Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 19 (2014) ОТМЪЩЕНИЕТО НА КАРЛ МАРКС

ОТМЪЩЕНИЕТО НА КАРЛ МАРКС

Е-поща Печат PDF

Наистина ли Маркс е мъртъв, този въпрос напоследък все по-често се задава от светилата на световната икономическа мисъл. Оказва се, че не. Преди 25 години само изглеждаше като че ли е погребан в пепелта на миналото, но само изглеждаше. Най-големият “Мислител на хилядолетието”, както го определи Би Би Си след своето онлайн проучване, триумфално се завръща, за да срази със своите идеи и прогнози глобалния неолиберален капитализъм, който донесе нарастващо неравенство и обедняване на големи маси хора по света.

Справката от началото на 2014 г. в световната виртуална книжарница “Амазон.ком” сочи, че в нея има близо 24 000 книги, в чието заглавие стои името на Маркс, докато тези, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд, са само 2401, т. е. 11 пъти по-малко. Идеите, оценките, диагнозите на проблемите на глобалния капитализъм на Маркс са обект на постоянно изучаване, обсъждане, анализи и разпространение от най-големите светила на западната философска и икономическа мисъл като Антъни Гидънс, Тери Игълтън, Ричард Улф, Дейвид Харви, Нуриел Рубин (който дори не е марксист) и др. Дори папа Франциск I заяви, че за него не е обида това, че десните в САЩ го заклеймяват като марксист.

На 25 март 2013 г. американското списание „Тайм”, в рубриката си „Световни финанси” публикува прелюбопитната статия на Майкъл Шуман - „Отмъщението на Карл Маркс: как класовата борба оформя света”, преведена след това на десетки езици по всички континенти. Убедени сме, че след ласкавите отзиви за предишните статии, посветени на Карл Маркс, тя ще се радва на същия интерес сред интелигентите читатели на нашия вестник.

Зора

 

Предполага се, че Карл Маркс е мъртъв. С краха на СССР и големия скок на Китай към капитализма комунизмът се загуби, а остатъци от него могат да се видят само в старомодните филми за Джеймс Бонд... Класовият конфликт, който Маркс вярваше, че определя хода на историята, изглеждаше, че се претопи в благоденстващата ера на свободната търговия и свободното предприемачество. Глобализацията предложи на всеки – от технологичните гуру на Силициевата долина до момичетата от фермерските райони на Китай, - широки възможности за забогатяване. През последните десетилетия на 20 век Азия може би стана свидетел на най-забележителния случай на намаляване на бедността в човешката история. Или поне така си мислехме.

Продължителната криза и натискът на безработицата, стагниращите доходи направиха така, че марксистката критика на капитализма да не може да бъде отхвърлена с лека ръка. Според теорията на Маркс капитализмът неизбежно води до обедняване на масите, тъй като богатството на света се концентрира в ръцете на алчното малцинство, което предизвиква икономически кризи и засилва конфликта между богатите и работническата класа.

Натрупването на богатство на единия полюс в същото време е натрупване на мизерия, агония от непосилния труд, робия, невежество, жестокост и умствена деградация на противоположния полюс, пише Маркс.

Набъбващо досие от доказателства подсказва, че той може би е бил прав. Изследване на Института за икономическа политика във Вашингтон от септември м. г. отбелязва, че средният годишен доход на мъжете, наети на пълен работен ден в САЩ, през 2011 г. (48 202 щ.д.) е бил по-малък, отколкото през 1973 г. Между 1983 и 2010 г. 74 % от прираста на богатството е отивал при най-богатите 5 %, докато при 60-те процента на дъното имаме спад.

Това не означава, че Маркс е напълно прав. Неговата „диктатура на пролетариата” не сработи много добре. Но последиците от това разширяващо се неравенство са налице и са според неговите предвиждания: класовата борба е тук отново.

Работещите по света стават все по-гневни и настояват за справедлив дял от глобалната икономика. Какво би казал Маркс днес? „Нещо като „Казвах ли ви?!”, обяснява Ричард Улф, марксист икономист от „Ню Скул” (New School) в Ню Йорк. „Неравенството в доходите създава напрежение, каквото не съм виждал през живота си.”

Обществото вече се възприема като разделение между “99 %” (обикновените хора) и “1 %” (привилегированите супербогаташи).

Според изследване на Рew Research Center от миналата година две трети от американците вярват, че страната страда от силен или много силен конфликт между богатите и бедните – значително увеличение с 19 процентни пункта от 2009 г.

