Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 18 (2014) За „съболезнованието” на Ердоган:НЯМА ОБЩА БОЛКА МЕЖДУ УБИЙЦИ И ЖЕРТВИ!

За „съболезнованието” на Ердоган:НЯМА ОБЩА БОЛКА МЕЖДУ УБИЙЦИ И ЖЕРТВИ!

Е-поща Печат PDF

Наполовина признат грях си остава грях

„Сон пишманлък файда гетирмез”, гласи една турска народна поговорка, на български тя означава „Няма полза от закъсняло разкаяние”. Припомнихме си тази мъдрост, когато на 23 април 2014 г., ден, преди светът да отбележи 99-годишнината от арменския геноцид в Османската империя през 1915 г., на сайта на турския министър-председател се появи съболезнователно послание към внуците на загиналите „по време на събитията от 1915 г.” османски арменци. Посланието, носещо подписа на самия премиер Реджеп Тайип Ердоган, бе публикувано на девет езика: немски, английски, испански, френски, руски, арабски, турски, източен и западен арменски.

Кой изказва съболезнования на език, различен от този на пострадалите и техните наследници? Очевидно посланието на Ердоган беше адресирано не толкова към наследниците на загиналите арменци, колкото към онези страни по света, които не споделят турския прочит на трагичната история в края на Османската империя. И които са склонни да наричат „събитията от 1915 г.” с истинското им име – арменски геноцид. Това послание е част от стратегията, описана от министър-председателя в неговите указания към посланиците на Турция, за което „Нова Зора” осведоми още през януари тази година. Една от задачите, които Ердоган постави на турските посланици, беше да противодействат на кампанията на арменската диаспора за отбелязване на 100 години от арменския геноцид.

Кой знае защо „политически коректните” медии в България възприеха посланието на Ердоган и неговото правителство като извинение към арменците заради преживените от тях страдания в последните години на османската тирания.

Всъщност нямаше нито извинение, нито осъждане на османския произвол

Напротив, г-н Ердоган „разпредели” историческата отговорност, приравнявайки арменските кланета със смъртта на представителите на другите етноси, населяващи по онова време Анадола: турци, кюрди, бошнаци, лази, и други. Избитите или прокудени през 1913 г. българи дори не бяха споменати, какво остава за изкланите или потурчените по време на 500-годишното „османско присъствие”. Очевидно извиненията на Иван Костов и Петър Стоянов в Турция, и Сергей Станишев в България по повод „възродителния процес” са били възприети в Турция като признание, че не само не е имало български геноцид, а обратното – българите са убивали и асимилирали беззащитни мюсюлмани. Декларацията на  Народното събрание, отъждествяваща смяната на имената с асимилация и геноцид, приета с гласовете на ГЕРБ и ДСБ, също трябва да е дала аргументи на турската страна. За България няма по-голям враг от нейните политически подлоги.

С надеждата и убеждението, че народите със сходни традиции и обичаи, населяващи древния и уникален географски район, ще поменат подобаващо своите загуби и заедно ще могат да разговарят зряло за миналото, желаем на арменците, изгубили живота си при условията, съществуващи в началото на 20 век, да почиват в мир и спокойствие, и поднасяме съболезнования на техните внуци” - уверява текстът на посланието. И изтъква важността на работата, която ще извършат историците – турски, арменски и международни - за осветляването на събитията от 1915 г. и „правилното” разбиране на историята. Правилно за кого? Нима тезата за геноцида над арменците в Османската империя е плод на неправилно разбиране на историята?!

Според подписания от Ердоган текст, точно 24 април предоставял удобен случай за „свободно споделяне на мисли” по една тема, която имала специално значение както за арменските поданици на Турция, така и за всички арменци по света.

