Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 18 (2014) СЛЕД ИЗБОРИТЕ В УНГАРИЯ

СЛЕД ИЗБОРИТЕ В УНГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.17

Социални дейности

повишаване на минималната работна заплата с 5%;

постепенно намаляване на данъчната база така, че към 2013 г. се доближи до 100 % (вместо заварените в 2010 г. 127 %) от брутната работна заплата;

разширяване на данъчните облекчения за отглеждане на деца;

помощите за безработни се ограничават до три месеца; безработните не могат да отказват предлаганата им работа;

право на помощи имат само родители, които изпращат децата си на училище;

според официалната статистика, през септември 2013 г. реалната заплата се е увеличила с 4,9 % в сравнение със септември 2012 г.; покупателната способност е нараснала за девети пореден месец;

предвидените социални мерки ще намалят приходите в бюджета за следващата година с 300-400 млрд. форинта (прибл. 1-1,35 млрд. евро), като спадът ще бъде компенсиран чрез допълнителни данъци и съкращаване на някои разходи;

през ноември 2013 г. е пусната в експлоатация ТЕЦ на биомаса, която ще осигурява топлинна енергия на южноунгарския град Печ; инвестицията е в размер на 24 млрд. форинта (прибл. 80 млн. евро);

през септември 2013 г. безработицата достига най-ниското си равнище от 9,9 % за последните четири години;

през ноември са осигурени 10 хиляди нови места за бездомници, според изявление на Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи;

според информация от м. април 2014 г. на Министерството на националната икономика правителството е осигурило 5 500 нови работни места съгласно договорите му с 44 големи компании в сферата на производството.

Цени на енергията

Премиерът Орбан многократно се обявява за намаляване цените на енергията и задържането им на нивото на инфлация в рамките на определения от централната банка процент (3 %). Подобни изявления не са случайно хрумване. Орбан просто прилага стриктно нормите на ЕС. Защото съгласно Третия енергиен пакет, чиито разпоредби са в сила от 3 март 2011 г., трябва да се създаде единен и ефективен европейски пазар на енергия така, че цените на газа и тока да се държат на възможно най-ниски равнища, както и да се гарантира защитата на потребителите на дребно.

Орбан отива по-далеч: според него комуналното снабдяване с ток и парно за населението трябва да се превърне в „дейност с нестопанска цел“, тоест, доставчикът да няма право на печалба. И буквално дни след като ФИДЕС спечели изборите на 6 април 2014 г., министърът на регионалното развитие Жужа Немет обяви на пресконференция, че се създава публична компания за комунални услуги, която да предоставя услуги на гражданите, без да начислява печалба;

от 1 януари 2013 г. доставчиците на комунални услуги бяха задължени да намалят с 10 % цените на газа, тока и топлото. Правителственото решение бе атакувано от монополистите и отменено от съда на първа инстанция. Секторът е доминиран от чуждестранни компании като германските RWE и E.ON; френските „Газ дьо Франс“ (GDF) и „Електрисите дьо Франс“ (EDF). При това положение монополистите можеха отново да надуват цените. Премиерът се противопостави на решението на съда, обяви го за „скандално“ и заяви, че енергийните фирми трябва да печелят по-малко и да спрат „да заговорничат срещу Унгария“, като същевременно призова унгарците: Направете така, че гласът ви да бъде чут, накарайте енергийните компании да разберат, че се изправят не само срещу правителството, но и срещу цялата страна. Тук е Унгария! Уважаваме правилата на пазарната икономика, приемаме честната печалба, но не приемаме компаниите да поставят милиони семейства в невъзможна ситуация“.

как реагира правителството? Правителственото решение бе прегласувано като закон в парламента с квалифицирано мнозинство. Съдът вече не може да го отменя. Така 10-процентното намаление на енергийните цени, считано от 1 януари 2013 г., влиза в сила. Орбан обещава да продължи политиката на още по-големи намаления на цените на енергията;

от 1 ноември 2013 г. е в сила ново 10-процентно намаление;

според официалната статистика цената на тока за домакинствата се е понижила с 8.7 % през август на годишна база;

от 1 април 2014 г. е в сила ново понижение на цената на газа с 6.7 %;

от 1 септември 2014 г. се предвижда ново понижение на цената на тока с 5.6 %;

