Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 18 (2014) ГОРЧИВАТА ФАКТОЛОГИЯ НА “ПРЕХОДА”

ГОРЧИВАТА ФАКТОЛОГИЯ НА “ПРЕХОДА”

Е-поща Печат PDF

През 1992 г. политици показваха от парламента среден пръст на “изпълзелите на припек старци”. Сега старото поколение предвидливо бе предоставено на услужливи медии. Те се разшумяха: 77 работещи в България хранят 100 пенсионери. Зад тази вярна и ужасяваща цифра има поне два въпроса:

Пенсионерите храненици ли са, или са кредитори на обществото?

Защо някои отново си спомниха за тях?

Отговорът на първия въпрос е: поколенията, работили през 1950–1990 г. преобразиха България, от изостанала я превърнаха в съвременна държава. С труда си те създадоха днешното национално богатство!

Към 1.1.1950 година основните производствени фондове са били 5 милиарда лева.

 

Към 1.1.1990 година, по съпоставими цени и състав, те стигнаха 85 милиарда лева. Още 10 милиарда лева са новите фондове в образованието, науката, културата, здравното дело и жилищата (без собствените жилища на населението). Следователно работилите през тези 40 години са увеличили националното богатство 18 пъти. Това е кредитът им за България!

Въпреки широко рекламираната гласност, за тези цифри се мълчи. Характерни били грешки в икономиката, гигантомания и престъпления по валутния дълг. Такива обвинения трябва да получат отговор не само защото са неверни, а затова, че зачеркват десетилетния труд на милиони хора и  че в нов, по-справедлив свят не се влиза с измами.

Има ли принципиални грешки в индустриалната политика?

Енергийните ни мощности през 1950 г. възлизаха на 110 мегавата. Над 90% от селищата не бяха електрифицирани, домакинските електроуреди не се знаеха. Индустрията се крепеше на парните машини с ремъчни трансмисии, жп транспортът не познаваше електровозите. По енергетика бяхме в последната европейска тройка.

Към 1990 г. енергийните ни мощности стигнаха 11 хиляди мегавата – 100 пъти повече. Създадохме ядрената електроцентрала „Козлодуй“. ПАВЕЦ  „Чаира“ с мощността си - 861 MW и с нашето проектно решение - турбопомпената зала е на 360 метра под земята с размери на зала 1 на НДК, няма европейски аналог. По мощности на глава от населението се изравнихме с Австрия, Финландия и Белгия, изпреварихме Дания, Унгария, Гърция и Турция.

Металургията е
любима тема като
индустриална грешка

В 1950 г. нямахме металургия, към 1989 г. производството на стомана надхвърли 3 милиона тона. Погрешно ли беше това?

Строителството, машиностроенето, и инфраструктурата се нуждаеха от метали, а икономиката ни не можеше да понесе голям внос. Правилното решение бе собствена металургия. И още: годишното количество метални отпадъци отиваше към 500 хил. т. Износът им на безценица и вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означаваше пълна стопанска неграмотност. Собствената преработка на скрапа покри голяма част от инвестициите в металургията.

Химията също бе включена в структурните грешки

Напоследък интересът към някои от продуктите й внесе известно отрезвяване.

Производството на химически торове стигна 850 хил. т, осигури се съвременна норма на торене и добри добиви. Намалената им употреба в последните години върна назад земеделието, вижда се, че грешка е не изграждането, а разрухата на тази индустрия.

Нефтохимията вече изпитва трусове, които показват, че без нея стопанството ни ще се дебалансира тотално.

Калцинирана сода произвеждахме годишно 1 млн. т. Пред нас бяха само САЩ, Русия, Германия и Китай. Благодарение на нея стигнахме годишно производство на 1 милиард бутилки и бяхме износител № 1 в света на бутилирани вина. Приватизацията на „Соди“ АД, Девня и на стъкларските заводи от чужди фирми за дребни пари се обяви като голям успех. Дай боже, новите производители на вино да стигнат старото производствено равнище, стъкленият амбалаж ще им се осигурява от тези фирми...

Фармацевтичната индустрия изцяло задоволяваше нуждите ни със свое производство и с бартерни сделки. Сега купуваме лекарствата си на цени  до 30 пъти по-високи от тези до 1989 г.

Машиностроенето и електрониката

са центъра на мишената, в която стрелят днешните критици. Създаденото през десетилетията е вече разрушено. „Балканкар“, вторият в света производител на електро- и мотокари, не съществува. Загива производството на електротелфери, складова техника, обработващи машини, хидравлика и пневматика, инвестиционно оборудване, инструменти, леярски изделия. Издъхна радио-телевизионната и съобщителна техника. Спряха модерни заводи за градивни елементи, електронни и лазерни прибори, запаметяващи устройства, автоматика, битова техника. Тежкото машиностроене е анатемосано,  разграбва се ценното му оборудване. Заводите за машини за леене с противоналягане, най българският метод на академик Балевски, вече са чужди. Извърши се покушение на военнопромишления комплекс.