Този усилващ се конфликт доминира американската политика. Сблъсъкът по проблема за бюджетния дефицит до голяма степен бе класова битка. Всеки път, когато президентът Барак Обама заговаряшe за увеличаване на данъците, за да запълни бюджетната дупка, консерваторите пищяха, че той започва „класова война” срещу богатите.

Това промени дебата за икономическата политика и постави под съмнение твърденията, че от успеха на единия процент богати ще се възползват и останалите 99 %. Дейвид Мадланд, директор на Центъра за американски прогрес във Вашингтон, твърди, че президентската кампания от 2012 г. отново поставя фокуса върху вързаждането на средната класа. „Преобърна се начинът, по който мислим за икономиката”, казва той.

Новата класова битка е дори по-свирепа във Франция. След като кризата и бюджетните съкращения направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно, обикновените граждани гласуваха през миналия май за Франсоа Оланд, който веднъж заяви: „Не харесвам богатите”. За да избегне драстичните икономии, които останалите страни предприеха, той планираше да увеличи подоходния данък до 75 %. Макар че тази идея бе отречена от Конституционния съд, Оланд търси начини да прокара подобна мярка. Освен това той  обърна правителството към обикновените хора. Оланд ревизира решението за увеличаване на пенсионната възраст, като я намали отново до 60 години за някои работници. Неговата тактика обаче предизвика враждебна реакция от страна на капиталистическата класа. Но в свят, в който капиталът е все по-мобилен, средствата на класовата борба се променят. Вместо да плащат на Оланд, някои от богатите французи напуснаха страната заедно с така необходимите работни места и инвестиции.

Жан-Емил Розенблум, основател на онлайн търговията Pixmania.com, установи живота си и новото си предприятие в САЩ, където намира бизнес климата за по-благоприятен. „Засиленият класов конфликт е нормална последица от всяка икономическа криза, но политическата му експлоатация е демагогска и дискриминационна”, казва той.

Разделението между богати и бедни може би е най-променливо в Китай. По ирония на съдбата, Обама и новият президент на Китай са изправени пред едно и също предизвикателство. Класовото противопоставяне не е явление, присъщо само за по-бавно растящия и обременен с дългове индустриализиран свят. Дори в развиващите се страни то е основна грижа за политиците. Китай съвсем не е рай за работниците. Практиката на гарантирани работни места за работниците отмина с епохата на Мао и по време на реформите работниците имаха малко права. Въпреки че доходите в китайските градове растат съществено, разминаването между богати и бедни е извънредно голямо. Друго изследване на „Пю рисърч център” разкрива, че 80 % са съгласни, че богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни.

Ако правителството не предприеме мерки за подобряване на  състоянието на бедните, те ще бъдат по-склонни да го направят сами.

Маркс e предвидил такъв резултат. Щом пролетариатът се пробуди за общите си интереси, той ще събори несправедливата капиталистическа система и ще я замени с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите „открито декларират, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия”, пише Маркс. „Пролетариатът няма какво да губи освен оковите си”.

Има сигнали, че работниците по света все по-малко са склонни да търпят нищожните си перспективи. Десетки хиляди излязоха по улиците на Мадрид и Атина, за да протестират срещу безработицата и рестрикциите.

Все още революцията на Маркс предстои да се материализира. Работниците може и да имат общи проблеми, но не са обединени в решаването им. Членството в профсъюзи в САЩ например продължава да спада по време на кризата, докато движението „Окупирай Уолстрийт” свърши безславно. Протестиращите, казва Жак Ранкие, експерт по марксизъм в Парижкия университет, засега не целят да заменят капитализма, както е предсказал Маркс, а просто да го реформират. По думите му това, което класовият конфликт произвежда днес, е призив да се поправи системата, така че да стане по-жизнеспособна и стабилна в дългосрочен план чрез преразпределяне на създаденото богатство.

Въпреки този призив, сегашната икономическа политика продължава да подхранва класовото напрежение. Задлъжнелите правителства в Европа съкратиха социалните си програми дори след като безработицата нарасна. В много случаи избраното средство за ремонт на капитализма се оказа... още повече капитализъм.

Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиска на държателите на държавен дълг да премахнат защитата на работниците и да дерегулират вътрешните пазари. Оуен Джоунс, автор на „Гамени: Демонизацията на работническата класа”, нарича това „класова война, наложена отгоре”.

Положението води до това да остава отворена една страховита възможност: че Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях.

Ако политиците не намерят нов начин да осигуряват честни икономически условия, работниците по света могат просто да се обединят.

Маркс може би все още готви своето отмъщение.

 

Адаптация и превод Мирослав Шомов