Насърчаване на износа и външноикономически връзки

продължава тенденцията към нарастване на външнотърговския оборот с 209 млн. евро. Износът/вносът за м. януари 2014 г. сочи нарастване от 6.1 %, респективно 3.6 %;

през м. февруари 2014 г. Статистическият институт сочи превес на износа над вноса със 766 млн. евро;

правителството заема твърда позиция за изграждането на газопровода „Южен поток“ и счита, че проектът ще обезпечи липсващите връзки между страните и ще допринесе за засилване на сигурността на доставките в целия централен район на Европейския съюз;

на 11 декември 2013 г. South Stream Transport Hungary – съвместно предприятие с участие 50:50 между руската компания „Газпром“ и унгарската държавна компания MVM – подписа договор с международен консорциум за планиране на унгарския участък от газопровода „Южен поток“;

в края на март 2014 г. Унгарският парламент ратифицира споразумението с Русия, подписано по време на официалното посещение на премиера Виктор Орбан в Москва в началото на годината, за два мощни енергоблока в унгарската ядрена централа в Пакш, на брега на р. Дунав. Основен контрагент ще бъде руският гигант „Росатом“, а средствата за изграждането ще предостави руската страна под формата на заем от 10 млрд. евро, представляващи около 80 % от всички разходи. Според управляващата партия ФИДЕС разширяването на АЕЦ „Пакш”, която сега осигурява около 40 % от електроенергията на Унгария, ще намали енергийната зависимост на страната от чуждестранните източници;

• „Унгария разширява икономическото сътрудничество с руските региони“, заяви комисар Петер Сийярто, отговарящ за унгарско-руските икономически връзки на неотдавнашната среща в парламента със заместник министър-председателя на Татарстан Равил Муратов;

разширяват се връзките и със страните от бившето съветско пространство – средноазиатските републики, Азърбайджан;

залага се на дългосрочни перспективи за икономическо и културно сътрудничество с Китай. На церемонията по откриване на регионален логистичен център на китайския телекомуникационен гигант „Huawei“ в Биаторбад, на 3 декември 2013 г., премиерът Орбан заяви: „Правенето на бизнес с Китай е предпоставка за възстановяване след световната икономическа криза“;

анализ на унгарския изследователски център Policy Solutions сочи, че правителството преориентира външната си политика към Изтока, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията, близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полуазиатска реалност”, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор”. Засега нещата са все още в етапа на търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т. нар. азиатски модел.

Въпросът на Policy Solutions дали правителството на Орбан няма да задълбочи сближаването си с модела на Централна Азия и дали враждебността към ЕС няма да се превърне в нещо повече от обикновена пропагандна реторика, засега навежда към размисъл.

Резултати

• за първи път от 2012 г., през второто тримесечие на 2013 г. икономиката се оживява и правителствената прогноза е за стабилен тримесечен ръст от 0,7 %;

• според официалната статистика ръстът на икономиката през 2013 г. е 1.7 %;

през септември 2013 г. Статистическият институт отчита най-ниска от 39 години насам инфлация за м. август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3 % на годишна база след нарастването им с 1.8 % през юли;

• бюджетният дефицит е свит под 3 % в съответствие с изискванията на ЕК;

• превалутирането на кредитополучателите от малкия и средния бизнес стимулира унгарския износ и го прави по-конкурентоспособен;

• превалутирането на домакинствата-кредитополучатели засилва вътрешното потребление. Най-важното – на изборите от 6 април т.г. се потвърдиха очакванията правителството на Орбан да получи политически дивиденти. Защото облагодетелстваните са над 220 000 домакинства и малки и средни предприятия;

• понижаване цените на енергията за битови нужди на населението, както и социалните мероприятия, също засилват вътрешното потребление и също донесоха политически дивиденти на правителството;

• с извършената ренационализация на стратегически сектор на икономиката, какъвто е енергийният гигант MOL, изкупуването на газовия сектор от Е.ОН, одържавяванията в секторите на машиностроенето и алуминиевата промишленост, банките и телекомуникациите, сметосъбирането и водоснабдяването и пр. правителството на Орбан на практика укрепва партийния си монопол във властта. Тези мерки също благоприятстваха победата на ФИДЕС на 6 април;

• в социално-психологически план ренационализацията и налагането на „специален данък“ върху банките повдигна самочувствието на унгарците и също доведе до политически ползи за правителството на Орбан.

СЛЕДВА