Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 18 (2014) ПОВОДЪТ - УКРАЙНА, ЦЕЛТА - РУСИЯ

ПОВОДЪТ - УКРАЙНА, ЦЕЛТА - РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Реагира ли отговорно лява България на събитията, които са на път отново да разделят света?

Международната политика на БСП се нуждае от радикално обновяване

Става все по-очевидно, че зад противодържавния преврат в Киев стоят САЩ и техните геополитически интереси. Вашингтон дава нови доказателства, че смята Украйна за брънка от политиката, целяща отслабване на руската държава, трансформирането й в по-малки национални общности и като резултат – слагане на ръка върху природните богатства на руската земя, контрол върху руския ядрен потенциал и руските медии, назначаване на послушна администрация от средите на днешните руски неолиберали и от платените от Запад граждански организации.

А в Украйна властта я завзема американската „пета колона“, където наред с фаворизирани борци за „човешки права“ влизат партии и сдружения на неонацисти, антисемити, ултранационалисти, русофоби. В този смисъл, поводът – условно казано - е Украйна, а причината, целта – Русия.

Разбра се също, че ЕС е в опасна подчиненост на САЩ и в случая с Украйна, където изигра ролята на подставено лице, изпълняващо поръка на задокеанския си господар. Брюксел няма как да не е преценил предварително, че с асоциирането на Украйна разрушава една от фундаменталните негласни договорености, гаранция за регионалния, но и за световния мир - Украйна да се развива като независима държава, извън политически и военни блокове, като влиянието на великите сили се дели така - Западна Украйна е под по-голямото влияние на САЩ и ЕС, а Югоизточна Украйна и Крим - под по-голямото влияние на Русия.

Провокативното поведение на ЕС в Украйна наподобява поведението на Ван дер Любе при палежа на немския Райхстаг през 1933 г. Но какво да се прави, щом ЕС се е поставил в положението на васал? Заради геополитиката на САЩ цивилизована Европа изкористява разумната и благородна идея нейните народи да се обединят в общ съюз. Проблясва и подозрението, че не НАТО съществува заради ЕС, а ЕС заради НАТО.

Позицията на България, и на БСП към конфликта в Украйна и по-конкретно към Русия

В този текст бих искал да концентрирам вниманието си върху позицията на българската държава като член на ЕС към конфликта в Украйна, и по-конкретно към Русия, особено върху позицията на БСП и на парламентарната група на „Коалиция за България“. Защото БСП е национално отговорна партия, с членове и симпатизанти, които изпитват искрени чувства към Русия и руския народ, към днешното му държавно ръководство и лично към президента Владимир Путин.

Симптоматично е, че след известни колебания (преди и по време на заседанието на КСНС) ръководството на БСП излезе с декларация, в която се обяви срещу намерението на Брюксел да наложи икономически санкции на Русия заради Украйна, а това е зряло отношение. Освен това БСП, министърът на икономиката Драгомир Стойнев и министърът на външните работи Кристиян Вигенин защитиха строежа на „Южен поток”, което не може да не бъде приветствано.

В тези два епизода БСП и нейните функционери застанаха в защита на националния ни интерес, противопоставяйки се на водещи персони в Евросъюза (такава е позицията и на „Коалиция за България“). Впрочем, тепърва предстои да разберем доколко е последователна линията на соцпартията във връзка с възражението й срещу икономическите санкции на Русия. Що се отнася до политическите им измерения, БСП допусна да я въвлекат в санкциите срещу държавния елит на Русия: министър Вигенин изпрати тези дни специално писмо до Москва, за да откаже официалното посещение в България на председателя на Руската Дума Сергей Наришкин – едно деяние с непредвидими последици, което само по себе си е позорно.

Ако реша да бъда честен пред себе си и пред читателите на в. „Нова Зора“, ще трябва да констатирам, че в политиката на БСП се срещат не малко знаци на конформистична политика, производна от инструкциите, идващи от САЩ и ЕС. Изказванията и действията на двама министри в кабинета на Пламен Орешарски – Ангел Найденов и Кристиян Вигенин, в унисон с унизителния ангажимент на ЕС към големия атлантически брат, засилват общественото убеждение, че част от управленския екип на партията вече е направил своя нов „цивилизационен избор“, отстоявайки с чиновническо подобострастие директивите на Белия дом и Брюксел.