А истината е: за 40 години машиностроенето с ръста си реши три крупни национални проблема:

- до 60-те години изнасяхме само земеделска продукция. През следващите 30 години експортът бе увеличен 35 пъти, 55 % от него бяха изделия на машиностроенето, България се включи в 30-те страни, които правеха 99 % от световния износ на машини;

- импортът също бе преустроен. До 60-те години внасяхме даже подкови и клинци за добитъка. След 80-те години вносната листа включваше главно суровини, компоненти, нови технологии, модерно оборудване. Машиностроенето и електрониката ни произвеждаха годишно 170 хиляди перални машини, 110 хиляди домашни хладилници, 200 хиляди цветни телевизори, 150 хиляди велосипеди, 140 хиляди пишещи машини, 140 хиляди прахосмукачки, 1,2 милиона телефонни апарати, 13 милиона електромери, 12 хиляди тона водна арматура. Всичко това остана в миналото.

- трудовата заетост - през 1945 г. машиностроителите са били само 4 хиляди души. Към 1989 г. те са 430 хиляди – 11% от всички работещи, във всяко 5-о семейство имаше машиностроител. Потвърди се световният опит – безработицата не може да се ликвидира без машиностроене. Неговата разруха е основна причина за днешното бедствие с трудовата заетост.

Леката промишленост

през 80-те години произвеждаше годишно 20 милиона мъжки и дамски облекла, 50 милиона ризи, 140 милиона трика, 25 милиона чифта кожени обувки, 5 милиона чифта маратонки „Трейнинг“, „Ромика“, „Адидас“ и „Пума“. Още се помнят набезите на гръцки туристи в софийския ЦУМ, които изкупуваха маратонките по 25 лева чифта, вместо по 40 долара в страната си. Тази продукция беше изнасяна в десетки страни, включително в САЩ, Канада и Германия. Днес производството падна до десет пъти, пазарът ни е затрупан с вносни еднодневки. Известните световни фирми пак са тук, но не за да ни предлагат лицензи, марки, технологии и партньорство, а да продават продукцията си.

Хранителната промишленост и селското стопанство

даваха годишно 6 милиона тона пшеница и царевица, 400 хил. т слънчоглед, 650 хил. т домати, 250 хил. т картофи, 350 хил. т ябълки, 120 хил. т тютюн, 540 хил. т месо, 20 млн. бр. пилета, 3 ммлрд. бр. яйца, 2,5 млн. т мляко, 100 хил. т бяло сирене, 650 хил. т консерви, 150 хил. т растителни масла, 140 хил. т риба. Сега тези количества намаляха до 10 пъти. Чужди стоки с ниско качество завзеха и вътрешния ни пазар, по-добри са само опаковките им и рекламата.

Строителството през 1950-1990 бе огромно

Изграденото, даже при днешното невероятно рушене, ще остане за векове. Затова след 1990 г. отрицанието му е пълно.

Жилищата, построени през този период, са 1,9 милиона, без селските домове, правени по стопански начин и без възстановените жилища в София, разрушени над 30 % от бомбардировките през 1943–1944 г. Голям  шум се вдига срещу панелните сгради, макар че те са по американски патент. Апартаментите в тях са 600 хиляди – 1/3 от общия брой. В тухлено-бетонните сгради те са също 600 хиляди. Индивидуалните жилища са 400 хиляди, 300 хиляди са извънградските вили. 95 % от българите живеят в собствени домове. Тази цифра е над 100 % с вторите домове по селата. Това явление е непознато в чужбина. Там собствените домове са между 30 % и 60 %. Грижата на днешните ни вътрешни и външни управници е бързо да поправят „грешката“ ни – този неприятен пример трябва да изчезне от световната статистика.

Това се прави с високи данъци, налози и такси, с трудно поносими цени на енергия, топлина и вода, с платено обучение и лечение, даже с премахване на безплатното погребение.

Инфраструктурата бе тотално преобразена

В 1950 г. извънселищните асфалтирани  пътища са били само 200 километра. В 1989 година те са 37 хиляди километра, от тях 260 километра автомагистрали. Мостовете на Витиня са рядкост в Европа, изпълнени по българско изобретение, с по-голяма сигурност и с намален разход на желязо и бетон.

