очевидно. Процесът на глобализация на пазара достигна предела за по-нататъшно разширяване. Получи се затворена световна икономическа система, в която започна остра конкурентна борба за изчерпващите се ресурси и за монополизация на цели стопанси отрасли от транснационалните компании (ТНК). Икономически „експерти” като Ран и Ът предлагат за лекарство на финансово-икономическите проблеми на новите демокрации единствено „приватизация на държавната собственост”. Но този процес всъщност е изход по-скоро за ТНК, защото собствеността отива под техния контрол, а ТНК под предлога, че подобряват ефективността на производството, съкращават разходите по амортизация на средствата на производството включително и на одушевените такива, на работниците, като се отказват напълно от социална политика. Но именно липсата на социална политика отваря вратичка за разнообразни конфликти, които в американската доктрина се описват с термина „управляем хаос”.

„Мислите ли да предложите нов план Ран-Ът?”- продължи с подвеждащи въпроси Калин Манолов.

„А-а-а, не. Вие не разрешавате приватизацията на подземните ресурси. Те вече 25 години съгласно вашата конституция остават държавни. Такова законодателство не може да бъде привлекателно за инвеститорите (т.е. за ТНК). Така че оправяйте се сами!”

„Вот где зарыта собака!”

Ето къде било заровено кучето.

Финансовата криза на Запада, предизвикана от пазарните фундаменталисти (неоконсерватори, неолиберали) премина само своята скрита фаза и сега отново настъпва с все по-трудни за решаване социални проблеми. Тези проблеми обаче изискват изоставяне на неолибералната парадигма, на действащата система на долара като резервна валута и нова организация на обществото.

Глобализацията се оказа от полза само за световния финансов елит, а за всички останали граждани, дори за т. нар. средна класа се оказва „туна беда”.

В края на миналия 20 век Съединените щати отсрочиха кризата на своя капитализъм с две десетилетия благодарение на колапса на източноевропейската социалистическа система. Мухоловките „пазарна икономика” и „приватизация” наляха и продължават да наливат доста пари за ТНК. Сега „алтруисти” като Ран и Ът отново обхождат Източна Европа. „Един вълк, където е ял агнешко десет години се въртял около това място”- казва народът. Може ли да се отсрочи и новата криза, която изглежда неизбежна. Трескаво мисли по въпроса и тандемът Ран-Ът. В Източна Европа има още за приватизация! Украйна притежава 1/3 от световния чернозем. Те вече го сънуват приватизиран, благодарение на бандеровците и русофобите, и засят с ГМО култури. Човечеството засега е 7 млрд., но след 10 години гърлата ще станат с 2 млрд. повече, т.е. купувачи няма да липсват. Само Индия и Китай (който сваля забраната за второ дете в семейството) стигат. Но и българският чернозем не е за пренебрегване. Голяма част от него пустее, а с останалата се разпореждат алчни арендатори, намерили стадо без кучета в ЕС и станали набързо милионери. Защото както стана ясно от признанието на дясната евродепутатка Антония Първанова, нашите представители в Европарламента, натиснати от ЕНП, са променили първоначалната си нагласа и са дали гласовете си за това горната граница за получаване на субсидия от арендатори на селскостопански земи да не бъде 50 000 дка, а 1 000 000 дка. Така че умножете по 50 лева декара и става ясно, че май няма нужда от куфарчетата на Луканов, а само от лоялност към управляващата партия, към ГЕРБ, например. Не питайте на коя партия ще превеждат дарения и за коя партия ще кандърдисват своите ратаи да гласуват въпросните латифундисти.

Но малко се отклонихме от нашите познайници Ран и Ът. Те удивително много приличат на двойката мошеници от „Приключенията на Хъкълбери Фин” Херцогът и Кралят, които се подвизават като странстващи „драматични” актьори по малките градчета на р. Мисисипи с пиесата „Кралският фазан”. И двамата били твърдо убедени, че произходът им е знатен: единият шотлански херцог, а другият – френски крал. В началото те успешно мамели наивните хора от Юга, обирали им парите и се спасявали на сала. Краят на тяхната кариера би могъл да бъде показателен и за Ран и Ът. Те, също като тях, послъгват, че Естония е прокопсала, следвайки стриктно същия техен план. Но реалността е друга. Половината от работещите граждани на прибалтийските страни (особено в Латвия) в резултат на либерализацията на пазара са вече имигранти или гастарбайтери в богатите стари членки на ЕС. Херцогът и Кралят завършват трагикомично, разнасяни на кол, оваляни в катран и пера от разгневените излъгани жители. Би било доста забавно при следващата визита на двамата неолиберални мошеници (а такава сигурно ще последва) с цел склоняване на следващото българско правителство (напр. на ГЕРБ и ДПС) към приватизиране на залежите на шистов газ в Добруджа, да бъдем свидетели на тази „мека” процедура за обществен линч.

Моето оправдание

„А защо след като сега сравнявате господата Ран и Ът с героите на Марк Твен, Вие, г-н Воденичаров не гласувахте във ВНС през 1991 г. срещу предлагания от тях план?” - биха запитали с право някои родолюбиви читатели.

Моето оправдание, което признавам не може да бъде пълно, е следното:

През 1991 г. когато се изготвяха разпоредбите на новата конституция, термини като „пазарна икономика”, „реституция” и „приватизация” още не бяха мръсни думи. Години наред партията се беше сляла с държавата и приоритетът на частната собственост означаваше намаляване на дела на държавната собственост, т.е. намаляване на влиянието на партията. За съжаление в България се получи негативният резултат, който най-добре изрази писателят Станислав Говорухин с фразата: ”Целеха се в комунизма, а улучиха Русия”. Ние прибързано се лишихме от нашите разработени пазари в СССР и Близкия изток, нашата промишленост с новите цени на енергията колабира, безработицата нарасна.

Но има нещо друго, което се премълчава дори от авторите на плана Ран и Ът.

В раздадените на всички депутати от 7-мото ВНС копия от плана, Ричард Ран и Роналд Ът бяха предложили и Проект за нова българска конституция. В нея имаше предложена следната разпоредба: Забрана на етнически и религиозни партии.

По това време лично аз бях обсебен от идеята съгласно чл. 11, ал. 4 на новата Конституция да се суспендира ДПС, но активистите му да могат да участват в парламентарни и местни избори като членове или номинирани от общобългарски партии. Не подозирах, че двойният аршин на Запада и САЩ, на който сме свидетели сега в Украйна, ще бъде приложен веднага след приемане на конституцията в България през 1991 г. Надявах се, че именно САЩ ще ни помогнат да се отървем от ДПС и Ахмед Доган. Ето защо гласувах за плана Ран-Ът.

Уви, оказа се, че съм бил доста наивен. В споменатата приказка Хитър Петър не случайно казал на Настрадин Ходжа, че ако брои и себе си, магаретата му ще излязат не девет, а десет. Благодарение на посолството на САЩ и лично на президента ЖМЖ, ДПС беше допуснато до участие във вторите парламентарни избори (1991 г.) и от този момент паразитира в българската политика с претенции за колективни права, като в същото време не признава основния закон. България продължава да чака своя Дън Сяопин, губейки прогресивно своя суверенитет, територия и държавност.

Тежки години очакват Отечеството след разпадането на Европейския съюз. Но сега политическата зрелост изисква въпреки всичко “да мисли и работим” за европейските избори на 25 май. И да победим ГЕРБ и ЕНП. След което да опитаме сладостта и хляба на ПЕС, макар да знаем предварително, че по-вкусен от българския хляб няма.