Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 18 (2014) Системата на управление на САЩ: ОЛИГАРХИЯ, НЕ ДЕМОКРАЦИЯ...

Системата на управление на САЩ: ОЛИГАРХИЯ, НЕ ДЕМОКРАЦИЯ...

Е-поща Печат PDF

Въпреки миналогодишните разходки по софийските улици срешу назначението на „олигарха” Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ДПС реши да го предложи за евродепутат и му отреди второ място в своята листа. Отново има недоволни гласове, но тъй като въпросът е вътрешнопартиен, Пеевски със сигурност ще влезе в Европейския парламент, а неговите опоненти ще гледат тази институция през крив макарон. Значи ли това, че олигархията у нас е победила „народа”? Не, просто едното крило на олигархията натри носа на другото.

Олигархията не е българско изобретение и дори не е само европейско явление. Оказва се, че и в САЩ „парица е царица”, както казва един сърбин в Алековия пътепис „До Чикаго и назад”. И онова, което е било вярно в края на 19 век, е актуално и днес за страната, рекламирана като пример за плуралистична демокрация на целия свят.

Научно изследване, проведено съвместно от преподавателите по политология в университетите Принстън и Северозападен - професорите Мартин Джилънс и Бенджамин И. Пейдж, - за отношението на различни групи от американците към близо 1800-те политически инициативи и политическите промени, минали през американския Конгрес от 1981 г. до 2002 г., ги е довело до любопитно заключение. Заключение, което разбива цялата митология около американската демокрация и нейните „ценности”.

Въпреки че САЩ имат конституция, която за 230 години е претърпяла само десетина поправки, въпреки че губернаторите на провинции, съдиите и прокурорите се избират от народа, според изследователите формата на управление на САЩ е олигархия, а не демокрация, защото зад по-голямата част от приеманите закони стои не народната подкрепа, а натискът на различните лобита на икономическите елити и на групи с общи интереси в едрия бизнес. „Резултатите показват, че икономически елити и организирани бизнессреди имат голямо влияние върху американските законотворци – пише в доклада за резултатите от изследването. - В замяна на това влиянието на обикновения гражданин е много малко, или изобщо го няма”.

Този извод бе посрещнат ентусиазирано от страна на опозиционните ляво ориентирани американски медии. Например новинарският сайт PolicyMic подчерта, че „американската политическа система се е формирала „под натиска на икономическия елит”.

В доклада се посочва също така, че исканията на групите, които преследват печалби, и тези на народа като цяло, не се покриват; и че само малка част от изследваните законопроекти са били подкрепени и от двете групи.

Джилънс и Пейдж стигат до заключението, че „САЩ не само не са плуралистична демокрация, а наподобяват олигархия, която изпълнява исканията на печалбарски групи. Това означава, че вместо американците да се наслаждават на основните за едно демократично управление характеристики, мнозинството от американската общественост всъщност има малко влияние върху водената от нашето правителство политика”.

Изследването, което трябваше да бъде публикувано и в „Perspectives on Politics” („Перспективи за политиката”), намира за повече от тревожен факта, че „докато предпочитанията и позициите на организираните групи по интереси са ръководещи, предпочитанията на средния американец, изглежда, имат само нищожно, почти нулево, статистически незначително влияние върху публичната политика”. Иначе казано, неговото мнение не значи нищо. Америка, според изследователите, е по същество олигархия.

А що е олигархия? На този въпрос изследователите отговарят така: „Олигархията е система, където властта на практика се владее от малък брой индивиди, дефинирани чрез своя статус и наречени олигарси. Членове на олигархията са богатите, имащите връзки, политически силните, както и особено добре поставените индивиди в институции като банкирането, финансите или армията”.

Съпоставяйки предпочитанията на средния американец, който се намира на 50-ия „прoцентил” от 100-степенната скала на доходите (процентил е мярка, използвана в статистиката, която показва на кое място в скалата попада стойността на наблюдавания параметър в една група – б.р.), с онова, което са предпочели американците, намиращи се на 90-ия „процентил”, както и с мненията на сериозни лобистки или бизнес групи, изследователите са стигнали до заключението, че правителството много по-често следва директивите, отправени от последните две групи. Това би могло да обясни, защо подкрепяните от 83-90 % от американците задължителни проверки на оръжейните продажби в миналото не са уместни. Или защо Конгресът бездейства по въпроса за емисиите на парниковия газ, въпреки че такова законодателство се подкрепя от огромното мнозинство граждани. А този проблем ескалира непрекъснато през последните четири години.

Въпреки някои ограничения, наложени на техните данни, икономистите Томас Пикети и Иманюел Саес са изготвили статистика на доходите, базирана на IRS данните, които водят до 1913 г. (IRS – Internal Revenue Service, правителствена агенция на САЩ, която отговаря за събирането на данъците и налагането на данъчното законодателство - б.р.). Те констатират, че пропастта между свръхбогатите и останалите американци е много по-голяма, отколкото се смята. Това е показано на двете графики, изготвени от Центъра за бюджетни и политически приоритети. Пикети и Саес са изчислили и това, понеже през септември 2013 г., когато завърши “голямата депресия”, 1 %, получаващи най-високи доходи, са прибрали 95 % от всички доходи. Останалите 99 % са видели само един 12-процентов нетен спад на своите доходи. „Така че олигархията не само прави богатия по-богат, тя води политика, която прави всеки друг по-беден” - заключават икономистите.

Според Хамилтън Нолан от „Gawker’s” разкритията на Джилънс и Пейдж осигуряват подкрепа за две теории за управлението: за доминацията на икономическия елит и за тенденциозния (прeдубедения) плурализъм.

Първата е съвсем откровена и твърди, че утрабогатството притежавало цялата власт в дадена система, въпреки че някои доказват, че тази система все още позволявала на елитите в корпорациите и правителството да станат и силни. „Властта не произтича непременно от богатството, но онези, които са на власт, почти неизменно идват от по-висшите класи” - пише Нолан.

От друга страна, теорията за тенденциозния (предубедения) плурализъм доказва, че цялата система е една бъркотия и групи с общи интереси, управлявани от елитите, се борят за доминиране на политическия процес. И че заради огромното им богатство от ресурси, групи по интереси на едрия бизнес се стремят да доминират върху масата от изказвания. И в двата случая резултатът е един и същ: големи корпорации, свръхбогатство и специални интереси, с купчина пари и власт основно, вземат всички решения. Гражданите имат малка до никаква политическа власт. „Америка - сочат разкритията, - се стреми към една от двете, много по-близка от всичко до онова, което наричаме „демокрация”, системи като мажоритарната изборна демокрация или мажоритарния плурализъм, при които политическите опции, следвани от правителството, биха отразявали мненията на управляваните” - пише Нолан. Но на практика се получава друго.

Нищо ново. От десетилетия – продължава Нолан, - Америка непрекъснато се плъзга към олигархия, което се отразява и в двата същностни ефекта върху политиката, и в разпределението на богатството в САЩ. Но случаи като този може да показват, че процесът се ускорява”.

Може би икономическите елити и групите по интереси - пишат Джилънс и Пейдж, - се радват на по-голяма политическа експертиза, отколкото средния американец? Може би знаят по-добре коя политика ще облагодетелства всички? Може би преследват общото благо, вместо егоистични цели, когато решават коя политика да подкрепят? Ние обаче сме склонни да се съмняваме в това”.