Ножицата в мисленето и действията на отделни леви лидери е в разрез с разбиранията на лява България

Факт е, че почти всеки разговор на предизборните събрания на БСП и левицата започва с конфликта между Русия и Украйна. Обикновено се задава въпросът БСП признава или не за легитимно новото украинско държавно ръководство? Дали нямаше да е по-добре, ако ЕС не беше предприел офанзивата си за асоцииране на Украйна и какво мисли партийното ръководство? Хората питат още: защо ЕС твърдеше преди десет години, че България трябва да покрие високи критерии (и в икономиката), за да бъде приета за член на Обединена Европа, а същото не важи за Украйна – една рухнала и крайно нестабилна в политически и етнически аспект страна? Още повече че там е заплашително голям контингентът от ултранационалисти, антисемити, неонацисти и русофоби? На събранията, провеждани с участието на широк кръг граждани, масово се твърди, че ако Западът беше се съобразил с досегашния неутрален статут на Украйна, нямаше да има нито цветна революция на майдана, победила с насилие, нито присъединяване на Крим към Русия, нито граждански вълнения в Югозападна Украйна.

В този контекст заслужава остра критика решението на министър Ангел Найденов България да вземе участие, заедно с Румъния, в провокативните военноморските маневри на САЩ в Черно море, и то в дните на кримския референдум, както и твърденията му, че руски самолети навлизали в българското въздушно пространство, за да ни шпионират (което се оказа пропагандна неистина!), подобно на обясненията му за планираните още преди години морски маневри на НАТО. Без Турция?!

Мълвата твърди, че за да се откажем от шведските изстребители “Грипен”, заслуга има настоятелната препоръка да закупим употребявани американски самолети „Ф-16” и да се сдобием с тях от дъщерен американски завод в Турция, а и оттам ще се снабдяваме с резервни части за тази марка военни самолети, за да не бъдем зависими в този смисъл за руските “МиГ-29”. Сметката е зашеметяваща: 700 милиона за “Ф-16” срещу 47 млн. за “МиГ-29”!

Няма как да не се приема на нож посещението на Вигенин в Киев и срещата му с току-що наложения временен / нелегитимен президент Турчинов, което приличаше на задача, поставена от чуждоземни, от антируски настроени сили. Нямаше как да не се оспори и неговата предварителна декларация, че България няма да признае референдума в Крим (без обяснение каква е предисторията на полуострова само преди двайсет и четири години, какъв е бил неговият държавен, териториален, етнически, исторически и културен статус). Щом министър Вигенин е солидарен с разширяването на ЕС към Изток (а той направи такова публично изявление), нима не е длъжен да отговори докъде ще продължи политиката на разширяване на ЕС и НАТО по източното направление? И няма ли едно такова разширяване до доведе света до катастрофа? Това обаче не безпокои нашия външен министър социалист. А може би има хляб в мълвата, че в елита на БСП вече е формирано лоби, което като ветропоказател сочи откъде духа вятърът на Вашингтон.

На българската десница, закърмена с идеологемата, че САЩ ще бъдат вовеки веков лидер на глобалния свят, не им се харесва, че левите избиратели държат България да не се конфронтира с Русия и руския народ. Държат българският Парламент и правителство да осигуряват нормални икономически връзки между нашите две държави. Държат на предно място да се поставят като нетленна ценност общият ни славянски произход и православна вяра, общите ни цивилизационни корени с руснаците. Българските патриоти и членовете на БСП изпитват отечествена благодарност към Русия - нашата освободителка от османско иго. Същите чувства те изпитват и към Украйна, но не и към новоназначените й от Вашингтон и неговите спецслужби, ръководители, дошли на власт с помощта на антиконституционния метеж.

Междусъюзнически задължения и угодничене

Казвам тези неща, без да забравям, че България като член на ЕС и НАТО има задължения, които не може да не изпълнява, че те не всякога съвпадат с настроенията и мисленето на левите гласоподаватели, но и на повечето българи, че за отклонение на дадена държава от общия европейски курс Брюксел има право да налага тежки санкции. Санкции, които в материално отношение могат да нанесат непоправими щети върху икономиката и финансите на нашата страна. Освен това според Устава на ООН Руската федерация не може да накърнява териториалната цялост на Украйна. Но на такива аргументи логично е да се възрази, че кримският референдум се състоя не в регион на унитарна държава, а в автономна по конституцията на Украйна република. Че Русия се съобрази с основополагащо положение в Устава на ООН – за свободното и демократично самоопределяне на народите! Кримският референдум се проведе в съгласие с тази международна норма, приложена преди това в Косово. Западът, който винаги се е възползвал активно от двойните стандарти, сега се възмущава, че онова, което нему е позволено, този път си го позволи и Русия. А Вигенин, който като външен министър не признава референдума в Крим, би могъл поне да обясни защо България преди едно десетилетие се нареди между първите държави в света, признали отделянето на Косово от унитарна, а не федеративна Сърбия (ситуацията с Крим е почти идентична с казуса Косово).