Други данни към
1989 година:

- електропроводна извънселищна мрежа - 70 хиляди километра;

- електрифицирани селища - 98,6%;

- телефонна извънселищна мрежа-  40 хиляди километра;

- частни телефонни абонати - 60% от семействата;

- водоснабдителна извънселищна мрежа - 43 хиляди километра;

- водоснабдени селища: 83 %;

- язовири - 2236; общ обем: 9 милиарда кубически метра;

- жп линии-  електрифицирани – 62%, удвоени – 25%

- частни леки автомобили: -1,4 милиона.

Това е инфраструктура на добре развита европейска страна. Тя изненада чуждите консултанти, поканени след 1990 година за съвети по „националната катастрофа“.

Коренна е промяната във външната търговия

Представа за нея дава износът на някои стоки общо за десетилетието 1981 – 1990: Виж Таблица1

Развита бе непроизводствената сфера

Към 1988 г. картината в някои основни  направления е:

- детски градини и ясли: -6000, деца в тях - 400 хиляди;

- средни и полувисши училища - 4100; учащи в тях - 1,5 милиона;

- ВУЗ - 30; в тях годишно студенти - 120 хиляди души;

- болници - 250; поликлиники и амбулатории - 3700;

- лекари - 27 000; стоматолози - 6 000;

- почивни домове -1 600; почиващи годишно - 1,2 милиона души;

- почивни комплекси - „Русалка“, „Албена“, „Златни пясъци“, „Св. Константин“, „Слънчев бряг“, „Камчия“, „Елените“, „Обзор“, „Приморско“, „Китен“, „Дюните“, „Ропотамо“, „Боровец“, „Банско“, „Пампорово“, „Хасковските бани“, „Наречен“;

- спортни обекти - покрити – 4,6 хиляди; открити – 13 хиляди;

- 1950–1989, завършили средно образование – 3 милиона; завършили висше образование – 450 хиляди души;

- 1980- 1989, българи, завършили чужди ВУЗ - 6 000; чужденци, завършили наши ВУЗ - 5 000;

Изградени бяха много културни обекти

- възстановен бе Народният театър в София, разрушен при бомбардировките през 1944 г; през 70-те години бе основно обновен

- изградиха се Народната опера, Националният дворец на културата, театър „София“, Сатиричният театър, Оперетата, Младежкият театър, Дворецът на културата във Варна, театрите в Бургас, Пловдив, Търново, Стара Загора, Димитровград, Перник, Хасково, Добрич,  общо 70 театъра с персонал 6500 души и 6 милиона посетители годишно.

Построени бяха:

- кина - 3300, посещения годишно - 85 милиона души

- музеи - 210; посещения годишно -15 милиона

- библиотеки обществени - 9500; книжен фонд - 80 милиона тома

- реставрираха се стотици исторически и етнографски обекти, квартали и цели селища: старият Пловдив, Търново с Царевец и Патриаршията, старият Котел, старият Добрич, старият Разград, старият Ловеч, старият Видин, старата Трявна, старата Враца, Боженци, Етъра, Арбанаси, Елена, Широка Лъка, Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак, Брацигово, Мелник, Жеравна, Плиска, Преслав, обекти в София, Варта, Казанлък, Арчар, Балчик, Месембрия, Созопол, Поморие, Дебелт, Кабиле, Карлово, Калофер, Банско, Берковица, Клисура и много други.

- издигнати бяха исторически паметници на личности и за събития: на Св. Св. Кирил и Методий, на отец Паисий, на Незнайния воин, на Ботев, Иван Вазов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров, Смирненски, на хан Аспарух, на Георги Димитров, на Александър Стамболийски, за Съединението в Пловдив, за Априлското въстание в Панагюрище, Перущица, Батак, Копривщица, Брацигово, Клисура, на Първото българско царство в Шумен, на Второто българско царство в Търново, Панорама на Плевенската битка, на руските войски в Стара Загора, София, Пловдив, Варна, стотици паметници на загиналите във войните, в антифашистката съпротива и на съветските войски.

- реставрирани и постоянно подържани бяха много църкви, манастири и джамии: „Св. Александър Невски“, „Св. София“, Руската църква, Боянската църква, църквата „Св. Петка“, манастирите Рилски, Троянски, Бачковски, Шипченски, Дряновски, Соколски, Черепишки, Сопотски, Драгалевски, Асеновградски, Германски, Клисурски, Свогенски, Градешки; джамиите в София, Пазарджик, Пловдив, Казанлък, Самоков, Розино, Разград и др.

Тези данни и цифри от периода 1950-1989 г., съпоставени със застоя, с разрушеното, закритото и заграбеното след 1990 г., показват кога в България е настъпила икономическа катастрофа.

СЛЕДВА