Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 19 (2014) КАКВО ЩЕ ЕВРОИЗБИРАМЕ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ

КАКВО ЩЕ ЕВРОИЗБИРАМЕ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС И КРЪСТОПЪТИЦАТА СЛЕД “СТУДЕНАТА ВОЙНА”

Разпространява се мнението, че “електоратът” гледа на предстоящите избори като евроизбиране на някакви си, които ще отидат някъде, за да вършат неясно какво и неясно защо, но ще си оправят финансовото състояние... Социолозите били „измерили” 60 % от българите, които са на мнение, че евроизборите ще решават главно вътрешнопартийни проблеми и изобщо няма да става дума за европейски избор.

В случая обаче избирателите не са виновни. Просто на тях не им се предлага никакъв европейски дебат. Нещо повече, има партии, които с поведението си показват, че европейското изобщо не ги интересува, ако нещо ги интересува...

Всеки, който е слушал г-н Лютви Местан по въпроса за номинирането на г-н Делян Пеевски за евродепутат, е наясно, че принципът е: ние подбираме и ти предлагаме, ти само гласувай. Принципът не е нов, тъй като всички знаят, че се гласува за партия, а не за хора.

Опасно е обаче, ако всички – и партиите, и електоратът, не осъзнават, че изборът е важен, че историческият процес е на кръстопът (в точка на бифуркация) и в този смисъл бъдещият път е съдбоносен. Тук не става дума за съдбата на България, за съдбата на Запада в пряк или в преносен смисъл. Става дума за нещо много по-сериозно – за преразглеждане на резултатите от края на „студената война” и за нова световна трансформация. С други думи, въпросът е желае ли Европа и, в частност – България, да посрещне тази трансформация в този си вид, в който се намира сега, или ще се наложи трансформацията да се извърши от самия исторически процес.

Ако българите искат да минат под тежкия валяк на историческия процес, нека се държат като удавници към днешния, доведен до безпътица от ЕНП Европейски съюз. Ако искат по-добра съдба, трябва да се борят, заедно с всички европейци, за нов европейски договор между свободни нации, за нова Европа от Атлантика до Урал. Просто няма друг вариант.

Вярват ли избирателите, че предложените им евроизбраници разбират и са готови за тази епохална битка?

Естествено е, че разбирането идва трудно сред информационния ужас в българското публично пространство. Не случайно е станала крилата фразата, че има лъжа, има голяма лъжа, има статистика, но има и български медии! Такава жалка журналистика България досега не е имала. За този позор и срам, както и във всички други случаи, сме си виновни ние - читатели и зрители.

Ето един пример. В Германия към различни информационни средства, при това световно известни като „Ди Цайт”, „Шпигел” и NDR, се изипва огромен поток от възмутени читателски и зрителски писма, които протестират срещу непрекъснатото манипулиране на информацията от Русия и Украйна в отрицателна посока. Самите журналисти признават, че рядко се случва толкова много зрители да бъдат единодушни в оценките за онова, което гледат и слушат. Уморено от необективния подход, това мнозинство призовава към атакуване на главните немски медии, убедено, че „немската журналистика е просто проамерикански рупор на НАТО и Меркел срещу хора, които не са ни направили нищо лошо”.

Факти, които би трябвало да ни накарат да се замислим. Немците смятат, че руснаците не са им направили нищо лошо (?!), докато в България жалка шайка от непрокопсаници се мъчи да ни убеди, че същите тези руснаци са най-злите ни врагове, които само чакат да нахлуят и да ни поробят.

Паднахме дотам кореспондентът на Швейцарското радио и телевизия Марк Леман да обяснява на западняците защо България е с относително умерен тон по ситуацията в Украйна. Разсъждавайки върху причините за това, журналистът обръща внимание на историческите връзки между двете страни и на приликите в манталитета, обусловени от славянския характер на двата народа, близостта на езиците им и общата православна вяра... Излиза, че Хитлер се е отнасял към България много по-разбиращо и толерантно, отколкото Брюксел и Вашингтон. Парадокс?! Може би не, а може би и да – въпрос на историческо усещане.

Струва си да погледнем на идващите евроизбори и от тази гледна точка.