На аргумента, че Найденов и Вигенин, които действат като министри в коалиционен кабинет, са длъжни “да следват строго указанията на ЕС”, бих опонирал, че те преди това са членове на Изпълнителното бюро на БСП, единият, говорител на партията, другият – неин външен секретар! По този начин с политиката, която те провеждат, товарят с грехове и своята партия. И аз смятам, че в сегашната тежка ситуация можеха да постъпят по-гъвкаво и принципно, с по-значима доза самостоятелност и умереност. Така нямаше да допуснат подобно драстично разминаване в мнението си като министри и ангажиментите си като ръководители в БСП.

Нуждае ли се външната политика на БСП от промяна?

Едва ли всичко може да се обясни с международната и военната политика, провеждана от двама министри, представители на БСП. Иначе достатъчно би било да контрираме, че за разлика от Ангел Найденов и Кристиян Вигенин, основната част от елита на партията са единомишленици с членовете и симпатизантите на партията, за да приключим с въпроса. Явно е: самата външна политика на БСП се нуждае от сериозно оглеждане и анализ, от съобразяване с динамичните промени в света.

Моето мнение е, че редица аспекти от отношението на БСП към украинските събития остават неясни. Колеблива е позицията на БСП към похода на Запада към Русия. Не е съвсем ясно по какви пунктове позицията на БСП за украинските събития се отличава от позицията на родната десница. В този план нужно е Комисията на Националния съвет на БСП по външна политика, както и Комисията по въпросите на националната ни сигурност в срочен порядък да предприемат стъпки за изработването на външнополитически документи с конкретно съдържание, които да запълнят „белите петна“ в този сектор от политиката на партията. Документи, в които да се очертаят новите тенденции на международното поле, новият тип противоречия и опасности пред човечеството, с формулиране на гледната точка на БСП спрямо главните събития, които се случват в световното пространство!

Ще посоча един от проблемите, който би могъл да бъде дискутиран на различните партийни форуми, но и в рамките на „Коалиция за България“.

За членуването на България в Европейския съюз и за начина, по който тя се разпорежда със своя суверенитет! Важно е БСП и „Коалиция за България“ да конкретизират каква част от нашия суверенитет вече сме „предали“ на Брюксел и каква част ни е останала за реализиране на сравнително по-независима вътрешна и външна национална политика. Какви са обемът, съдържанието и формите на остатъчния суверенитет, с който нашата държава разполага? В настоящата ситуация - това се вижда с просто око - в ЕС се борят за надмощие две концепции: едната е за Европа на отечествата (идея, предложена от генерал Де Гол), а другата е за Европа, в която Брюксел разполага изцяло със суверенитета на съставящите я държави. Ние къде сме?

Неотдавна Александър Томов, бившият лидер на Евролевицата, заяви, че ако ЕС иска да се превърне в мощна световна сила, конкурентоспособна на световния терен, би трябвало да „погълне“ напълно суверенитета на отделните страни-членки. Томов е ясен и няма да го коментирам, но струва ми се почти всички ляво мислещи българи, и аз включително, сме на обратното мнение. Според нас Европейският съюз трябва да се крепи върху пълноценно развитие и възход на отделните „отечества“, тъй като слабите „отечества“ биха се възпроизвели в немощен Европейски съюз. Впрочем, идеята за Обединена Европа на отечествата се заменя от противниците й с друга идея – с Европа на етносите, по примера на държавното устройство на Съединените щати. Според мен БСП би трябвало да заеме позиция за Евросъюз, който процъфтява ведно с процъфтяването на съставящите го страни-членки.

Относно начина, по който отделните държави в ЕС се разпореждат със своя „остатъчен“ суверенитет, като унгарски възпитаник, ще дам пример с Унгария. Тази съседна държава се управлява от десния политик Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС. Безспорно, идеологическите различия между нас, левите българи, и дясно мислещия Орбан са съществени. Интересно ми е обаче да разбера какво мислят външнополитическите експерти на БСП относно способите и формите, чрез които Орбан набелязва едно по-разширено трактуване на унгарския суверенитет в границите на ЕС? Смятат ли за разумни мерките, които той предприема в икономиката и социалната област, включително и с уреждането на взаимните отношения с МВФ? Тук за краен национализъм ли става въпрос, или за умела защита на законните интереси на суверенна Унгария - член на ЕС? И защо ФИДЕС може да обезпечава и провежда такава политика, а БСП не може? За мен, а и за много социалисти, е важно да се уточним дали нашите бъдещи евродепутати ще имат самочувствие да поставят в европарламента нерешените или сгрешени проблеми в политиката и стратегията на Европейския съюз. Разбира се, в съгласие с политиката на БСП в международната сфера (която тепърва ще ни се наложи да разработваме).