“Не може да се отрече - продължава посланието, - че това е било период, изпълнен със страдания. Периодът от последните години на Османската империя е трудно време, пълно със страдания за милиони османски поданици от всякаква вяра и етнически произход: турци, кюрди, араби, арменци и други. Честната хуманна и добросъвестна позиция налага да се разберат всички преживени през оня период болки, без оглед на религиозна и етническа принадлежност. За субекта на страданията няма значение нито установяването на тяхната йерархия, нито съпоставянето или надпреварата между тях. Както са казали дедите ни: „Огънят изгаря мястото, на което падне”. Дълг на хуманност и съвест е да се възпоменат и разберат и страданията на арменците, както и тези на всички поданици на Османската империя, преживени през този период. Свободното изразяване на различни мнения и мисли за събитията през 1915 г., плуралистичната гледна точка, са изискване на демократичната култура и модерността” – твърди посланието. И веднага предупреждава, че в Турция може да се намерят и такива, които гледат на „тази свободна среда” като на средство за огласяване на обвинения, изрази и твърдения, които нараняват и дори понякога са подстрекателски. Ех, ако можело по-добре и заедно да се разберат историческите проблеми с техните правни измерения, ако можело обидата отново да се превърне в приятелство?! Естествено било Турция да очаква различните мнения да се посрещат с емпатия и добронамереност, да се проявява подобно разбиране от всички страни. “Република Турция ще продължава да подхожда зряло към всяко схващане,

в съзвучие с вечните ценности на правото”

- уверява посланието. Но според него е неприемливо събитията от 1915 г. да се използват срещу Турция и да се превръщат в тема за политически сблъсък. Трябвало да се установи дух на взаимно съчувствие между турци и арменци.

“Преживените по време на Първата световна война събития са наша обща болка. Човешки и академичен дълг е тази болезнена история да се разглежда през перспективата на честната памет. Милиони хора от всякаква вяра и националност изгубиха живота си по време на Първата световна война, но заради нечовешките последици от преживените събития те не бива да стават пречка за установяването на съчувствие и взаимно хуманно отношение и поведение между турци и арменци. Да се вади ненавист от историята в днешния свят и да се предизвикват нови крамоли, не е нито приемливо, нито е полезно от гледна точка на изграждането на общото ни бъдеще. Духът на времето налага да се разговаря въпреки разногласията, да се опитваме да разберем другия, изслушвайки го, да ценим търсенето на пътища за помирение, за порицаване на ненавистта и възвисяване на уважението и толерантността”.

Колко лесно осъществимо изглежда това, имайки предвид, че от близо два милиона души числеността на арменците в Турция е сведена до десетина хиляди души. Още по-малко са българите и гърците! При това и те, за да могат да въртят бизнес, са били принудени да приемат турски фамилии. А децата на изпратените през 1915 г. на „смъртно пътешествие” арменци са били прибрани от турските им съседи и направо потурчени. След всичко това Ердоган припомня призивите на турското правителство към Армения за сформиране на съвместна комисия от турски, арменски и международни историци, която да изследва научно

„събитията от 1915 г.”

Този призив още бил валиден и г-н Ердоган вярвал, че работата, която ще извършат тези историци, ще изиграе важна роля за осветляването на тези събития и за „правилното” разбиране на историята. Разбирай, за оневиняването на Турция пред жертвите на османския произвол. Имайки наум скандала с рушветите, в който бяха замесени министри и роднини на Ердоган, не се съмняваме, че поне „международните историци” ще бъдат богато възнаградени за услугата, която ще окажат на Турция. Но Ердоган има още едно средство за „мотивиране” на учените: предоставянето на достъп до османските архиви, които естествено ще бъдат прочистени от неудобни свидетелства за прилагания от Турция геноцид над арменци и други народи. Нищо чудно международните историци да намерят в османските архиви и документи, разкриващи как собствените им страни са подпомагали арменското етническо прочистване...

“Като страна, която гледа с доверие на бъдещето, с цел правилното разбиране на историята, Турция винаги е подкрепяла научните и всеобхватни трудове. Хората от Анадола, от какъвто и етнически и верски произход да са, които стотици години са живели заедно и са създали ценности във всяка област – от изкуството до дипломацията, от държавната воля до търговията, - и днес имат възможност и способност да изградят едно ново бъдеще. Пожелаваме на арменците да почиват в мир и поднасяме съболезнования на техните внуци. Със съчувствие и уважение споменаваме и всички османски поданици от всякакъв етнически и религиозен произход, които са загубили живота си през същия период, при аналогични обстоятелства.” Значи българите минават в графата „всички османски поданици”!

Едни са били прокудени от родните земи и избивани по пътя на „преселението”, други са загинали, преследвайки ги, или воювайки с руснаци, англичани, французи и гърци, но за Ердоган всички те са еднакви. Защо тогава Турция не прилага същия критерий и към „възродителния процес” в България? Защо продължават спекулациите с термина „геноцид”, използван неправомерно към смяната на имената, който термин категорично се отрича при оценката на „събитията от 1915 г.”. За цял свят избиването на 1,5 млн. арменци е геноцид, само за Турция това са „събития”, „обща болка” и т.н.

Разбира се, след 99-годишно яростно отричане на арменските кланета в Османска Турция, посланието на Ердоган е

по-добро от нищо

Друг е въпросът, че „демократичната атмосфера” в днешна Турция, за която се споменава в посланието, не е благоприятна за признаването на целия исторически грях на империята. Дори половинчатото признание за арменските страдания предизвика гневни реакции от страна на опозицията. Но докато от Народно-републиканската партия (НРП) упрекнаха премиера в закъсняло съболезнование, от Партията на националистическото действие (ПНД) го приравниха с нобеловия лауреат за литература Орхан Памук. “Допусната бе голяма грешка - каза лидерът на ПНД Девлет Бахчели. - Много среди в Турция казваха „Всички сме арменци”. Мисля, че и премиерът като институция е започнал да говори същото, което е голямо нещастие!”.

Арменският президент Саркисян също упрекна Ердоган заради избягването на термина „геноцид”, докато в САЩ оцениха посланието му като „историческо”, след като Сенатът за пореден път отхвърли декларацията за признаване на арменския геноцид. В Европа цари същото настроение. На местно равнище обаче се получават засечки.

Неотдавна в град Ньоси, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в Християн-демократическата партия (ХДП) на Ангела Меркел избухна скандал. Поводът беше турското знаме, което туркинята Яшар Чалък, кандидат за общински съветник от листата на ХДП, бе поръчала де се отпечата върху рекламни торбички.

Някои медии и журналисти в Турция са по-предпазливи в преценките си за премиерското послание.  Например Гюнери Джъваоглу предупреди от страниците на в. „Миллиет” (25 април т.г.), че Турция все още е изправена пред две 100-годишни човешки драми.

Първата е свързана с насилственото преселване и разпръскване на кюрдите по селата на Западна Турция, започнато от младотурците с цел тяхната асимилация и продължило при всички военни режими. Втората е свързана с прогонването на арменците от родните им земи и изпращането им на смъртно пътешествие.

Малцина знаят, че точно през нощта на 24 април 1915 г., по нареждане на младотурския вътрешен министър Талят паша, 220 арменски интелектуалци, писатели и просветени хора от Истанбул са били арестувани. Това е началото на арменския геноцид. Арестуваните интелектуалци първо били хвърлени в Централния затвор в „Султан Ахмет” и след като престояли там 10 часа, били натоварени на влака и изпратени към Анкара. После ги разделили на две групи – за Чанкъръ и Аяс. От качените на влака 220 души само 81 успели да се върнат обратно. За гибелта на другите 1,5 млн. арменци „Миллиет” от 24 април, пише: “Коренът на арменското население в Анадола бил изтръгнат”. А някога османските турци са искали разрешение от арменските племена за да пасат добитъка си! “Не мога да знам – продължава публикацията, - кой е написал текста, публикуван от офиса на министър-председателя. Но аз лично забелязах историческите тълкувания на щабисти с академичен произход като Ахмет Давутоглу и Ибрахим Калън; както и техниката на текстописане на Хюсеин Бесил и неговия екип. Чиято и ръка да го е пипнала, получил се е балансиран текст. Елате и вижте, обаче, че премиерът, който направи това откриване, само ден по-рано беше нарекъл „палави” хората, искащи да честват 1 май. А преди един месец той накара площадите да овикат майката на Беркин Елван. (Беркин е 15-годишно момче, което след удар в главата от газова граната при потушаването на протестите за парка „Гези” в Истанбул, изпадна в кома и неотдавна почина – б.р.). Да не го усукваме: дори в речта, която произнесе от балкона вечерта след изборите, той не отправи ли към всички нас посланието: „Само да сляза от тук, ще видите вие!”? Вчера сутринта две храбри деца, скандиращи името на Беркин Елван по време на тържество в Истанбул, бяха уловени за ръцете и краката и арестувани. Така че аз на кой Ердоган да вярвам? На публикувалия този текст, или на този, който във вторник се качи на катедрата и овика всички ни?”.

За нас отговорът е ясен: никакво доверие и на двамата!

Още повече, че първият е камуфлаж на втория, на истинския Ердоган.

Вълкът козината си мени, но нрава - не!