„Европа – геополитически плацдарм на САЩ към Евразия“

Както отбелязах, през последните десет-дванайсет години Изпълнителната комисия, ръководена от десния политик Барозу, постави ЕС в опасна зависимост и подчиненост на САЩ и Пентагона. Преди това авторитетни страни-членки като Германия и Франция можеха да си позволят примерно да не участват в иракската война на САЩ. Сега това е невъзможно.

Ще стигне ли смелостта на нашите евродепутати да се противопоставят на онова развитие на нещата, когато, по думите на политолога Калина Андролова, „Европа всъщност е геополитически плацдарм на САЩ към Евразия“? При всички случаи БСП е задължена да каже какво мисли за обвързаностите на ЕС с Щатите.

Друг актуален проблем, по който също се очаква ръководството на партията да формулира ясна позиция! Какво мисли БСП във връзка с водещата роля на НАТО за гарантиране на сигурността на ЕС? Моето мнение е, че е пагубно европейската сигурност да се намира в ръцете на свръхмощна държава като Съединените щати. Питам се: как е възможно Обединена Европа, която отговаря за живота и добруването на стотици милиони хора, да няма самостоятелна армия? Нима лидерите на ПЕС не са в състояние да станат инициатори на създаването на обединена армия на ЕС? Какво е становището на нашата партия? – питам отново.

Преди няколко дни видният социалистически деец г-н Свобода каза, че според резултатите от евроизборите ще се съди дали процесите на дележ в БСП (има предвид появата на АБВ) са нанесли вреди на европейските социалисти. Но нищо не спомена за положението във Франция, което би трябвало да го тревожи най-силно. Там президентът социалист Франсоа Оланд, в течение на година и половина, успя със своята вътрешна и външна политика (в угода на САЩ) да отчужди милиони свои сънародници от партията на социалистите. А това е наистина удар върху електоралното влияние на ПЕС в навечерието на европейските избори.

За външната политика са необходими познания, воля и характер

Все ми се ще нашите другари, които отговарят за външнополитическата ориентация на БСП, да попитат ако не на пленарно заседание на Европарламента, поне в комисиите му, защо ЕС изостави идеята на генерал Де Гол за Обединена Европа от Ванкувър до Урал? Европа, която да се гради върху най-тясно сътрудничество между нейния Запад и Изток? Наложителен е въпросът защо във връзка с Украйна Изпълнителната комисия на ЕС се отрече от практики, прилагани досега към всички държави, кандидатствали за членство в съюза? В състояние ли са нашите евродепутати да предложат на Брюксел нови практики за обсъждане и вземане на решения в международната сфера, тъй като и консенсусното вземане на решения в различните формации на ЕС може да бъде недемократично, щом големите държави-членки диктуват на малките държави-членки изцяло линията на тяхното поведение, щом Европа се развива на две скорости.

И последно, струва ми се, че след изказванията и действията на министрите социалисти Ангел Найденов и Кристиян Вигенин нашите съмишленици, а и българското общество, очакват с още по-голяма сила да узнаят каква е действителната позиция на партията ни! И да искат да я узнаят от авторитетен партиен форум, или от Сергей Станишев - председател на БСП и ПЕС. Това ще повлияе положително на предизборната ни кампания и няма да позволи (поради обясними причини!) изтичането на наши гласове, на наши привърженици към други формации, все едно дали към партия „Атака“ или към обединението АБВ.

Трудно ми е да преценя в детайли характера на недостатъците във външната политика на БСП (тук имам предвид и политиката ни по националната сигурност и отбрана). Но най-вероятно в тази посока работата на партията да е твърде уязвима и еклектично функционираща, ето защо се налагат концептуални и практически разработки, строга преценка на кадрите, които отговарят за партийната дейност в този сектор. Изискват се по-висока компетентност, повече характер и воля от такива специалисти, посветили се не на Растиняковското кариерно издигане, а на каузата на трудовите хора, на България.

Това очакват от тях членовете и симпатизантите на БСП и на партиите, които работят в коалиция с нея. Очаква го българското общество!